Фокусът на изборите в Хърватия икономически проблеми и мигранти
Фокусът на изборите в Хърватия икономически проблеми и мигранти / снимки: БГНЕС

Управляващата хърватска Социалдемократическа партия (СДП) може да се похвали с успех по два от най-важните въпроси, пред които е изправена страната - европейската мигрантска криза и слабата икономика на страната, която наскоро излезе от рецесия. Въпреки това тя ще трябва да се изправи пред тежък двубой, за да остане на власт след изборите в неделя.

Състрадателното отношение спрямо мигрантите и признаците за икономически растеж помогнаха на премиера Зоран Миланович и социалдемократите да възвърнат почва под краката си. Въпреки това според скорошни социологически проучвания те все още са втори след консервативния Хърватски демократичен съюз (ХДС).

Изправено пред десетки хиляди мигранти от Близкия Изток, кръстосващи Хърватия от средата на септември, правителството на Миланович до голяма степен се опита да им намери подслон, като се изключат краткотрайните забрани за преминаване на границата със Сърбия.

Властта влезе и в открит сблъсък с Унгария и Словения заради потока от хора, част от които бежанци, бягащи от война, през Балканския полуостров на път за Западна Европа.

Миланович заяви, че Хърватия трябва да приеме хуманна позиция и да улесни тяхното бягство. Това изглежда се приема добре от хърватите, които си спомнят насилието и принудителното бягство след разпадането на Югославия през 90-те години.

„Подобна позиция е емоционално близка до житейския опит на много хървати”, заяви политическият анализатор Иван Римач. „Правителството показа, че в нещо то може да бъде доста ефективно”, допълни той.

Опозицията от ХДС обаче не е съгласна. Партията, която направлява Хърватия към независимостта й от Югославия и по време на последвалата война през 1991 г. - 1995 г., има националистически оттенък, залагайки на въпроси като националната идентичност и семейните ценности в предимно католическата нация от 4,4 млн. души.

ХДС обвинява Миланович, че е прекалено мек по отношение на мигрантите, които се изливат в Хърватия от Сърбия по 5000, а дори и по 10 000 на ден, въпреки че те бързо се придвижват към Словения. Някои дори искат армията да се включи в справянето с проблема.

Според социалдемократите те заслужават нов четиригодишен мандат. Те се ползват с добро име заради възстановяването на икономиката след шест години рецесия, която унищожи около 13% от хърватското производство от 2008 г. насам.
Брутният вътрешен продукт на страната се очаква да нарасне 1,2% тази година и около 1,5% следващата. Кампанията на социалдемократите протича под мотото „Хърватия расте”.

Игра на два слаби отбора

Всяка от партиите ще се нуждае от 76 места в парламента, за да спечели безспорно мнозинство. И на двете сили обаче няма да им достигне малко поне засега - ХДС се очаква да вземе около 65 места, а СДП с около пет по-малко. Вариантът за коалиция изглежда неизбежен.

При последното социологическо проучване през октомври ХДС получи близо 33% подкрепа. Следва я СДП с около процент по-малко.

Анализатори очакват партията „Мост” да изиграе централна роля в коалиционните разговори. Икономически либерална партия, основана преди три години, тя се определя като свежа алтернатива на двете основни партии. „Мост” най-вероятно ще настоява и за реформа на публичния сектор и по-приятелски настроена към бизнеса държавна политика.

„Мост” е приемлива и за двете партии, но остава въпросът дали тя или някоя друга по-малка партия ще иска да се присъедини към правителството, или поне да подкрепи правителство на малцинството, гласувайки само за политики, които кореспондират с тяхната програма”, каза политическият анализатор Висеслав Раос.

Хърватия е една от най-бедните държави в ЕС, която зависи до голяма степен от наплива на туристи към адриатическите й курорти и острови. И двете основни партии обещават да продължат възстановяването и да създадат конкурентоспособна икономика.

Но според икономисти и двете партии не представят конкретни стъпки за постигане на това и нито една от тях не е показала, че ще се справи с раздутия публичен сектор, скрибуцащата пенсионна система, държавните компании на загуба и зле управляваната здравна система.

„Ние просто произвеждаме прекалено малко и сме в огромна нужда от инвестиции в частния сектор”, каза Горан Бутурач от Икономическия институт в Загреб. „Нашият БВП в момента расте с 3,5 млрд. куни (502 млн. долара), докато ние се нуждаем от близо 11,5 млрд. куни всяка година за погасяване на лихвите”, допълни той.

„Политиците все още разпространяват илюзията, че реформите в публичния сектор могат да продължават да бъдат отлагани”, заяви Дамир Новотни, независим анализатор. „Но Хърватия няма много време, може би година или две най-много, за да покаже решителност за преминаване от доминирана предимно от държавата икономика към такава, базирана на частния сектор. В противен случай кредиторите ще станат предпазливи и заемите може да станат скъпи”, допълни той.

Хърватия взема заеми при едни от най-високи лихвени проценти в ЕС, около 1,5% за едногодишен дълг, в сравнение с 0,44%, които Германия плати в края на октомври за 10-годишен заем. Хърватският публичен дълг е почти 90% от БВП, а тазгодишният дефицит се очаква да е между 4,5% и 5% от БВП.

ЕС, който направи Хърватия своята 28-ма държава-членка в средата на 2013 г., постави Загреб в процедура за прекомерен дефицит, за да намали дупката в бюджета до под 3% от БВП до края на 2017 г.

Гласоподавателите остават скептични. „Двете най-големи политически партии вече показаха много пъти, че се интересуват прекалено малко за просперитета на нашата държава и прекалено много за своите собствени интереси”, каза предприемачът Динка Крчели.

*Анализът е публикуван от агенция Ройтерс.

Източник: БГНЕС

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар