Истинската катастрофа
Истинската катастрофа / netinfo

Президентът Джордж Буш каза снощи на американците, че неуспехът в Ирак ще е катастрофа. Катастрофата е войната на Буш и той вече се провали. Миналата вечер бе шансът му да спре да излиза с неясни предложения и да бъде честен с нацията, но той не се възползва от него.

Американците се нуждаеха да чуят ясен план за избавяне на американските войници от катастрофата, която причини Буш. Това, което те получиха, бяха още прозрачни приказки за победа във войната срещу тероризма и за създаване на "млада демокрация" в Ирак. С други думи, начин за президента да спечели време и да завещае кашата си на своя наследник.

Буш призна, че някои от предишните му тактики са се провалили. Но дори тогава президентът звучеше все едно е случайно попаднал в Ирак турист. Той представи неуспеха на опитите за умиротворяване на Багдад през изминалата година така, сякаш Белият дом и Пентагонът не носят никаква отговорност.

Във всеки случай извиненията на Буш бяха трагично неадекватни. Това, от което нацията се нуждае, е признание с широко отворени очи, че единствената останала цел е американската армия да бъде измъкната от тази гражданска война по начин, който може да намали избиването на иракчаните и да понижи шансовете отприщеният от американския президент хаос да погълне и съседите на Ирак.

Онова, което със сигурност не й трябваше, бяха заплахите с отворен край срещу Иран и Сирия.

Преди Буш да произнесе речта си, американците знаеха, че той планира да изпрати допълнителни войници, за да умиротвори обхванатия от беззаконие Багдад. Задачата на президента бе да докаже, че това увеличение е правилно, като признае, че няма военно решение за тази война и очертае контурите на политическата мисия, на която ще служи армията. Очаквахме от него да изброи подробно специфичните "крайгълни камъни", които ще постави на иракчаните, да състави точен график кога те трябва да ги постигнат, и да обясни какво възнамерява да прави ако не успеят.

Вместо това той заяви, че е предупредил иракчаните, че ако се провалят, ще загубят доверието на американския народ. Дали Буш наистина е забелязал, че последният отдавна е загубил вярата си в иракското правителство, а също и в самия него?

Американците знаят, че това правителство е пленник на шиитските милиции и няма интерес от единството, помирението и демокрацията, които президентът заявява, че желае.

Буш обаче каза за пореден път, че иска от иракското правителство да постигне напредък по обезпечаването на сигурност и че Ирак се нуждае от закон за справедливо разпределение на парите от петрола. Иракското правителство трябва да направи много повече от това, като започне от разоръжаването на милициите на религиозните групи, които подхранват гражданската война, и прочистването на полицейските сили, които твърде често представляват в действителност ескадрони на смъртта.

Необходимо е то да предложи амнистия за бунтовниците и бойците от милициите, които са готови да сложат оръжие. Тези стъпки трябва да бъдат предприети незабавно.

Доминираното от шиитите иракско правителство е чувало този списък и преди. Но докато Буш продължава да подкрепя до безкрайност това неуспяло правителство, иракските лидери няма да имат причина да предприемат действия срещу милициите и да разделят по-справедливо властта със сунитското малцинство.

Буш оповести плана си за 20 хиляди допълнителни войници и Белият дом разтръби отпускането на един милиард долара за възстановяването на Ирак. Конгресът ще обсъди това, сякаш тези са истинските проблеми. Но те не са. Приказките за увеличение означават пренебрегване на факта, че други 132 хиляди американски войници са в капана на една провалила се стратегия.

Обосновавали сме се, че Съединените щати имат морално задължение да останат в Ирак, докато съществува шанс да бъдат смекчени вредите, които може да причини едно бързо изтегляне. Призовавали сме за опит за установяване на сигурност в Багдад,

но като част от съответното всеобхватно политическо решение, което толкова много липсваше в речта на Буш.

Тази война достигна точката, в която продължаването й само по себе си може да

направи лошия край още по-лош. Без истински план в посока приключването й, няма никакъв смисъл да се говори за програми за работни места и военни офанзиви. На хоризонта в Ирак не се очертава нищо друго освен една още по-голяма катастрофа. /БТА/

Коментар