Найденов: За първи път имаме министър и на храните
Найденов: За първи път имаме министър и на храните / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Министърът на земеделието Мирослав Найденов в "Годината" на Дарик
36333
Министърът на земеделието Мирослав Найденов в "Годината" на Дарик
  • Министърът на земеделието Мирослав Найденов в "Годината" на Дарик

За първи път в 15-годишната история на анкетата "Политик и събитие на годината" за политик на годината според 100-те най-влиятелни български национални и регионални медии беше посочен и замеделски министър. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов е в студиото на "Годината". Г-н Найденов, оставате четвърти, впрочем четвърти и според вота в интернет и по телефоните на "Дарик", и според 100-те медии, които питахме.

За мен е голяма изненада и е странно. Всъщност вие го казахте, след като за първи път от толкова години се случва. В земеделието не би трябвало да има политика и да бъда разглеждан като или, така, номиниран като политик.

Три неща, които свършихте и заради които сигурно ви оценяват.

Аз мисля, че основното е политиката в областта на храните. Предполагам, че е това обяснението.

Стандартът "Стара планина".

Не само стандартът, всичко, което правим, защото министерството се казва, да припомня, на земеделието и храните, а самият вие казвате земеделския министър, но за първи път. . .

Как искате? Искате ли да започна да ви наричам хранителния министър?

Не. Не, но както казват и много хора всъщност, включително и потребители, и преработватели, ние за първи път имаме министър и на храните, т.е. запълваме със съдържание тази част от табелата на министерството.

Добре. Значи, първото, което свършихте - политика в храните.

Политиката в храните. Мисля си, че това е. . . то може би не е най-важното, но вие ме питате като обяснение на тази класация.

Така. Второ важно нещо.

За първи път земеделските производители си получиха на 100 процента средствата, и то месец и половина преди крайния срок. От началото на тази година ние започнахме изплащането на един огромен финансов ресурс от близо 800 милиона и това приключи месец и половина преди крайния срок, а той беше 30 юли.

И трето.

М. Найденов: Третото, разбира се, е отпушването и реалното насочване на средства по програмата за развитие на селските райони за инфраструктурата на тези селски райони, за да може всъщност да се реализира така идеята на тази програма тези райони да станат все по-привлекателни и да задържат хората в тях.

Едно нещо, което не свършихте?

Може би не успях, така, да направя мащабната и, така, искана от мен административна реформа. Оказа се, че има доста подводни камъни в тази административна реформа. Аз тръгнах много амбициозно и започнах и поисках да бъдат, така, закрити цели национални служби, да бъдат трансформирани в дирекции. Този процес продължава, но на мен ми се искаше да го финализирам до края на тази година. Това беше с оглед и на, така, рестриктивния бюджет, който имаме, но оказа се и всъщност това, което ни спря, оказа се, че в някои от системите има отпуски от по над 300 дена на човек и ние нямахме финансовия ресурс. . . Ето примера с агенцията за борба с градушките. Имаше служители, и то много служители с над 300 дена отпуска и ако трябваше да изплатим тези отпуски, ние трябваше просто да закрием службата. Това е нещото може би, което не че не успях да свърша, исках малко по-бързо да се случи.

Какво значи в една пазарна икономика драстични цени? Драстични цени, заради които трябва да бъдат преследвани тези, които продават храни? Не са ли драстични цени тези, на които никой не купува? Ако някой купува, значи не са драстични?

Вижте, аз говоря винаги направо и във вашето студио съм казвал поговорки и, както се казва в България, цената според будалата. И изглежда много будали има в България, след като на такива цени успяват да се реализират продукти, защото няма обяснение как дни, а понякога и часове преди най-светлите християнски празници - Коледа и Нова година, нещо, което днес, ако искате да направим експеримент, струва примерно 10 лева килограма, едни хубави свински котлети, точно в четвъртък, мога
да се обзаложа с вас, че ще ги намерим на 15 лева. Това няма обяснение, това е драстичен скок на цената чисто спекулативно. И тъй като държавата няма механизъм да се бори с това, затова аз предложих една инициатива, използвайки ресурса на контролните органи, в случая на ДВСК, на фитосанитарния контрол по отношение на плодовете и зеленчуците, ние, проверявайки качеството, произхода, по някакъв начин да подскажем и да покажем какви са цените.

Е, как ще стане това подсказване?

Трудно.

Ето вие проверявате качество, ама вие ще проверявате и скъпото, и евтиното. Даже човек би трябвало да си помисли, че ако нещо е евтино, значи може би е по-некачествено, а не че е модел.

Точно така, аз исках да обясня, че евтиното става скъпо, т.е. не отговаря цената на качеството. Ясно е, че никой няма да проверява цената на черния хайвер. Аз искам да ви кажа, че ние ще проверяваме цените на евтините неща, нещата, които даже може би вече са залежали преди Коледа, защото търговците са се снабдили с огромни количества. И в един момент, без да отговаря цената на качеството. Това е всъщност.

От друга страна, данъчните, казвате, също да проверяват, ама то пак човек по-скоро трябва да си помисли, че логиката е, че ако нещо е евтино, то е евтино, защото някой не си е платил данъците и май трябва първо да се проверяват.

Аз отново ще се опитам да го обясня. Идеята е да проверим това, което би трябвало да е евтино, защо е станало скъпо и дали отговаря на качеството, дали е нещо свръх. Това е. И защо само в България от всички страни в Европейския съюз.

Хубаво, и като не отговаря и е скъпо, и стои и го държи скъпо, нищо не може да се направи.

Няма механизъм. Ясно е, че това поисках да бъде една инициатива, в която. . . и тя се роди преди няколко дни на подписването на пакта, т.нар. пакт за безопасна Коледа на ваши колеги от други медии, и тогава решихме точно. . .

Да, това са колегите от "Стандарт".

Да, от вестник "Стандарт", една много хубава инициатива, която за четвърта година се случва. Искахме този път, ако можем, всички да погледнем и цените. Ясно е, че не можем да ги свалим административно или да налагаме наказания, но смятам, че една подобна акция, ако тази акция пък и бъде популяризирана чрез медиите, по някакъв начин ще респектира търговците, които имат
намерение да направят това.

Вие имате друг механизъм, имам предвид държавата, да преследвате картелите. Впрочем това беше година, в която вие размахахте пръст.

Точно така и. . .

Например на хлебарите.

И на хлебари, и на търговците на олио.

Картел, седнали са и са разбрали няма да продаваме хляб под еди-колко си. . .

Само да припомня на вашата аудитория, че тази година имаше решение, има глобени вече за картел и по отношение на олиото, и по отношение на птичето месо. Така че това не е прецедент, както и по отношение на млякото. А какво се случва. . . и аз попитах тогава хлебарите как така в един и същи ден, една сутрин двата най-големи града - София и Пловдив, осъмнаха с еднакви цени, повишени, примерно с 15 стотинки на хляба. Е, аз не съм този, който ще разследва картела, но не мога да не задам въпроса като министър и на храните включително.

Агенцията за храните ще е само за безопасност, нали?

Тя ще бъде за безопасност и качество на храните. Тя стартира от 1 януари, това е най-голямата реформа, която се случва въобще, административна, и то не само в аграрния сектор.

Няма да се занимава с цените, имате предвид.

Не, категорично няма да се занимава с цените. Исках това да бъде нашият коледен подарък за милионите потребители, защото, вижте, до това, което контролираме ние, се допираме всички - от най-големия до най-малкия, ежедневно. Затова трябваше нещо да направим. Аз самият, ако щете, като потребител не мога да стоя и да гледам как едни. . . Последния ден, вижте, едни банани вече, които буквално са покафенели, или портокали със свити кори изведнъж стават на някакви цени, баснословни. Това искам да. . .

Би трябвало никой да не ги купи.

Напротив, купува ги, не би трябвало да се купуват.

Ами, като има.

Нормално, такива се купуват и в други страни, но не на тези цени. Не на цени, два пъти повече от нормалните. Това са стоки, които трябва да бъдат на акция, т.е. да бъдат с ниски цени. И използвайки контролните органи и респекта, който имат от контролните органи, се надяваме търговците някак си да се озаптят. Това целяхме с тази акция, дано се получи.

Осми октомври, Мирослав Найденов пред парламента: Калина Илиева е освободена не заради признаване на кадрова грешка, а поради обективната й невъзможност да изпълнява задълженията си към момента.

Да, тя тогава, към тази дата беше освободена за това. . .

Кадрова грешка ли беше?

Аз, каквото и да кажа в момента, ще прозвучи като оправдание. За мен остава горчивината, остава голямата обица, не обица, ами, сигурно воденичен камък и колкото по-бързо спрем да я коментираме. Между другото това си говорихме и с комисаря по земеделие, който миналата седмица посети България за първи път, откакто България е член на Европейския съюз, и то защото. . . Защо всъщност комисарят посети България? Защото аграрният сектор в момента е единственият, който бележи ръст в условията на тежка криза и според данни на статистиката ни има ръст 3 процента в сравнение с миналата година. Външнотърговското салдо благодарение на почти двойния експорт на земеделски продукти е положително и с над 32
процента повече от миналата година. Затова комисарят дойде, заради това - не заради Калина Илиева. И това, което ми каза в чисто приятелски разговор - колкото по-бързо спрете да коментирате Илиева, а се насочите върху реформите в общата селскостопанска политика, възможностите, които България има да получи повече средства, изравняванията, ако щете, на субсидиите, от което българските земеделски производители ще получат повече близо половин милиард до 2016 година - това са важните неща. Аз слагам точка, казвам - на мен ще ми бъде голяма обица, воденичен камък. . .

Точка, точка, ама. . . Чакайте, сега, Сергей Станишев, той ще дойде малко по-късно, казва преди седмица: непрекъснато си прехвърлят топката кой е отговорен за назначението й. От всички изказвания на земеделския министър Мирослав Найденов излиза, че той е жертва. Министър-председателят пък си измива ръцете с ОЛАФ. А тя беше избрана след конкурс и гласуване на 18 август 2009, като при вота е участвал и министърът на земеделието. Опозицията иска парламентарна комисия, временна анкетна, която да изясни обстоятелствата как така такъв човек започва да управлява.

Същият човек започна работа в специално формираното звено по времето на премиера Станишев по предложение на вицепремиера Плугчиева. Не искам да му отговарям на Станишев, той трябва. . . Назначена е по неговото време. Тя работеше в екип с топ прокурори, с топ служители на ДАНС и служители на ОЛАФ точно по времето на правителството на Станишев. Така че оставям го без
коментар, на неговата съвест.

2010 ли беше годината на последните субсидии за тютюнопроизводството в България?

2010 беше годината на последните премии на килограм тютюн. Ние ще продължим да подпомагаме районите, в които се произвежда тютюн по програмата за развитие на селските райони, но не по досегашната схема, не на килограм тютюн, не на калпак, както се казва. Искаме да даваме пари, но тези пари да бъдат за алтернатива на тютюнопроизводството, и то не само като земеделие - като алтернатива на заетост, като развитие на тези региони. Защото тези региони в момента останаха единствено само с тютюна, а преди години там имаше и рудодобив, имаше и развитие на пътна инфраструктура, имаше развитие на занаяти, имаше малки фабрики. Това искаме да възродим.

Трети февруари 2010 - Европейската комисия заплаши България с глоба между 55 милиона евро и 126 милиона евро за 15 от замените на държавни горски земи, извършени през 2009, и то в началото. Премиерът даже заговори за възможна глоба до милиард и половина лева, ако се анализират всички заменки. Какво стана след това?

Имаше процедура, стартирана от Европейската комисия процедура. Ние представихме нашите мотиви, чакаме решението на Европейската комисия. Дано това не се случи. За момента сигналите са, че ще успее позицията на България, така, да бъде добре защитена и да се спасим от глобата. Но ние какво направихме? В новия закон за горите, който в момента е между първо и второ четене в Народното събрание, забранихме промяната на предназначенията. Тоест това, което обещахме - че заменените гори ще си останат завинаги гори, вече го гарантираме не само с мораториум, а и със законова промяна. Така че тези, които са ги правили, ще си имат едни гори, аз използвах даже термина и той остана някъде в публиката - бутикови гори. Запазваме горите и се надяваме Европейската комисия да отчете това. Между другото има вече повдигнати обвинения за тези заменки и на двамата бивши земеделски министри. Така че кой каквото е правил, да си понесе отговорността.

Нещо реално случи ли се като пазар или инвестиции от Близкия изток през 2010 година? Вие вложихте големи усилия, обикаляйки Обединени арабски емирства, Катар, Кувейт. . .

Да, да кажа, че се върнах преди по-малко от месец, т.е. очакваме резултатите. Ние имаме принципно съгласие и вече текат техническите параметри по подписване на това споразумение, което се надяваме в началото на следващата година, при посещението на катарския. . . на кувейтския премиер в България, да бъде
подписано. Има предложение за общо дружество с бюджет от половин милиард долара, има огромен интерес към българската продукция.

Половин милиард долара, общо дружество за храни.

Точно така, за храни между България и. . .

За производство тук.

Да, за производство в България, използвайки българската земя. . .

Дружеството ще купи земи, а как ще използва. . .

Ще използваме държавни. . . чисто техническите. . .

Те ще дадат парите, ние ще даде земята, това е идеята.

Да, общо взето, те дават финансовия ресурс, ние осигуряваме земята, инфраструктурата и ноу-хауто, произвеждаме. . .

И те взимат произведената храна.

Да, и тя се реализира. Проста е, в условията на хранителната несигурност в световен мащаб, усложнена от климатичните промени, това е една инвестиция в бъдещето за тези страни, за България е добре дошло, защото влизат свежи пари, и то в условията днес на безпаричие.

Следващият събеседник е вътрешният министър Цветан Цветанов, с него ще обсъждаме темата за подслушвания. Вие се оказахте подслушван. Интересно вие какво мислите като гражданин, много ли се подслушва в България?

Не знам. Аз за себе си съм го казвал и ще го повторя, нямам абсолютно никакво притеснение. Знам, че политици или министри, или държавни служители на такива постове са обект на внимание, защото, боравейки с този огромен финансов ресурс, държавата трябва да има механизъм да ги контролира. Лично за себе си нямам
никакви притеснения. Единственото, което може би в системата трябва да се, по някакъв начин да се прецизира, е, че понякога, подавайки сигнал, ето, случаят. . . един човек, който определено е доказано измамник, ще използвам тази дума, като г-жа Илиева, може да подаде сигнал и на базата на сигнал, общо взето, крадецът да вика - дръжте крадеца. Това е странното в цялата ситуация, но аз притеснения нямам.

И накрая да кажете вашият поглед към десетилетието, което изпращаме заедно с 2010.

Динамично и предизвикателно десетилетие отмина. Сигурно следващото ще бъде още по-динамично и още по-предизвикателно. И затова ние трябва да мобилизираме целия си ресурс за първи път вече като пълноправни членове на Европейския съюз да се възползвме от тези огромни възможности, да бъдем с по-голямо самочувствие и това да го показваме ежедневно, защото сигурно това, което е смачкано в 20-годишния преход, най-вече е нашето самочувствие и трябва да го имаме.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в студиото на "Годината". Той остава четвърти в номинациите и в класацията на слушателите на "Дарик" радио и читателите на "Дарик нюз". А стандартът "Стара планина" пък в номинациите на медиите беше шести, за малко да влезе в петицата на събитията в годината.

Важно е да остане. Това е и аз го препоръчвам отново за. . .

Какво не му стига на този стандарт?

На него ли?

Да, за да стане. . .

Хората сигурно искат да е по-евтин. . .

Може би малко соя не му стига?

Не, липсва му сигурно това да бъде малко по-евтин, но нека да го кажа - няма как да бъде по-евтин, защото, правейки компромис с цената, ние правим компромис с нашето здраве. Така че, който може да си го позволява, това е един прекрасен стандарт, нека да си го позволи.