Евродепутатът в предаването „Годината" по Дарик радио Ивайло Калфин:
Всъщност ви представям. Ивайло Калфин от АБВ, защото търсим по всяка от темите, всяко от събитията на годината човек, който да говори за него. Вече по-правилно ли е да казвам Ивайло Калфин от АБВ, отколкото Ивайло Калфин от "Коалиция за България", левицата?
Не, едното не изключва другото просто.
Това значи ли, че ще направите коалиция между АБВ и БСП за президентските избори, каквото предложение впрочем направи Сергей Станишев?
АБВ не е политически субект, за да прави коалиции с когото и да било. Идеята на АБВ е, общо взето, едно от хубавите неща в идеята е, че ако попитате различни хора, вероятно ще чуете и различното им разбиране, но те са обединени всички от едно и
също - че начинът, по който се е водила политика досега, трябва да се промени. Това не е идеология, не е идеологическа партия, това е по-скоро... знаете какво се създава по света в страните с развити демокрации, което се нарича обществена група за натиск.
Създаването на АБВ е на пето място в класацията за събитие на годината на медиите и на хората, които са гласували. Всъщност създаването на какво нещо, какво е това АБВ?
Аз пак ви казвам, това е едно обединение, сдружение, движение, кръстете го, както искате, на хора, които не възприемат начина, по който се води политика в момента, и биха искали да го променят. Не възприемат агресията, не възприемат арогантността, не възприемат мачкането на всички демократични принципи и централизирането на властта, което се случва в момента в един човек основно, даже с някои, така, хвалебствени изречения за предишни периоди, в които е имало еднолична власт, хора, които не възприемат всички тези принципи. Така че по подобен начин това е основата, която обединява всички тези хора и които бихме искали да видим по-различен тип политика в държавата, по-европейска, с повече приоритети, с повече ясни цели, които, общо взето, предполагат движение на България към средните европейски равнища. В момента се движим в обратна посока.
Всички събеседници досега питам за трите най-важни неща, които са свършили през годината. А кои са вашите три неща или, ако за формация, която е с по-кратък живот през тази година, да кажете поне едно нещо, което вече е свършило АБВ.
Ами това, което се случи, самите вие го виждате. Това предизвика силно притеснение от десния до левия край на спектъра във всички традиционни политически партии, които усетиха, че по някакъв начин им се разваля спокойствието. Те, общо взето, са свикнали, така, да изчакват, докато им дойде време за властта, след което да я потребяват доста безобразно, след което да чакат пак да им дойде редът. Точно срещу това ние се противопоставяме и реакцията, която се вижда навсякъде, показва, че поне досега има ефект. Надявам се този ефект да се засили.
Трябва ли да бъдат отзовани посланици, които са били сътрудници или работили в Държавна сигурност, г-н Калфин? Ако знаехте, че те са работили, пак ли щяхте да ги пратите?
Аз, първо, знаех за този списък, знаех за този закон и до голяма степен този списък не беше изненада за мене. Само че, ако позволите, бих поставил по малко по-различен начин въпроса, защото фактът, че аз съм ги предложил, означава, че съм преценил, че по никакъв начин те не само не застрашават националните интереси, а това са хора, които са свършили изключително много работа за интересите на България. И затова е правилен и призивът на президента, за да няма спекулации, нека да се извади и да се види кой е бил доносник и кой е работил за страната си. Нека да се прочетат досиетата. Но въпросът е друг. Вие предполагате ли, че правителството е разбрало от медите за този списък? Вие не мислите ли, че преди това е имало информация, в което аз съм убеден, и при министъра на външните работи, и при министър-председателя? Защо трябваше да предизвикаме този скандал умишлено и в страната, и в Европа, при положение че преди излизането на списъка можеше, ако беше решило правителството да връща посланици, имаше хиляда начина най-малкото да проведат консултации и с президента и да кажат - така и така, предстои нещо, нашето намерение ще бъде да ги прибираме и затова ние искаме да намерим най-добрия начин. Правителството не го направи това. Това донесе две щети: първо, значителна външна щета и външнополитическа, и по отношение на всичко, което са вършили много хора за България, и това е изцяло отговорност на правителството. И на второ място, това предизвика поредния вътрешнополитически скандал, който очевидно умишлено е търсен. Вие говорихте за събитията през годината. Ако направите предаване за скандалите през годината, то ще е пъти по-дълго, отколкото събитията през годината. Скандалите не са събития.
Премиерът впрочем каза и в "Годината" на Дарик" радио, че иска оставката на Божидар Димитров, защото при него става дума за принцип. А вицепремиерът Цветанов пък каза, че иска оставката на един от своите заместници, който е в списъците на сътрудници. Принципен сблъсък ли се очертава?
Ако е принцип, това ще бъде принципът за лустрацията. Никъде в държавната администрация не би трябвало в такъв случай да има хора, които са работили за бившата Държавна сигурност. Тук става въпрос и за МВР, защото премиерът каза - те са работили професионално. А разузнавачите да не би да са били в свободното си време разузнавачи? Така че, ако става въпрос за един и същи принцип, то всички, които се занимават с някаква държавна работа, тук говорим и за шефа на митниците, говорим и за редица заместник-министри, говорим и за много депутати и т.н., просто трябва да се оттеглят. Това е принципът на лустрацията. Аз лично съм против него. Аз мисля, че тези, които са писали доноси, които са наклеветявали свои хора, които са мачкали, който се опитва да защитава някакъв демократичен принцип, те би трябвало да бъдат наказани. Но тези, които са работили за национална сигурност, за разузнаване, за борба с тероризъм и т.н., те няма за какво да се притесняват и няма нито едно основание да бъдат репресирани. Така че отговорът се крие в максималната информация. Нека да има информация върху досиетата и да се реши кой е бил доносник, а кой е действително защитавал национален интерес, кой е работил за чужда държава, както непрекъснато говорят, и то откъде - от външно министерство.
Не...
Ако са отворили да проверят няколко от информациите, които са писани, ще се убедят, че никой не е работил за чужда държава, но това е друга тема. Очевидно, че това се използва от правителството за разчистване на политически сметки. И още нещо, не знам дали ви прави впечатление - правителството непрекъснато противопоставя групи граждани на други групи граждани. Бяха лекари, учени, дипломати и т.н. Това се е случвало в някои държави с тоталитарен режим преди Втората световна война. Тази аналогия е много ясна.
Г-н Калфин, обаче от това, което казвате, могат да бъдат направени и други изводи. Вие казвате: тези хора, които са работили, разузнавайки, вършейки работа за България, защо да не си останат посланици. Ама те ще могат ли да си вършат работата като посланици в страна, която е научила, че този човек примерно е разузнавал срещу нея и нейни съюзници?
Затова, за да се реши този въпрос, аз първо мисля, че законът и този списък са голяма грешка. Между другото, в закона има един член, който позволява да не се изнася тази информация и който е също въпрос на политическо решение да се приложи или не този член. Но така или иначе очевидно, че правителството търсеше скандала, очевидно, че то не е разбрало от медиите за този скандал, знаело е преди това и въпреки това даже продължава да засилва ефекта му, ходейки и приказвайки в чужбина и това се търси умишлено. То се търси срещу интересите на страната ни. А ако ме питате какво трябваше да се направи, пак казвам - преди да излезе списъкът, трябваше да се направи внимателен анализ. Голяма част от тези хора работят на позиции, които нямат нищо общо. Те не са сега действащи разузнавачи, няма такъв в този списък по закон. Да се види в кои страни са работили, какво са работили. Аз ще ви дам, без да споменавам имена, защото не е моя работа, но има хора, които са смехотворни. Те са били в службите един ден буквално и те не са написали нито един документ, но влизат в общия списък. Аз не мисля, че един такъв човек би могъл да се притеснява да бъде посланик и да представлява държавата. Така че, ако искаше да се избегне скандалът, което правителството очевидно не го искаше и правителството очевидно с цената на огромни щети за държавата търсеше този скандал, то имаше друг начин, по който да се подходи въобще по този въпрос.
Добре.
Между другото голяма част от тези посланици им изтичат мандатите така или иначе, така че също това са хора, които видях в списъка, които им предстои до месеци да се върнат в България. Това не можеше ли да се изчака и да се върнат. Аз съм говорил нееднократно с председателя на тази комисия и аз мисля, че комисията е вредна и законът е вреден, и съм го казвал. И молбата ми беше да прочетат правилно закона и поне хора, които не са на мандат... които са мандат, да изчакат да се приберат или да изчакат да се пенсионират, което не е толкова дълго време. Пак казвам, до няколко месеца сигурно една трета от този списък са хора, които им изтича мандатът и се връщат в страната. Очевидно, че в случая не се мисли за националния интерес, а се мисли за поредния скандал, който сега естествено му се търси продължението, никой не мисли за тези хора. Мислят как сега ще се сблъска за пореден път правителството с президента, защото това им е интересната тема. Пак казвам, това е за сметка на
националния интерес.
Накрая питам всички досега кое е най-важното за България през първото десетилетие, което изпращаме заедно в 2010 г., първото десетилетие на новия век?
Най-важното е, че България стана член на тези организации, на които искаше - стана член на НАТО, стана член на Европейския съюз, стана активен член на Европейския съюз и на НАТО с принос, не влачейки се на опашката. И българските граждани имаха възможност действително да започнат да усещат стойността и значението на тази солидарност, която има и в двете организации. За съжаление в последната година на това десетилетие ние започнахме да вървим обратно, ние започнахме да си поставяме различни цели от Европейския съюз и НАТО и техни... и това, което си поставят страните. Ние започнахме да вървим по обратен път и започнахме да връщаме тоталитарни методи в управлението на страната.
