Интервю с еврокомисаря Кристалина Георгиева в "Годината" на Дарик
Станахте комисар на годината, европеец на годината. Сега за малко да станете и политик на годината. По-малко от процент разлика с Цветан Цветанов в нашата класация. Това е всъщност класация на слушателите на "Дарик радио" и читателите на DarikNews.bg.
Поздравявам г-н Цветанов, той си заслужи класирането с работа, с борбата срещу организираната престъпност, и му желая няколко спокойни дни със семейството по празниците.
Кои са трите най-важни неща, които вие свършихте през 2010-та?
Трите най-важни неща са да се организираме срещу двете мега бедствия - Пакистан и Хаити, в същото време да придвижим нова политика на Европа за реакция при бедствия, да създадем нов екип, който обединява служители на. . . тези, които се занимават с хуманитарна работа, и на тези, които организират гражданската защита на Европа. Така че мога да кажа - прогрес в оперативен план, в областта на политиката и в институционален план.
Едно важно нещо, което не свършихте?
Това, че не успях да посетя окупираните територии, не успях да отида до Палестина. Това е много важно, тъй като от кризите, с които ще се занимаваме в света, тази е, за съжаление, с нас и ще продължи да бъде с нас.
Всъщност според това, което вие казвате, 2010-та е била година на три пъти по-скъпи кризи. Защо стана така?
Две хиляди и десета година ще остане в историята като симптоматична на това, което е пред нас. Ние, за съжаление, не можем да се надяваме на това честотата и интензивността на бедствията да се намалят, защото. . . по две основни причини - защото климатичните изменения правят така, че имаме повече екстремални условия и ситуации по света, а и защото с растежа на населението, на света и неговата концентрация в градове. . . като удари бедствие, то убива повече хора и носи повече щети. Затова е много важно ние да работим по превенцията, да работим по това да сме добре подготвени за бедствия. И аз виждам за себе си и за мандата си това като изключително важна отговорност. Ако ние успеем да помогнем на Европа и на света да посреща тези, за съжаление, често непредвидими бедствия с по-висока степен на готовност, това се трансформира в спасени човешки животи и в по-малко загуби за обществото и за отделните семейства, за хората.
Свърши ли кризата през 2010 година?
Вижда й се краят. Аз регистрирам като едно от положителните събития на годината, че. . . и за нас в България е най-вероятно да излезем поне на нула, а аз, честно казано, се надявам мъничко на плюс в растеж. Но, както всички знаем, тя е една такава сложна криза, защото оставя след себе си висока безработица в Европа, изискването за изключително сериозни реформи, за да можем ние да сме конкурентноспособни и да вървим напред. Тоест вижда се светлинка, обаче трябва да запретнем ръкавите. Предстои ни много системна работа.
На 2 юни казвате, по отношение на България, най-много ме притеснява дали ще изпълним реформите. Кои реформи изпълни България през 2010-та?
Започнахме пенсионната реформа, дадохме й старт. Това е много положително. Също така в България успяхме да запазим фискалната дисциплина. И това е, върху което ще стъпим. Ако видим растеж тази година, той е благодарение на това. Аз много се надявам, че догодина ще бъде годината, когато ние ще дадем едно рамо на административна, здравна и образователна реформа и че ще имаме системен подход към тях. Защото там много нещо е свършено, ние не трябва да сме, така, негативисти, има много неща, които са направени, но има още толкова много работа да се свърши, за да може страната ни да разчита на това да се отлепи от дъното, да не сме най-бедните в Европа.
Трябва ли България да въвежда еврото, да иска да го въвежда, или е по-добре да не влиза в еврозоната, която е пълна с проблеми?
Аз гледам това, което направи Естония. Естония влезе. Тя реши, че за нея, за страната, е по-добре да бъде вътре, отколкото да е отвън, защото така или иначе икономиката е основана на еврото. Моето и професионално, и лично мнение е, че при положение, че ние работим в условия на валутен борд, при положение, че ние сме вързани за еврото, при положение, че нашата икономика е много зависима от това какво става в еврозоната, нашите основни търговски партньори са сред страните на еврозоната, това, да влезем в еврото в някакъв момент, трябва да ни бъде задача, но не и самоцел, защото ние така или иначе работим в условията, които се определят от еврозоната. И аз на този въпрос бих казала - да, в някакъв момент ще трябва да влезем. Аз вярвам, че еврото ще оцелее и че ние от тази криза ще излезем по-силни. Но не е самоцел и няма някаква основа тук да натискаме педала на газта и това да бъде голямо бързане. И трябва да се подготвят хората, защото сега, в момента, когато толкова много тревоги има около еврото и страните членки на еврозоната, на човека на улицата малко ще му е трудно да разбере защо точно сега ние искаме да скочим с двата крака вътре, да се ангажира обществото, да се разберат предимствата, да се разбере защо в крайна сметка това е. . . така или иначе ние сме вътре, трябва да го правим. Това е нещо, което иска време и обезателно трябва да се свърши.
Какъв е отзвукът в Брюксел на обявените досиета на българските посланици, това, че почти половината се оказват от Държавна сигурност през един период от време?
Това, което аз чувам около себе си от колегите, е първо. . . добре е в някакъв момент да затворим, така да се каже, да скъсаме пъпната връв с това минало, добре е да има прозрачност, да се знае, комисията си върши работата, но също така и очакване, че институциите бързо ще се разберат помежду си какво значи това, какво е системното решение, как вървим напред и че има готовност за благото на страната ни, за името на страната ни този въпрос бързо да се реши и, така, с колкото се може повече единство в обществото да се реши. Аз ще си призная, че хора около мен веднага казаха - ами, ние искаме да видим с кого работим тук, в Брюксел. Нашият посланик в Брюксел не е в този списък. Което ще рече, че трябва да сме готови, че това създава шум и трудности около работата на някои от. . . на тези посолства, които са засегнати, и че тези трудности трябва бързо да се решат. Не трябва да го влачим дълго време този проблем, трябва бързо да му намерим решение.
Вие искате ли да ставате президент на България?
Аз искам да си гледам работата. Моята философия за работата е много простичка. Аз върша тази работа, в която се намирам в момента.
Не, човек има някакви желания.
Това на мен ми е. . . да си върша работата, на която съм в момента.
Има желания. Както се казва, от дете човек иска да бъде някакъв. Вие искате ли да станете президент?
Когато бях дете, това, което исках да стана, аз станах. Така че моята детска мечта. . .
Какво искахте да стане като дете?
. . . моята детска мечта се сбъдна. Аз исках да се занимавам с работа, която да обединява хора, която да направи така, че сумата да е по-голяма от съставните части, цялото да бъде по-голямо от сумата на съставните части. . . И ще ви кажа, вчера имах среща с моя екип тук. И това за мен е огромно удовлетворение - да видя мотивацията на хората, които работят в много тежки условия, но работят с ентусиазъм и желание, защото смятат, че заедно, включително с мен, ние сме по-добри и по-силни. Има една хубава поговорка - успехът има много бащи, провалът е сираче. Аз се радвам, че с моите колеги виждаме подкрепа около нас. И това значи, че сме постигнали добри резултати.
Извинявайте, не вярвам едно дете да стои и да мечтае да стане нещо, дето ще обединява хората. Децата мечтаят някакви по-ясни неща. Може да мечтаеш да станеш президент като дете или да станеш пожарникар, полицай. . .
Не, никога, никога, никога. . .
. . . балерина.
Никога това не ми е било в мечтите. Но това, което като дете, особено в училище, в гимназия, като студентка, като преподавател това, което винаги ми е доставяло удоволствие, за което съм си мечтала, е да имаме. . . да има позитивна енергия и да правим нещо заедно, от което да изпитваме удоволствие.
Въпросът е, че вие не можете, г-жо Георгиева, да станете според чл. 93, ал. 2 от конституцията президент, защото не сте живяла последните 5 години в страната.
Аз това го видях в пресата. Разбира се, това е отговор на въпрос, който не е задаван. Но аз уважавам, аз много уважавам законите на страната. Вие ме питате - ако хипотетично аз реша, че някога искам да се кандидатирам за президент. . .
Ще дойдете ли 5 години в България?
. . . се разбира, че ще трябва да се върна в България, да живея там 5 години и тогава да мога да участвам. Но засега това, което искам да върша, е работата, която имам.
Накрая според вас най-важното за това десетилетие, което България, Европа, светът изпраща, заедно с 2010 година?
За България безусловно е влизането в Европейския съюз. Това за мен е най-голямото събитие на десетилетието, тъй като ни дава самочувствието да сме част от Европа и също така стимул да се движим в една посока, която съм убедена, че е добра за нашите деца. За Европа е това, че успя в това трудно десетилетие, то започна много добре десетилетието, но стана много трудно към 2007-2008 година, че ние успяхме да надделеем тези трудности заедно. Независимо от това, че не е лесно, независимо от това, че интересите на отделните страни и граждани невинаги са едни и същи, ние съумяхме, успяхме да сме единни и изпратихме вчера годината с общо решение, което ще ни помогне да сме по-силни. За света като цяло, светът е. . . ние трябва да се научим да живеем в свят, който е много различен, в който има нови центрове, нови двигатели, икономически и политически, и в който все пак трябва да надделее единството и разбирателството. И това десетилетие показа, че не е лесно, но не е невъзможно. Последната международна среща тази година с голямо значение беше в Канкун по измененията на климата и тя още един път показа, че колкото и да е трудно, ние можем да се обединим и да решаваме големите проблеми на човечеството заедно.
Кристалина Георгиева, еврокомисарят от България, пряко от Брюксел. Кристалина Георгиева в класацията за политик на годината сред номинациите от медиите води. Сто национални и регионални медии я номинираха най-често за политик на годината. В общата класация за гласуване по интернет и телефон остава с под процент след Цветан Цветанов. Печели телефонната анкета, където обаче участват все по-малко хора. Кристалина Георгиева в "Годината" на "Дарик" радио.
