Леви политици лобираха за интересите на „Газпром”. Това каза бившият министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобургготски Мирослав Севлиевски в предаването „Денят” на Дарик. Първият проблем в българо-руските икономически отношения е наличието на едни посредници, които винаги се появяват, когато възникне някаква криза и започват да предлагат услугите си като хора, които са в състояние да накарат примерно „Газпром” или едва ли не руското правителство да вземат едно или друго решение, каза още Севлиевски.
По думите му, в последните години подобни посредници са отрязани и заслугите за това са до голяма степен на предишното правителство, но и сегашното се опитва да бяга от тях.
„Нека „Газпром” най-накрая да открие представителство в София, за да знаем кой конкретно е техният човек у нас и да се обръщаме към него когато има някакви текущи въпроси”, призова Севлиевски. „Като министър през 2005 година отстоявах позицията на България, че има действащ договор между „Булгаргаз” и „Газпром” и той трябва да се спазва. Големият въпрос е трябваше ли договорът да бъде променен и сега българският потребител да плати 1 млрд. повече за газ”, допълни още Мирослав Севлиевски.
Ето какво още каза бившият министър на енергетиката за Дарик:
Политици идваха ли тогава през 2005 година?
Винаги е имало политици, които са смятали, че ако се „хвърлят по корем” пред „Газпром”, то ще получат едва ли не подкрепата на руската държава или на „Газпром”.
От коя партия бяха тези политици?
Това, което мога да ви кажа, е, че винаги на официални срещи, които аз съм имал с представители на руското посолство, винаги диалогът е бил доста добър и никога те не са се опитвали да ме натискат или да държат по-остър тон.
Натискаха ви наши?
По-скоро, българи са тези, които са се явявали и са претендирали, че са представители на „Газпром” или пък са свързани по един или друг начин.
„Политиците по корем”, от коя партия са?
„Политиците по корем” винаги са свързани с левите партии в България, но няма нужда…
Леви политици лобираха пред вас за „Газпром”?
Да, големият въпрос е следният и той е политически въпрос – трябваше ли да променим договора през 2006 година и в резултат от този договор българският потребител, независимо дали бизнес или битов, да плати приблизително дали един милиард долара или един милиард лева повече за газ?! Моето мнение е, че не трябваше. Моето мнение е, че „Газпром” нямаше в 2010 година да ни извива ръцете, и моето мнение е, че „Газпром” щеше да подходи и през 2010 като сериозен бизнес партньор.
Цялото интервю с Мирослав Севлиевски чуйте тук
Цялото интервю с Мирослав Севлиевски чуйте тук
