Лидерът на Българската социалистическа партия Сергей Станишев заяви в парламента, че ще поиска от финансовия министър Петър Чобанов да бъде извършена проверка във всички офшорни зони за фирмите, чиито крайни собственици са български граждани.
Отношение по темата взе и депутатът от ДПС Йордан Цонев, според когото трябва да се поведе битката с избягването на данъци чрез възможностите, които предлагат офшорните зони, тъй като по този начин се губят приходи за бюджета.
"Следващият председател на ДАНС (Държавната агенция "Национална сигурност") трябва да каже ясно какво ще прави с контрабандните канали, които в предишните четири години се покровителстваха от предишните управляващи. И това трябва да се случи още тази есен", заяви Цонев в Народното събрание, като допълни, че ДПС ще предложи специален данъчен режим за офшорните компании.
Депутатът от БСП Янаки Стоилов също изрази мнение от трибуната на парламента. Според него трябва да се забрани на офшорни фирми да участва в приватизация. Освен това според народния представител офшорни компании не трябва да се допуска да имат собственост в медии.
Възможността да оптимизира данъчни плащания се ползва активно от българския бизнес, тъй като по този начин, съвсем законно, данъците могат да паднат до под 5%. Имайки предвид, че у нас корпоративният данък е 10%, усилието е достатъчно атрактивно.
Ползването на офшорни компании е от помощ и при продажбата на фирма (дялове или акции) или така наречените капиталови сделки. Тогава би могло да се направи такава структура, че данъкът да се сведе до 0%, при това напълно законно.
Това е причината през последните години големите международни компании, които влизат като инвеститори в България, да го правят чрез офшорни структури.
Регистрирането на офшорни компании е опция, приложима за по-големи фирми, които оперират най-вече в сектора на услугите, търговията на едро, вносът и износът на стоки.
Услугата по откриване на фирма в някоя от дестинациите, считани за данъчен рай, може да струва между 3 и 10 хил. евро. Така например откриването на компания в Белиз струва 900 британски паунда.
Според специалисти-счетоводители, най-предпочитаните офшорни зони от българските компании са Кипър, Британските Вирджински острови, Панама и Малта.
Към януари миналата година, по данни на счетоводната къща Зара консулт, в Кипър е имало 2 300 фирми, в Британските Вирджински острови 390 фирми, в Панама - 380 фирми, а в Малта 350 фирми, за които може да се предположи, че зад официалните им собственици стоят българи. Според специалистите броят на тези фирми е пренебрежимо малък, на фона на пререгистрираните в Търговския регистър през миналата година над 450 хил. фирми.
Това показва, че усилието на депутатите не би довело до съществено увеличение на данъчните приходи от компаниите, които към момента ползват възможностите на офшорните зони, още повече, че тази практика е общоевропейска и опитът за местна регулация би се възприело като дискриминация.
