Евродепутатът от „Атака" Слави Бинев подкрепи тезата на доведения син на Волен Сидеров - Димитър Стоянов, който поиска преди дни оставката на партийния лидер и доведе до скандал във формацията. Нормално е, когато лидерът на една партия се сдобие с пет пъти по-слаби резултати, отколкото на предишните избори, не да му се търси оставката, а той сам да я подаде. Това коментира в интервю за Дарик евродепутатът Слави Бинев по повод скандала в партията, довел до изключването на Димитър Стоянов.
Според Бинев, който не е член на „Атака", въпросите, които се поставят са принципни, дори и да има личен елемент. Те трябвало да бъдат решени, а лидерът да понесе отговорност и за грешките, и за постиженията. Евродепутатът е категоричен, че колегата му Димитър Стоянов не трябва да напуска мястото си в Европейския парламент, както поиска Волен Сидеров. „Димитър Стоянов е едно попадение за България - човек, който има позиция и знае как да я отстоява", каза още Слави Бинев и допълни, че хора като него трябва да бъдат пазени и използвани, а не елиминирани заради емоции. Ето какво още каза Слави Бинев в интервю за Дарик:
Какво става с партия „Атака", разпада ли се? Що за скандал я разтърси - по-скоро семеен или партиен?
Не, според мен е естествено принципен скандал. Не за друго, а защото, когато няколко човека направят нещо заедно, е напълно нормално единият, когато нещата не вървят добре, да постави този въпрос на масата. Така че въпросът според мен е съвсем принципен. Но аз като страничен човек, въпросите, които имам към Волен Сидеров като проблеми, които стоят или които назряват въобще срещу цялата политическа система в страната, смятам да ги водя лично с него, очи в очи. Защото не е правилно да водим разговора с посредници, това не е типично за мен.
Аз смятам, че е напълно нормално - като страничен зрител и не член на „Атака", Димитър Стоянов да поставя въпроси, които може би не се приемат с радост от ръководството, но е напълно честна тази позиция. Аз лично бих се концентрирал обаче върху един друг много по-голям проблем. Защото това е един чисто партиен проблем, т.е. на част от обществото, но ние като българи имаме един много по-голям проблем, който се друса по същия начин. Ние имаме държавен ръководител, който има много по-големи проблеми и всички атаки срещу него иска да ги превърне също в лични, а не в принципни. В цивилизования свят отдавна няма чак толкова политически идеологии. Има едно единствено нещо и то се нарича жизнен стандарт. Това е, за което хората се интересуват от своите политици. И тук журналистите са длъжници на обществото, защото трябва да ги задават тези въпроси, докато получим отговор - по въпроса за флашките, за собствеността на медиите, по въпросите за Цар Киро, договаряне на партии с криминални групи и т. н. Това са въпросите, за които обществото иска да знае истината. Да не говорим, че ние като най-бедната държава в Европейския съюз, трябва да искаме ръководители, които могат да гарантират на народа си, че той ще живее по-добре. Че няма да се хвали само с тези, които идват тука, за да го потупат по рамото, защото това е в политическия бон тон. А действително, когато те показват своето отношение, да го показват с вкарването ни в Шенген, с оползотворяването на всички фондове и с допълнителни пари, които трябва да бъдат дадени на българските граждани, защото за жалост ние сме най-зле и политически, и финансово. Да не говорим за корупцията, да не говорим за здравеопазването, да не говорим за обучението.
Изпреварихте въпросите ми, свързани с еврокризата и за страната ни, но ще ви върна към „Атака". Резултатите на партията на президентския вот достатъчно основание ли са Димитър Стоянов да поиска оставка на лидера?
Това са европейски практики и е напълно нормално, когато лидерът на една партия се сдобие с пет пъти по-слаби резултати, отколкото на предишните избори, не да му се търси оставката, а той сам да я подаде. Нормално е най-близките хора, които имат смелостта и самочувствието, да поставят тези въпроси. Това, че тези въпроси или нещо друго не се харесва, не променя фактологията. Има проблеми и те трябва да бъдат решени. Дали заради непостоянната политика на лидера на партията, дали заради смъртоносната прегръдка с най-слабия български управник, но в същото време най-претенциозния. Може би това е - задушаващата хватка на Бойко Борисов. Няма човек, който да се е хванал с него и да е свършил добре. Няма такъв човек. Когато един водач не води своите последователи - народ или политически поддръжници, в правилната посока е напълно нормално хората около него да му гласуват вот на недоверие.
Смятате ли, че е прав Волен Сидеров, който пък каза, че ГЕРБ стои зад опитите за разрушаването на „Атака"?
На мен ми е трудно да повярвам, че ГЕРБ стои зад това, защото в края на краищата пък той стоеше зад ГЕРБ последните две години. Винаги съм бил против това и съм продължавал да изразявам своето недоверие към премиера, но в същото време той поддържаше това управление две години. Така че аз не зная кога го е разбрал това. Волен Сидеров не е глупав човек, той е умен човек, затова аз много се учудвам, че е могъл да бъде толкова лесно излъган и манипулиран. Просто смятам, че се търси някакво извинение. За мен проблемите, които поставя Димитър Стоянов, са чисто политически и чисто принципни, така че е напълно нормално да бъдат задавани тези въпроси. Не е ГЕРБ проблемът - проблемът не е ГЕРБ, не трябва непрестанно да търсим вината в някой друг. Истината е, че ние имаме едно лошо управление и вината на ГЕРБ не е в това, че „Атака" се разпада. Вината на ГЕРБ е, че управлява България и че България се разпада. Те разпадат България, а не разпадат „Атака".
Изключиха Димитър Стоянов, даже искат той да се оттегли и от Европарламента, какво ще се случи с партията?
Аз съм евродепут. Аз не съм магьосник, нито човек, който може да предвижда нещата. Мога само да предполагам, че в края на краищата патриотичната идея не е приватизирана от някого. Тя е идея на обществото, тя е идея на хората, които обичат своите семейства и своята държава. Така че аз не смятам, че някой може да бъде фатален за развиването на една идея, някой човек може просто да я държи с нотариален акт. Разговорът, който имам с г-н Сидеров, трябва да бъде на четири очи, но във всички случаи той трябва да си отговори на въпросите...Не може всички, които си тръгват да бъдат предатели и да бъдат гадните момчета. Защото те бяха прекалено много, за да не се вгледаш и в самия себе си. Дали проблемът всъщност не идва от човека, на който му се случва всичко това?!? Хората казва, че когато имаш много проблеми, е хубаво да се огледаш в себе си.
Кога ще се видите с него, изобщо чухте ли се около всичко това, той потърси ли ви?
По телефона както и по медиите не трябва да се води този разговор. Първото нещо, което ще направя като се върна в България, е да му звънна и да се видим, да уточним тези наши отношения. Защото хората се събират, разделят - колкото по-европейски и по-цивилизовано стане това, толкова по-добре.
Трябва ли Димитър Стоянов да напусне и Европейския парламент, както поиска Волен Сидеров?
В никакъв случай - напротив. Смятам, че Димитър Стоянов е едно огромно попадение за България, тъй като той е едно изключително принципно момче. Човек, който има позиция, знае как да я отстоява - човек, който отдавна е хванал технологията. Във всяка работа има и занаятчийство. Имайте предвид, че няма човек, който да го замести, поради чисто технологични принципи, защото той само за да научи къде са тоалетните в Европарламента, ще му трябва няколко месеца. Създаването на отношения с хората, за да могат да бъдат решавани определени проблеми, изисква време. Ние не можем да губим хора, като българи, хора, които имат такива познания и възможности, каквито има Димитър Стоянов. Това са хора, които трябва да бъдат пазени и използвани, а не да бъдат елиминирани поради някаква емоция. Димитър Стоянов не е поставял въпроса за напускането на Волен Сидеров от парламента, а е поставял въпроса за пътя на „Атака" и кой ще води „Атака".
Личното какъв процент е от целия този скандал - отношенията между Волен Сидеров и Капка Сидерова?
Винаги има личен елемент и това не е нещо, което трябва да бъде осъждано или нещо, което трябва да бъде изкарвано като парадигма. Напълно нормално е - хората се събират и хората се разделят по лични съображения, по това дали се харесват, дали се разбират и имат нещо общо, дали пътят, който ги води, е един. Хората, когато не гледат в една посока, напълно нормално е те да се разделят. Мисля, че те не гледат в една посока в момента, защото е трудно да бъде хваната посоката на лидера на партия „Атака". Човек може да сгреши, лидерът може да сгреши, но не може да избяга от отговорност. Той трябва да поеме на сто процента отговорността за всички грешки или за всички добри неща, които са се случили.
Сигурно има и личен елемент, но въпросите, които се задават, проблемите, които се поставят, имат своята прагматична стойност. Доколкото съм бил свидетел, те заедно създадоха това и е напълно нормално да поставят определени въпроси.
На фона на ситуацията в еврозоната, на фона на кризата, която сериозно смути и политическия живот в част от европейските държави, как ви се вижда България?
България за жалост е в много слаба позиция. Решенията, които се взимат тук, са абсолютно коренно противоположни на решенията, които се търсят в Европа. Там част от решенията са свързани с инвестиране в обучение, в иновации и т. н. Тук е в орязване на бюджетите за обучение - тук не става дума само за БАН, а въобще за цялостното високомерие на правителството към обучението на българина. Аз имам чувството, че има някаква дори завера - българите по възможност да оглупеят колкото се може повече, за да могат наистина да избират все по-тъпи и тъпи хора, които да ги управляват. В България в момента нито една от препоръките, които бяха дадени в икономическата комисия като мерки, които могат да обединят Европа и да я извадят от кризата, не бяха дори разгледани, камо ли приложени.
Напротив - действа се точно по обратния начин. В такива момент, когато има криза ...да ви дам един много прост пример - пирамидите в Древния Египет са направени в най-лошите години, фараонът е развързал кесията и по някакъв начин спасява своето политическо положение. Тук е точно обратното - пълни рестрикции по време на криза, плащане на социална цена, затягане на коланите. Точно обратни са мерките, които трябва да бъдат предприети по време на криза. Трябва да се търсят алтернативи и те трябва да бъдат търсени от хора, които имат комбинативен и услужлив ум - икономически ум. А не счетоводители, които само да казват: това може, това - не. Като не може повече, ставаш, събираш си партакешите и заминаваш!
Управляващите биха ви отговорили, че ето, в условия на криза се строят магистрали, развиваме този сектор. Изборите минаха и показаха, че българинът масово даде доверието си на същата власт.
Първо мисля, че не е чак толкова масово. Второ мисля, че манипулациите от всякакъв характер...а най-острите въпроси медиите ги спестиха, не ги представиха пред обществото.
Факт е обаче, че хората не видяха алтернатива?
Алтернативата в България... Понеже ние живеем наистина в контролирана демокрация, алтернативата в България има договорка да бъде една единствена сила и това е БСП. Тук има една путинизация и смяна на едното с другото, като едното след това не атакува другото. Това е големият проблем в България, че може да се избира само между тези две - между лошото и между по-лошото.
