Вече сигурно сте чували това име, но ако не сте – то ще ви става все по-познато. Едно младо момиче направи своя голям професионален дебют на театралната сцена. Кристина Топалова е на 24 години. Завършва НАТФИЗ тази година и от академичната сцена скача бързо на голямата и професионална. Забелязва я един от най-известните ни кинорежисьори – Николай Волев. За нея Волев твърди, че я търси повече от 13 години. Двамата сътворяват заедно прекрасното представление „Сексът – начин на употреба“, което се играе на сцената на Сити Марк Арт Център. В моноспектакъла тя влиза в цели 27 различни роли.
Кристина е специална. Не само за мен и не само защото я познавам от почти 10 години. Това забелязва и самата Лили Иванова, която гледа представлението цели два пъти.
Стоян Йотов
Младата надежда на българския театър израства в Кърджали. В малък град, но с големи цели и мечти. Още като ученичка започва театралната й кариера. В продължение на година всеки уикенд Кристина изминава по 500 километра от София до Кърджали и обратно, за да се подготви за изпитите в Театралната академия в школата на Малин Кръстев.
Пътят й до сцената не е лесен, макар да изглежда кратък. Какво е да имаш най-летящия старт, за който не си и мечтал и какво има в сърцето на това крехко и слънчево момиче – четете в интервюто... Защото... "Талантът е способността да вярваш в успеха."
Коя е Кристина Топалова в момента и как се е променила през годините?
Променила съм се. Наскоро осъзнах, че човек постоянно се променя (или поне при мен е така), а едновременно с това в същността си остава себе си. Има едно зрънце, едно ядро, (което може би е това, което наричаме „душа“), което не се променя. А коя съм аз в момента - не мога да кажа. За човека, а още повече за актьора, това е въпрос с повишена трудност. Много по-лесно е да говориш реплики на измислен герой, думи, които някой добър драматург грижливо е подбрал в изящен словоред с ясен смисъл и конкретна задача на твоя човек. А скритият подтекст е бонус.
Стоян Йотов
Значи ли това, че можем да се учим от добрите пиеси?
Определено. Забелязвам, че доста често хората просто приказват, а не водят диалог. Не си говорят за интересни и вълнуващи неща. Не знам, може би се смущават, или се страхуват как този отсреща ще възприеме това, дали няма да станат за смях. В театъра най-хубавото е да станеш за смях, така да се каже. Какво толкова му се плашат, не знам.
Какъв е пътят, който извървя? Важен ли е и късметът, освен талантът?
Пътят се вижда много по-добре от далеч. Рано ми е да преценя още. Относно таланта и късмета – не става без нито едно от двете. Но преди всичко е работата, ми се струва. Малко преди да получа поканата от Николай Волев за моноспектакъла, започнах да се готвя за мюзикъл. Не знам защо, но си бях наумила, че ще излезе кастинг за някой мюзикъл и аз няма да съм достатъчно подготвена. Най-вече физически, защото с пеенето ми е по-лесно. Докато бях студентка, трудно намирах време за тренировки, защото почти винаги имах репетиции и извън академията, бях доста заета. Две седмици след дипломирането започнах да тренирам. Е, не ме взеха в мюзикъл, но мисълта ми е, че когато човек работи, късметът по-лесно го намира.
Стоян Йотов
Това ли е мечтата ти? Да участваш в мюзикъл?
Да! Обожавам този жанр. Богатството на изразните средства е това, което ме привлича най-много. Мащабът е друг. Той позволява много приказност, пищност. Психологическият театър също ми е много интересен, но определено приказните сюжети са ми страстта.
Личен архив
Завършила си актьорско майсторство за куклен театър. Дебютираш с представление за възрастни. Каква е разликата от гледната ти точка на актриса?
Кукленият театър не е само за деца, но за съжаление това не е много популярно у нас. Особено в провинцията. Едни от най-любимите ми представления са куклени. Или такива, които използват много куклени средства. И не са много подходящи за деца. Разликата е, че куклен театър се прави много по-трудно. Моят професор, Румен Рачев, ни казваше, че бъдещето е в симбиозата между кукления и драматичния театър. А в същност, театърът е изкуство, което ползва средствата на почти всички други изкуства. А това е голямо богатство.
Коя е „червената лапма“, която искаш да светне в зрителите на представлението, след като изгледат "Сексът - начин на употреба"? Какво искаш да им остане в съзнанието?
"В този студен свят, Ела с мен в топлата баня... " се пее в една песен. Иска ми се представлението да бъде "топлата баня". Да бъде като една невидима нежна прегръдка за публиката. Ще ми се родителите да не се притесняват да говорят с децата си за секс и за любов. Най-вече за любов.
Как успяваш да слагаш чужди лица, но да продължаваш да носиш своето и да не забравяш кое е то?
Аз вярвам, че във всеки един персонаж, в който актьорът се "превръща", той влага нещо от себе си. Съзнателно или не. Това в крайна сметка е една игра. Актьорът знае това. Интересното е, че влизайки в чужди обувки, човек разбира много неща за себе си. Не случайно има подобен тип терапии.
Личен архив
Легендарната Лили Иванова те е гледала два пъти! Получила си признание от нея, подкрепила те е като е докарала и свои приятели да те гледат – какво е чувството да те „потупа“ по рамото талант от такава величина?
Много е странно. Още не съм сигурна какво точно се случи онази вечер, в която се запознахме лично. Но около десетина минути просто стояхме, държахме се за ръце и си говорехме. Не можехме да се пуснем дълго време. Много се вълнувах. Обикновено гледам на такива величия като нея с много уважение и заради това се дистанцирам. Този път не беше така. Имах чувството, че се познаваме от преди. Това, че тя толкова хареса представлението, е голяма радост за мен. Дано да ни е на късмет!
Личен архив
В повечето случаи, ако върви и се развива кариерата, страда личният живот... При теб как е обаче? В личен план чувстваш ли се успяла?
В личен план се чувствам щастлива. А това, че ако едното върви, другото куца, не го вярвам. При мен поне не е така. Имам прекрасен човек до себе си, добри приятели, семейство, което ме подкрепя и най-сладкото куче. Благодарна съм.
Борис Тренев
Как си представяш бъдещето – в личен и професионален план?
Аз съм мечтателка. Вярвам, че нещата в театъра ще се оправят. Вярвам, че хората ще имат нужда от нашето изкуство и занапред. Вярвам, че ще се срещна с много талантливи съмишленици. Вярвам в любовта. Вярвам, че всички заедно ще съберем сили и воля и ще се отървем от пластмасата в живота си. Вярвам!
