Интервю със секретаря по връзките на президента с гражданското общество Андрей Бунджулов в студиото на "Седмицата" по Дарик.
Не е ли нормално президентът да е великодушен, да не реагира толкова чрезмерно на реплика в едно шоу?
Да, президентът е великодушен, но когато се развива цяла една линия, цял един мотив на поведение, в продължение на месеци и когато се води една политика, която все повече и повече създава проблеми в битието на българина, в неговия живот, така, да се изразя най-просто, президентът не може да изчаква до безкрай, да бъде великодушен безкрай.
Ама той не излезе...
Има моменти, в които просто вече една капка вода...
Да де, ама той излезе, точно капката се оказа неговият личен въпрос. Той не излезе два такта по-рано, за да каже какво мисли за проблемите на българите.
Вижте, тук не сте прав. Той реагира непрекъснато, по целия ход на този сюжет. Да ви припомня ли неговата реакция в края на септември по самата философия на финансовата политика, или когато ставаше дума за старците, синодалните или какви бяха, феодалните старци по-точно? По целия този сюжет президентът критикуваше и аз бих казал не толкова дори персоната Дянков, той критикуваше политиката "Дянков", защото тази политика постепенно, и това беше едно от основните послания вчера от пресконференцията, тази политика постепенно, не знам дали това беше целенасочено, но тя се превърна в символ на кабинета, Дянков се превърна в лицето на кабинета, в символ на...
Юрий Асланов казва в "Сега", "Защо Първанов нападна с атомна бомба един комар?"
Ами, вижте, отговора го дадох преди малко. Става дума за символа на една политика, която все повече става ясно в хода на своето осъществяване, че е неадекватна. И как да реагира президентът, когато вижда, че се отива в посока, която създава проблеми на цели слоеве, на цели системи, когато вместо да излизаме от кризата, ние влизаме все по-дълбоко в тази криза, и когато не се очертава изход, не се очертава хоризонт, не се очертава стратегия за изход от тази криза.
Създаде впечатление, че всичко тръгва за нещо лично, което е дори абсурдно, нещо неказано...
Това е впечатлението, което се създава в медийното пространство и в публичното пространство. Ако се чете внимателно стенограмата на президента, ще се види, че увертюрата, защото това е само увертюра, а накрая, ето някой... тука вярно се видя, че всъщност основните послания са в края на тая стенограма. Те са, те са посланията на президента и тук не става дума за никакъв личен разговор на чаша кафе.
А защо избра този екстравагантен начин, чрез тая стенограма да каже президентът тези неща на премиера и правителството?
Защо смятате, че начинът е екстравагантен?
Ами не беше ли по-логично тия неща, дето са в края, а не в увертюрата, да бъдат казани със... използвайки някои от конституционните възможности, които има българският президент, обръщение пред парламента например? Тази пресконференция да беше дадена по повод на неправилната политика според него на правителството, а не през стенограма.
Вижте, президентът организира няколко срещи, няколко дебата, той преценява формата на... начина си на посланията. Пак казвам, връщам ви, в края на септември, там се очерта принципна разлика в политиката. После ноември помните ли, че имаше една вероломна среща със студенти, както беше наречена, студенти в УНСС, ноември месец беше това. После имаше една пресконференция на президента пак ноември по повод на едно поредно искане за импийчмънт. После края на януари имаше още една дискусия и сега се появява тая стенограма, която вие наричате екстравагантна. Ами мисля, че е ясно, че тук няколко месеца, в продължение на няколко месеца кристализира една линия на поведение.
Тоест вашата теза е, че просто тази стенограма беше забелязаната най-много от всички други...
Да, най-... и тука е много странно защо ГЕРБ толкова... не, те и други неща драматизираха, ако го кажа, защото те очевидно не приемат политическия дебат като алтернативи, като различни гледни точки. Те смятат, че има един прав в тази държава и това е ясно кой. Но трябва да има плурализъм, трябва да има дебат, диалог между институциите, което не означава липса на взаимодействие между тях.
Има ли регламент за записите при президента? Вие сте от 2005 г. негов секретар, нали?
Да.
Къде е разписано кога какво ще се запише, ще знае ли човекът да натиска копчето, да не натиска?
Вижте, има регламент, има практики в работата на всички държавни институции - и на президентството, и на кабинета, и на парламента. Това са публични институции, които трябва да съчетаят два принципа, прозрачност и държавност.
Сега питате, вие сте секретар по връзките с гражданското общество, т. е. и вие имате една сериозна публична позиция, вие вашите срещи във вашия кабинет записвате ли ги? Нали в името на паметта може би пък е разумно по-назад да стоят някъде тия записи, но...
Вижте, аз се надявам, че ще водим един наистина разговор, който ще се базира на сериозни основания.
Да, дайте да изчистим докъде, къде почва абсурдът на записите?
Първо, президент на Република България е институцията, т.е. записват се, в смисъл на аудиозапис и стенограма, разговорите, които води президентът. Той е институцията. В някои случаи съветници, секретари на президента, когато са упълномощени да проведат разговор с... Не, води се, просто си водим записки...
Паметни бележки, да, и вие пишете нещо като отчет.
... пишем нещо като паметна записка, защото тези срещи не са някаква такава импровизация, те са поръчани обикновено от държавния глава.
Но Мартин Димитров пита каква е причината стенограмите, свързани със създаването на тройната коалиция, проекта за АЕЦ "Белене", да не бъдат публикувани също?
Вижте, това издава, аз като слушам изобщо дебатите тези дни, ако не бяха малко, нали, забавлявам се искрено, малко ми е тъжно на моменти. Мартин Димитров...
Да, лидерът на СДС.
Лидерът на СДС, не, и не само той, неговият патрон, т.е. наставник, Иван Костов и други знаят много добре как функционират държавните институции. Самите те са участвали, предполагам, някои от тях, в такива консултации и те знаят, че начинът, по който се провеждат тези консултации, това е духът на конституцията. Там се дава една оферта, отговаря се по един начин. Там няма никаква, никакъв проблем тези стенограми във всеки един момент могат да бъдат публикувани, въпросът е, че това трябва да стане не под някаква интрига, за да бъде някакъв пореден, така, вкаран в дебата, в жълтия дебат...
Но ГЕРБ казва, сам президентът непрекъснато повтаря, че това е в лично качество разговор, за неговото лично име, което ще остави.
Ама те не четат стенограмата. Ами нека да прочетат в това се казва, в един момент, че, ето сега, в този момент аз говоря в лично качество, разговорът започва в институционално качество, преминава в този личен момент, когато президентът казва - засегнато ми е името - и завършва в институционално качество. Нека разпластяват, да четат, там има грамотни хора, да четат стенограмите, да правят контент анализ, съдържателен, а не да се излагат.
Добре, но все пак какъв ще бъде принципът? В. "Сега" иска например разговора, да види стенограмата, защото нали имало обществен интерес, то това е провокацията...
Да, добре.
... за даване на стенограмата, та защо не се даде стенограмата от разговора с Бойко Борисов от 1 февруари за военната реформа и законът за митингите, върху които президентът налага вето? Това е много интересно, да видим как двамата стигат до съгласието по въпрос, по тези два закона. Разговора с военния министър от 2.12.2009 г. иска сега и, разбира се, всички искат да видят какво са си казали на 21 юли 2005 г. представителите на тройната коалиция и президентът.
21-и юли, това беше 2005 г., това е първият, вторият, трета, аз... ето там имаше три... Вижте...
Да, ето това е съставянето на правителството.
Вижте, всички стенограми могат да бъдат публикувани, стига да няма класифицирана информация в тях. По... Каквито са законите...
Тоест тогава излиза, че ако се иска официално достъп на президента. Той ще ги дава...
Има... Не. Точно това няма да стане. Има един принцип. Има места на паметта в България. Има места на институционналната памет и президентът вчера го заяви. Нека всички държавни институции отговорно да трупат тази институционална памет, тази информация. Никой няма да си я отнесе вкъщи тази информация на диск. Тя стои в институциите. Утре ще дойде следващият президент. Той ще може да има достъп, ако...
Има ли класифицирано нещо на 21.07.2005 г.?
Да завърша, само за секунда, нима сегашният премиер не разпечатва, не отпечатва стенограмите на предишния кабинет? И какво? Отпечатва ги, има право. Той е ръководителят на тази институция.
Добре де, защо президентът не задоволи любопитството на...
Какво искате да задоволи...
... всички медии, което е не по-малко от любопитството, свързано с разговора му със Симеон Дянков, и не предостави стенограмата от разговора си с тройната коалиция при връчването на мандата на Сергей Станишев...
Аз ви казвам следното, нищо... никаква сензация няма в тези разговори. Те са, те са строго регламентирани от конституцията. В един момент те ще бъдат публикувани, вероятно ще бъдат изследвани от историци, от експерти, от анализатори. Нищо...
Явно противниците ви се дразнят от това, че едното - веднага, пък другото - историята ще го решава. Нали, в смисъл как ще...
Ама... срещата с Дянков, надявам се, че все пак...
Как се прави тая преценка?
Срещата с Дянков надявам се, че няма да бъде...
Тя може да стане историческа, нали, така че...
Но вижте, пак ви казвам, има стенограми и стенограми, срещи и срещи. Трябва внимателно да се анализират тези неща. Има срещи, които засягат, как да кажа, стратегическите въпроси на държавата. Има срещи, които са от междинно равнище, от такива... като Дянков, които са, нали, пак казвам, защо толкова ГЕРБ драматизират тази среща, аз не мога да разбера, излизането на тази стенограма? Изглежда тях ги плаши финалът. Тях ги плаши... Това, това ги е жегнало. Не че дори Дянков се държа там така, че нито се извини, нито каза, една простичка дума не каза.
Вие бяхте ли...
Не, не.
Само тримата са били? В смисъл, президентът, двамата си...
Да.
... секретари, а с...
Но я четохме всички, слушахме я.
Е началника на кабинета...
Точно така, те бяха. Всичко е ясно. То е... Нищо няма извън аудиозаписа.
Асен Агов внесе друг също интересен нюанс, за притеснения от дипломати, които отиват на разговор с президента.
Е, това вече е скандално, наистина скандално, защото тук да превърнеш наистина тази среща с Дянков в международен проблем, той няма да се превърне, но да се опиташ да извлечеш ти, как беше той, как се казваше, Агов, какъв е, от там, от ДСБ, да се опитваш да извлечеш, да превърнеш това, то няма да стане, международен дивидент, за да задоволиш егоистичния партиен интерес на... какви бяха, движение за какво бяха там, за свобода на... какво беше, Демократи свободна България, е това вече е скандално. Трябва да има някаква мярка. Не може да... Не можеш заради... ТоЕ пак казвам, това нищо няма да излезе от това.
Добре, ама как е решено? Знаете ли, оставете даже кой го е казал, може би не трябваше да цитирам...
Да, де...
Все пак как е решен въпросът наистина с... на такива международни срещи, които не са двама президенти сядат, а например един посланик иска да се види с президента, да, ще се видят в кабинета му и там се записва и това след това ще се оповестява ли?
Ами, вижте, това е такава дипломатическа традиция, международна практика, че тук отново няма никаква сензация, няма никакъв проблем. Когато срещата е между държавни глави, винаги се води стенограма, винаги всичко това... Там стоят сътрудници. Те също записват. Всичко това остава в паметта. Това не са срещи на кафе. Когато се приемат министри от други държави, други институционални представители, от други държави, също се прави запис, но представяте ли си, че в крайна сметка това е дипломатически протокол, държавна традиция, отношение между държави и институции, представяте ли си, че няма да се води протокол, стенограма, че тя няма да се анализира, че няма да се извличат оттам по-нататък задачи за функционирането на съответните институции?
Вие разбихте тезата, че всъщност причината за спора е много по-дълбока от едната неказана реплика, премълчана...
Разбира се. Тя е в страха от кризата.
Впрочем пак Асланов казва, че Първанов запушва дупките като опозиция.
Не, думата опозиция не е точна, нито запушва дупките. Вижте, къде е големият проблем. Той се намира на две места и той е пак във финала на тая вероломна стенограма. Значи, там президентът каза две неща - да излязат икономическите досиета на прехода, и още по-важно - дайте да видим каква е, адекватна ли е политиката в момента? Не дайте да видим, той каза направо, че тя все повече и повече се разминава с... и с предизборните обещания на самата ГЕРБ, и с реалностите, живота на хората, и най-неприятното е, че се натрупват проблеми, които могат да ни доведат в една... Той, разбира се, обърнете внимание, той персонифицира там като символ на тая политика Дянков, защото действително той се очерта като символ на тая политика. Ясно е, че той не е сам...
А Борисов е добър, така ли?
Не, не, вижте...
Той вчера казва, че Борисов... В смисъл това правителство няма друго решение...
Не, той казва... не казва добър-лош. Той казва, че... Да, ами няма. В момента реалността е такава, че нито предсрочни избори са... Какво... Докъде би ни довело едни предсрочни избори? Докъде ни... Изобщо, вижте, политиката не е хазарт. Тя не е игра, тя не е емоция. Оня се обидил, тоя... Докъде ще стигне страната в момента, ако се насрочат предсрочни избори, ако се създаде пълен блокаж на институциите. Докъде? И тези, които сега нагнетяват напрежението, дават ли си сметка и не търпят критика, защото, вижте, не може да няма критика от страна на държавния глава. Тя е една нормална... Не може всички да са съгласни с...
В търсене на по-дълбоки причини за спора - руските енергийни проекти?
Къде да е...
Да не би там да е голямото противоречие...
Къде да е между кого и кого? Вие следите ли позицията... на управляващите, на правителството по тия енергийни проекти? Ако следим тяхната история, на тяхната позиция, какво ще видим? В началото, веднага след изборите, те бяха нещо категорично против. После станаха едни срещи, в т.ч. на премиера с Путин. Там излезе една стенограма, не знам дали си спомняте, също, но тогава премиерът не се обиди, както и да е, премина през други, така, моменти еволюцията на тяхната позиция. И накрая аз като човек неспециалист в тая област, веднага трябва да кажа, какво оставам като гражданин, какво остава в мен впечатление? Те са... ГЕРБ е съгласен за АЕЦ "Белене", нали така? Няма... Или поне там... пардон, не че е съгласен, там Дянков е на едно мнение, икономическият министър...
Трайков.
Трайков е на друго, а премиерът като че ли, тук на мен не ми е ясно, не можах точно да видя каква е неговата позиция. Но като че ли... Така, по "Южен поток" няма проблеми. Нали? Приема се, че "Южен поток" е добър за България, той е европейски проект. По Бургас - Александруполис трябва екологична експертиза, т.е. и там може, само че нека първо да има екологична експертиза. Сега, тук това са... аз и не искам, по всеки проект може да се говори. Искам да ви кажа, няма, аз не съм усетил, стратегическо противоречие между президента и премиера, кабинета, по тези въпроси. Има някакви различия. Но аз виждам, че техните позиции се сближиха края на миналата година. Това ли е залогът? Да, знам много добре, че Мартин Димитров е против строителството на "Белене". Но аз питам, те изобщо са против, те смятат, че това "Белене" - край, това ще ни загроби, нали. Аз питам каква е позицията на ГЕРБ по този въпрос? Защото няма консолидирана позиция, но явно, че там има някаква еволюция.
Според Волен Сидеров пък причината за реакцията на президента е в октопода.
Какъв... за какво говорим точно?
А Атанас Атанасов твърди, че имало било срещи или среща...
Между кого?
Между президента и Алексей Петров, някога, не сега. Впрочем, аз питах президента на интервюто...
Да, вие го попитахте.
Да, той каза, че не е имал срещи.
Ами, не е имало. По-скоро е имало вероятно друга среща - между него и този, Атанасов ли е, какъв е, който все повече също се, така, особена фигура изглежда в политическия живот на България. Този Атанасов, той е имал изглежда среща с Алексей Петров.
Защо приемате този леко пренебрежителен стил на отношение към тези, за които говорите, че...
Защо ли? Ще ви кажа.
... искате всъщност да водите политически дебати?
Не, не приемам. Аз съм възмутен, казвам ви го съвсем сериозно, от подмяната на темите. Добре, не е ли ясно кога се създаде този октопод в България и изобщо говорим ли за един октопод, аз бих говорил за мрежи в българската икономика и симбиози между българска... икономика и политика. Нима те не тръгнаха от началото на прехода, не получиха решаващия момент на завързването си по времето на управлението 1997-2001 г., когато всъщност протече процесът на приватизация в България. Ние нямаме ли, хайде, че нямаме историческа памет, разбирам, че паметта на политическия дебат е избирателна, разбирам. Но трябва да бъдем малко по-близки, по-достоверни до фактите. Не може всичко това да се подменя по този начин. Не може да се задава въпросът за октопода сега, а да не се види неговият генезис в българския преход. Защото това е метафора. Добре, ние трябва да имаме конкретни мрежи. Знаете ли, какъв е проблемът? И какво е моето лично опасение? Че често пъти, в целия този български преход, битката с корупцията е служила като легитимационен ход на управляващи, за да легитимират своите октоподи срещу други октоподи.
Но упреците срещу президента, които прозвучаха отново, и от вътрешния министър, и от депутати в дебата, са защо той не бъде достатъчно категоричен по случая Людмил Стойков например...
Но той беше категоричен.
Защо американски кандидат за президент връща пари от дарение, което е само съмнително, а българският президент да не се държи по този начин?
Вижте, искам да ви кажа, и аз имам чувството особено, непрекъснато го имам това чувство, не само напоследък, че разговорът е между глухи някак си, не се чуват. Значи, президентът, когато възникна този въпрос още, защото това не е нов въпрос, това е претоплена супа, за Людмил Стойков. Значи, този въпрос, когато възникна, още президентът казва, има такъв дарител в моя списък, който е публичен. Нека всички останали също да си публикуват списъците, партии. Между другото той постави въпроса за финансирането на партиите, много остро, спомняте си, и на предизборните кампании. Да има публичност, партиите да си публикуват своите дарители и да се види зад всяка партия, зад всяка предизборна кампания кой стои. Питам ви, има ли партия в България и президент, кандидат-президент, който си е публикувал списъка на дарителите? На мен ми се губи този...
Що не отиде, хубаво, публикува, и като излиза отвътре... такова име...
Вижте, вижте, но това е едната страна. По-нататък, следващият въпрос. Той каза следното: аз не съм знаел и никой не е знаел, че е имало там, че е консумирано някакво престъпление, че има проблем там от такъв характер, юридически. Впрочем този въпрос, отварям една скоба и трябва да кажем, защото трябва да бъдем обективни, и сега този въпрос не е решен до край. Не се знае този човек крадец ли е или не е крадец? Няма, еми няма решение на този въпрос. Но няма политически чадър. Това беше основното послание на президента. Ако този човек, или който и да е той, друг някой спонсор, се окаже, че е действал незаконно, нали, тогава, естествено, ще настъпи и този момент на, как да кажа, на осъждане, разграничение, връщане и каквото искате да кажете.
Не изпипваме съвсем детайла, в Щатите и едно дарение, което беше дошло от България, свързано с "Мултигруп" по някаква линия, защо в Америка обаче не се чака влязла в сила присъда, за да реагира политикът... повече, отколкото реагира българският президент...
Така, българският президент реагира принципно, изключително съпоставяйки въпроса за необходимост от дълбоки реформи в българския политически модел. И да подменяме темата за тази реформа със случая "Людмил Стойков", ми се струва доста повърхностно. Искам да кажа, че големият въпрос не е в Людмил Стойков, а в начина, по който се финансират... изобщо моделът на финансиране на кампаниите. И президентът предложи, да се прекъсне финансирането от юридическите лица. Първо предложение. Второ, тези, които финансират кампании, физически лица, значи да няма от юридически, а тези, които финансират кампаниите си, физически лица, граждани, да се снеме прагът на дарение. Да не бъде 30 000 или 20 000, а да бъде дори ако трябва 1000 лв.
Това няма ли да увеличи сивия сектор? Едно финансиране...
За какво сив сектор...
Ако се намаляват възможностите за все пак легален тип финансиране, както президентът е направил, публикува си...
Да, да.
... може да са и по-високи дарения. Може и да са от юридически лица...
Неговото предложение е. Вижте, няма идеално работещо решение, но той предлага и сега, в тази стенограма, да се усилят правомощията на Съдебната палата...
Сметната палата.
... на Сметната палата, извинявам се. На Сметната палата, и тя да има, да получи капацитет, правомощия да контролира този процес. Вижте, никой в България не е заинтересован, това е истината, да създаде прозрачни механизми... досега поне не виждаме резултат. Президентът го поставя много пъти, да се създадат прозрачни механизми за финансиране, модел на финансиране на партиите и предизборните кампании. Защото, ако се създаде, говорим пак за октопода, не забравяме тази...
Тоест, вие отхвърлихте всички други версии извън принципен сблъсък за икономическа политика като основата на...
Не, не бих казал само за икономическа. Изобщо за модел на политическо поведение, на политическа култура, на правене на политика в България.
Тук могат да се направят две възражения. Дали пък президентът не надценява ролята на Дянков, дори на едно правителство в условия на такава...
Ни най-малко.
... криза. Другото възражение е, че пък други са доста по зле.
Кои?
На фона на това, което се случва на юг от България, в Гърция, да гледаш прекалено черногледо на това, което показва България, е може би пък и в нейна вреда. Нали, за сигналите...
Вижте, никой не гледа черногледо.
... за сигналите към света, които издава една икономика, със сигурност играе роля и президентът.
Вижте, никой не гледа черногледо. Президентът гледа много внимателно. Следи всекидневно процеса, политическия процес в България, и инициативите, в това число на кабинета, и икономически, и политически. Той неслучайно подкрепи и оцени еврофондовете, отпушването на еврофондовете. После, той оценява по достойнство опита да се поддържа макроикономическа стабилност. Но тук не бива да превръщаме Гърция в плашило. Гърция е симптом. Гърция е червен сигнал, но не бива да превръщаме Гърция в плашило. Това първо. И второ, не бива да превръщаме фискалната, финансовата, бюджетната политика в самоцел, в нещо, което... Балансиран бюджет, в името на това да изведем България с балансиран бюджет, ние ще разбалансираме цялата политика, всички социални системи и ще ги сринем икономически. Бизнесът е във фризера, каза той. Значи, трябва да се промени нещо в цялата тази работа.
Стигаме до въпроса, който даже президентът каза да не се задава, защото няма да отговори - какво ще прави? Впрочем той последователно отговаря, че няма да прави партия, както и всички вие край него. В интервюто, което даде за "Седмицата" преди три седмици, той казва, че е нужен действен проект, който ясно да определи приоритетите на страната на базата на целта, която за него и неговият екип са определили. След 2015 г. да можем да се приближим и да настигнем средноевропейските страни и страните членки на ЕС, това средно ниво на жизнен стандарт, на икономическо развитие. След това добавя, подобен вакуум, за такъв проект, ще се отваря все повече в българската политика, в политическото пространство и някой ще го запълни. Не е задължително да направиш партия. Може да действаш по модела на руските водачи пред последните години, движения. Да не би да мислите за нещо такова?
Вижте, големият проблем, аз бих казал една тревога дори, загриженост, която се усилва в нас, е, че, говорех и в президента, то пролича във вчерашното му послание, че България може да бъде доведена до политическа дестабилизация в резултат на цялата тази работа и то в условията на икономическа криза. Че, аз бих добавил сега като социолог, мен много ме тревожи фактът, че рейтингът на правителството, сега, разбира се, досега тези неща не се казват достатъчно публично и нямаме достатъчно ясни такива данни, показвани непрекъснато, но истината е, че има едно движение, ерозиране надолу. И мисля, че някой започва да изпитва много сериозен страх от кризата, страх от неспособността да овладее кризисните процеси и започва да си играе дори със сюжета предсрочни избори, което би било изключително неблагоприятно. Казвам това не, за да избегна вашия въпрос. Президентът няма друг политически проект, като държавен глава, сега от излизането от кризата и политическата стабилност на страната. Няма, разберете го. Какво ще прави след това, е въпрос, на който той ще даде отговор.
И другата есен има местни избори. Едно движение, което подкрепя, което не е задължително да е политически регистрирано като партия, което подкрепя мажоритарни кандидати за лидери в основните български градове, защо да е невъзможен проект за президента?
Това е във ваш анализ. Но ние не се занимаваме, казвам ви съвсем откровено, аз съм секретар по връзките с гражданското общество, не се занимаваме нито с кметските избори 2011 г., нито с каквито и да е други избори. Ние искаме, цялото ни внимание е насочено към това да помогнем да не се задълбочават кризисни политически и икономически процеси в страната. Ние сме отворени.
Ето и по тази стратегия 2020, Европа, която тук изобщо дори и не се говори в България. Не говоря, нали...
Ние искаме да дадем, ето, до 25 март ще бъде срещата на върха, да дадем своите виждания, конкретни предложения, защото имаме чувството, че правителството не е готово, че то не се е подготвило за този дебат. Това ни е грижата. А не да издигаме кметски кандидатури за изборите... Никой не мисли по това, повярвайте ми.
Защо чак сега президентът отговори за архара, при положение, че толкова се въртеше това, сега вчера също...
Не е вярно, веднага, върнете се към този случай. Още тогава, като излезе, той каза...
Ама по-усукан беше отговорът, аз... как не се сетих да го извадя. Беше...
Ами, задайте го, дайте, задайте го.
... сега каза ясно, не съм убил архар.
Ами да, ето, ама защото той, вижте, понякога вече има, аз ви казвам, щеше да бъде забавно, ако не е малко тъжно. Ами в крайна сметка непрекъснато изпадаме в положението да казваме нямам сестра. Ами, хубаво. И дори и понякога президентът имам чувството, че се забавлява с това, непрекъснато те му задават един и същи въпрос, той веднъж го е казал, те пак го питат, той, какво, да го повтаря десети път ли, нямам сестра, нямам сестра, нямам сестра. Не съм убил тоя архар, не съм го убил, не съм го убил. Всеки път да го повтаря. Не съм се срещал на четири очи с Алексей Петров. Няма стенограми от такива срещи.
