503 профилактични прегледа са направени в област Добрич с мобилни кабинети за периода от 23 септември до 24 октомври 2014 година. 60% от тях са направени в Тервел, 19% - в с.Орляк, 10% - в с.Зърнево. Данните, представени днес на кръгла маса в общината, са от анализ на социално-значимите болести сред ромите. Той е изготвен по проект, реализиран съвместно от Института по иновации и пациентски организации. Проектът е базиран на информация за проведените прегледи с мобилни кабинети през последните две години в областите София, Монтана и Добрич.
Мобилни кабинети за социално неосигурени лица са действали на територията на Добричка област и в годините 2009-2012-а. Кабинетите са общо 23 и са доставени в България през 2005 година по програма ФАР. С тях до 2015 година в цялата страна са извършени 154 хиляди прегледа – 45 хил. имунизации на деца, 32 хил. гинекологични прегледа, 31 педиатрични, 6 430 мамографски, 12 хил. лабораторни изследвания и др.
Анализът сочи, че броят на кабинетите не е достатъчен и бюджетът им може да се увеличи двойно и тройно. До сега те са имали бюджет от 2,5 млн.лева, посочи Ева Цветичова – експерт в Института по иновации.
В периода 2011 – 2015 година от работата на кабинетите са идентифицирани следните социално-значими болести: остри инфекции на горните дихателни пътища, кисти, мастопатии, пневмонии, сърдечна недостатъчност, остри бронхити, астма, болести на щитовидната жлеза и др.
Мобилните кабинети са една добра форма за диагностициране и извършване на прегледи. Трябва обаче да бъде измислен начин за последващо лечение на неосигурените лица, бе подчертано на кръглата маса.
Освен това кабинетите в момента работят на кампаниен принцит. Те трябва да имат постоянна годишна програма, като обслужват не само социално неосигурени, а и други уязвими групи – възрастни, живеещи на отдалечени места, жени и деца, защо не и бежанци, каза Ева Цветичова.
По проекта са изготвени и препоръки за по-добро управление, мониторинг и контрол на тези кабинети. Едната от тях е да се създаде интернет базирана платформа, достъпна в реално време, с информация, която да се ползва от заинтересованите страни в различни случаи. Например при болест, която застрашава да се развие в епидемия, чрез платформата ще може да се реагира на момента.
Другата препоръка е да има постоянно обучение на здравните медиатори и да се повиши тяхната мотивация и заплащане. В Добрич медиаторите са трима. Зам.-кметът д-р Емилия Баева открои тяхната важна роля в ромската общност и посочи, че там, където има здравни медиатори нещата се случват по-добре и интересът към кабинетите е по-голям.
