Интервю с еврокомисаря с ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи" Кристалина Георгиева в „Седмицата" по Дарик:
Къде ви намираме? Понеже пресата пишеше, че от Хаити ще заминете директно за Чили?
Намирате ме в Брюксел. Върнах се тук буквално за два дни, заминавам за Чили в началото на седмицата. Трябваше да изпратим нашите екипи, те да могат да организират работата на място и аз ще се присъединя към тях най-вероятно в сряда сутринта.
Какво точно прави Европейският съюз за пострадалите от земетресението в Чили?
Буквално в деня, в който се обяви това, че има такова сериозно земетресение в Чили - това беше събота сутринта, миналата събота, ние мобилизирахме нашата система за координация на гражданската защита в страните членки и подготвихме три милиона евро, които вече са на разположение в Чили. Между другото едно от нещата, които вече правим на място, е да предоставим достъп до телекомуникации, до телефонна връзка в най-засегнатите райони. Вероятно нашите слушатели са чули за това, че за някои от местата в Чили след земетресението до ден днешен няма контакт с външния свят и може да си представите това каква тревога е за близките не тези, които са там. Аз получих първото съобщение за това как ще бъдем ние в състояние да помогнем и от Европейския съюз ще има доста сериозно съдействие от страните членки и от нас, от комисията, за осигуряване на транспортна комуникация, за осигуряване на необходимите медицински машини, особено за диализа, такива неща, които са животоспасяващи, за осигуряване на палатки. Българската страна също предложи помощ и в момента търсим начин да транспортираме палатките, които България предоставя.
Впрочем през седмицата вие бяхте в Хаити - как приеха там мартениците, които раздавахте?
Вторият ден на визитата в Хаити беше 1 март и знаете ли, много се зарадваха, като обясних какво значат те, символ на какво са. Защото именно такива послания са необходими днес - вяра в доброто, в здраве, щастие. И на децата, на които ги давах, като им разказвах за какво е - и на тях, и на майките им, им беше така много, много радостно.
Какъв е планът за възстановяването на Хаити?
Хаити има два проблема. Първият е отпреди земетресението. Знаете, че страната в продължение на десетилетия беше жертва на, да го кажем направо, на много лошо управление, понякога престъпно спрямо народа управление, и вторият проблем е земетресението. Плановете, които и Хаити, и светът, който се старае да помогне, се опитват да обединят, да поставят напред за бъдещето на страната, обединяват решението на тези два проблема. Имаме два елемента. Първият, това да се осигури помощ на пострадалите, която да им позволи да преживеят следващите месеци, всъщност и следващата, аз бих казала, година, година и половина. Това значи храна, вода, подслон, медицинска помощ и покрив. Вторият елемент е възстановяването на Хаити - аз бих казала построяването на нова страна, в която се решават няколко много големи проблема. Проблемът за създаване на нормална инфраструктура, пътища, електричество, училища, която да може да даде база за привличане на инвестиции за създаване на работни места. Аз ще си позволя тук веднага да акцентирам, че моето впечатление е, че най-големият проблем в Хаити е отсъствието на работа. Където и да бъдем виждахме хора, които няма какво да правят. И ако този проблем не се реши структурно, няма бъдеще за страната.
Ще бъдат ли обвързани помощите от Евросъюза с въвеждане на правила - от демократични институции до правила в строителството, защото от съобщенията през седмицата излиза, че земетресението в Хаити е било много по-опустошително от това в Чили именно заради, меко казано, липсата на правила в строителството. Ще влага ли Евросъюзът условия?
Да, определено ние се ангажираме. Аз, ако мога само да довърша, ние трябва да направим инфраструктура, трябва да възстановим институциите, трябва да създадем механизми за информиране на населението и трябва да обвържем по-добре Хаити със съседа - Доминиканската република, и с останалия свят. Разбира се, че ние, Европейският съюз, предоставяме повече от 620 милиона евро за Хаити, от тях над 300 милиона са хуманитарна помощ. Аз очаквам тези суми да се увеличат с времето, защото нашите страни членки са готови да помогнат, стига да са сигурни, че парите, които предоставят действително ще доведат до необходимата промяна. Ние искаме да видим възстановяване на институциите. Сега, трябва да признаем на ръководството на Хаити, че те също много пострадаха от земетресението. Практически всички министерства, без едно, са срутени. В тях са били на работа много хора и най-вече по-висшата администрация. Земетресението, както знаете, става десетина минути преди пет часа. Те в буквалния смисъл са загубили малкото институционален капацитет, който са го имали. Знаем, че създаването на институции отнема време, а това ще рече, че ние трябва да работим с Хаити, да има екипи, които да са общи екипи на правителството и на тези, които съдействат. Аз бях в Доминиканската република, преди да си замина от острова. Разговарях там с министъра, който е поел задачата да съдейства на Хаити. Те са готови да поемат също, да вземат също участие в подготовката на кадри и в предаването на опит в областта на стандартите - както на строителните стандарти, така и на стандартите на подготовка и реакция на бедствия. И ако ми позволите с една минутка да споделя с нашите с нашите слушатели. Срещнах се с този, който отговаря за гражданската защита в Доминиканската република. И той ми каза следното нещо, той казва: ние трябва всичките да осъзнаем, че поемаме много голяма отговорност, защото това, което ние ще направим през следващата година, не само ще подобри живота на хората, но ще спаси животи, ако го направим добре. И той имаше предвид именно стандарти за работа и подготовка за реакция на кризи.
Седмицата беше белязана от бедствия в самата Европа. Какво прави съюзът за жертвите на урагана "Синтия" в Западна Европа, взел по последните съобщения, за които аз знам, 61 жертви? Франция, Германия, Испания, Португалия, вие имате ли ангажимент там?
Интересно е, че в деня, в който бях в нашия координационен център, за да реагираме на Чили, се свързах с някои от нашите граждански защити, включително и българската и с българската гражданска защита говорихме за нивото на река Дунав. С френската говорихме именно за това, че се очаква ураган. Засега това, което ние правим, е координация на бедствието и готовност да реагираме със съдействие от страните членки. Ако има такава необходимост, ние винаги това го правим. В случая помощта на комисията се изрази в това да предостави точна информация, навременна информация и да създаде такава готовност за взаимопомощ. Както знаете, проблемът в момента не е толкова сериозен, тоест нямаме, в момента нямаме криза във времето, но има една много голяма тема и темата е за това как можем да подобрим координацията и в съюза за взаимопомощ. Първият път, когато идеята за взаимопомощ в съюза беше повдигната, е 2003 г. с концепцията за т.нар... (бел.ред. не се разбира)... 2006 г. Барние, който ми е колега в комисията, тогава министър във Франция, подготви доклад, който също препоръча създаването на европейска гражданска защита, на обща платформа за действие. И на 22 март с министрите на външните работи ние ще се върнем към тази тема. Ясно е, че светът е изправен пред по-високи рискове от природни бедствия и ясно е, че ние трябва да си помагаме повече. Трябва да има повече координация, по-силна възможност за реакция...
Тоест вие искате европейска "Гражданска защита".
Това е именно създаването на европейска "Гражданска защита". Това може да стане по два начина или комбинацията от тези два начина - или повишаване на координацията на съществуващите органи за гражданска защита в страните членки, или добавянето към тези органи на гражданска защита на специализирани екипи, които да са допълнение, които да поддържаме със средствата на комисията и да са допълнение към гражданската защита на отделните страни. Нашите страни членки все още нямат единна позиция как точно да се реши този въпрос. Но мога да ви кажа, моето впечатление е, че има много по-голяма готовност да се повиши ролята на координацията, отколкото беше, да кажем, преди няколко месеца. И Хаити, и Чили, и това, което става в Европа, вървят в тази посока. Нашето население, европейците, 93% искат това. И 90% казват: искаме да имаме готовност, по-висока готовност вътре в съюза и също да помагаме на трети страни. Защо? Защото дестабилизирането на трети страни естествено значи рискове за дестабилизиране и на съюза и освен това от хуманитарна гледна точка европейците искат... са в състояние да покажат солидарност със света, когато това се налага.
Проблемът с координацията беше поставен през седмицата и от министър-председателя на Хаити Жан-Макс Белрив. Той казва, че няма никаква координация с правителството от страна на донорите на помощта за Хаити. Не се знае кой е давал пари, на кои неправителствени организации и колко точно. Впрочем излиза, че дори в рамките на самия Европейски съюз като че ли не са много ясни нещата в координирането на помощта за Хаити. Няма ли дублиране във вашата работа и тази на еврокомисаря по външните работи Катрин Аштън? Кому е нужно международното сътрудничество, особено когато става дума за помощи, и външните работи да са в два отделни ресора?
Първият въпрос за това как стоят нещата в Хаити - в първите дни след земетресението в ситуация, в която Организацията на обединените нации буквално беше разрушена, там повече от 100 души загинаха, ситуация, когато заместник-ръководителят на комисията, на представителството на Европейски съюз там загина, а ръководителят получи удар и беше евакуиран от страната, естествено в тези първи няколко дни и първата седмица имаше по-малко ефективна координация. Но аз мога да кажа, че ситуацията с координиране както от страна на ООН, така и в рамките на работата на комисията и страните членки е много по-добра, отколкото ние четем по вестниците и слушаме в изказвания. Когато сте там, на място, и го виждате, е много впечатляващо. ООН организира 12 така наречени клъстъра, в които се координират по теми, като, да кажем, здравеопазване, реакция, възстановяване, шелтър и т.н. Тези клъстъри действително работят и то се вижда във факта, че хората имат храна, вода и палатки, и са организирани сравнително добре. Що се касае до комисията и до Европейския съюз, ние трябва, действително трябва да направим повече, за да сме винаги единни, един съюз, а не 27 плюс един, 27 страни и комисията. И в това отношение аз съм съгласна, че ние трябва да засилим координацията, и това е темата, за която говорих преди това. А що се касае до външните работи, втората част на вашия въпрос - външни работи и реакция по кризи, в моя ресор това, което не влиза в моя ресор, е, да кажем, мобилизирането на военните, това влиза в ресора на Кати, на Катрин Аштън. И ние трябва да намерим, да строим организация, която да ни позволи да сме по координирани. Именно в този смисъл, дори символично ние отидохме заедно, последният ден бяхме заедно, за да можем да покажем, че сме в състояние да гледаме на един проблем като единно, а не като отделни вертикални ресори.
Не е ли нужен според вас международен бедствен фонд, подобен на Международния валутен фонд, който посреща бедствията в икономиките, за да не се разчита на събиране на пари на пожар при природни бедствия, а много често и да се разчита единствено на благотворителността?
Международният валутен фонд... това е много интересен въпрос. Аз разговарях с Доминик Строс-Кан на тази тема, Международният валутен фонд започна по-сериозно да работи върху идеята да се използват ресурсите му в случай на бедствия, тъй като те дестабилизират макроикономиката и съответно по този начин удрят по работата на фонда. Подобна работа върви и в бившата организация, в която работех, Световната банка, където се създаде много голяма програма за подготовка и реакция на бедствия. Моят отговор би бил, че ние трябва да погледнем много внимателно как да трансформираме съществуващите институции, финансови и тези, които имат отношение към кризи, така че те да работят по-ефективно съвместно. Аз не виждам необходимост от това да се създава нов финансов ресурс някъде, но виждам необходимост в това съществуващите финансови ресурси да са по-добре координирани и да реагират по-добре. В комисията това, което...
Тоест МВФ може да стане и бедствен фонд.
Международният валутен фонд може да поеме задачата да служи като буфер в случай на такива кризи. Да, разбира се, тази задача ще изисква друг начин на финансиране и вероятно ще изисква повече грантово финансиране, отколкото в момента фондът е в състояние да предоставя. Същото важи и за Световната банка, същото важи и за ресурсите на комисията. В Лисабонския договор има клауза за солидарност. Ние в момента работим върху това какво точно значи тази клауза от гледна точка на работата на комисията и използването на ресурсите на комисията. И може би, и може би ще се наложи да се увеличи това, което е буфер за случаи на кризи, спрямо сегашните му наличности, защото вие сте прав - ние трябва да сме в състояние, ние трябва да имаме готовност, финансова, ресурсна готовност да отговаряме непосредствено на такива кризи, без да трябва постоянно да сме в кампаниен дух.
Така, Европейска гражданска защита, МВФ - фонд и за бедствия, ще прибавите ли към това и обща световна организация за предупреждение при кризи, защото, пак според съобщенията от седмицата, населението на Чили по крайбрежието не било предупредено за опасността от вълна от цунами, а впрочем тази опасност и противоречиви съобщения вървяха часове след земетресението и паникьосаха много държави.
Вие поставяте много сериозен въпрос. Определено светът трябва да има много по-голяма готовност за предупреждения, за подготовка, предупреждение и реакция на такива природни бедствия, както и на актове на тероризъм. Чили е една от страните в света, в които готовността за кризи и за природни бедствия е значително по-висока, отколкото, аз бих казала, средната по планетата. Проблемът там беше, че всички телефонни връзки бяха прекратени, всички - интернет, телефонни връзки, телевизия, радио, което значи, че възможността да се съобщи на населението, че има опасност от цунами там, където тези връзки изчезнаха, също беше ограничена. И въпросът е какво трябва да се прави в такива моменти. Ние много разчитаме на съвременните средства на комуникация, но те имат и тази страна, че ако са разрушени, ние нямаме, в момента нямаме готовност да информираме хората по други начини. Япония, страната с най-голяма готовност за реакция на бедствия... и ние говорихме, едно от нещата, за които си говорихме с правителството на Чили, беше как да поемем тази тема за предотвратяване, готовност за предотвратяване и формация за бедствие как да я поемем като послание след земетресението, така че в бъдеще и те, и всички, и целия свят да са по-готови. Но трябва да ви кажа, че... в сравнение, има страни, които в сравнение с Чили са в много по-тежко състояние. Видяхме в Хаити това, за което вие говорехте, тяхната абсолютно ниска готовност и приспособеност към рисковете от такива кризи.
Вие на коя теза сте привърженик - че бедствията са следствие от климатични промени заради човека или че се случват независимо от това и климатичният проблем се преувеличава и измества вниманието?
Една, една голяма част от бедствията такива, като да кажем, урагани, наводнения, те са свързани в някаква степен с климатичните изменения. Ние не можем да кажем дали точно този ураган или точно това наводнение е причинено от климатични изменения, но можем да кажем със сигурност, че климатичните изменения увеличават честотата и сериозността на тези бедствия. А това, което в момента е по-трудно да се обясни, е по-високата честотата на земетресения в последно време. Това по-вероятно да е свързано със случайност, отколкото с някаква закономерност, но учените и на тази... както вие знаете, и на тази тема спорят, дали няма разместване в пластовете, дали не ни очакват повече такива трусове. За тези бедствия, които са свързани с климата, аз съм привърженик, аз съм не привърженик, аз съм убедена, че те са свързани с въздействието на нас, хората, и затова и съм убедена, че трябва да вземем по-сериозни мерки в областта на борбата с климатичните изменения, със съкращаване на емисиите и с нашата готовност да реагираме на тях.
Според африканската агенция Африкан прес организейшън Еврокомисията ще предостави хуманитарна помощ от 375 милиона евро за страни в Африка, Азия и Латинска Америка, като най-много ще отидат в Судан - 114 милиона, между държавите са и Демократична Република Конго, Афганистан, Чад, Мианмар, Тайланд, Борунди, Колумбия, Централноафриканската република, Филипините. Кой решава на кой колко да се даде?
Ние имаме програма, която се базира на много внимателен анализ на хуманитарната ситуация в различни части на света. В моя ресор има 650 души, 350 работят в Брюксел, 300 са в нашите екипи по света и те работят в тези горещи точки, за които вие говорите. На базата на оценка по места и на базата на анализ на това какво е, кой още участва, какви други, каква друга поддръжка съществува за тези страни, ние разпределяме средствата на наше разположение. Нашият бюджет за хуманитарна помощ, годишен бюджет е в порядъка на 800 милиона евро. Всяка година... девет от последните десет години се наложи да добавяме някъде към 200-250 милиона на година поради това, че има повече кризи, отколкото, по света... както поради...
Впрочем изброих райони, в които основен проблем е гладът. Каква е вашата позиция за развитието на генно модифицираното земеделие? През седмицата в София председателят на Европарламента Йежи Бузек подчерта, че заради изхранването на света ГМО са нужни, макар той лично да е против тях, а в България се води тежък дебат дали да бъде допуснато отглеждането на такива земеделски култури.
Това, това не е лесна тема, защото зависи за това... зависи за това за каква генетична промяна говорим и доколко разбираме рисковете от нея. Ако погледнем земеделието в света, то има вече генетични промени. Самият факт, че се стараем да селектираме сортове, които са най-устойчиви, да кажем, към суша или към местни екологични условия, това значи, че цялата история на земеделието до ден днешен това го включва. Но проблемът не е в... премереното към местните условия генетични изменения, проблемът е, когато ние не сме съвсем наясно с рисковете и когато неща, които са създадени за едни условия, се пренасят в други. Аз, моето мнение, моето лично мнение е, че всяко нещо, което е направено внимателно и с оценка на така наречените непланирани последици... това, което не сме го искали, че когато това се прави по този начин, има поле за много работа. Ние не може да си представим светът да бъде изцяло сто процента и единствено оставен на природата такава, каквато е. Ние трябва, ние имаме днес 6 милиарда, след двайсетина години, 25-30, ще бъдем 8-9 милиарда на земята, трябва да се мисли как да се изхранват тези хора. Там, където...
Тоест вие сте за ГМО, но внимателно.
Много внимателно. Аз съм за ГМО, но много, много внимателно и с правила, които също поставят стандарта за това, което няма да правим, т.е. трябва да има и забранени зони и трябва тези забранени зони да се уважават. А искам също да кажа, че има на много места, където органичното земеделие е възможно и когато то е възможно, там, където, да кажем, има купувачи, готови да плащат премия за него, между другото и България е в това число, то също си има своето място под слънцето. Екстремалните позиции са най-вредни.
Използвам връзката с това, за да ви питам, предполагам, следите какво става в България, трябва ли България да има министър по еврофондовете?
Моето мнение е, че това е полезно, защото ще даде възможност да се концентрира вниманието върху еврофондовете и да има координация, непосредствена и постоянна координация с Брюксел, но и координация с тези министерства и най-вече тези получатели на еврофондовете в България, така че да има пълна информация, да има обратна връзка и да си усвояваме парите, дето са си наши, а за момента, както така да се каже, седим върху тях и те достатъчно работа не вършат. Така че отговорът е - да, аз бих приветствала такова решение.
Дали имате коментар, впрочем не знам в каква дълбочина влизате в българските вълнения, докато се занимавате с реални проблеми като тези в Хаити и Чили, но дали знаете за задълбочаващия се в България конфликт между правителството и президента, тръгнал от едни неказани думи от финансовия министър и бивш ваш колега в Световната банка Симеон Дянков, за несъществуващи милиарди на Георги Първанов?
Аз много се надявам, че институциите в България ще построят път към взаимодействие. Особено в този момент, когато все още сме в криза, това ще бъде много полезно и моето послание винаги е било едно и също към всички - че за доброто на страната ни и за хората, които очакват от институциите да мислят за тях, трябва да се намерят решения и на най-трудните проблеми. Да се надяваме, че този не е между тях.
Забравих да ви питам а нещо за Дунав и Тимок, за залетите хиляди декари край Брегово от Брюксел може ли да се очаква като помощ, намеса?
Когато има, когато правителството прецени, че с конкретно бедствие не може да се справи само и поиска съдействие, винаги...
Но такова не е търсено за конкретно тази седмица наводнението при Тимок?
Засега не е, засега не е търсено съдействие, но когато такова съдействие се търси, веднага страните членки отговарят. Ние имаме, в моя ресор е координацията на системите на "Гражданската защита" в Европейския съюз, но не е в моя ресор изцяло отговорът, защото имаме комисар по вътрешните работи, Сесилия Малстрьом, и това попада в реакцията, попада в нейния ресор. Ние работим много добре заедно. Тоест когато постъпи сигнал, той ще дойде при мен и вие може да сте сигурен, че на този сигнал веднага ще се отговори.
