Българското дружество за защита на птиците настоява проектът за Общ устройствен план на Шабла да се преработи, тъй като той предвижда небалансирано инфраструктурно развитие на общината, заяви пред Дарик Ирина Матеева - отговорник по европейските политики на БДЗП.
Експертите на природозащитната организация имат редица критики към изготвения план, който вече е подложен на обществено обсъждане. Според тях ще се допусне презастрояване и ще се наруши екосистемата в района.
Кметът на Шабла: Новият устройствен план е напълно съобразен с действащото екозаконодателство
По думите на Матеева се нарушава нормата, забраняваща застрояване в 500-метровата зона със специфична защита около Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, тъй като там са предвидени за изграждане хотелски комплекси.
„Предвидените мащабни и коренни промени в земеползването ще доведат до значително висока загуба на местообитания, което е в противоречие с целите на опазване на съответните защитени зони и в цялата община”, се казва още в становището на БЗДП. Според природозащитниците такова устройство на територията ще отнеме хранителни територии на червеногушата гъска, която е световно застрашен вид.
„Трите къмпинга предстои ще бъдат застроени като хотелски комплекси. Концентрирането на комплекси по бреговата ивица обаче предполага силно натоварване там. Това ще доведе до унищожаване на дюните”, заяви Ирина Матеева.
Виждането на БДЗП е, че курортните комплекси трябва да се изграждат в населените места, а не по брега. Такъв модел според тях ще даде живот на селата и ще опази природните дадености. До плажа пък можело да се направят линии за електробуси и велосипедни алеи.
„Общината трябва да запази уникалността си и да бъде алтернатива на грубото и прекомерно застрояване, каквото има в други части на Черноморието”, смята Ирина Матеева.
Представители на БДЗП ще участват в общественото обсъждане, предвидено за 9 март в Шабла и ще дадат препоръки.
В становището на БДЗП се казва още:
„ОУП не е съобразен с нормативните изисквания за опазването на влажните зони и застрашените и уязвими видове и природни местообитания, произтичащи от националното и международното законодателство.
В плановете на общината все още е налице устройствена зона за развитие на ветрогенератори западно от Дуранкулашкото езеро на мястото на скандалния ветропарк „Смин“, независимо че решението за изграждане на ветропарка е с изтекла давност и че изграждането на нови ветроенергийни мощности в цяла Добруджа е забранено.
Не на последно място ОУП предвижда премахването на всички постоянно затревени площи, включително строителство върху строго защитените „Понто-сарматски степи“.
Искаме ОУП на община Шабла да бъде преработен така, че да гарантира запазването на ключовите хранителни местообитания на червеногушата гъска, като не се допуска допълнително унищожаване на тези местообитания чрез планиране на устройствени зони в тях и чрез премахване на зоната за ветроенергийно производство западно от Дуранкулашкото езеро.
ОУП на община Шабла трябва да бъде преработен така, че да не допуска допълнително застрояване на бреговата ивица и увеличаването на антропогенното присъствие и натиск по бреговете на езерата и крайбрежните територии, с цел предотвратяване на влошаването на местообитанията, безпокойството и прогонването на застрашени уязвими видове птици.”
Експертите на природозащитната организация имат редица критики към изготвения план, който вече е подложен на обществено обсъждане. Според тях ще се допусне презастрояване и ще се наруши екосистемата в района.
Кметът на Шабла: Новият устройствен план е напълно съобразен с действащото екозаконодателство
По думите на Матеева се нарушава нормата, забраняваща застрояване в 500-метровата зона със специфична защита около Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, тъй като там са предвидени за изграждане хотелски комплекси.
„Предвидените мащабни и коренни промени в земеползването ще доведат до значително висока загуба на местообитания, което е в противоречие с целите на опазване на съответните защитени зони и в цялата община”, се казва още в становището на БЗДП. Според природозащитниците такова устройство на територията ще отнеме хранителни територии на червеногушата гъска, която е световно застрашен вид.
„Трите къмпинга предстои ще бъдат застроени като хотелски комплекси. Концентрирането на комплекси по бреговата ивица обаче предполага силно натоварване там. Това ще доведе до унищожаване на дюните”, заяви Ирина Матеева.
Виждането на БДЗП е, че курортните комплекси трябва да се изграждат в населените места, а не по брега. Такъв модел според тях ще даде живот на селата и ще опази природните дадености. До плажа пък можело да се направят линии за електробуси и велосипедни алеи.
„Общината трябва да запази уникалността си и да бъде алтернатива на грубото и прекомерно застрояване, каквото има в други части на Черноморието”, смята Ирина Матеева.
Представители на БДЗП ще участват в общественото обсъждане, предвидено за 9 март в Шабла и ще дадат препоръки.
В становището на БДЗП се казва още:
„ОУП не е съобразен с нормативните изисквания за опазването на влажните зони и застрашените и уязвими видове и природни местообитания, произтичащи от националното и международното законодателство.
В плановете на общината все още е налице устройствена зона за развитие на ветрогенератори западно от Дуранкулашкото езеро на мястото на скандалния ветропарк „Смин“, независимо че решението за изграждане на ветропарка е с изтекла давност и че изграждането на нови ветроенергийни мощности в цяла Добруджа е забранено.
Не на последно място ОУП предвижда премахването на всички постоянно затревени площи, включително строителство върху строго защитените „Понто-сарматски степи“.
Искаме ОУП на община Шабла да бъде преработен така, че да гарантира запазването на ключовите хранителни местообитания на червеногушата гъска, като не се допуска допълнително унищожаване на тези местообитания чрез планиране на устройствени зони в тях и чрез премахване на зоната за ветроенергийно производство западно от Дуранкулашкото езеро.
ОУП на община Шабла трябва да бъде преработен така, че да не допуска допълнително застрояване на бреговата ивица и увеличаването на антропогенното присъствие и натиск по бреговете на езерата и крайбрежните територии, с цел предотвратяване на влошаването на местообитанията, безпокойството и прогонването на застрашени уязвими видове птици.”
