Красотата и пищността на автентичния женски костюм засияха в благоевградския музей. При изключителен зрителски интерес премина ревюто-спектакъл "Момина руба" - копродукция на Регионален исторически музей - Благоевград, Фолклорен ансамбъл "Пирин" и Детско-юношески фолклорен ансамбъл "Пиринска китка" при ОДК-Благоевград. Събитието беше част от юбилейните чествания на 60-тата годишнина от създаването на историческия музей в Благоевград. Спектакълът показа многообразието и красотата на женските народни празнични костюми от Югозападна България, носени в края на XIX – началото на XX в., съхранявани в етнографския фонд на Регионален исторически музей – Благоевград.
Първата част на ревюто включваше 10 на брой носии на българи - бежанци от Вардарска /от Крушевско, Дебърско, Кичевско/ и Егейска Македония /Серско и Драмско/, заселили се предимно в по-големите градски центрове от Пиринския край. Втората част на ревюто демонстрира особеностите на народната носия от Банско, Разложко, Санданско, Благоевградско /13 броя носии/. Костюмите са притежание на РИМ – Благоевград и само част от богатата музейна колекция. Те бяха „раздвижени” от музикален и танцов съпровод в изпълнение на ансамбъл „Пирин” и бяха придружени от кратки анотации, представящи историческите и стилови особености на всеки костюм.
Повечето костюми, особено бежанските, са дарени от родолюбиви българи, пожелали те да останат именно в Благоевградския музей.
Регионален исторически музей – Благоевград притежава богат етнографски фонд от над 12 000 материала, който е формиран в продължение на цялата му над половинвековна история. Той отразява особеностите на бита и култура на населението от Югозападните български земи в периода от средата на XIX в. до средата на XX в. Особено ценни и с висока експозиционна стойност са колекциите от образци на народното художествено творчество. Сътворени от ръцете на изкусния майстор или сръчната домакиня, те разкриват не само разбиранията на българина за красота и удобство, но дават израз на социални връзки и отношения – и в делник, и в празник; в рамките на семейството, рода, селищната общност.
Колекцията от традиционни женски и мъжки костюми демонстрира многообразието и особеностите на облеклото в отделните етнографски подрайони, като същевременно споделя общобългарските характеристики на народния костюм. В Югозападна България типично е т. нар. „чернодрешно” мъжко облекло, назовано така по тъмния цвят на горните дрехи. В селата около градовете Сандански и Петрич се срещат и образци на „белодрешното” облекло, с основен елемент дългата бяла мъжка риза със силно надиплени поли – т.нар. фустанела. При женския костюм разнообразието от съставни елементи, колорит, орнаментика и украса е силно подчертано. Най-разпространеният тип женско облекло в региона определя названието си от вида на горната дреха – сая. От първите десетилетия на 20 в. под влияние на градската мода, в отделни селища и региони /Банско, Разлог, Благоевград/ навлиза дрехата с кройка на рокля – сукман или фустан. Празничните традиционни костюми са допълнени от богата украса – накити за кръста; накити за гърдите; за главата и ръцете.
Още снимки вижте в Тема в снимки
