Първата ми среща с Камал беше случайна, но не съвсем. Когато ти предстои пътуване и правиш проучване за Бейрут, няма как да не попаднеш на неговото име. Той е основател на популярния открит пазар в центъра Souk el Tayeb, който събира малки производителите от цял Ливан. Там можеш да купиш и опиташ най-вкусното, което ливанската кухня предлага. Собственик е и на ресторанта Tawlet, задължително място за обяд в Бейрут.
После ме покани във вилата си за дълъг обяд, но не остана време да го осъществим. Предложи ми да присъствам на курсове по готвене, които организира. Отидох да погледам, приключението бе страхотно. Да приготвят пред очите ти перфектното тaбуле, навярно най-освежаващата салата в света, е удоволствие, което не се забравя.
Нямаше как да не го потърся за интервю, когато се видях отново с Камал в Бейрут.
Камал, струва ми се, че имаш любовна афера с всички традиции, свързани с храната. Ти уважаваш и се възхищaваш на храненето, на кухнята. Кога се зароди това?
Да, уважавам не само храната, но и традициите, защото чрез тях можеш да получиш най-автентичното възприятие за храната, за историята на една страна. Подобно на архитектурата, музиката и костюмите, храната дава такава възможност, да опознаеш историята. Но храната е тази, която пренася традициите по света. Ето, италианците са познати навсякъде по света със своята кухня. Аз съм такъв и заради начинa, по който бях отгледан. Спомням си мъжете в градината, жените в кухнята и хубавата храна. Това беше част от семейния ни живот.
Това сякаш се крие и зад концепцията на популярния открит пазар Souk el Tayeb, който ти организираш. Каква е концепцията на този пазар?
Това не е просто пазар на производители, а една идея, която има за цел да подкрепя
Пазарът не е голям, сякаш ти си против икономическата система, която пропагандира количество, а залагаш на качеството?
По-малкото е по-красиво, да, самата страна Ливан е малка, с висока цена на труда. Единственият начин да направим нещо конкурентно е да вложим усилия в нишовите продукти с високо качество.
Имаш ресторант и често каниш различни хора от всички краища на Ливан да споделят своите рецепти. Дори организираш готварски курсове.
За да довърша, по-скоро бих казал ceci n'est pas un restaurant, това не е просто ресторант. Това е еволюция от едно нещо към друго. Това място също подкрепя малките производители. Идеята се роди след като на различни места в Ливан организирахме фестивали на типични храни за региона, за да възродим местните традиции. След това в ресторанта започнахме да каним хора от регионите, за да представят неща, които са готвили и продължават да готвят в домовете си.
Какво е твоето мнение за хранителната война между Ливан и Израел, толкова експлоатирана от чуждите медии?
Храната си остава автентично изражение на хората, които живеят на дадена територия. И ако съм отишъл някъде преди години, не значи, че тя ми принадлежи. Ако китайците например направят най-голямата чиния хумус, не значи, че хумусът е техен. Цялата тази история е по-скоро една прекрасна маркетингова машина.
Може би най-популярното ливанско ястие е салатата табуле. Веднъж ти ми каза, че Ливан е като табулето. Някак не можеш да извадиш една съставка и до очакваш същото нещо - там е и добрият живот, и военните конфликти, всичко.
Да, точно така. Има салати и супи, от които можеш да отделиш една съставка от другата. Табулето е съвсем друго нещо - там не можеш да извадиш съставките и Ливан прилича на табуле. Няма как да извадиш една част от хората и да ги изолираш, защото останалите няма да бъдат същите, Ливан няма да бъде същият.
Какво е актуалното състояние в Бейрут, какво се случва в града, какъв е града?
Бейрут е секси, предприемчив, пълен с парадокси.
