Камен Костадинов, заместник-председател на парламентарната група на ДПС, гост на "Годината" на Дарик радио.
Защо г-н Доган мълчи? Той участва една година си спомням, мисля, че през 2004. Тогава му отдадохме заслуженото. До онази година той беше единственият всяка година, от началото на класацията през 1996 г., когато е бил номиниран, никога не е спечелил, но го прави "Политик на десетилетието".
Да, спомням си, той получи "Политик на десетилетието" или "Политик на прехода".
Да, защото беше винаги номиниран. Защо не иска да говори и да казва. Върху него се изсипват страшно много критики. Има толкова въпроси. Вие сигурно се виждате често с него.
Да. Вижте, това явно е някаква обща черта на лидерите и на силните хора, когато срещу тях има несправедливи обвинения, докато те не бъдат затворени, докато не бъдат приключени, може би си дават сметка, че не е желателно да говорят в обществото.
Тоест той чака края на делото за хонорара ли?
Между друго имаше подобен случай с Иван Костов. Той дълго време мълча също, когато се изсипваше най-голямата помия върху него. И аз затова преди малко с учудване, така, бях изненадан, като чух неговите обвинения към ДПС и към г-н Доган, защото очаквам от него като човек, който е понесъл несправедливи обвинения, които за негова радост не се доказаха, да дава малко повече вяра на съдебната система и хулите, елементарните заяждания да ги остави за еднодневните политици, а той не е такъв. Така, че бях наистина изненадан, когато чух... Аз очаквах от него да направи някакъв по-сериозен анализ на това какви са отношенията между ДПС и десницата.
Тоест вие сте готови да седнете на една маса с ДСБ, със СДС и да издигнете примерно общ кандидат за президент, да подкрепите техния?
Не, това са някакви конкретни измерения на евентуално партньорство, които нито им е времето, нито някой от нас е правил подобни анализи. Ние по-скоро казваме нещо друго, че в момента държавата наистина е в сериозна криза и са необходими да се вземат радикални икономически и обществено-политически решения, които трябва да получат също широка обществена подкрепа. Ние казваме, че голяма част от системите, които консумират публични разходи, не са достатъчно реформирани и ние имаме част от своята вина, защото не сме ги дореформирали през тези 8 години. Но считаме, че сега, когато се полагат приоритетите, стратегическата рамка за ЕС до 2020 г., във връзка и с програмата "Европа 2020", че е времето, когато България трябва да преформулира част от своите приоритети, да постигне широка обществена подкрепа и съгласие. И в тази посока казваме - всеки един, който е готов да прави определени реформи, ние сме съгласни да платим с него част от цената, защото реформите са непопулярни обикновено и са свързани с плащане на определена социална и политическа цена.
Трите най-важни неща, които свършихте в ДПС през 2010 г.?
Е, свършихме много неща. Все пак трудно може да се намерят някакви количествени измерители, тъй като ДПС е опозиционна политическа сила. Обикновено този въпрос, мисля аз, е по-подходящ за управляващите, защото те трябва да дават отчет на свършеното. Считаме, че през тази година. . . първо, я отчитаме като успешна година. ДПС провежда адекватна според нас политика. Участваме на добро ниво и в законодателната дейност, и в изпълнителната власт на местно ниво, където управляваме общините. Готови сме да се явим с добро самочувствие на изборите през следващата година. Така че отчитаме изпращащата година, като една успешна.
А не можете да кажете някакви такива ясни неща? Нещо, което ДПС го е направило? А нещо, което пък не свършихте?
Има много неща, които не сме свършили през осемте години, когато бяхме на власт. Но точно... когато бяхме част от управлението на България, не е точен изразът "когато бяхме на власт". За последната една година, пак казвам, когато една политическа сила е в опозиция, е трудно да изброява и постижения, трудно е да изброява и пропуснати шансове, защото опозицията, общо взето, не е надарена с много шансове да направи неща, които да са забележими. От опозицията се очаква да поддържа в добра кондиция управляващите, като не им дава възможност да изпадат в позиция на заспи, както се изразява нашият председател.
Кризата в здравеопазването става събитие на годината, заедно със смяната на трима министри за една година. Обаче, когато бившият премиер казва защо не е правил реформи, едно от обясненията му е, че той е бил премиер на коалиционно правителство и не се е разбирал с вас какво да се прави.
Точно така, това е липсата на реформа. Тук имаме всъщност едно и също твърдение с г-н Станишев, само че с обратен знак. Истината е, че представителите на ДПС и на НДСВ като либерални субекти имахме готовност, имахме готова концепция за реформа в здравеопазването, която се базира основно на допускане на конкуренция от финансиращите институции, т.е. създаване на няколко здравноосигурителни каси, допускане на частни здравноосигурителни фондове на пазара. За съжаление тази реформа не се случи. Не само че смяната на проф. Гайдарски с д-р Желев не доведе до вътрешна енергия в системата и до желание за реформа, но даже притъпи малкото енергия за реформи, които имаше при проф. Гайдарски. Ние имаме тази готова концепция, по нея е работено много, екипи от НДСВ, от ДПС са работили. Ние предложихме апропо на министър Нанев, когато все още той беше министър, да му я дадем, като нямахме претенции за авторство, за... нямахме претенции за авторство върху това, което сме изработили. Считаме, че тя е добра реформа, добра основа за реформа. За съжаление противопоставянето между опозиция и управляващи не даде възможност тя да бъде използвана. Нашата оценка е, че в момента не само че е реформирана системата, тя на практика е разкапана. Няма ясна визия какво се прави. Правят се неща на парче и докато няма ясно политическа воля, а се очаква само едно лице, което е министър без ясна политическа подкрепа, без ясна политическа биография и тежест, според мен не е възможно да бъде завършена или направена каквато и да е реформа в тази сфера.
Второто събитие е МВР срещу Октопода и другите полицейски акции. Това с положителен знак събитие ли е според ДПС, тоест успешна борба с организираната престъпност в България, или с отрицателен...
Трудно може да бъде еднозначен... даден еднозначен знак и еднозначна оценка дори и от представител на опозицията. Няма съмнение, че Министерството на вътрешните работи има своите постижения в борбата срещу организираната престъпност и те трябва да бъдат признати от всеки един непредубеден участник в диалога. Разрешаване на сериозния проблем с отвличанията, който беше надвиснал над България, разбиването на няколко организирани престъпни групи, които... включително и акцията "Октопод". Разбира се, ние сме заявявали многократно своята подкрепа в тази борба. За съжаление резултатите, които наблюдаваме и които ни се представят, се разминават малко с нашите очаквания. Тук наистина е важно не само да се прояви желание, воля и енергия в тази посока, но и да се съберат годни доказателствени средства, които да позволят на съда да завърши процеса с осъдителни присъди. Разбира се, на фона на успешните акции и операции, за които говорим, има изключително много гафове, допуснати от Министерство на вътрешните работи. Това, че беше толерирано полицейското насилие и то се превърна като че ли в норма за поведение на повечето от полицаите, е факт и не може да бъде обяснено нито с желание за нулева толерантност срещу престъпността, нито да бъде обяснено с това, че, видите ли, потърпевшите от полицейското насилие са хора, които вършат незаконни неща. Защото за извършването... вие сте юрист също и знаете, че в Наказателния кодекс е записано, който нарушава закона получава санкция наказание, което постановява съдът. Никъде не е записано, че има санкция като "шамари", "ритници", "разбиване на зъби" и т.н., нещо, на което сме свидетели. По тази тема ние бяхме поставили... имаше и питане в Народното събрание. За съжаление не чухме някакво виждане за промяна от вътрешния министър. Той застана твърдо зад подобни недопустими според нас прояви на полицейско насилие, които са отрицателния знак в събитията в МВР.
Накрая традиционният въпрос за финал. А вие какво важно виждате, че се случи на България през първото десетилетие на новия век?
Случиха се много важни неща. България стана член на НАТО, стана член на Европейския съюз. Тези отговори са тривиални, дават ги всички ваши събеседници днес, но това е нещо, което качествено промени живота на българина. Промени самочувствието на българина. Предполагам и на вас ви се е случвало, като отидете в Западна Европа и ако ви сбъркат с руснаци и ви попитат дали не искате документ за такса и с гордост да кажете "не, ние не ползваме такса, ние сме част от Европа". Въведе се в политическия език нормалността, нещо, което се случи след 2001 година, нещо, което за съжаление като че ли отново остана в историята. Според мен голяма заслуга на управлението 2001-2005 година начело с министър-председателя Симеон Сакскобургготски е това, че се въведе нормалния политически език, противопоставянето, яростното, от началото на 90-те години остана в историята. България изживя своите силни 8 години, кой каквато ще оценка да дава, това е видно и от икономическите и от статистическите показатели. Разбира се, човек бързо свиква с доброто и забравя лошото. За съжаление тези силни години останаха назад в историята. Не бива, разбира се, да се отхвърля намесата на икономическата криза, която не е българско явление. Истина е, че сегашното управление управлява в една тежка и сложна икономическа ситуация и вините за неуспехите не бива да се хвърлят изцяло върху него. Но истината е, че ние нямаме, в момента не срещаме, не получаваме адекватна финансова или икономическа визия пред България. Та в тази посока при това, с което започнахме - на България са й нужни реформи, нужни са й реформи, които да получат широка, сериозна обществена подкрепа, и в тази посока всеки един реформатор би могъл да разчита на подкрепата на Движението за права и свободи.
