Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, специален гост на "Годината" на Дарик.
Започваме със съдебната власт през 2009 година. Първият специален гост на "Годината" на Дарик е председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Заслужават ли по две заплати за Коледа през 2009 г. магистратите?
Аз вече имах повод да кажа, че специално съдиите във Върховен административен съд заслужават и повече от две заплати, и то не като премии, а като обезщетение за вреден труд. Защото от година на година говорим, алармираме другите власти, алармираме управляващите, че ако няма законови промени, този съд в един момент ще блокира. Не може по 300 дела на година на върховен съдия. Това е лошо и за хората, защото в края на краищата какво качество може да искаме ние, ако един съдия решава по две дела на ден, върховен.
От друга страна обаче, има обществена реакция срещу това, че точно тази сфера.
Има обществена...
...от управлението на държавата ще вземе..., междувпрочем колко ще бъдат, 5300 според вестниците "Сега" и "Дневник", 8000 според "Стандарт"?
Не мога да ви кажа. Лично аз не съм гледал ведомостите. Между другото, парите още не са преведени, така че не са получени. Вижте, нека да кажа нещо, бюджетът на съдебната власт е независим. Аз не приемам тези спекулации - не дават на пенсионерите, а дават на съдиите, не дават на болните, а дават на съдиите. Нашият бюджет е отделен. И ако остане остатък, а остатъкът има 58 милиона икономии, от които евентуално 24 ще се раздадат, този остатък ще отиде в следващата година в бюджета пак на съдебната власт, няма да отиде на друго място. Затова не виждам защо трябва да противопоставяме непрестанно едно съсловие на друго. Помните, имаше едни времена, в които да бъдеш интелектуалец беше срамна дума, достойни бяха само миньорите и кооператорите, защото те произвеждаха благата, а ние само ядяхме. Оказа се, че точно този подход не е много правилен.
А дойдоха ли през 2009-а времена да бъдеш магистрат да бъде срамна дума заради скандала с Красьо Черничкия?
Скандалът с Красьо Черничкия..., нека да кажа две думи за него. Ако приемем, че в съдебната власт проблемите са едно кълбо вълна, някой, неизвестно защо и неизвестно защо точно тогава, дръпна едно конче от центъра на кълбото, рязна го с ножицата и каза - ето това е Красьо Черния, това е проблем на съдебната власт. И ние започнахме да дърпаме това конче. То се скъса, разбира се, накрая и кълбото си остана още по-заплетено. Тоест Красьо Черния е едно от лошите явления в съдебната власт, но той не е нито единственият, нито най-важният.
Кой е най-важният според вас?
Според мен най-важният, ако говорим за кълбото, е да му намерим края и да започнем да го разплитаме. Тоест крайно време е вече представители на всички власти да седнат на една маса, защото това не се е случвало от 20 години, и да напишем - първо, второ, трето, Висшия съдебен съвет как да го избираме, за да бъдат най-достойните вътре в него, как да работим най-добре...
Сега давайте с отговорите обаче. Тоест какво да напишете? От гледна точка на 2009 година и всичко, което се случи през нея, какво трябва да се напише като първо за съдебната власт? Вие казвате - изборът на Висшия съдебен съвет.
Започваме от Висшия съдебен съвет.
Какво трябва да се смени там?
Помоему трябва да се направи по-работещ. А по-работещ какво значи? Първо, да се избират по-внимателно членовете както от парламентарната квота, така и от съдебната. Тоест да има заявяване на кандидатури известен период преди съответните избори, да има сблъсък на идеи, да има платформи и т.н. Тоест хората, които избират - независимо дали ще бъдат народните представители или представители на гилдията, да знаят точно кого избират и защо го избират. Да не стане после така, че някой отишъл, за да си оправи децата примерно. Това е едното.
Вие и тази седмица имахте пример май за това, че наистина не знаете кой избирате.
Да.
Струва ми се, че в Кюстендил май избрахте за заместник-председател на Окръжния съд човек...
На Окръжна прокуратура.
Да, на Окръжна прокуратура, човек, за който не сте знаели, че е имал някаква връзка с небезизвестните братя Галеви.
Това е проблемът на цялото кадруване. Ако си спомняте, миналата година по това време аз алармирах от вашето предаване, че нещо се случва с кадруването в съдебната система, няма ясни принципи, няма ясни правила и Висшият съдебен съвет не винаги е на висота. Казах го. Уви, бях лош пророк - цялата година, 2009-а, се занимаваме само с това, с тези проблеми с кадруването. И ние го избрахме отново наизуст. Изказа се член на Висшия съдебен съвет - аз го познавам, той е много добър. Оказа се, че не го е познавал толкова добре, защото не е знаел тези негови близки връзки с други известни българи от Дупница.
Тази седмица ви избраха заместник-председател, казвам ви избраха, защото вие, доколкото се ориентирах, не подкрепихте нито един от шестимата кандидати, сред които впрочем и четирима шефове на отделения във вашия съд. Заместник-председателят на Върховния административен съд беше избран от останалите членове - Галина Солакова. Вие защо бяхте против?
Аз не съм...
Как си представяте схемата на този избор например във вашия съд?
Един от проблемите на Закона за съдебната власт, аз съм го казвал винаги, е, че заместник-административният ръководител по закон има самостоятелен мандат, което за мен е абсурд. Заместник-административният ръководител е част от екипа на ръководителя. И за мен най-нормалното е всеки един ръководител, който е уреден в Конституцията между другото, всеки един ръководител да може да си назначава заместници и да си ги освобождава, когато пожелае, защото това е неговият екип. Законът казва - не, те имат отделен мандат. И аз затова и при избора на предишния заместник-председател, Венета Марковска, и при избора на този, втори заместник-председател, аз заявих принципна позиция - няма да предложа никого, защото аз нямам моралното право да наложа на следващия председател на Върховния административен съд моя избор. А той ще работи с този мой избор много повече от мен, на мен ми остава една година още от мандата, а той ще работи още четири години с Галя Солакова примерно. Така че аз не съм против нито една от кандидатурите, нямам отрицателно мнение, но аз просто казах почтената позиция, че аз няма да предложа никого. А щом аз не предлагам никого, не е редно да се изказвам и да влияя на останалите членове на Висшия съдебен съвет.
Само да продължим с обобщенията. Казахте, първо, промяна в начина, по който се прави Висшият съдебен съвет. Второ?
Второ, промяна в начина на атестиране на магистратите, в начина на провеждане на назначенията, назначения, повишения. Трябва да има нов начин, ясен и прозрачен, с ясни правила.
Какво точно?
Има, между другото, един проект за закон..., за промяна в Закона за съдебната власт, който ми попадна криминално, в смисъл, че никой не смята, че е необходимо да се изпрати за мнение.
Кой го е правил?
Министерски съвет, предполагам, някоя работна група. Той не е приет в Министерския съвет, готви се в някаква работна група. Има добри идеи, има там добри идеи, но отново се прави на парче. Ние трябва да седнем, разбирате ли, трябва да се постигне консенсус, ако щете на ниво Консултативен съвет за национална сигурност, да се постигне консенсус по основните неща - Висш съдебен съвет, начин на кадруване, начин на повишаване на магистратите, на назначаване. И когато се постигнат тези основни пунктове и вече има съгласие, тогава съответните специалисти сядат и казват - Конституция ли трябва да се променя, закон ли трябва да се пише нов, или пък да изменим стария. А не да кажем сега - ние ще изменяме Конституцията, три пъти я изменяме, за съдебната власт, и пак нищо не правим.
Какъв беше резултатът, да обобщим, от скандала с Красьо Черничкия - доброто победи или едни лоши бяха победени от други лоши?
За мен резултатът от скандала с Красьо Черния е положителен, за мен поне, и ще ви кажа защо. Защото дори онзи ден пак един член на Висшия съдебен съвет ми каза - ти не може да говориш, че има корупция в съдебната власт така, ти трябва да посочиш имената. Това е все едно да кажем на Европейската комисия - вие защо ни се сърдите, че нямаме присъди за босове на организираната престъпност или за висши политици, щом нямаме присъди, значи нямаме организирана престъпност, значи нямаме корупция. Това е отговор на тези колеги, които до ден днешен повтарят - щом няма имена, значи няма корупция, значи няма проблеми. Красьо поне хвърли съмнения върху конкретни имена, някои от които дори си признаха, така, подавайки оставка, за някакви провинения. Тоест вече и най-големите, чугунени глави в съдебната власт, защото такива има много, чугунени глави от тези старомислещите, които пречат на реформата, и то умишлено пречат, част от тях вече не могат да казват - ти щом не ни посочваш имена на корумпирани, значи корупция в съдебната власт няма.
Да, но 2009 година дава редица примери за започване на сериозни обвинителни производства срещу босове, да кажем, на различни организирани групи, от друга страна, започване на разследвания и повдигане на обвинения включително за корупция срещу хора с власт. Сега, какъв ще бъде обаче резултатът в съда според вас?
Божа работа.
Бандата на "Наглите" например, която тази седмица беше осъдена от обществото, смятате ли, че може да бъде бързо осъдена и в съда, или ще се влезе пак в безкрайната спирала на несъбрани доказателства.
Вие знаете, че всичко зависи от доказателствата, представени пред съда. 25 души бяха арестувани, а вчера разбирам, че за осем се иска оставане в ареста, което вече започва да ме смущава малко. Тоест очевидно за останалите няма достатъчно доказателства, за да бъдат оставени в ареста.
Едно от нещата, които се случват обаче, е, че заради процедури такива случаи влизат в едно безкрайно съдебно производство, което след няколко години вече се забравя даже за какво става дума...
Аз не приемам, че това е заради процедури. За мен до голяма степен е важно и съдията, който води процеса. Трябва да има решителност да реши делото, воля.
Тоест може да стане като на Запад.
Воля да реши делото, дали ще оправдае или ще осъди, но трябва да има воля.
...месец-два може да се решават такива дела според вас, поне на една инстанция?
Трябва да може. Убеден съм, че може при една добра организация.
Кои бяха най-знаковите дела за вашия съд, за Върховния административен съд?
О, те са толкова много, че аз сега започвам да се замислям да не обидя някого. Ами, знаете, че имаше изборни дела. Тази година бяха изборите. Там имаше големият скандал със "Синята коалиция", знаете, там беше най-шумното може би. не като най-важно дело, но най-шумно като отзвук.
Там вие се изявихте като американски тип съдия. Казахте, че съдията не трябва да гледа само буквите и да брои думи в документи, а че трябва да търси духа на закона. И това веднага роди обаче пък критиките към вас, че като се кара, така, много ангро, а не се следва стриктно буквата, също могат да се направят грешки.
Да, имаше много критики по отношение на моето поведение. И после се оказа, че в един момент като с магическа пръчка делото за партия СДС се раздвижи, тя се регистрира без всякакви проблеми, а проблемите бяха огромни преди това. Аз не знам кой е крив, аз ли съм крив, аз ли съм сбъркал нещо или може би други съдебни състави са сбъркали преди това. Но за мен това е важното - не може да не се допусне една партия до избор за някакви такива печатчета или формални съображения. Това за мен беше абсолютно политически акт.
Казахте, че съдът е много натоварен. Вие имахте впрочем идеи определени текстове от Административно-процесуалния кодекс да отпаднат, така че да не са на подсъдност на първа инстанция още от Върховния административен съд, а да се решават от многобройните все пак регионални административни съдилища в страната. Говорихте за промяна на още шейсетина закона.
Да.
Всъщност каква е идеята, кое да отпада?
Идеята е да се свали тази подсъдност, която съвсем излишно е качена на ниво Върховен административен съд на първа и на втора инстанция. Аз ще ви дам един пример - отчуждаване за инфраструктурни проекти за пътища, за магистрали. Като бях районен съдия навремето гледах такива дела. Оценка, общината отчуждава, оценява имота, човекът не е съгласен с оценката, аз, районен съдия, назначавам вещо лице и той казва - оценката е толкова. И делото е решено. В момента същото нещо прави Върховният административен съд, като... под натиск, че трябва да го решава в 15-дневен срок, което е абсурд.
Т.е. вие в кои години сте бил районен съдия?
1981 г. някъде, 1984 г., там...
Т.е. за 25 години...
Качихме на Върховен административен съд...
...нещо, което се е решавало в районния съд, сега се решава от Върховния?
Да. И съответно, понеже става дума примерно за отчуждаване на имоти в Хасковско, за някаква магистрала, значи, вещите лица от София отиват в Хасково, пари харчат, оценяват, страните от Хасково идват в София да гледат делото при нас и ние го решаваме по-бавно, отколкото би го решил Административният съд, защото сме много натоварени, и накрая се оказва, че ние за пореден път спъваме изобщо движението на държавата.
Другото обяснение обаче би било, че така пък се спира възможността за местна далавера.
Не, не, не. Не, обяснението е друго.
...е по-логично да се познава със съдията в неговия край.
Не, не, не, изобщо не е това съображението, защото по тази логика трябва всички дела да ги гледа Върховният съд. Изобщо не е тази логиката. Логиката е, че актът за отчуждаване е на Министерски съвет и се прави позоваване на конституцията и едва ли не не може друг да гледа това дело, освен Върховният съд. Аз смятам, че конституционно съобразното мислене не е точно такова.
Кои са най-многото ви дела? Очевидно не са със сигурност за отчуждавания.
Не, не. Значи, ние имаме дела, наскоро имах повод да кажа, може би по над 100 закона, ние прилагаме над 100 закона в нашата работа. Има много дела, знаете, традиционните данъчни дела, делата по ЗУТ, Законът за устройство на територията, има много обществени поръчки, вече които при нас са на втора инстанция...
Заради това, че Комисията за защита на конкуренцията е...
Да. То сега има идея да бъдат първа вече най-сетне административните съдилища, има такава промяна, проект за промяна. Надявам се да се приеме. Защото това е логиката - съдът да бъде все пак...
Добре, защо за нищо не питахте Конституционния съд тази година?
Моето скромно мнение е, че един съд сезира Конституционния съд, само когато в конкретно дело се сблъска със съмнение, че има някаква...
Не се ли сблъсквате?
Имахме случай, вие помните, питахме дали Комисията за защита на конкуренцията не представлява особена юрисдикция. Отговориха ни, че не представлява. Това беше на определение на състав. Аз не съм...
Това не беше тази година.
Не съм привърженик на това Върховен съд да сезира за щяло и за нещяло Конституционния съд. Не искам да отправям критики към никого в миналото, но знаете, че имаше един съд, който едва ли не беше основният работодател на Конституционния съд. Това не е работа на Върховен съд. На Върховен съд работата е да се събира и обобщават... (не се разбира - бел. ред.), и ако състав се сблъска с някакъв проблем, да сезира...
Но това не го правихте често през 2009 година, при положение, че административните съдилища много често всеки си решава нещо, както той си намери за добре и...
Не, не е така. Имахме случай, когато при първи сигнали за противоречива практика на долна инстанция, която не стига до нас по пътя на инстанционното производство, ние се събираме и имаме впрочем доста тълкувателни решения и тази година, и миналата. Знаете, че от 2003-2004 г...., просто е много развита вече тълкувателната дейност, по десетина решения на година имаме, което е нормално.
Добре. Накрая да кажете според вас кое трябва да бъде целта на България през 2010 г.?
Целта аз на България не мога да кажа. Но аз мога да кажа целта на съдебната власт, трябва да бъде точно тази - дайте най-сетне, и се обръщам и към всички власти, дайте да седнем и да се разберем, не е толкова сложно да направим една ефективна и работеща съдебна система, но трябва да постигнем консенсус за основните моменти.
