Екстремните горещини не се отразяват добре на съня и има риск заради промяната на климата все повече хора да страдат от недоспиване, съобщи АФП.

"До около 28 градуса по Целзий може да се спи добре, но след това става много по-сложно", обяснява Армел Рансиак, изследователка в сферата на неврологията в Колеж дьо Франс.

Мозъкът, в който невроните, регулиращи температурата и съня, са тясно свързани, е много чувствителен към топлината. Високата температура активира системите за стрес.
Една от предпоставките да попаднете в обятията на Морфей е да се понижи вътрешната телесна температура.

"Когато е много горещо, кръвоносните съдове в кожата се разширяват по-неефективно и се губи по-малко топлина, което забавя съня", обяснява Армел Рансиак. 
Високите температури през нощта също така увеличават броя на събужданията и намаляват часовете дълбок сън, който се смята за най-възстановяващ за организма.

iStock

"Накрая сме склонни да се събуждаме и трудно да заспиваме отново", защото човешкото тяло се опитва да "прекъсне етапа на топлинна опасност", обяснява изследователката.

Макар че не всички хора се нуждаят от еднакъв брой часове сън всеки ден -  това зависи и от възрастта, обичайно човек спи между седем и девет часа.

Според проучване, публикувано през 2022 г., през първите две десетилетия на 21-ви век хората са загубили средно 44 часа сън годишно в сравнение с минали периоди.

Светът е на път да преживее най-горещия си юли

С повишаването на температурите заради климатичните промени този дефицит може да се увеличи още повече и да достигне между 50 до 58 часа годишно до края на столетието, сочат данните от това изследване на Копенхагенския университет. То се основава на наблюдение на над 47 000 доброволци от четири континента, на които са поставени специални проследяващи гривни.

Прекаленото недоспиване нарушава способността на организма да се възстановява. "Сънят не е лукс, балансът му е много крехък и лишаването от него има вредни последици", подчертава Армел Рансиак.

В краткосрочен план "основните ефекти са когнитивни: сънливост, умора, риск от злополуки на работното място, загуба на търпение и други", казва пред АФП д-р Фабиен Сове, главен лекар в Института за биомедицински изследвания към френските въоръжени сили.

В дългосрочен план повтарящата се и продължителна липса сън може да доведе до сериозни последствия не само при най-уязвимите (възрастните хора, малките деца, хронично болните и т.н.), предупреждават специалистите.

"Има отражение върху метаболизма ни, насърчавайки трупане на килограми, диабет, сърдечносъдови заболявания и дори невродегенеративни като болестта на Алцхаймер", обяснява неврологът. Според Сове при здрав човек няколко години ще са необходими, за да се развият негативните ефекти от недоспиване. Също така може да намалее устойчивостта към стрес и да увеличи рискът от повтаряне или от задълбочаване на психични проблеми.

Специалистите съветват да се променят навиците: “спете с малко дрехи, само с чаршаф, проветрявайте колкото е възможно повече и т.н.", казва д-р Фабиен Сове. Според него "не е необходимо в стаята да е 18-22 градуса по Целзий, може и да е 24-26 градуса".

iStock/Getty Images

Аклиматизация към високите температури "отнема 10-15 дни", допълва той, основавайки се на опита от наблюдение на войници, участвали в мисии в страни, къде обичайно е доста топло. 

Изследователката Армел Рансиак е на мнение, че "трябва да премахнем или поне да обърнем внимание на враговете на съня". Например да се взема хладен душ, но не прекалено хладен; да се спортува, но не доста късно, за да не се повиши температурата прекалено много; да се намалят стимулантите като кафето; да се ограничи алкохолът.

"Алкохолът е фалшив приятел: той ни отпуска, което ни помага да заспим, но също така повишава малко вътрешната ни температура и това е причина за недобър сън", отбелязва невроложката.

Спалното бельо също може да има значение, тъй като някои матраци акумулират повече топлина, отбелязва Фабиен Сове пред АФП. За да се намалят проблемите от недоспиването през нощта, той препоръчва човек да подремва през деня за по около 30 минути.
Теодора Славянова/БТА