Министърът на околната среда и водите Нона Караджова, специален гост на предаването "Седмицата" на Дарик.
Защо България дава само 20 000 евро годишна вноска във фонда на Европейския съюз за подпомагане на най-бедните страни в борбата срещу климатичните промени?
България има различия от най-развитите страни членки на Европейския съюз по три въпроса. Може би оттук да започна, и това е и позицията на България, която отстоява в преговорите, първо, когато беше на ниво страни членки, по отношение на това какъв да е мандатът на Европейския съюз, с който да преговаря от името на страните членки, тъй като става въпрос за преговори от името на общността.
Трите въпроса, първият?
Първият въпрос се отнася до това - какви цели да се поемат като намаление на емисии до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г.
Евросъюзът предлага 30% намаление,.първо беше 20, стана 30, с наддаването, което...
А България и още 7-8 страни от новите страни членки, отстоявахме позицията за 20 процента. Впоследствие се стигна до компромисното решение като мандат за преговори от Европейския съюз от името на страните членки, да, възможно е да се поеме такъв по-висок ангажимент с 10%, но само под условие - само единствено, ако други развити страни, има се предвид особено Съединените американски щати, поемат съизмерими ангажименти, т.е. достатъчно високи, така че да е убедителен приносът им като основни емитери...
Интересно е какви са аргументите на Франция, Германия, Великобритания сами да се натискат да самоприемат много по-високи ангажименти, отколкото САЩ, за които очакванията са за 17 процента и то спрямо нивата 2005 г., което е било 3% ли, 5, по 5% спрямо 1990 г.
2005 г., което е много, много малко и абсолютно несъответстващо на емисиите, които се отделят в тази държава.
Какво ви каза вашият германски колега, защо е това натискане от една страна? Даже ние да спрем изобщо да дишаме, ако американците продължат да цапат, няма да има никакъв ефект за планетата.
Страните членки, силно развитите страни членки настояват за по-високи цели, позовавайки се на резултатите от научните изследвания от т.нар. научен панел на Конвенцията по климата. Желанието е за бързо предприемане, възможно най-бързо предприемане на мерки с оглед това повишение на температурите да бъде туширано още в следващото десетилетие.
Това е първото различие, и както става ясно от вчерашните изявления и на нашия премиер, ние сме кандисали на 30-те процента...
Да...
...под това условие, ако и американците поемат същия ангажимент.
Ако ще поемат съответстващи ангажименти и при това не само от силно развитите страни, а и от бързо развиващите се развити страни, като Китай и Индия например, които също имат много мощна икономика в последните години, знаете бурното развитие в тези страни. Така очакванията са и от тях да се поемат съответни ангажименти, а най-слабо развитите страни, които са и най-уязвими от това, което се случва в резултат на климатичните изменения, да разработят свои стратегии за ниско въглеродно развитие, т.е. да не се допусне развитието, което, дай Боже, да има и в тези страни, да е на основата на замърсяващата технология, а на основата на чисти технологии. Това се очаква да се случи с помощта на финансови средства от силно развитите страни.
Второ различие с Евросъюза, с останали държави от Евросъюза?
Второто различие е точно по тая тема, по отношение на това кой с колко да финансира проектите на слаборазвитите страни за ниско въглеродно развитие, а така също и за адаптация към изменение на климата - това е спорната тема и тя е много съществена, тъй като засяга бюджетите на всяка страна, т.е. на националния интерес на всяка страна. Позицията на България е, че следва да се отчита непременно развитието поотделно на всяка страна членка и брутният вътрешен продукт на всяка страна членка, когато се определя тоя финансов принос.
Нали се е стигнало до тия 20 000 евро на базата на брутен продукт, примерно, понеже англичани и германци ще дават около половин милиард, гледах цифрите, годишно...
Значи, има две неща, които се обсъждат в Копенхаген. Ще бъда откровена, че не съм имала възможност да се запозная с това, което...
Вие тепърва ще ходихте на срещата на самия връх.
Да, тепърва ще ходя и не съм се запознала с последните неща, които се случват, но има две теми по финансовите въпроси, които се разискват. Едната е за така наречения бърз старт, т.е. до 2012 г., не след 2012 г., който е периодът, за който се преговаря в Копенхаген, след 2012 г., тъй като до 2012 тече периодът на протокола от Киото, а става въпрос за бърз старт на финансиране на слаборазвитите страни още отсега, а не след 2012 г. И тук става въпрос за две линии на финансиране. Едната е до 2012, другата е след 2012 г. Преди малко говорих за след 2012 г., за приноса. А тоя така наречен бърз старт на финансиране е още от утре.
И ние от утре няма да даваме това, което казва премиерът, 2010 г., а 2011 и 2012 г. ще дадем по 20 000 евро?
Да, мисля, че за това става въпрос, не съм имала все още възможността, беше доста късно снощи...
За това явно става въпрос?
Вероятно за това става въпрос, но си запазвам правото да коментирам допълнително, тъй като беше късно и нямах възможността снощи да разговарям с него. А за след 2012 г. е въпрос на допълнителни преговори.
Там какъв е спорът обаче? Сега казвате и преди, и след 2012 г. имаме спор вътре в Съюза...
Нашето настояване за периода до 2012 г. е да не се определят твърди цифри, а всяка страна доброволно, според възможността си...
Колкото може.
...колкото може, и аз силно допускам, че за това става въпрос. А за след 2012 г. разпределението, вътрешното разпределение на ангажимента на страните членки ще става на база както на приноса с емисиите, т.е. кой колко емисии отделя, и колкото повече се отделя, толкова по-голям ще е и приносът, и от друга страна ние настояваме да се отчита и какво е състоянието на страната като финансови възможности.
Да не стане България да помага всъщност на страни, които са по-добре от нея, вече имат коледни пенсии, примерно, големи...
Точно така. И аз съм убедена, че ние ще отстоим нашата позиция без притеснение. Аз заявявам позицията на България, защото никой няма интерес страната ни да фалира, нали така?
Третото различие?
Т.е. важното е да се поеме такъв ангажимент, който е реалистичен ангажимент, т.е. който ние можем да изпълним. За това става въпрос.
Третото различие е за търговията сигурно, за квоти?
Третото различие е за възможността за така нареченото банкиране на излишъците, които имаме до периода до 2012 г. Искам да обясня за какво става въпрос.
Става дума за излишъци от квоти на въглеродни емисии?
Да, сега ще ви обясня какво означава това. България както и другите страни имат ангажимента по протокола от Които за намаляване на емисиите си до 2012 г. спрямо 1990 г. с осем процента. В цифрово изражение, ако това означава 1000 тона, казвам го условно, не си спомням конкретната цифра, ако това означава, че имаме задължението да намалим емисиите с 1000 тона, България вече и до 2012 г. включително ще намали емисиите си, условно казвам пак, поне два пъти, т.е. с 2000 тона. Това се случи в резултат както на прехода, в резултат на който бяха тези мъчителни промени, много предприятия се затвориха, т.е. икономическият растеж, и, от друга страна, от действителни усилия за намаляване на емисиите в определени производства в енергийна ефективност, колкото и да не е силен този процес, но все пак го има. Та България е преизпълнила своите задължения. Този излишък, тази разлика, която е над задълженията ни, това се нарича, тези спестени квоти, да ги наречем. И ние настояваме тези квоти, с които сме преизпълнили нашите задължения, да се прехвърлят за периода след 2012 година. И с тези квоти ние да отчитаме нашето изпълнение за следващия период. Т.е. да имаме възможността с това да си отчитаме нашите изпълнения.
Тоест по малко да трябва да намаляваме след 2012 до 2020 г.
Точно така. Тоест заради това, че сега сме намалили много повече, след това да имаме възможността да намаляваме по-малко, тоест...
С това големите не са съгласни, защото те са си похарчили квотите.
Не са съгласни. Обаче пък и ние не сме съгласни...
И ние, и няма да се разберем накрая нищо.
И евентуалният компромис в тази посока е следният, ако не се стигне до компромиса за стопроцентово прехвърляне, то поне да е примерно 80 процента. И следващият компромис, но аз като министър на околната среда и водите съм напълно съгласна с това, приходите, защото те могат да се продадат тези квоти след 2012 г., да се използват не въобще за нещо, примерно за покриване на платежния баланс на страната, а за екологични проекти. За проекти...
Или за енергийна ефективност.
... за енергийна ефективност, за саниране на сгради и други такива проекти.
Сега защо да не се съгласят големите, нали иначе от тях ще чакаме пари, за да инвестират във фондовете на Европейския съюз?
На мен ми се струва, че ще се съгласят, поне ще настояваме сериозно за това. Нещо, което... И тъй като имаме притеснението, че все пак може би не 100 процента ще се позволят да се банкират или прехвърлят в следващия период, поради тази причина още август месец ние с финансовия министър предприехме стъпки да продадем нашите излишъци в момента, или поне част от тях.
Които до 2012 г. да ги ползва друг.
Да.
Кой ще ги купи? Кои са потенциалните купувачи?
Има страни. Между другото за последните няколко години са продали тези свои излишъци и свободни квоти Чехия, Литва, Естония, доколкото си спомням, Унгария, Полша са направили такива сделки и с приходите съответно са реализирали много проекти, свързани с...
Кои са купувачи, държави или конкретни предприятия?
Могат да са и държави, и конкретни предприятия. Има държави, като Япония, например, която е била един много сериозен купувач. Защото Япония по протокола от Които също има задължения да намалява своите емисии. Но тъй като технологиите, с които разполага, не й достигат, за да си намали емисиите, и ако Япония е трябвало да намали примерно, отново давам пример с 1000 тона емисиите, за съжаление не е успяла да го направи това и е намалила примерно само с 800. Останалите 200...
...си ги купува.
... тя си ги купува. Тоест идеята е в случая, само една скоба ще отворя, в глобален мащаб по най-евтин начин да се постигне намалението. Тоест да могат, ако задължението за целия свят примерно е 10 000 тона намаление, необходимо до 2012 г., то едни държави могат да преизпълнят, други да не изпълнят, но в крайна сметка целта е да се постигне това ниво по най-евтиния начин.
Колко пари може да се изкарат от българските излишъци?
Ами, около милиард. Много. И аз затова съжалявам...
Какво милиард, евро?
Долара.
Долара, милиард долара.
Да. И ето затова съжалявам, че до момента предишното правителство не е предприело никакви стъпки, тъй като пазарът сега е доста по-неизгоден в момента. Но въпреки това ще направим максимални усилия да намерим купувач и вече сме в преговори. И това ще бъде много добре, защото, ако не можем да си прехвърлим и нямаме възможността да прехвърлим всички свободни квоти след 2012 г., то поне сега ще можем да оползотворим поне част от тях.
Има ли измами с ДДС при търговия с български квоти и емисии на въглероден диоксид? Изобщо имало ли е и една квотичка да сме продали?
И това нямаме, защото...
Тоест, значи, ние поне не сме част от този проблем на ЕС за мошеничеството с ДДС...
Да. Така е, защото знаете, че националният план за квоти е върнат от Европейската комисия поради това, че е непрозрачно и недобре направен. Мисля, че на 23 декември ще му дойде редът да се разглежда в Министерски съвет. И нашият план за квоти, и нашите предприятия също ще могат да излязат на пазара на емисии. Та все още не съм говорила с колегата Дянков какво трябва да направим, за да не се случи в България с измамите с ДДС.
А каква е българската позиция изобщо на форума на ООН в Копенхаген по по-големия въпрос, по който се спори - подкрепяме ли тезата, че, първо, има глобално затопляне, което се оспорва от редица икономисти, и че то пък се дължи конкретно на човека, а не просто на процеси, свързани с цикличност в поведението на слънцето?
След като сме на преговори в Копенхаген, значи позицията на нашата държава е, че има проблем, произтичащ от климатичните изменения, и нашата страна е солидарна с всички останали страни, които са заели тази позиция. Разбира се, предполагам, че научният панел, който е към конвенцията по климата, ще продължи да прави своите много сериозни изследвани, за да се стигне до може би до още по-стабилни доказателства. Но искам да подчертая нещо много важно. Дори и да има, така, известно преекспониране на въпроса с това дали се дължи на климатичните изменения или не, аз съм дълбоко убедена, че тези стъпки, които се предприемат за намаляване потреблението на енергия въобще в глобален план, имат много други екологични положителни последствия. Защото основният източник на емисии на парникови газове е процесът на горене, горивните процеси. Горивните процеси, на тях се дължат около 80 процента от емисиите, от които пък 44% от горивни процеси за производство на енергия, топлинна и електрическа, и около 10% от транспорта, от горивните процеси в транспорта, от изгарянето на бензина и другите...
А другите 50?
Значи, това са 70 процента, се дължат на горивните процеси. От тях пък вътрешно 44% са от производство на енергия и 10% на транспорта.
А останалите?
От следващите 30 процента, които са до 100, 10% са от отпадъците, тоест това означава, че тъй като при нас основно битовите отпадъци се третират в депа, метанът, който се отделя, той е също парников газ и е от процеса на гниене. На биоразредимите отпадъци са тези 10%. Промишлените процеси също отделят около 10%. А останалите 10% са различни източници, от които 6% са от селското стопанство. Та да се върнем на това...
Това, дето набедиха кравите в Австралия, че вредили на климата...
Да, точно така, това е основно от тора, от...
Понеже има и известна ирония в икономистите от изобщо смисъла от това, което прави светът в момента...
Не мога да коментирам това, защото не съм инженер, не съм с техническа специалност и не разбирам. Но аз като министър на околната среда и водите вярвам, че целият този процес върви в правилна посока, защото, искам да се върна назад, това, което започнах преди малко, има много други екологични придобивки от това, че ние ще направим нашата икономика по-енергоефективна, тъй като горивните процеси, както ви казах, са основният емитер на парникови газове, но не само на парникови газове, например това са серни окиси, азотни окиси. Така че, правейки... намалявайки потреблението на енергия, правейки нашите жилища по-енергоефективни и оттам пак намаляваме потреблението на топлинна и друга енергия, на практика ние спестяваме със сигурност изхвърлянето на много други вредни вещества, които без съмнение са вредни за хората и за околната среда.
През седмицата обаче вие поставихте този въпрос в друг контекст, всъщност кое е по-опасно за природата - действащите в момента централи, които произвеждат енергията по един замърсяващ начин, или планирането на нови централи, които да се строят във включително природозащитени територии, за да произвеждат обаче по един чист и безопасен за природата начин енергия. И вие казвате, че строителството на вятърни централи, слънчеви централи е също заплаха за природата. И най-накрая няма угодия - ни едното да направиш, ни другото.
По отношение на старите централи, те вече, някои от тях, са и преведени в съответствие с нормативните изисквания, тези, които на конвенционални горива. По отношение на вятърната енергия и на слънчевата, това са фотоволтаичните инсталации, както и ВЕЦ-овете, действително, ако не са построени на правилните места, там, където не могат да нарушат местообитание, може да има конфликт с околната среда. Имам предвид следното. И за това, което е, така, една от много тежките ни наказателни процедури от Европейската комисия, свързано с изграждането на доста вятърни паркове в така наречената зона за птици "Калиакра". Там освен, че е зона за птици, тази зона е и много специална за местообитания във връзка със защитени видове растения и животни в този район.
Ама там духа вятърът.
Така е, духа вятърът. Обаче преимущество е, тъй като има и други места в България, където духа вятърът, е по-добре да се направят на други места.
А защо не ги правят на другите? Явно има някакъв смисъл там всички да искат да инвестират, явно най-хубаво духа там.
Няма как, значи, трябва да се съобразим. Наистина това са много ценни местообитания, твърдят биолозите, това не е случайно, не е измислица, и наистина има възможност на други места да се случи това. Всъщност доста хаотичен е бил процесът. Аз ще ви кажа един друг проблем, който ми споделиха колегите от Министерство на земеделието. Оказа се, че за строителство на фотоволтаични инсталации, които, за да има полза за да са ефективни, се строят на стотици декари. В последните години са отчуждени много голямо количество земеделски земи за такива цели. Подадените молби са били отново в огромно количество и в момента е стопирано разглеждането, тъй като земеделските земи са също един стратегически ресурс на страната.
А еврокомисията, според вас, еднаква ли е в подхода си? Понеже като съм пътувал из Европа, цяла Холандия, цяла Германия са осеяни от такива ветрени централи. Там птички не летят ли, че се хванаха за нашите птички? И вместо да насърчават българите, които искат да инвестират в този природосъобразен начин на производство на енергия...
Да, сега ще ви кажа. В тези държави, особено в Холандия, са много отдавна построени тези вятърни генератори. Холандия освен това е страна, в която има много малко защитени зони "Натура", просто такава е страната. При нас сме 35% със зони "Натура". Това е положението. Но всичко може да бъде избегнато и да няма конфликт. И заради това в момента се разработва национален план за възобновяемите енергийни източници, за да се изследва на територията на цялата страна къде има най-добри условия за фотоволтаици, къде е за вятърни, къде могат да се строят ВЕЦ-ове, така че да няма конфликт с природата. И това ще създаде една възможност за прогнозируемост за бизнеса къде да отиде и къде да строи, а не да се провалят проекти. Това е по-правилната позиция.
Два бързи въпроса други от седмицата. Колко процента от общото потребление е използването на биогоривата в България, тъй като парламентът обсъди на второ четене Закона за възобновяемите алтернативни енергийни източници и биогоривата и предвижда 2011 г. четири процента от общото потребление в транспорта да става с биогорива? Сега колко е?
Зная, че е много ниско, не мога да ви цитирам...
Не можем да му хванем процента...
Да, не можем да му хванем процента, наистина е...
А колко е в Европа? Кое е нормално?
Наистина е много ниско. И вероятно за това ще са необходими определени регулации и стимули, за да се ползва.
То трябва да има някаква полза, трябва да ти е много по-евтино...
Да, да.
... да си караш колата с биогориво, трябва да си много на печалба от това.
С административни методи нищо не се получава, действително са необходими административни мерки...
Съгласен ли е министърът на финансите да даде страшни отстъпки за биогоривата, така че да са два пъти по-евтини от другите примерно?
Предполагам, че са водени разговори между министъра на икономиката и енергетиката, в чийто ресор са тези въпроси. Това не се разглежда в Министерството на околната среда и водите. Така че силно допускам, че тези разговори са проведени.
Кога и как ще се прави екооценката на Бургас - Александруполис, за която се заговори пак тази седмица?
Това зависи от самия инвеститор. През месец март е подадено уведомлението за начало на процедурата и впоследствие е представено инвестиционното намерение. Във връзка с много сериозните притеснения, вероятно и много основателни, на хората от района, от Поморие, от Бургас, от Созопол, министерството изиска, а то това е и процедурно, между другото, изисква инвеститорът да представи и друга алтернатива, освен представената в момента единствена, за така наречените буйове, т.е. за прехвърляне от танкерите чрез връзки в петролопровода. Поискахме и алтернативния вариант за разтоварване на кей, т.е. за прехвърляне на кея. Инвеститорът е подал преди около 20-ина дни, но само принципно предложение и сравнение, тоест какво има по света, т.е. в света има и такива случаи, и такива...
Които се разтоварват навътре в морето и които се разтоварват на брега.
Но идеята на тази процедура и философията на процедурата по оценка на въздействие върху околната среда, както и за оценка за съвместимост със зони "Натура", защото има много такива зони в Бургаския залив, е не да се разглежда принципно някаква технология, а философията е да се разглежда на конкретното място, защото едно е примерно едно тихо море, друго е едно Черно море, което си е черно понякога. Така че, когато инвеститорът представи...
Тоест топката е в инвеститора. Това е това дружество, в което участва впрочем и България, нали?
Да.
Но няма решаващ глас...
Така. Става въпрос, че когато инвеститорът ни представи и втория вариант, но за конкретното място, в което да са описани евентуалните въздействия, рискове за околната среда...
От разтоварване на брега вече директно.
... да, тогава ще продължим и с двете процедури - както за оценката на въздействие върху околната среда, така и за зоните "Натура", тъй като в Бургаския залив има много т.нар. влажни зони.
От това, което обяснявате, излиза, че руснаци и гърци нямат основание да се сърдят за някакви забавяния от България, защото топката е в тях, тъй като...
Не, не могат да се сърдят.
... те като движещи в това дружество участници не са дали проекти.
В никакъв случай, в никакъв случай, още повече, че Гърция също е страна членка, която също много стриктно спазва европейското екологично законодателство...
А те как ще разтоварват на Александруполис - вътре в морето или на кей?
Доколкото ми е известно, на кей. Не съм много сигурна, тук не съм подготвена в случая.
А те при тях направили ли са си такива проучвания - как ще им се отрази на техния бряг разтоварването?
Значи, това е задължително да се направи.
Но ние не сме го видели. Трябва да видим те как...
Не, не. Това, което ние ще направим, е за т. нар. процедура за трансгранична оценка на въздействие върху околната среда, тъй като петролопроводът пресича границата... Вероятно, нали, даже колегите са предприели вече тези стъпки, направили са първи срещи. Но наистина ще бъде една много тежка и сериозна процедура, тъй като...
18 месеца четох, че щяла да продължи.
Не, не. Значи, процедурите могат да продължат 18, зависи от, отново ви казвам, кога инвеститорът ще подаде предложението. Иначе процедурите се съкратиха, могат да се намалят и до 7-8 месеца, така че това не е проблем. Зависи от това каква информация ще подаде инвеститорът. Много зависи какво ще е качеството на доклада по оценка на въздействие върху околната среда, защото, ако не е добър докладът, компетентният орган, в случая Министерството на околната среда и водите, го връща за доработване. И това доработване може, ако е недобре направен докладът, ако не са описани въздействията, ако сме недоволни от неговото съдържание, ние ще го върнем за преработване, а това може да отнеме също още 5 месеца.
Да не забравя да ви питам накрая за конфликта ви на интереси. Според Яне Янев вие сте един от шестимата министри, които сте министерствали, до октомври месец ли беше във вашия случай, едновременно с участие във фирми?
Нека да поясня. Да, разбрах дори, че снощи по една от телевизиите е показан мой документ от 6 октомври в деня, в който вече не притежавам фирма и тя е прехвърлена, и не съм нито управител. Но искам да поясня, че за това прехвърляне се изисква определено технологично време и то не е възможно за един ден да се случи. Както във всички закони, така и по Търговския закон се предвиждат, а и в съда съответно придвижване на процедурите, се изисква определено време, така че...
Тоест директно в търговския регистър, ама вие трябва първо да заявите, че искате да чакате месеци докато дружеството ви освободи.
Точно така. Задължението ни е в случай, че имаме такива фирми, в моя случай аз съм еднолично търговско дружество, аз съм си управител, т. е. аз трябва да се освободя от това дружество. И това и направих.
Трябва да го продадете.
Това и направих. Или да го прехвърля.
Да. И вие какво направихте?
Аз го прехвърлих и ще ви кажа защо. Защото ако трябваше да го... Аз исках да го закрия, но, за да го закрия...
Ама за години...
Да, точно.
Без да искам, така, да съкращавам мандата ви, нямаше и да не сте министър тогава.
Абсолютно сте прав. Значи, за да го закрия, за това трябва да се назначи ликвидатор, това е една процедура, която трае може би около седем-осем...
Вие защо не го продадохте още в деня, в който станахте министър, пред нотариус...
Ами, то няма как да се продаде. Освен това...
Или нямаше на кой да го продадете?
Нямаше на кой да продам дружеството си, просто го прехвърлих.
Тоест вие наистина сте го продали, а не както правят...
Прехвърлих го.
Да, в смисъл - наистина го прехвърлихте на някой, който ще го развива, а не на роднина.
Да, да, прехвърлила съм го, така че... И при това най-важното е, че съм заявила още във времето, в което трябва да съм заявила, съм го направила, и съм го прехвърлила. И да ви кажа откровено, не само сега, но особено в първите два месеца, най-малко ми е минавало през ума да работя нещо във фирмата си. Тогава стоях денонощно и съм разглеждала преписките, хиляда преписки, изоставени от предишните години, и през ум не ми е минавало да се занимавам с каквито и да е договори...
Тоест вие казвате, че преди да станете министър прехвърляте и започвате процедурите пред търговския регистър.
Процедурите пред търговския регистър започнах след като станах министър. Но, да ви кажа, аз не съм се подготвяла една година преди това да ставам министър. А и освен това е тотално проверуемо, тъй като това е еднолично търговско дружество...
Че нищо не сте правила в това дружество.
... е тотално проверуемо. Предоставям на всеки, който пожелае, да направи проверка.
Е то може да се види в търговския регистър.
Може да направи проверка, нито е имала дейност фирмата през това време. Дори съм помолила да се заяви пред данъчните служби, че дейността на фирмата спира.
А, и това сте направила...
Да.
... още преди или ставането на...
Да, помолих счетоводителите да го направят. Така че това е...
Може би това законодателство още малко трябва да се оправи, защото този въпрос ще стои винаги.
Така че това е напълно доказуемо. И тук става въпрос за една абсолютна формалност. И тъй като няма как, аз отново ви повтарям, няма как за един ден да се случи това нещо. Тоест самият Закон за конфликт на интереси го предвижда, че в едномесечен срок, ако има наличен такъв конфликт на интереси, такъв е и текстът на закона, съответно лицата, които са в този конфликт, предприемат действия за отстраняване на несъответствието. Но никъде не е записано колко време след това трябва да се отстрани несъответствието. И много правилно, защото случаите са различни, някъде е възможно това да стане за един месец, някъде за една година. Ако аз бях решила, както и исках между другото, да си закрия фирмата и да приключа с нея...
Ами, ако не можете да си намерите купувач, вярно...
... това щеше да трае една година.
Добре. Кога пътувате за Копенхаген?
На 15-и.
И ще бъдете там на 16-и и 17-и...
На 18-и.
На 17-и всъщност ще е... на 18-и ще е върхът на срещата.
На 18-и е върхът на срещата.
Според вас ще се подпише ли нещо?
Според мен ще се стигне до политическо споразумение, но без...
....че е хубаво да не се замърсява повече.
Да, но ми се струва, че пълната детайлизация с конкретните цифрички...
Проценти.
... може би няма... ще е малко времето да се стигне до тези конкретни цифри. Но целта е до средата на 2010 г. да се стигне до всички конкретики в споразумението.
