Айво Далдър беше назначен за постоянен представител на Съединените американски щати в НАТО, с ранг на посланик, от президента Барак Обама през май 2009 година. Преди това е отговарял за координацията на американската политика за Босна. В момента работи в щабквартирата на НАТО в Брюксел и живее в резиденцията Труман Хол, построена през 1963 година. В специално интервю той разказва за визията на Съединените щати за развитието на НАТО, новата стратегия на операцията в Афганистан и споделя мнението си защо Русия не може да има решаващо значение кои страни ще се присъединят към даден алианс.
2009 беше тежка година за НАТО в Афганистан от гледна точка на броя на жертвите и цялостната ситуация в страната. Очакванията ви за 2010?
Предстои среща на НАТО в Лисабон през ноември тази година. Какво ще направим до ноември, за да сме сигурни, че работим в правилната посока, ще бъде от съществено значение за дневния ред на тази среща. На срещата ние, Съединените американски щати, бихме желали да постигнем четири големи неща. На първо място е Афганистан. Трябва да имаме ясното усещане, че новата стратегия, която прилагаме в Афганистан, работи. Всички съзнават, че 2010 е ключова година, в която нашите части ще започнат да обучават голям брой местни хора, които служат в афганистанската полиция и армия с надеждата, че след 2011 година ще може да започне преходния период, след който страната ще се управлява от правителството и жителите на Афганистан. За това се изискват максимални усилия през 2010 година. Новата стратегическа концепция за Алианса е второто нещо, което бихме желали да постигнем. За да стане ясно каква точно е мисията на Алианса, какви са целите му и как точно ще ги постигнем. Ще бъде необходимо 28-те страни членки, да вземат някои тежки решения. На трета позиция поставям осъзнатото порастване на този Алианс, създаден преди Студената война, развил се по време на нея и сега достигнал зрялост в развитието си. Този Алианс има нужда от промяна, за да продължи да действа ефективно. На последно, четвърто място, поставям необходимостта от съгласие между страните членки на НАТО, че териториалната защита от балистични ракети е мисия на този Алианс. Този Алианс трябва да се съгласи, че тази противоракетна защита е от фундаментално значение за сигурността на страните.
Казвате, че 28-те страни-членки трябва да вземат важни решения. Като например?
Трябва да решим какво мислим за ядрените оръжия. По този въпрос има разнопосочни мнения. Трябва да вземем решение как ще работим с Русия. Трябва да вземем решения какви ще бъдат действията ни извън територията на страните-членки. Как ще се развива процесът са разширяването. Въпросът не е дали ще има разширяване, защото отговорът е да.
Защо афганистанският президент често се свързва с корупцията или е представян като лош партньор. Такъв ли е всъщност?
Той е единственият ни партньор. Карзай беше избран след едни противоречиви избори, но той беше единственият избран и е президент на Афганистан. Ние сме в страната по желание на афганистанското правителство. Ние ще работим с този президент, но и винаги ясно ще показваме нашето несъгласие, когато има такова, особено когато смятаме, че той не представлява интересите на своя народ. По въпроса с корупцията, няма съмнение, че афганистанското правителство има корупционни елементи и трябва да се справи с тях.
Каква е дефиницията ви за успеха в Афганистан и колко време ще отнеме, за да бъде постигнат?
Дефиницията ми е проста - успех е тогава, когато афганистанците могат да сами да се грижат за сигурността си, управлението и икономическото развитие на страната си. Ние ще продължим да помагаме на Афганистан за много години напред.
Какви са конкретните проблеми, свързани със системата за противоракетна отбрана?
Преди всичко финансови. Съединените щати предложиха нова система за такава защита, с радари и ракети, разположени по суша и вода, финансирана от нас. Ние ще платим за корабите, за ракетите, вече обявихме разполагането на такива в Полша и Румъния. Това, което бихме желали НАТО да направи, е да създаде командно-контролна система, която е финансирана от страните-членки. Така всяка страна ще може да "включи" своите кораби, ракети. Но за да се случи това е необходима единна командно-контролна система, която струва пари. И всяка страна да плати за това. Има притеснения, че във време, когато фискалните ресурси намаляват, това е разход, който не можем да си позволим. А нашето становище е, че това е разход, който не можем да не си позволим. Защото реалността днес е, че е много по-вероятно страна членка да бъде нападната от балистична ракета, отколкото чужда армия да нахлуе на територията й.
А Русия?
Ние нямаме друга алтернатива освен да работим активно с Русия. Да говорим с Русия, да намерим теми и зони на общи интереси, да си кооперираме. В същото време, сътрудничеството трябва да има възможност и ясно да показва различията, когато ги имаме. А ние имаме различия. Страните-членки имаме пълно разбирателство по въпроси като това, че признаването на Южна Осетия и Абхазия е неприемливо. Също така нямаме различия и по въпроса, че Русия не може и не трябва да има вето над решението на страни, които искат да се присъединят към един алианс или друг.
(Използвани са и въпроси на журналисти от Турция и Германия)
