Известните също като "заклети делегати" обаче са само част от общия брой необходим, за да се получи номинацията на партийната конференция, която ще се състои в края на август в Денвър, Колорадо.
Съществена част от необходимите гласове ще дойдат и от т.нар. "суперделегати", които са видни представители на Демократическата партия - губернатори, конгресмени, бивши президенти и вицепрезиденти. Част от тези делегати предварително са обещали гласовете си на своя предпочитан представител в двубоя. По брой на "заклетите" или избраните делегати и броя на "суперделегатите" Хилари Клинтън води срещу илинойския сенатор с 1148 на 1121. Бившата първа дама и нейният съпруг имат добри връзки в средите на партийните "нотабили" и се възползват от тях с пълна сила, за да ги убеждават в предимствата на кандидатурата на нюйоркския сенатор.
Истината обаче за тези делегати е, че дори да са дали обещание за подкрепа, те трудно ще гласуват срещу "народния" вот, ако той е в полза на Обама, защото по този начин ще отблъснат и демотивират избирателите да участват на общите избори за президент през ноември. С други думи, ако Барак Обама продължи победния си марш, започнал в събота, той ще има всички основания да поиска от партийните "старейшини" да преразгледат избора си и да се подчинят на гражданския вот. Според социологическото проучване на Мейсън-Диксън (Mason-Dixon) гласуването във вторник, известно и като чезапийкски избори по името на залива, където се провежда, също ще бъде в полза на Обама. Във Вирджиния той води с 53 срещу 37 процента срещу Хилари Клинтън. Подобно е и съотношението в Мериленд, където за Барак се предвиждат 53 процента срещу 35 за сенатор Клинтън.
Двамата претенденти за демократическата номинация ще се борят за 83-ма "заклети" делегати във Вирджиния и 60 в Мериленд, както и 15 в столицата Вашингтон.
И трите гласувания са "открити" за всички регистрирани, но избирателите могат да гласуват или само за демократическия, или само за републиканския кандидат.
Проблемът за афроамериканския претендент за демократическата номинация може да дойде от факта, че макар повече на брой, неговите поддръжници са концентрирани в малко на брой избирателни района. Като резултат той ще има победи номинално, но няма да вземе много делегати. В лагера на републиканците, където номинацията на Джон Маккейн вече е математически невъзможно да бъде променена, интригата се създава от продължаващия да се състезава Майк Хъкаби. Макар че отхвърли подозренията, че стои в състезанието, за да принуди Маккейн да му предложи вицепрезидентския пост, Хъкаби, заявява, че "няма какво друго да прави" и ще се бори до край. Той беше няколкократно притискан от видни фигури в републиканския лагер да отстъпи, за да не изсмуква силите и ресурсите на партията. Но четиридесет и четвъртият губернатор на Арканзас, който обяви, че "вярва в чудеса", може би се надява да стане четиридесет и четвъртият президент на САЩ по силата на магическо стечение на обстоятелствата. На 12 февруари симпатизантите на Републиканската партия също ще дадат своя глас за предпочитания си кандидат в открити първични избори. Предвижданията на Мейсън-Диксън са в полза на Джон Маккейн, който води с 55 на 27 процента във Вирджиния и с 54 на 23 в Мериленд срещу Майк Хъкаби.
