Няма въпрос, на който масонството да не може да отговори, твърди Димитър Недков. Защото масонството дава матрица за изследване на нещата. Поводът за срещата ни с Недков е новата му книга "Заплахата Дан Браун", в която той дава отговор на въпроса има ли заплаха пред масонството днес.
Димитър Недков е посветен в тайните на масонството Свободен зидар. Автор е на книгите "Масоните се върнаха в България" (1998); "Третото хилядолетие на масонството" (2000); "Поученията на масонството" (2005) и "Светът на масонството" (2008). Участник е във възстановяването на масонските ложи у нас след демократичните промени през 1989 година, заемал е длъжността Велик оратор на Великата ложа на Старите свободни и Приети зидари на България. От 25 години проучва историята на световното масонство и развитието на братството по българските земи. Член е на Международната академия на илюминатите в Рим.
Най-важното е, че в книгите си Димитър Недков търси и предлага отговори. С последната ни убеждава, че тайната на тайното общество ще си остане скрита. Въпреки Дан Браун.
"Заплахата Дан Браун" е заглавието на новия ви роман. Как е редно да представим новата ви книга, която впрочем едва от 1 декември е на пазара, а вече е с почти изчерпан тираж.
Да, това е първата ми книга тип роман. Тя касае реални случки от днешното масонство, които трябва да бъдат анализирани. Първо, защото това е форма и начин тя да бъде прочетена от повече хора. И второ - понеже на някого може да прозвучи като небивалици - тогава човек се успокоява и си казва: "Да, но аз чета един роман".
Как да представим книгата на българския читател, който не е посветен в тайните на масонството?
Темата на книгата по-скоро е толкова ли тайни са масоните. Както казва самият Дан Браун, няма нищо тайно в масонството за разлика от една корпорация като Coca-Cola например. Повечето масони смятат, че за това не трябва да се говори, не трябва да се пише. А аз смятам, че животът ни е заобиколен от целия този символизъм и това никъде не е тайна. Тайна е какво разбираш (смее се).
В романа проследявате реални факти и събития. Очаквате ли критики след разкриването им?
Очаквам ги с нетърпение, защото критиката е нещо много полезно, много градивно.
Срещнахте ли критики досега?
Имаше ги още в момента, в който издателят ми започна рекламната кампания за книгата. Включително доста по-неделикатни намеци. Но основната теза на масонството е да направи човека свободен. Аз съм свободен човек, излизам и си казвам моята теза. И изключително много обичам критиците.
Казвате, че историята е в пряка зависимост от достъпа до познание. Достъпът до познание въпрос на личен избор ли е?
Да, това е изключително въпрос на личен избор. Личен е и начинът, по който аз си интерпретирам нещата, до които стигам. Също личен избор е как аз да си ги интерпретирам.
Във философската доктрина на масонството няма догми. Напротив, в често срещаните академични определения за това какво е масонска ложа, се казва - това е лабораторията, която събира разпръснатите различия. Тя няма за цел вътре да формира единно мислене. Тя има за цел да събере на едно място, да ги постави при еднакви условия - като външен вид, като ритуалност, като церемония - различен вид хора с различен тип мнения. За да може тази лаборатория да добие реалната представа какво мислят хората по даден въпрос. Членът на една ложа придобива изключителната привилегия да чуе почти всички възможни мнения по въпроса и да си изгради своето. Масонството задължава да изградиш собствено мнение.
Наблюдавате ли градация в личен план в хода на изследванията ви върху масонството през тези 25 години?
Ако човек се опита да разбере правилно какво прави с него масонството, той моментално започва да усеща в себе си сериозна трансцендентна намеса, в която някой го кара да мисли върху нещата. В много от случаите нещата се променят кардинално по отношение на любовта, вярата, свободата. Абсолютно убеден съм и в книгата си го разказвам, защото трансформацията на хората от масонството се вижда постоянно. Тя не се вижда само днес, а от хиляди години насам.
Изследвате историята на световното масонство и развитието на братството на Свободните зидари по българските земи, което може да се проследи и в книгите, на които сте автор...
Да, много сериозно се занимавам с историята на българското масонство. Горд съм, че успях да върна в историята основателя на съвременното българско масонство Иван Ведър.
Кое ви изненада най-много при проучването на всички тези факти?
Неспособността на българите да се отнесат доста сериозно към това нещо и да използват възможностите.
В този смисъл масонството в България има ли нужда от повече публичност? Мълчанието и тайните пречат ли или помагат?
По принцип масонството е обективно отражение на реалността и на обществото. Най-погрешното разбиране за масонството, което пречи за неговото правилно осмисляне, беше това, че става въпрос за някаква нова доктрина, която някой ще ни донесе. С това се сблъскаха всички националности в бившите социалистически страни.
Отвсякъде се казва така - германското масонство си е германско, английското си е английско, направете си ваше българско, за да може то да бъде част от голямото световно братство. Да има своето самочувствие, да носи своите белези.
Няма нужда да се прави, по-скоро да се преоткрие...
Да, т.е. - първо си признайте историята. Предполагам, че това е в манталитета на българина. Все чакаме някой да дойде и да ни каже какво да правим.
В едно от интервютата си казвате, че масонството би било удобно оправдание за какво ли не. Кой е най-големият грях отвън спрямо тайното общество?
Отричането. Догматичното отричане. Обаче отварям скобата и казвам - самото масонство, до голяма степен принудено от редица исторически обстоятелства, е подпомагало тази мистериозност. Но новият век е друг век, реалностите са съвършено други.
Матричното мислене на новите поколения за възприятието на света дори влиза в определени конфликти с много архаични разбирания на масонството от тъмните векове насам. А най-големият грях на самото масонство е отношението към жената. Неслучайно в книгата ми има глава, която се казва "Търсете жената". Впрочем и масонството си го признава.
Все пак има масонски ложи, които посвещават и жени.
Да, но други се изправят и казват: "Тези не са". Но ще кажа нещо друго - не може да съществува терминът "Изключен от масонството". Човек може да бъде уволнен от работа, изгонен от партията, отлъчен от църквата, може да се разведе със съпругата си, но в масонството няма термин "Този вече не е масон". Масонството е просветителско участие. Когато ти е паднала превръзката от очите, ти си минал съответния ритуал, преживял си церемонията, което меко казано е нещо доста по-красиво от Шекспирова пиеса... Ти си минал през всичко това и няма ритуал, в който да ти завържат отново превръзката и да се каже "Този вече не е такъв". С тези неща се спекулира.
В книгата "Заплахата Дан Браун" предлагате 33 ключа на масоните, 33 тайни на смъртта, 33 символа на познанието. Или може би разгадавате хилядолетните мистерии...
Числото 33 има изключително важно значение за света. Това е безкрайна тема. Задайте си например въпроса и започнете да търсите отговор в специализираната литература защо гръбнакът на човека има 33 прешлена. 33 е най-високата посветителска степен в масонството.
Светът на масоните е обвит в мистерия, която чрез тайно посвещаване се предава и запазва напред във времето. Но каква е заплахата? Защо Дан Браун?
Когато един автор като Дан Браун казва, че ще напише книга за масоните, след като писа за тамплиерите и илюминатите...
... да добавим и филмите...
Естествено, масонският свят се стресна и си задава въпроса има ли заплаха, няма ли заплаха. Книгата ми дава този отговор. Но най-важното е, казвам го и директно към Дан Браун, че докато той не разбере нещата в България, не може да открие тайната на масонството. Масонството се успокои, тъй като Дан Браун не е идвал у нас, не знае нищо за България и тайната ще си остане скрита. Но че ще бъде разкрита през 2012 година, както самият Дан Браун казва, може би е така (усмихва се)...
Масонството дава една матрица за изследване на нещата.
Дава ли отговорите?
Дава отговори. Няма въпрос, на който масонството да не може да отговори. Въпросът е кой пита и как пита.
