Решението на съда в Страсбург по жалбите на ДПС няма да бъде факт преди края на мандата на това Народно събрание. Това каза в интервю за Дарик Йонко Грозев, който е адвокат на движението пред Европейския съд по правата на човека. ДПС заведе дело в Страсбург, след като през февруари Конституционният съд касира вота в 23 избирателни секции в Турция, където бяха подадени малко над 18 хиляди гласа. След това решение на съда ГЕРБ получи един депутатски мандат за сметка на ДПС. Йонко Грозев уточни, че жалбите в Страсбург са всъщност три - на ДПС като партия, на загубилия мандата си техен депутат Рушен Риза и на 101 български изселници в Турция. Още за хода на това дело и за пороците на процедурата, при която резултатите от парламентарни избори се обжалват пред Конституционния съд - от адвокат Грозев:
На практика жалбите са три - едната е от името на гласоподаватели, чиито гласове са отменени, другата е от името на ДПС като партия, третата е от името на Рушен Риза, чийто мандат беше отменен от Конституционния съд. Дали Европейският съд по правата на човека ще събере жалбите и ще ги гледа съвместно или отделно - това е въпрос на преценка на ЕСПЧ. Жалбите са регистрирани, чакат разглеждане в момента.
Дела в този съд и развитие по тях трябва да се чакат след минимум три-четири години, нали?
Да, различна е скоростта. След приемането на Протокол 14, с който беше изменена процедурата пред Европейския съд, съдът въведе прилага много по-активно процедурата по даване на приоритет. И по отношение на жалби, които повдигат структурни проблеми, съществени за широк спектър от лица, дава приоритет. Така че, възможно е разглеждането и по-бързо на тази жалба, но във всички случаи резултатът, решението на Европейския съд няма да дойде преди края на мандата на това Народно събрание.
Кое е основното според вас и като юрист, и като адвокат по конкретния казус, което трябва да променим като практика при обжалването на изборните резултати? Защото за първи път Конституционният съд у нас пренаписа официалните изборни резултати?
За първи път реално Конституционният съд беше въведен като инстанция, която да разглежда обжалване на изборни резултати и това, което се разви като процедура пред Конституционния съд страда от сериозни пороци от гледна точка на гаранциите за справедлив съдебен процес. От друга страна създава стимули за политическите партии и кандидатите за едно максимално обжалване на всички резултати - нещо, което ще въведе несигурност в изборния процес и в крайна сметка не е в интерес на доброто функциониране на избирателната система. Затова струва ми се, че е добре това решение - за обжалване пред Конституционния съд, да бъде сериозно обмислено. Конкретните оплаквания от страна на ДПС и г-н Риза са свързани с факта, че процедурата пред КС няма ясни параметри. Не е ясно дали това е процедура, при която съдът строго се придържа към разглеждане на това, което е подадено като обжалване и това, което страните заявяват. Не са присъединени като страни по процедурата лицата, чиито правни интереси пряко биват засегнати. Те не могат да се запознаят с доказателствата и аргументите и съответно да представят от своя страна доказателства и аргументи, с които да оборят твърденията, с които биват оспорвани правните им интереси. В крайна сметка решението на Конституционния съд не е обвързано с тези позиции на страните. Парадоксът, който се получи по конкретния случай, е, че всичките аргументи в първоначалното оплакване на РЗС, бяха отхвърлени от Конституционния съд, а аргументът, на базата на който съдът отмени част от гласовете, подадени за ДПС, не беше посочен от нито една страна по производството. Т.е. Конституционният съд се е превърнал в разследващ орган. Това прави процедурата много непредвидима и създава мотивация за всички участници в изборния процес за максимално обжалване на всичко с оглед на гарантиране на техните интереси. Това създава несигурност в изборния процес и не е в ничий интерес.
Т. е. вие смятате, че е по-удачно да се уеднакви процедурата, като например резултатите се обжалват пред ВАС? А не сега да правим Конституционния съд - от една страна вие казвате разследващ орган, но той действа като първоинстанционен съд, но не съвсем, защото пък не изслушва засегнатата страна....
Да, точно това е проблемът. Конституционният съд действа като първоинстанционен съд и при това в процедура, която не е ясно дефинирана. Цялата процедура пред Конституционния съд е разписана от гледна точка на обжалването на конституционносъобразност на закони. Т.е. няма събиране на доказателства, няма този нормален процес, в който първо се дефинира какъв е предметът и какъв е обемът на спора и освен това се дефинира какви са доказателствата, които трябва да бъдат събрани. Процедурата пред Конституционния съд е направена за разглеждане на конституционносъобразност на закон - няма никакво събиране на доказателства. И изведнъж натоварването на Конституционния съд с това задължение да събира доказателства без да има процедура, в която да е ясно кои са страните, какъв е предметът на спора и какви доказателства ще събираме, прави нещата силно уязвими от гледна точка на гаранциите за справедлив съд.
И какво излиза - Страсбург се превръща във втора инстанция реално и отваря врати за следващия вот?
Това е в крайна сметка. Странният резултат е, че най-висшият съд в страната го превръщаме в първоинстанционен съд, а международният съд ни става съд по първо обжалване. Очевидно това не е разумно подреждане на съдебната процедура.
Какво закононарушение установява Конституционният съд на територията на Турция, защото там бяха спорните гласове, дадени за ДПС на изборите?
Това е вторият аргумент в жалбата и основният аргумент от гледна точка на тези жалбоподатели - гласоподаватели, които са гласували в Турция и чиито гласове са отменени. Нарушението, което е приел Конституционният съд, е във връзка с изборните книжа и той е приел, че има нарушение в изготвянето на един от документите в изборните книжа, който е списъкът на гласоподавателите. Това нарушение, което е приел Конституционният съд, обаче не е по никакъв начин съществено. Има достатъчно други доказателства - изборни книжа, които валидно са изготвени, които дават достатъчно гаранции за това, че не е имало извършени изборни нарушения и това са реални подадени гласове от реални хора, чиято идентичност може да бъде установена. Тъй като има ЕГН-та, лични документи, има техни подписи за това, че те са гласували. Освен това всички тези изборни резултати са удостоверени от всички членове на съответните секционни комисии, които по принцип удостоверяват факта на гласуване. Пропускът е, че избирателният списък накрая не е подписан от председателя и секретаря на съответната секционна комисия, независимо от това, че общото описание на това, какво се е случило - документацията, която е протоколът от гласуването и протокол-грамата са подписани не само от председателя и секретаря, но и от всички членове на секционните комисии. Това е процедурно нарушение, за което няма достатъчно категорични индикации и в закона, че се изисква такъв подпис - в края на списъка от председателя и секретаря, не е от характер да опорочи действителността на изборите. Подобни нарушения има допуснати в много други секции, далеч не само в тези, в които са анулирани изборите. Избирането на тези секции, за да бъдат анулирани от тях гласове, се превръща в известна степен произволно решение. Има проверка, направена по делото, в ЕСГАРОН, която е задължителна и която изследва наличието на двойно гласуване, т.е. и в чужбина, и в България. Има установени общо около 170 случая на двойно гласуване, от които в Турция са около 70 случая. Т.е. това е единственото доказателство за това, че има проблем, нередовности в гласуването. Но става въпрос за една много малка цифра и не в тези секции. А са касирани 18 хиляди гласа в секции, в които няма никакъв спор и самият Конституционен съд не оспорва, че това са валидно подадени гласове от български граждани с правото да гласуват.
Казахте, че има шанс от ускоряване на процедурата, по която съдът в Страсбург ще разглежда жалбата. Посочен ли е такъв аргумент, че тази практика за обжалване на резултатите пред Конституционния съд засяга широк кръг лица и на практика изборния процес?
Това е аргументът, на който се разчита за това жалбата да бъде разгледана в един приоритетен порядък именно, за да се избегнат евентуално при следващи избори всичките тези усложнения и обърквания от обжалването пред Конституционния съд. Нещо, което се получи далеч не само с мандата на г-н Риза и ДПС, но и с мандатите на няколко други кандидат-народни представители. След този прецедент, който имаме, вероятността на следващите избори да имаме значително повече оспорвания на изборите пред Конституционния съд е съвсем сериозна и реална.
Каква е цената на иска на ДПС? Заговори се, че партията може да съди държавата за един лев...
На този етап няма посочена цена на иска, защото процедурата пред европейския съд предвижда предявяването на искане за обезщетение на един следващ етап. Така че, на този етап все още е прекалено рано и не е предявена такава претенция. Не съм коментирал въпроса нито с гласоподателите - те са 101, нито с г-н Риза каква компенсация би се търсила.
