Създаването на хранилище в България за европейски ядрени отпадъци нито е сигурно, нито ще стане в близките години, каза в интервю за Дарик експертът Чарлз Маккомби. Миналата седмица стана известно, че Европейският съюз наблюдава проект за създаване в няколко държави на специални хранилища дълбоко под земята, за съхранение на отпадъците от атомните централи. В интервю на Владислав Велев д-р Маккомби обясни, че не е ясно дали и кога ще стане това. Маккомби е независим технически и стратегически съветник на различни правителствени и международни програми за управление на ядрените отпадъци. В продължение на 20 години е научен и технически директор на Награ - швейцарската организация за складиране на ядрени отпадъци:
Какво представлява европейският проект?
Сегашният европейски проект е следваща фаза на предишен подобен, който се финансираше от Европейската комисия, продължи няколко години и приключи в началото на миналата година. След края му беше създадена работна група и бяха поканени представители на различни държави да разгледат въпроса по-подробно. Тази група ще работи две години и трябва да установи дали би могла да бъде създадена подобна организация, къде ще бъде, под каква форма и колко голяма ще бъде. Важно е да се каже, че нито една държава досега не е обещала да бъде част от европейска организация за съхранение на ядрени отпадъци и въпросът за мястото на бъдещи хранилища не е обсъждан и няма да бъде решен в близките години.
Значи не можете да кажете къде ще бъдат хранилищата.
Въобще не мога да кажа. Както знаете, националните програми за намиране място на хранилище продължават години, а многонационална програма ще отнеме даже повече. Още повече, че като потенциално място за хранилище ще бъдат разглеждани само държавите, които са се съгласили за това. Идеята е да работим и през това време да видим дали няма да има общности, които живеят в добри геоложки райони за строеж на хранилища, да поискат доброволно да ги приемат.
Какво ще спечелят тези общности?
Общности на национално ниво са се съгласили и дори се съревновават да приемат хранилища, например във Финландия и Швеция. Обикновено те се възползват от създаването на дългосрочни висококвалифицирани работни места, защото тези хранилища работят най-малкото в продължение на десетилетия. Те привличат нови хора, подобрява се инфраструктурата. В повечето случаи дори има директни финансови облаги за приемащата общност във вид на намаляване на данъците и повишаване на приходите.
Кога Европейската комисия ще вземе решение за бъдещето на проекта?
Европейската комисия не е директно свързана с проекта. Той е партньорство между участващите страни. Европейският съюз финансира преди това проучвания, които доведоха до този проект. Сега Европейската комисия и МААЕ изпращат свои наблюдатели по време на срещите на групата, но тя е отделна от Комисията.
Каква част в проекта изпълнява България?
България се интересува от няколко години от концепцията за международно съхранение на отпадъците. Асоциацията Ариус, чийто изпълнителен директор съм, от 2002 година проучва потенциалните ползи от споделени хранилища. България беше член на асоциацията, АЕЦ „Козлодуй" също беше член. Сега се свързахме с по-малките държави, които биха имали потенциален интерес на правителствено ниво, и ги помолихме да изпратят представител в тази работна група. За България това е Ира Стефанова.
Защо ядрените отпадъци трябва да се местят от една част на Европа в друга?
Основната причина е, че геоложките хранилища, ако искаме да са изключително безопасни, са много скъпи. Обикновено едно такова дълбокоземно хранилище, дори за малка ядрена програма, може да струва четири милиарда евро. Така че, ако сте малко държава, или имате малка ядрена енергетика, очевидно ще бъде много по-икономически изгодно да се обедините и да направите общо хранилище, което ще бъде построено по много високи стандарти за безопасност.
Има ли в България подходящо място за изграждането на дълбоко хранилище?
В почти всяка страна има такива места. Но в някои страни има по-добри условия, отколкото в други. Сега не сме правили проучвания за всяка страна поотделно. Това ще бъде задача на европейската организация за ядрени хранилища, ако бъде създадена през 2011 - 2012. Те ще трябва да изготвят както геоложки, така и социологически проучвания за мястото на бъдещо хранилище.
България може би ще построи втора атомна централа. Според вас кое ще бъде по-добре - да построи и хранилище или да изнася ядрените отпадъци в Русия?
Ако Русия продължи да приема ядрените отпадъци, това е лесно решение за България. Разбира се, Русия не приема ядрено гориво от други държави, България е изключение. Така че тази възможност не съществува за повечето европейски държави. Но дори и това да става, отпадъците, останали след преработката на отработеното гориво, пак трябва да се съхраняват някъде. Европейският съюз реши, че не иска европейски ядрени отпадъци да бъдат изнасяни извън неговите граници. Европейската комисия и Европейският парламент са отворени към създаването на споделени хранилища, при условие че всички участници са съгласни, а страната се е съгласила доброволно да приеме това хранилище.
Българският закон забранява приемането на ядрени отпадъци от чужбина. Тогава той ще трябва да се промени ли?
Разбира се. Законите на повечето държави забраняват внасянето или изнасянето на ядрени отпадъци. Разбираме, че това е голямо политическо и техническо начинание.
Как може да бъде разрешен проблемът, след като нито една страна не се е съгласила да приеме хранилище и кой трябва да вземе такова решение?
В миналото страните са си обменяли отпадъци, например Русия, за която споменахте. През 70-те години и Франция, и Великобритания са приемали отработено гориво от други държави и не са им връщали отпадъците. Това може да стане, ако страните го приемат доброволно и ако ползите от такова приемане превъзхождат потенциални недостатъци. През последните години на национално ниво има промяна в това. Както ви казах, в няколко държави има общности, които са изчислили ползите и недостатъците от приемането на хранилище и са стигнали до заключението, че ще имат полза от построяването му. Създаването на многонационални проекти ще отнеме много време, както отнема и създаването на национални.
Колко ядрен отпадък се създава всяка година в Европа?
Количествата са малки. Голяма атомна централа създава само 25 тона отработено гориво, когато то се преработи става само няколко кубични метра. Количествата не са проблем. Въпросът е, че ако имате само един реактор, цената за построяването на дълбокоземно хранилище не е много по-различна от това, ако в него ще се съхраняват отпадъците от два, три или 20 реактора. По-голямата част от цената е свързана с геоложкото проучване на мястото, създаване на условия за достъп до шахтите, купуването на техниката. Голяма част от тези разходи не зависят от това колко отпадъци ще се съхраняват.
Това означава ли, че ако една страна иска да построи хранилище, то е по-добре да бъде по-голямо?
Да. Едно голямо хранилище има по-малка стойност на отделен елемент, отколкото по-малко хранилище. Друго важно нещо е, че ако си малка държава, може да ти бъде трудно да намериш достатъчно квалифицирани технически специалисти, които да се справят със задачата. Строежът на хранилище изисква обикновено стотици висококвалифицирани геолози, инженери и други специалисти. Малка страна може да има проблем с осигуряването им, но комбинирането на усилията ще го направи възможно.
