Вътрешен емигрант ли е Карбовски; коя е неговата партия и верен ли е той на Отечествения фронт; каква е Технологията на екстаза и как от ъндърграунда започваш да пишеш стихове за Лили Иванова - за всичко това старият радиопират Мартин Карбовски говори в "Ники Кънчев Шоу".
Кралят на алтернативната журналистика Мартин Карбовски! Не се шегувам - ти извади ъндърграунда, сложи го на журналистическата маса, това е твоя заслуга.
Не знам да имаме друг начин на живот освен ъндърграунда.
Има и официален.
Официозен...
Да, официози има... Официални вестници, официално телевизии, официални радиа..., но ти държиш на ъндърграунда.
Какво да правим...
И той ти донесе успех, между другото. Популярност.
Ако ми беше донесъл и пари... Дай да си говорим за пари.
Добре. Не съм готов точно с теб да говоря за пари, но колко изкарваш на месец?
Не е достатъчно.
Поддържаш офис, това знам, с готина атмосфера. Екип имаш, личен асистент.
Откъде знаеш тези работи? Един път не си дошъл.
Не съм, но знам.
Малък екип от трима души, това е. С нищо друго не разполагам.
Трябва да им плащаш заплати на тези хора, богат си...
Те работят безплатно за мен, съвсем човешки. Питай ме нещо друго.
Добре, удобен водещ - Кънчев. Влетяваш в студиото с две книги, между другото - с нашия редактор Диана Хаджийска искахме да те поканим много отдавна, преди да се появи "Технология на екстаза", която тази седмица има премиера. Ще ни прочетеш ли...
Да си говорим, много ми се приказва с теб. Никога не сме си говорили с теб в студио като хората.
Сега за книгата - Мартин Карбовски. "Българският апокалипсис. Ловът на педофила", "Стандарт" я издава.
Тази книга септември/октомври я издадохме. Там е регистрирано онова, което се случва всеки ден и което ние така или иначе регистрираме - инциденти с деца и сираци по домовете, случаи с педофили, случаи с насилие. Това не е статистика, а е онова, което ни е направило впечатление и по което сме работили. Имахме малък бюджет, за да отидем до различни градове в България и да проучим с тези дела какво става - нищо не става. Последният случай беше най-фрапантен - с този от Ведраре, който гонеше децата. Десетина години не можеха да го хванат, той рядко се появяваше и го бодеше със спринцовки. Получи 11 месеца затвор, защото се е разбрал с правосъдието. Кошмар. Това ще продължава, явно, и по време на това правителство.
Защо? Това са нашите деца.
Не са нашите деца, това са някакви улични кучета, които никой не иска. Онова, което днес ми направи впечатление и по което трябва да се работи и в Дарик радио, предполагам - това са 75 деца за осем години починали по домовете. Имаше една велика реплика от "От местопрестъплението". Една от лаборантките изследва някакъв труп и каза репликата: "Ние сме последната защита на мъртвите". На жертвите, става дума. Трябва да се намери причината за тези убийства - е, никой не разследва. Наистина десетки деца изчезват, умират по домовете от студ, глад, мизерия, лоша грижа. Това се пише като болести, набързо правят смъртен акт, не правят никакви разследвания. 75 деца за осем години, това е Холокост, не е случайно. Примерно в някакъв дом в Крушаре или къде било, десет деца за три години, това е твърде много.
Защо медиите не успяват да напипат тези проблеми?
Защото това е същото като въпроса дали се продава тази книга, в която сме разказали за Кузов, за нашата битка с педофила-депутат и статистиката, която сме набарали по това време. Така или иначе тези случаи ни заляха. Тази книга не върви, хората не искат да четат онова, което не им се случва на тях. Ако го кажеш по телевизията, има добър рейтинг, но ако трябва да го прочетат... Това е и статистика, не е разказано като роман... Не се стряскат, не им прави впечатление. Някой си там умрял, бил в някакъв дом, на кой му дреме за тези работи, ние себе си трябва да гледаме.
Какъв е стилът Карбовски?
Стилът Карбовски не знам какъв е. Единственото, което трябва да се прави, е човек да бъде свободен, да не се води по общото говорене и да не се притеснява да пита.
Как става това?
Знаеш ли, това е само и единствено с любопитство. Аз винаги съм се питал защо хората стават журналисти - всичко е от нездраво любопитство. При добрите журналисти е нездраво любопитство. И, разбира се, има хора, които искат да зададат някакъв много любопитен, жълт и дори гаден въпрос, но те не го правят. Защото нашата журналистика е наследила онзи свян от вестник "Труд" и програма "Хоризонт", онова лицемерие социалистическото, при което си с костюм отгоре, а отдолу си с жартиери или си наакан... Ето тези неща и журналистиката е наследила от миналия ни живот, 20 години по-късно е така.
Т.е. доста лицемерие има в журналистиката.
Да, мисля, че да. Колко много... Като гледаш телевизия, предполагам, че и ти ги виждаш тези въпроси, които са си...
Да, честно ще ти кажа, и аз съм се хващал, че мога да задам по-остро въпроси, да притисна събеседника повече.
Това е ясно, но това е в степента. Аз не казвам, че съм най-свободният. Въпросът е, че има някакви степени на това нещо. Най-страшно е, когато вече отидеш от другата страна и наистина задаваш лицемерен въпрос, подмазвачески въпрос или въпрос, който няма никакви проблеми с него.
Още от интервюто с Мартин Карбовски в "Ники Кънчев Шоу" четете в Zar.bg
