В линейките да работят парамедици, да се повишат средствата за извънболнична помощ, както и цените на някои клинични пътеки. Това каза в интервю за БТА председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
По думите му трябва да се увеличат средствата и за медико-диагностични дейности, извършвани в извънболничната помощ, както и за интензивни грижи в болниците.
Една от първите задачи, които трябва да си постави новото управление, е в рамките на година да направи голямата реформа в спешната помощ, допълни д-р Маджаров.
1463 са новите случаи на COVID-19 у нас
"Тази година мина под мотото на две различни управления в системата на здравеопазването - служебно и редовно правителство. Общо взето, условията, при които работиха колегите, са същите като през миналата година. Финансирането беше осигурено, нямаше големи проблеми с осигуряване на средствата, но наследените от години проблеми - липса на специалисти по здравни грижи, дефицитни медицински специалности, продължиха да оказват влияние върху работата на колегите. Колегите натрупаха повече опит, има рутина, с която посрещат вече предизвикателствата на ковид вълните, имат и повече знания за вируса. Над 80 на сто от лекарите са ваксинирани, което даде спокойствие сред тях. Няма и толкова жертви на вируса, колкото имаше през миналата година", посочи той.
Попитан дали трябваше държавата да направи повече за медиците, той отговори така: "Тепърва трябва да се вземат мерки, но не мисля, че можехме да очакваме нещо повече от служебното управление на страната. Явно е, че служебен кабинет и служебен министър на здравеопазването не могат да направят чудеса за лекарите и специалистите по здравни грижи. Трябва да се предприемат мерки оттук нататък. Редовното правителство да има политика, насочена към отстраняването на идентифицираните проблеми. Един от големите проблеми, който се очертава пред страната, е кадровият дефицит, регионалните диспропорции в цялата страна. Надявам се след Нова година да видим първите стъпки в насока преодоляване на проблемите".
Лекарите и НЗОК не се договориха за остатъка в бюджета на Касата
Според Маджаров кадровата криза в здравните системи е повсеместна и в Европа, и в света. Като част от ЕС това, което можем да си позволим да направим, е да създаваме добри условия за кариерно развитие и равностойно или поне достойно заплащане на кадрите, за да нямат желание да напускат страната.
Колко би трябвало да бъде началната заплата, за да не напускат лекарите веднага след дипломирането си?
Това е въпрос, на който всеки би отговорил за себе си, но тези, които ще формират политиката, би трябвало да могат да отговорят какви да са условията, при които практикуваме и които ни дават възможност в условията на свободна професия да заработваме достатъчно, така че, слагайки на кантар емиграцията, да предпочетем да останем в България. Подчертавам, че проблемът не е само в заплащането на лекарите, а и във възможностите за кариерно развитие и практикуване на съвременна медицина, без да е утежнена с излишни бюрократични пречки.
Запитан как би трябвало да се реши проблемът със спешната помощ, Маджаров отговори: Всяко звено от системата е свързано с останалите, а спешната помощ е нещо, което до голяма част обединява всички. Тя е важна за всеки от нас като система, която ни гарантира, че каквото и да ни се случи през деня или нощта, можем да разчитаме на спешна съвременна помощ. Това нещо засега в България не го наблюдаваме и си мисля, че една от първите задачи, които трябва да си постави новото управление, е в рамките на година да направи голямата реформа в спешната помощ - да се влеят свежи финансови ресурси, оборудване със софтуер и хардуер на автомобилите, които да могат да контактуват помежду си и с лечебните заведения, и не на последно място - да се преоцени кадровата политика в тази система. Много пъти съм казвал, че лекарите са скъп продукт и би трябвало да слязат от линейките и да заемат своето място в спешните центрове, а в линейките да има парамедици или лекарски асистенти. Ако се оборудва и системата, така че пациентът да може да бъде консултиран предварително и да се знае къде може да му се окаже помощ най-бързо, дори само това да се направи, ще има видим ефект за цялото общество.
Полезни ли са разкритите ковид зони в страната и изпълняват ли задачите, с които бяха натоварени?
Там, където тези зони са добре организирани, колегите си вършат работата и подпомагат справянето със ситуацията с ковид вълната. Ковид зоните не трябваше да бъдат разкривани като единственото място, където хората трябва да се насочват. Задачата, която се постави на ковид зоните, трябваше да бъде съвместно поставена още в началото и на общопрактикуващите лекари. Виждаме, че повечето от пациенитте посещават първо личния си лекар и след това някой им казва, че могат да отидат и в ковид зоната, което доведе до объркване. Според мен трябваше общопрактикуващите лекари и медицинските центрове, като две звена от извънболничната помощ, заедно да започнат работа по овладяване на вълната. Ковид зоната е извънболнична помощ такава, каквато се предлага и от общопрактикуващите лекари, но личният лекар не може да изпише рецепта, защото не се води в ковид зона. Направи се опит да се подпише анекс, в който да се вмени задължението на личните лекари да изписват такива рецепти, което пък щеше да доведе до един неприятен факт - посещавайки ковид зоната, пациентът щеше да се връща при личния си лекар за рецепта. Оценката е еднозначна - някои ковид зони работят добре, но като цяло, за територията на цялата страна, не изиграха решаваща роля за овладяване на кризата.
Той коментира и електронното здравеопазване. "На първо място то ще даде по-цялостна и точна информация за процесите, които протичат в системата на здравеопазването и ще даде възможност да взимаме правилните решения. С времето ще облекчи и работата на лекарите. При въвеждането на нещо ново следва първоначално затруднение, но когато клегите свикнат с иновациите, истински се възползват от тях. Проблемът е, че софтуерите на компютрите на лекарите не работят в единна система".
Имате ли предложения към Здравната каса за следващата година, отнасящи се до лекарското съсловие?
Имаме различни предложения, но предпочитам да ги споделим на старта на преговорите, които се надявам да започнат в средата или към края на януари, заедно с бюджетната процедура, която вероятно тогава ще бъде обсъждана. Изпратили сме нашите виждания за макрорамката до Министерството на финансите и до НЗОК и се надявам да се съобразят. От това, което се видя в предложението на служебното правителство, ще има достатъчно пари като увеличение на бюджета на НЗОК за следващата година. Ще заложим на приоритети, свързани с изместване на тежестта реално от болничната помощ към извънболничната помощ, с увеличаване и на средствата за извънболничната помощ. Тези средства трябва да бъдат разпределени в цени за дейност, имайки предвид и инфлацията, която настъпва. Новите пари, които смятам, че трябва да се отпуснат за медико-диагностични дейности - изследавния и образна диагностика, с цел намаляване на натиска и желанието да се постъпва в болница, само за да бъде изследван пациентът. В болниците трябва да се насочат усилията към повишаване на цените на интензивните грижи. Еднодневните процедури трябва да се изведат в доболничната помощ, за да не се налага човек да бъде хоспитализиран за нещо дребно. Предложението ни е да се повишат стойностите и на тези дейности, както и на някои клинични пътеки.
Той коментира и темата за разкриването на нови болници. "Разкриването на нови болници е въпрос на свободна стопанска инициатива. Всеки има право да решава да инвестира. Друг е въпросът доколко вмененото от закона задължение на НЗОК да прецени дали има необходимост да закупува нови дейности в дадена област се изпълнява. Ако някой смята, че може да забрани свободната инициатива в 21 век в нашата държава, явно се е объркал, но от друга страна, НЗОК има право да решава дали е необходимо да закупи допълнителни услуги на територията на големи области. Там е разковничето, което е разписано в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения".
По думите му трябва да се увеличат средствата и за медико-диагностични дейности, извършвани в извънболничната помощ, както и за интензивни грижи в болниците.
Една от първите задачи, които трябва да си постави новото управление, е в рамките на година да направи голямата реформа в спешната помощ, допълни д-р Маджаров.
1463 са новите случаи на COVID-19 у нас
"Тази година мина под мотото на две различни управления в системата на здравеопазването - служебно и редовно правителство. Общо взето, условията, при които работиха колегите, са същите като през миналата година. Финансирането беше осигурено, нямаше големи проблеми с осигуряване на средствата, но наследените от години проблеми - липса на специалисти по здравни грижи, дефицитни медицински специалности, продължиха да оказват влияние върху работата на колегите. Колегите натрупаха повече опит, има рутина, с която посрещат вече предизвикателствата на ковид вълните, имат и повече знания за вируса. Над 80 на сто от лекарите са ваксинирани, което даде спокойствие сред тях. Няма и толкова жертви на вируса, колкото имаше през миналата година", посочи той.
Попитан дали трябваше държавата да направи повече за медиците, той отговори така: "Тепърва трябва да се вземат мерки, но не мисля, че можехме да очакваме нещо повече от служебното управление на страната. Явно е, че служебен кабинет и служебен министър на здравеопазването не могат да направят чудеса за лекарите и специалистите по здравни грижи. Трябва да се предприемат мерки оттук нататък. Редовното правителство да има политика, насочена към отстраняването на идентифицираните проблеми. Един от големите проблеми, който се очертава пред страната, е кадровият дефицит, регионалните диспропорции в цялата страна. Надявам се след Нова година да видим първите стъпки в насока преодоляване на проблемите".
Лекарите и НЗОК не се договориха за остатъка в бюджета на Касата
Според Маджаров кадровата криза в здравните системи е повсеместна и в Европа, и в света. Като част от ЕС това, което можем да си позволим да направим, е да създаваме добри условия за кариерно развитие и равностойно или поне достойно заплащане на кадрите, за да нямат желание да напускат страната.
Колко би трябвало да бъде началната заплата, за да не напускат лекарите веднага след дипломирането си?
Това е въпрос, на който всеки би отговорил за себе си, но тези, които ще формират политиката, би трябвало да могат да отговорят какви да са условията, при които практикуваме и които ни дават възможност в условията на свободна професия да заработваме достатъчно, така че, слагайки на кантар емиграцията, да предпочетем да останем в България. Подчертавам, че проблемът не е само в заплащането на лекарите, а и във възможностите за кариерно развитие и практикуване на съвременна медицина, без да е утежнена с излишни бюрократични пречки.
Запитан как би трябвало да се реши проблемът със спешната помощ, Маджаров отговори: Всяко звено от системата е свързано с останалите, а спешната помощ е нещо, което до голяма част обединява всички. Тя е важна за всеки от нас като система, която ни гарантира, че каквото и да ни се случи през деня или нощта, можем да разчитаме на спешна съвременна помощ. Това нещо засега в България не го наблюдаваме и си мисля, че една от първите задачи, които трябва да си постави новото управление, е в рамките на година да направи голямата реформа в спешната помощ - да се влеят свежи финансови ресурси, оборудване със софтуер и хардуер на автомобилите, които да могат да контактуват помежду си и с лечебните заведения, и не на последно място - да се преоцени кадровата политика в тази система. Много пъти съм казвал, че лекарите са скъп продукт и би трябвало да слязат от линейките и да заемат своето място в спешните центрове, а в линейките да има парамедици или лекарски асистенти. Ако се оборудва и системата, така че пациентът да може да бъде консултиран предварително и да се знае къде може да му се окаже помощ най-бързо, дори само това да се направи, ще има видим ефект за цялото общество.
Полезни ли са разкритите ковид зони в страната и изпълняват ли задачите, с които бяха натоварени?
Там, където тези зони са добре организирани, колегите си вършат работата и подпомагат справянето със ситуацията с ковид вълната. Ковид зоните не трябваше да бъдат разкривани като единственото място, където хората трябва да се насочват. Задачата, която се постави на ковид зоните, трябваше да бъде съвместно поставена още в началото и на общопрактикуващите лекари. Виждаме, че повечето от пациенитте посещават първо личния си лекар и след това някой им казва, че могат да отидат и в ковид зоната, което доведе до объркване. Според мен трябваше общопрактикуващите лекари и медицинските центрове, като две звена от извънболничната помощ, заедно да започнат работа по овладяване на вълната. Ковид зоната е извънболнична помощ такава, каквато се предлага и от общопрактикуващите лекари, но личният лекар не може да изпише рецепта, защото не се води в ковид зона. Направи се опит да се подпише анекс, в който да се вмени задължението на личните лекари да изписват такива рецепти, което пък щеше да доведе до един неприятен факт - посещавайки ковид зоната, пациентът щеше да се връща при личния си лекар за рецепта. Оценката е еднозначна - някои ковид зони работят добре, но като цяло, за територията на цялата страна, не изиграха решаваща роля за овладяване на кризата.
Той коментира и електронното здравеопазване. "На първо място то ще даде по-цялостна и точна информация за процесите, които протичат в системата на здравеопазването и ще даде възможност да взимаме правилните решения. С времето ще облекчи и работата на лекарите. При въвеждането на нещо ново следва първоначално затруднение, но когато клегите свикнат с иновациите, истински се възползват от тях. Проблемът е, че софтуерите на компютрите на лекарите не работят в единна система".
Имате ли предложения към Здравната каса за следващата година, отнасящи се до лекарското съсловие?
Имаме различни предложения, но предпочитам да ги споделим на старта на преговорите, които се надявам да започнат в средата или към края на януари, заедно с бюджетната процедура, която вероятно тогава ще бъде обсъждана. Изпратили сме нашите виждания за макрорамката до Министерството на финансите и до НЗОК и се надявам да се съобразят. От това, което се видя в предложението на служебното правителство, ще има достатъчно пари като увеличение на бюджета на НЗОК за следващата година. Ще заложим на приоритети, свързани с изместване на тежестта реално от болничната помощ към извънболничната помощ, с увеличаване и на средствата за извънболничната помощ. Тези средства трябва да бъдат разпределени в цени за дейност, имайки предвид и инфлацията, която настъпва. Новите пари, които смятам, че трябва да се отпуснат за медико-диагностични дейности - изследавния и образна диагностика, с цел намаляване на натиска и желанието да се постъпва в болница, само за да бъде изследван пациентът. В болниците трябва да се насочат усилията към повишаване на цените на интензивните грижи. Еднодневните процедури трябва да се изведат в доболничната помощ, за да не се налага човек да бъде хоспитализиран за нещо дребно. Предложението ни е да се повишат стойностите и на тези дейности, както и на някои клинични пътеки.
Той коментира и темата за разкриването на нови болници. "Разкриването на нови болници е въпрос на свободна стопанска инициатива. Всеки има право да решава да инвестира. Друг е въпросът доколко вмененото от закона задължение на НЗОК да прецени дали има необходимост да закупува нови дейности в дадена област се изпълнява. Ако някой смята, че може да забрани свободната инициатива в 21 век в нашата държава, явно се е объркал, но от друга страна, НЗОК има право да решава дали е необходимо да закупи допълнителни услуги на територията на големи области. Там е разковничето, което е разписано в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения".
