Кампания „НЕ на кибернасилието срещу жени и деца“ ще се проведе под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Инициаторите са от международната организация „Зонта Интернешънъл“, конкретно клонът за България, Румъния, Северна Македония. Дейността на „Зонта“ е насочена основно към подкрепа за жени и деца.
В проекта, който ще продължи до април 2022 г., ще участват представители на изпълнителната и местната власт, на различни институции, на неправителствения сектор. Целта е след мащабна информационна кампания и различни обучения да се направят предложения за работещи политики в тази сфера. На първата онлайн среща за обявяване на проекта беше изтъкната именно необходимостта от национална политика за интервенция, която включва изработването на адекватно законодателство, и за превенция.
Вицепрезидентът, която като представител в Европейския парламент активно работи по този проблем, включително и в създаването на европейско законодателство, сподели пред участниците в срещата своя опит.
Йотова: Да избираме управници, които познават тракийската орис
„Самотните бойци са обречени. Ангажиментът е на всички – от децата, през родителите, до властите – от най-ниско до най-високо ниво“, посочи Илияна Йотова, като подчерта и отговорността и съдействието на доставчиците на интернет услуги. Вицепрезидентът предложи за партньори в кампанията да бъдат привлечени и известни личности с авторитет пред децата и младежите, хора, на които те могат да се доверят.
Като първа и основна стъпка в битката с онлайн насилието срещу жени и деца Илияна Йотова посочи публичността и изрази притеснение, че поради страх и неудобство голяма част от засегнатите не сигнализират за проблема. Последни изследвания пък сочат, че по време на пандемията от COVID-19 се е засилила тревожността у родителите за безопасността на децата в интернет пространството.
Дигитална грамотност, критично мислене, емоционална интелигентност – това според Илияна Йотова са трите основни ключа в битката с този проблем.
Йотова: Не съм оптимист какво ще пише за България в следващия доклад на ЕК
„Да си грамотен в свръхдинамичния 21 век не е да си грамотен в 20 или 19 век. Става въпрос за знания и умения за използване на морето от информация в интернет и за нейното пресяване, за безопасното онлайн общуване, което разпознава рисковете. Трябва да се изгражда дигитална грамотност не само в децата и младежите, но и във възрастните“, посочи вицепрезидентът и цитира данни на УНИЦЕФ за България, според които 57% от 16-19-годишните оценяват собствените си дигитални учения като основни или по-високи – за сравнение, средният процент за Европейския съюз е 82.
„Изграждането на критично мислене е средство срещу дезинформацията, фалшивите новини, които ни атакуват всекидневно. Ние сме на последните места в Европа по разпознаване на вярно и невярно съдържание. Защо емоционална интелигентност? Емоционално интелигентният човек успява да улови невидимите заплахи“, заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е убедена, че водещ партньор в битката е образователната система, в която, за съжаление, изграждането на дигитални умения както в учениците, така и в учителите, все още не се е превърнало в практика.
В проекта, който ще продължи до април 2022 г., ще участват представители на изпълнителната и местната власт, на различни институции, на неправителствения сектор. Целта е след мащабна информационна кампания и различни обучения да се направят предложения за работещи политики в тази сфера. На първата онлайн среща за обявяване на проекта беше изтъкната именно необходимостта от национална политика за интервенция, която включва изработването на адекватно законодателство, и за превенция.
Вицепрезидентът, която като представител в Европейския парламент активно работи по този проблем, включително и в създаването на европейско законодателство, сподели пред участниците в срещата своя опит.
Йотова: Да избираме управници, които познават тракийската орис
„Самотните бойци са обречени. Ангажиментът е на всички – от децата, през родителите, до властите – от най-ниско до най-високо ниво“, посочи Илияна Йотова, като подчерта и отговорността и съдействието на доставчиците на интернет услуги. Вицепрезидентът предложи за партньори в кампанията да бъдат привлечени и известни личности с авторитет пред децата и младежите, хора, на които те могат да се доверят.
Като първа и основна стъпка в битката с онлайн насилието срещу жени и деца Илияна Йотова посочи публичността и изрази притеснение, че поради страх и неудобство голяма част от засегнатите не сигнализират за проблема. Последни изследвания пък сочат, че по време на пандемията от COVID-19 се е засилила тревожността у родителите за безопасността на децата в интернет пространството.
Дигитална грамотност, критично мислене, емоционална интелигентност – това според Илияна Йотова са трите основни ключа в битката с този проблем.
Йотова: Не съм оптимист какво ще пише за България в следващия доклад на ЕК
„Да си грамотен в свръхдинамичния 21 век не е да си грамотен в 20 или 19 век. Става въпрос за знания и умения за използване на морето от информация в интернет и за нейното пресяване, за безопасното онлайн общуване, което разпознава рисковете. Трябва да се изгражда дигитална грамотност не само в децата и младежите, но и във възрастните“, посочи вицепрезидентът и цитира данни на УНИЦЕФ за България, според които 57% от 16-19-годишните оценяват собствените си дигитални учения като основни или по-високи – за сравнение, средният процент за Европейския съюз е 82.
„Изграждането на критично мислене е средство срещу дезинформацията, фалшивите новини, които ни атакуват всекидневно. Ние сме на последните места в Европа по разпознаване на вярно и невярно съдържание. Защо емоционална интелигентност? Емоционално интелигентният човек успява да улови невидимите заплахи“, заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е убедена, че водещ партньор в битката е образователната система, в която, за съжаление, изграждането на дигитални умения както в учениците, така и в учителите, все още не се е превърнало в практика.
