Интервю с главния прокурор Борис Велчев в предаването „Годината" на Дарик.
Да започнем с конкретни казуси през 2009 г. Отвличанията, казусът на седмицата. Ще издържат ли доказателствата срещу "Наглите"?
Надявам се да издържат. Във всеки случай, когато пристъпихме към реализацията на тази грижливо подготвена операция в продължение на около два месеца, не го направихме лековато, бяхме подготвени, бяхме оценили събраните доказателства и, което е по-важно, междувременно се събраха и нови доказателства, които затвърдиха първоначалното ни впечатление. Така че аз съм оптимист.
Т.е. вие сте работили още отпреди отвличането на Румен Гунински?
Не, не, не.
С това отвличане сте започнали да разплитате?
Създаде се една организация след това отвличане, което наложи един много малък кръг да прави професионални анализи. Аз, разбира се, не съм специалист в тази посока и не съм участвал в чисто професионалната, оперативната страна на нещата, но бях информиран за хода на планираните действия. Оценявахме събраната информация от процесуална гледна точка. В един момент стигнахме до извода, че имаме достатъчно материали, за да започнем реализацията, да задържим хората. И от онова, което междувременно се събира като информация, като доказателства, виждаме, че сме били на прав път.
Това ли е всъщност групата и на другите знакови отвличания - Киро Киров, Ангел Бончев и съпругата му, Вене Сотиров?
Много ми е трудно в момента да кажа точните имена на отвлечените хора. Но ние сме абсолютно убедени, че участниците в тази организирана престъпна група са отговорни за няколко отвличания. Въпрос на доказване оттук нататък е да видим точно
колко.
Трудно ви е да кажете, защото не е добре да разкриете това, което знаете, или ви е трудно, защото още не знаете?
Има неща, които е добре да се говорят, когато им дойде времето. В хода на едно наказателно разследване, особено в такъв много драматичен аспект, каквито са отвличанията, трябва да бъдем внимателни тогава, когато говорим.
Как опазихте в тайна информацията, която събирахте?
Опази се, опази се в тайна.
Малък кръг...
Малък кръг, действително.
Това ще е моделът, по който ще се работи оттук нататък при...
Не, не бива да си мислите, че е имало някакво принципно недоверие към колегите, които по принцип работят в тези звена, занимаващи се с отвличанията. Просто наложи се този анализ да го направят в един съвсем малък професионален кръг, след това той беше грижливо разширен до онзи предел, който можеше да позволи
реализация.
Докъде стига помощта за бандити от държавата? Например съмнявате ли се в участие на магистрати, в широкия смисъл на думата, следователи и прокурори на групи като "Наглите"?
Не, нямам такива съмнения. Нямаме и такива данни. И честно казано, не мога да си представя с какво биха били полезни следователи или прокурори на такива групи.
Нали участват в наблюдението на разследванията?
Ако бяхме ги хванали, да, но те години наред са били необезпокоявани. Хванахме ги сега.
Изключение или практика е такава съвместна работа на прокурори и полиция като в случая с "Наглите"?
Не, не е изключение. Но вие си давате сметка, че работата по отвличанията не е просто една от многото задачи, които стоят пред нас, това беше много голям проблем, бих казал един от най-наболелите проблеми в последно време. Дълги години създавахме впечатлението на безкрайна неефективност по отношение на отвличанията. И затова си струваше точно по тази тема да се направи малко по-специална организация.
Впрочем подкрепяте ли уеднаквяването на наказанията за отвличане и убийство?
Не, не мисля, че уеднаквяването върши работа. Но това, че трябва да бъдат завишени наказанията за отвличане, няма никакво съмнение.
За част от 25-те задържани се говори, че имат вече обвинения и присъди. Вярно ли е това?
За една част от тях е вярно. Някои са на свобода, защото наказанието е изтърпяно, други тепърва ще преценяваме защо са били на свобода. Но е факт, ако искате да ме питате в по-разширения контекст, в България има твърде много лица с
твърде много висящи дела на свобода. И това е един от проблемите, с който не можем да се справим.
Впрочем подобен е и казусът с бандата на "Крокодилите"...
Да, вероятно е така.
...според информацията в пресата. Какво решение предлагате вие, за да няма толкова хора на свобода, които са с присъди?
Ами, няма... Давате си сметка, че универсално решение на този въпрос никъде по света не е измислено. Това е въпрос, ако щете, и на професионализма, и на морала на редица магистрати. Прокурори тогава, когато не искат мярка за еотклонение задържане под страна, макар да има основание за това, и съдии, които понякога не дават тази мярка, въпреки че според нас основанията са налице.
Имате ли анализ, цялостен, обаче за колко става дума души от общия брой обвиняеми, подсъдими...
Много е трудно да се направи анализ, когато един от елементите на анализа е правото на свободна преценка на съответния магистрат. Във всеки случай... Когато едно лица има едно висящо дело, може да се направи прогноза, че, хайде, в конкретния случай няма сериозни основания да мислим, че може да повтори престъплението. Когато обаче то има три или четири такива висящи дела, да направим прогноза, че то не е опасно и няма как да извърши ново престъпление в бъдеще, ми се струва леко преувеличено. Но това е въпрос на личната отговорност на всеки магистрат, който взима съответното решение.
Грабежите според вас, също актуални през последните дни, това са грабежи от малко на брой организирани бандитски групи или става дума за повсеместно крадене на много престъпници и техни групички заради икономическата криза?
Надценявате ме, г-н Вълчев. Не бих могъл да дам отговор на този въпрос поради простата причина, че той изисква много сериозен анализ. Ние леко и простичко обясняваме известно повишаване в броя на... в обема на насилствената престъпност в последните месеци с кризата. Възможно е това да е така, възможно е да има и други причини. Преди да приключат следствията по повод извършените грабежи, да правим анализ ми се струва прибързано.
А там по какъв начин работите, така че евентуално да пресечете, както би трябвало да се случи с разкритието на тези, които са отвличали, една верига от повсеместни грабежи през следващите месеци, защото никой не хваща първите?
Вижте, аз съм оптимист. През последните две години се чуха много лоши думи и за българската полиция, и за прокуратурата по повод отвличанията. Сега се надявам хората, които ги казаха тези думи, тези бързи и несправедливи оценки, за ги преосмислят. Убеден съм, че е въпрос на време и грабежите да престанат да
бъдат този социален феномен, престъпен феномен, какъвто са в момента.
А помага ли ви обществото при разкрития от типа с отвличанията? Например имаше ли хора, които без да се страхуват или въпреки, че се страхуват, да помагат на полицията и на прокуратурата?
Ако ми позволите, ще отговоря на въпроса ви по-общо, тъй като специално в случая с отвличанията не бих искал да коментирам възможните свидетели. Но дали хората достатъчно често се обръщат към органите на властта, за да докладват за извършено престъпление, ми е трудно да кажа. Сигналите са много. Дали получаваме обаче цялото съдействие, което обществото е възможно да ни даде? Малко се съмнявам. Съдя по един фактор. Нямаме достатъчно много сигнали от граждани, изнудвани от длъжностни лица за подкуп. Това биха били най-чистите случаи на доказване на подкуп, но за съжаление гражданите често пъти предпочитат да си платят подкупа, отколкото да дойдат при нас или в полицията.
Впрочем в този контекст вие предложихте през година в една поредица от статии да се допусне, ако вярно съм ви разбрал, провокацията към подкуп, без тя да се наказва, с цел да се разкриват повече подкупни...
Да, разбира се, но нямах идеята това да бъде една повсеместна практика на всеобщо, така, провокиране на длъжностни лица към подкупи. Ставаше дума за конкретни действия, извършени под съдебен контрол и уредени като специално разузнавателно средство, което да позволи в случаи, в които има събрана достатъчно оперативна информация, че дадено длъжностно лице е склонно да взима подкупи, тази информация да бъде проверена и по този ред.
А да се декриминализира изобщо активният подкуп, т.е. който дава да не бъде наказван?
Звучи ефектно. За съжаление има международноправни ангажименти, които изключват такава възможност. България е страна по редица международни договори, свързани с наказването на корупцията, в които има задължения да инкриминираме и активния, и пасивния подкуп, и търговията с влияние. Боя се, че подобна идея за съжаление не е възможна.
Емблематични за годината са и делата срещу бивши министри, нещо повече - и срещу бивш министър-председател. Това е впрочем и едно от събитията на година според стоте медии, които номинираха събитията на 2009 г. Докъде са делата срещу министри?
Е, всяко дело си има свой ход. Има дела, които са пред финал, има дела, по които предстои още работа. Нямам навика да коментирам конкретни дела в детайли. Не мисля, че и ми е работа.
Ще бъде ли осъден бивш премиер според вас, т.е. ще бъдат ли събрани първо достатъчно доказателства за обвинение срещу бивш премиер? Впрочем след Андрей Луканов Сергей Станишев е вторият обвинен.
Това ще си проличи, когато и ако бъде внесен обвинителен акт. Сега да коментирам подобна възможност ми се струва неправилно.
Въпросът има и друга гледна точка обаче. Това е лидерът на опозицията, колкото по-дълго той бъде държан в това положение на неяснота, дали е извършил или не престъпление, от прокуратурата, толкова по-ограничен все пак би бил един опозиционен лидер в периметъра на своите политически действия.
Вкарвате ме в коментар, който има политически нюанс. Нямам навика да правя такива коментари. В случая ние водим едно наказателно производство по правилата, по които се води всяко наказателно производство. Това, че то има, разбира се, политически измерения, ми е ясно, но те не са водещи.
Тоест няма да се ангажирате все пак с време, в което може да се очаква решението на прокуратурата...
Не, няма да се ангажирам с време. Процесуалните срокове са известни, назначени са експертизи. Когато тези експертизи бъдат изготвени и заключенията им станат ясни на разследващите органи и на прокурора, те ще вземат своето решение.
Експертизи и по случая с бившия премиер включително?
Разбира се. Когато липсват доклади, съдържащи класифицирана информация, ние трябва да установим каква е класифицираната информация в липсващите доклади.
В тези статии в "Труд", които споменахме по-рано, вие предлагате министри да не подписват сделки и да се раздели административната от политическата отговорност в управлението. Впрочем всички готвени обвинения и разследвания срещу бивши министри са свързани точно с тяхна административна дейност. А как сте решили вие въпроса в прокуратурата? Главният прокурор занимава ли се със строителства, ремонти, доставки, услуги?
Въпросът в прокуратурата е решен с конституцията. Там е казано, че Министерството на правосъдието се занимава с материалното осигуряване на съдебната власт. Ние, разбира се, имаме макар и много скромни обществени поръчки, които понякога правим за преводи, за доставка на канцеларски материали. Те се правят по съответния ред, предвиден в закона. Има нарочен заместник главен прокурор, който отговаря за тях.
Тоест и при вас обаче не е станало това, което вие го предлагате в по-глобален мащаб - да има един постоянен административен ръководител, който да си носи отговорност дори и за малките поръчки, за които говорите.
Не е станало факт, защото законът не ни позволява. Аз нося отговорност като ръководител на ведомството за цялото ведомство, така че каквото и да се случи с обществените поръчки на прокуратурата например, дори да не подозирам за тях,
отговорността пак ще бъде моя.
Вие правите интересен анализ за това, че например през 2008 г. прокуратурата е водила 655 дела за престъпления по служба, а са осъдени само 23-ма...
Да, вероятно това е цифрата.
И говорейки за други състави на престъпления, които сте разследвали, също ниска ефективност заради това, че най-малкото министърът се подписва след много експерти, с които се оправдава...
Абсолютно вярно е, така е.
Какво по-кардинално решение предлагате?
Ами, те, кардиналните решения, винаги са простички. Аз си позволих в същия този материал, който вие цитирате, да предложа и такова решение. Вместо да се чудим как да приложим Наказателния кодекс от 1968 г. за престъпността на 2010 година вече, по-добре е да измислим състави, които отговарят за тази престъпност, и например да въведем в Наказателния кодекс един простичък състав - длъжностно лице, което наруши Закона за обществените поръчки и от това настъпят немаловажни вредни последици, се наказва. Например това е.
Това обаче е прекалено общо.
Такива текстове в Наказателния кодекс има не малко. По отношение на Закона за обществените поръчки обаче наказателноправна защита не е предвидена. Очевидно не се е струвал важен на законодателя.
Друго ваше съмнение в ефективността на другите контролни органи. Всички очакват прокуратурата да свърши работата на... различни бройки срещнах... 29 инспектората само към централните органи, които обаче са давали много малко сигнали от общия брой в прокуратурата.
Дано да не сбъркам, защото говоря наистина по памет, но под 3% от преписките, по които е работила прокуратурата през миналата година, са инициирани от контролни органи. И аз се питам сега - кой е органът, който трябва да разкрива примерно данъчни престъпления или митнически престъпления, контрабанда, кой е органът, който трябва да ни информира за престъпления във връзка с незаконно строителство. Нали това са специализирани контролни органи. И ние много бихме искали те да поемат своята част от отговорността и да започнат по-често да ни сезират за констатираните от тях престъпления, а не ние да се самосезираме от медиите и да възлагаме на строителния надзор, на данъчните служби да извършат проверки.
Да, обаче вие предлагате и нещо друго - освен тези контролни органи да сезират вас, те да поемат по-голяма тежест при наказанията, т.е. по-малко престъпления, повече административни нарушения...
Да, струва ми се, че...
Даже предлагате и тези, дето карат пияни, да не се стига до съд, ако вярно съм ви разбрал.
Знам, че е ерес, г-н Вълчев, но ако ми позволите да защитя тази ерес мъничко. 27% от всички обвинителни актове през 2009 г., внесени от прокуратурата в съда, са за т.нар. престъпление по 343 б за каране в пияно състояние. По тези 27 процента от всички обвинителни актове, а в числа цифрата е десетки хиляди, има осъдени с ефективно наказание лишаване от свобода 0.06%. И аз искам да кажа самата правна система и съдът не третира тези хора като престъпници, не ги наказва като такива. Може би е крайно време да преоценим идеята, че всичко трябва да се решава с методите на наказателната репресия. Впрочем онзи ден чух, че трябвало да се инкриминира незаконният улов на калкан. Ексцентрична идея. Сигурно за хората, които обичат калкан, тя е била и подтискаща. Но откровено да си призная, идеята да инкриминираме незаконния улов на отделни категории риби на мен лично не ми харесва.
Каква е позицията ви за следенето на хората в интернет - този също голям дебат, който се води активно през последната година?
Ще избягам от отговор. Ако ме питате каква ми е гражданската позиция, тя е... може да бъде вероятно много, много стандартна, искам да има гаранции. Ако ме питате като човек, който за съжаление носи отговорност и за борбата с престъпността, иска ми се тези гаранции да не бъдат крайни, иска ми се и органите на реда да имат възможността понякога да вършат работа. И си мисля, че ако въведем достатъчно ефективен съдебен контрол и достатъчно бърз съдебен контрол над всички искания на оперативните служби и на прокуратурата и за разпечатки, и за контрол на кореспонденция, може би това е изходът.
Тоест вие сте все пак за съдебния контрол, повсеместен, и да се отговаря на аргументирани искания? Защото това е част от спора - че всеки полицай може да си поиска...
Значи, знаете ли, няма изход от този спор. Наистина няма изход, аз съм абсолютно убеден в това. Защото хората, които сега ни обвиняват, че искаме да затегнем режима, че искаме да направим полицейска държава, че искаме да следим гражданите, същите тези хора с много голяма лекота ни обвиняват, че - ето
на, не сме ефективни в борбата с престъпността, много трудно задържаме истинските престъпници. В България е трудно да намериш вярната позиция в подобни спорове.
Защо по знакови дела решенията в прокуратурата не се взимат за ден, какъвто случай имаше... впрочем конкретният прокурор беше много похвален и в публичен план как за един ден, мисля, че се отнасяше за делото...
Да, да, така е, имаше...
...за Христо Ковачки, за един ден...
...имаше такъв случай.
...поправи каквото трябва, нещо, което иначе го поправят с месеци. Това защо не може да се приложи въобще?
Ами, знаете ли, уважаеми колега Вълчев, ако имате някой път повечко свободно време за губене, елате в Софийската градска прокуратура. И например вие ще видите, че колегата прокурор, която наистина направи нещо много професионално и внесе това дело за един ден обратно в съда, вероятно жертвайки цялата си нощ, за да работи вместо да си почива, тя има някъде около 150 наказателни производства, по които е наблюдаващ прокурор, прекарва вероятно два или три дни от седмицата в съдебна зала, има около стотина или сто и петдесет проверки, които също върши успоредно с тези сто - сто и петдесет наказателни производства, които наблюдава. Ако случайно ви се струва, че тази нагрузка позволява да се взимат всеки път бързи решения, сигурно бъркате.
Какви бяха последствията от разкриването на Красьо Черничкия? Освен моралното пречистване, за което вие говорите, по-далеч не можеше ли да се стигне?
Аз лично не смятам, че моралните последствия ще бъдат единствени. Аз съм убеден, че има аспекти на този проблем, по които си струва да продължим да работим. Но дори да ги оставим настрана и да се концентрираме само върху моралните аспекти, мисля, че и те не са малко. Те за съжаление показаха, че в българската правосъдна система хората продължават да не бъдат уверени, че нещо може да стане просто по правилата.
Въпросът е обаче това единствената лобистка групичка ли беше и дали една лобистка група не се отърва от друга?
Нямам информация за подобни... за подобно сравнение. А и честно казано, не надценявам влиянието на въпросния господин в съдебната власт. Но че той се е опитвал да създава такова влияние и някъде е успявал, нямам илюзии.
Трябва ли да се промени начинът на избор на административни ръководители в съдебната система? Какво трябва да се промени според вас?
О, знаете ли, доста неща. На първо място ми се иска, когато един ден изтече мандатът на Висшия съдебен съвет и трябва да се избира нов Висш съдебен съвет, той да се избере по правилата, по които се избират сегашните инспектори, тоест с квалифицирано мнозинство. Това ще направи по-малко подозренията за това, че Висшият съдебен съвет е един политизиран орган. Боя се, че тези подозрения са онази хранителна среда, в която такива скандали, като въпросния, който вие коментирахте, се развиват много, много добре. Затова ми се иска Висшият съдебен съвет да се отърси от всякакви подозрения за това, че в него има ярко партийни квоти. И изборът с квалифицирано мнозинство на членовете му би бил такава гаранция. Иска ми се административните ръководители например да нямат ограничения в броя на мандатите. Простете, ама наистина не разбирам - значи, избираме го за пет години като окръжен прокурор, той, човекът, се старае, полага огромни усилия, опитва се да работи така, щото да има основание да бъде преизбран след още пет години. Преизбираме го. И какъв му е стимулът оттук нататък? Иска ми се да запазим този стимул.
Така може да се зададе въпросът и какъв е стимулът на Обама или на президента?
Вижте, политическите длъжности са нещо различно. Аз не бих искал да ги сравнявам с длъжностите в съдебната власт. Струва ми се, че административните ръководители трябва да имат по-кратък мандат и едновременно с това да имат право на повече от два мандата.
Това не се отнася за вас самия вероятно...
Е, аз съм, аз съм...
...или очаквате и главният прокурор да бъде...
Аз съм избран...
...брой мандати?
Аз съм избран при определен нормативен ред. Моят мандат е 7-годишен и не мисля за нищо друго.
Да поговорим малко за парите за съдебната власт. Повече от 50 милиона по-малко от 2009-а ще получи съдебната власт. Впрочем по отношение на прокуратурата финансовият министър каза в интервю за "Правен свят" на мой въпрос, цитирайки едно изследване, според което прокуратурата харчи два пъти повече ресурс през 2006-а спрямо началото на това хилядолетие, за да подготви един обвинителен акт... и в това е изследване, струва ми се, на "Отворено общество", се пита дали това е защото престъпността става много по-сложна и многопластова, или защото просто прокуратурата работи по-лошо. Той заема позицията, че това е от неефективност на прокуратурата. А вие какво обяснение давате?
Не съм се запознал с конкретните думи на министъра. Вероятно част от упрека му, че прокуратурата е неефективна, е основателен. Аз наистина смятам, че с натовареността, която прокуратурата има в момента, ефективността й е обречена да намалява. Но идеята за евтино правосъдие е порочна идея. Не е възможно да има нормално правосъдие, без материални условия за него, без мотивирани, включително и финансово, магистрати, които да бъдат много по-малко склонни към корупция, защото са финансово осигурени, или поне в онзи минимален размер, в който българското общество може да си позволи.
Известен е проблемът със сградата дори в София на прокуратурата. В колко сгради са пръснати...
О, много, в много сгради са пръснати. Само районната прокуратура е пръсната в пет сгради.
Вие какво решение виждате, защото в същото интервю финансовият министър отказва изобщо да коментира темата за нови съдебни палати?
Имах повод един път в парламентарната комисия по правни въпроси да отговарям на този въпрос. И там отговорих, че напоследък ми се оформя виждането - единственият начин да решим този проблем е чрез окупация, да си харесаме една сграда, да влезем вътре и да не допуснем никой да влезе след нас. Иначе години наред проблемът продължава да бъде висящ.
Впрочем градският прокурор Николай Кокинов каза, че вижда идея в сградата на военните, военното НДК. Обсъждали ли сте...
Ние имаме много хищен, много хищен поглед имаме по отношение на сгради. И градският прокурор е прав. Оглеждали сме с такова ненаситно око доста сгради в София. Точно тази едва ли е най-подходящата. Там няма да провеждаме конгреси на прокуратурата и огромните заседателни зали също няма да бъдат
особено полезни. Но, честно казано, и тази сграда да ни дадат, ще бъдем щастливи.
Това впрочем е годината, в която преполовявате мандата си, нали?
Бъркате.
Не е ли тази?
Четири години от мандата ми изтекоха, останаха още три. Както и да ги гледате, четири е повече от три.
Да, да, в тази година...
Да, формално погледнато е така.
...стана половината. И това каква половина на мандат беше, според вас?
Надявам се да е била по-тежката половина. Но, честно казано, не вярвам в това.
Но ако следваме собствената ви логика за мотивираността, при положение, че вече влизате в периода, след който е невъзможно да бъдете избиран, чувствате ли се мотивиран?
Точно... аз бях точно толкова в невъзможност да бъда избран и в първата година от мандата си. Така че въпросът ви...
Как предлагате да се ограничи властта ви?
Ами, благодаря ви за този въпрос. Той породи редица спекулации. Аз нямам проблеми с властта, която упражнявам в момента като главен прокурор. Но ми се струва, че в България трябва да има такива правила, които да на правят маловажен поста на главен прокурор, да го сведат до нормален административен ръководител на иначе важна институция. Как? С повече колективно начало, с повече отчетност. Ако сериозно мислите, че главният прокурор се опиянява от иначе неизпълнимата възможност да упражни надзор за законност върху актовете на 1700 почти прокурори и по няколко стотин хиляди наказателни дела, уверявам ви, тази отговорност е безсмислена.
Впрочем работи ли се нещо по казуса, който породи впрочем въпроса за властта на главния прокурор в България, става дума за едно осъдително решение в Страсбург, адресирано към предишния главен прокурор, за разследванията срещу и по повод на убийството на прокурора Николай Колев? Страсбургският съд
направи извода, който породи пък вашето предложение да мисли България за ограничаване на ... (не се разбира - бел. ред.) главния прокурор.
Е, това решение съдържаше и подобни нюанси. Разбира се, те не са центърът на решението, не е това проблемът в решението, окончателно. Но тези проблеми не се поставят за първи път. Действително главният прокурор в България има много особено положение, той има твърде много възможности, твърде много власт и сигурно винаги има подозрения, че може да се изкуши и да злоупотреби с нея. За да няма такива подозрения, хубаво е тази власт да бъде умерена.
Вие не се занимавате с нещо... с конкретния казус, обаче българската прокуратура?
Не, ние няма как да се занимаваме с този казус. Ние работим по начина, по който ни е определила конституцията и законите.
През 2007-а заедно с тогавашния правосъден министър Миглена Тачева, с председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев обявихте дебат за нова наказателна доктрина, в това число и прокуратурата вън от съдебната система. Ще продължава ли този дебат или за вас вече този въпрос е решен?
Аз смятам, че този въпрос за мен е категорично решен, не само с оглед на действащата конституционна уредба, но той е решен и логически окончателно. Простете, ама като знам политическите нрави в България, прокуратурата в изпълнителната власт ще се превърне не просто в политически, а в един тясно
партиен орган. Мисля си, че на настоящия етап на развитие на политическите отношения в страната това не би било никак добре.
А тази година звъняха ли ви политици, за да си поговорят нещо с вас, за да се опитат да съберат информация, да ви... хайде, не е думата притиснат, ама, така, да ви попитат нещо, което вие намирате за нередно?
Имал съм много разговори с политици. Не всичките ни разговори с политици през последните четири години са протичали непременно приятелски. Но че е нормално политиците да проявяват интерес в работата на прокуратурата, също няма никакво съмнение. Аз се срещам и с народни представители, и с министри, и с други отговорни длъжностни лица. Няма как да бъде иначе.
Но не ви се месят.
Натиск в този смисъл, в който вероятно очаквате да си призная, плачейки, не е имало.
Не ви се месят?
Не.
