Иван Искров, управителят на Българската народна банка, събеседник в "Годината" на Дарик:
За Вас кои са трите най-важни неща за България през 2010-а?
Не искам да градирам нещата, които са се случили, по важност. От гледна точка на функциите и отговорностите на институцията, която представлявам, безспорно това е доброто състояние на банковата система, независимо от кризата, през която преминаваме всички – и финансовият сектор, и реалният сектор не само в страната, но и в чужбина. 2010 г. като цяло беше и все още е една тежка година, в която навлязохме след една доста тежка 2009-а, задълбочаване на кризата в реалния сектор. Съответно и на банките не им беше много лесно със задълбочаването на проблемите при голяма част от техните клиенти в реалния сектор. Нашата система е много добре регулирана, с много добри буфери, изградени в годините преди кризата, така че както се очакваше, нямаше изненади за всички българи.
Т.е. за стабилни банки. 2010-а според Вас: стабилни банки, криза в производството и проблеми оттам за стабилните банки?
Ами, не. Проблеми от гледна точка на ежедневния бизнес. Както виждате банките няма да имат печалбата, която имаха през предходните години. За щастие тя е достатъчна, за да покрие всички рискове на техните портфейли.
А какво не беше свършено през 2010-а, което трябваше да бъде свършено?
Мога да говоря за системата, за която аз отговарям. През 2010-а си свършихме всичко, за което отговаряме по закон и съгласно международните ангажименти. Искам да обърна внимание, че освен регулацията на сектора, освен управление на валутните резерви, освен обслужването на бюджетни организации и други, които са ясно разписани в закона за БНБ, наша институция е един много предвидим и ангажиран партньор и в европейската система от централни банки, включително в сряда и четвъртък бях на заседание на ЕЦБ във Франкфурт. Може би вие сте първата медия, на която мога да кажа, че започна дейността и на Европейския съвет за системен риск, най-новия орган на ЕС. Така че всичко, което стоеше за решаване пред нас, мисля, че успяхме така с достойнство, с отговорност да го решим през годината.
Понеже сам повдигнахте този въпрос, спорът от тази седмица е дали тези държави, които не са част от еврозоната, ще се ползват от подпомагане в рамките на системата, ако се налага.
Това е различно нещо. Вие говорите за механизмите за оказване на подкрепа в рамките на еврозоната. Има два механизма. Единият би трябвало на български да звучи Европейски фонд за финансова стабилност със седалище в Люксемубрг, който е над 400 млрд. и е предназначен за подпомагане на държавите от еврозоната, а съответно има и един много по-стар фонд, който е за целия ЕС, който е под управлението на Европейската комисия, но това е друг проблем. Аз говорих за новата надзорна рамка, за която се говори от последните две години в ЕС, която на практика започва работа от 1 януари 2011 г. Това е една много по-голяма координация на паневропейско ниво, между европейските централни банки, в това число и БНБ, между европейските надзорни органи, които са над 50 на брой. В България знаете, че са само два - Банков надзор при БНБ и Комисията за финансов надзор. И се надяваме в бъдеще много по-рано да могат да реагират европейските власти на задаващи се кризи и по-успешно да могат да се координират, за да не се получи това, което се получи 2007-2008 г.
Какви са цифрите за финансовото състояние на България? Има ли обективни показатели, благодарение на които вие да кажете през 2010 г. България дали стигна дъното на кризата и дали нещата се оправят.
Ами има много цифри. Аз само преди десетина дни говорих пред вашите колеги, финансови журналисти на семинар, организиран от нас в Банкя. Изнесох някои статистически данни. На практика БНБ събира, анализира, обработва и публикува огромна по обем информация. Над 35 000 са показателите, които се следят ежемесечно от централната банка както в областта на платежния баланс, както в областта на паричната статистика, банковата система, така и за реалната икономика и процесите, които протичат. Така че от тази гледна точка има много показатели, които се следят. Разбира се, в крайна сметка събирателният показател, за който всички ние знаем и който се получава в края на нещата, това е състоянието на БВП, който е най-показателен дали една държава се развива положително или отрицателно. От тази гледна точка хубавото е, че след голямата рецесия, криза от 2009 г. вече второ поредно тричесечие българската икономика на тримесечна база расте и съгласно последните данни на НСИ този растеж колкото и да е малък все пак е положителен, имаме растеж от 0,5% на годишна база.
България излиза от кризата.
България излиза от кризата, разбира се, това е обобщаващ показател. Много е важно всеки да си погледна състоянието в неговия сектор. Ако погледнете отраслите, ще видите, че почти всички отрасли вече се отлепват от дъното, други растат много бързо, особено отраслите, които са насочени за износ, те вече няколко тримесечие растат. Но, разбира се, има отрасли, които продължават да изпитват затруднения, най-вече това са строителството и свързаните с него отрасли, текстилът в една значителна степен, електрониката за вътрешния пазар, въпреки че пък за международния пазар расте много добре и така нататък.
Ще има ли нужда България от външна финансова помощ, било то от Международния валутен фонд, било то от ЕС?
Всичко зависи от нас. Няма никаква причина България да взема пари отвън, тъй като имаме достатъчно средства в нашата финансова система. Вие виждате, че независимо от дефицита по консолидираната фискална програма, правителството продължава да има достатъчно високи фискални резерви както в БНБ, така и в търговските банки. Вие виждате, че съвкупните резерви на централната банка са почти без изменение, с много малко намаление за целия период на кризата. Така че всякакви прогнози, които слушахме през последните две-три години и от международни „експерти”, очевидно не се оправдаха и нямаме никаква причина да мислим, че ще бъде друго.
Понеже хипотези през годината бяха, че свършват парите от резервите и че това ще стане евентуално следващата година свършването на резерва, който е позволено да бъде харчен, за да бъде пък гарантиран валутният борд и че вече ще се наложи да вземем пари назаем.
Чакайте сега. Винаги трябва да се прави разлика между парите на правителството под формата на така наречения фискален резерв и брутните международни валутни резерви, които включват разбира се и на правителството, но огромната част от парите преди всичко са на самата централна банка. Много често не се прави тази разлика. Така че ако говорим за валутния борд, понеже много „специалисти” се изказаха, ясно е, че няма никакви притеснения, тъй като по дефиниция парите в обращение трябва да бъдат покрити по всяко време на сто процента с първокласни еврови валутни активи. Всяка седмица централната банка си публикува балансите в Държавен вестник. Ние сме уникална банка от тази гледна точка. Няма друга централна банка в света, която да е толкова прозрачна от гледна точка на изискванията на борда и вие виждате, че никога не сме падали близо до това минимално изискване. Дори ако не вземате предвид фискалния резерв на правителството. Т.е. теоретично, ако той е 1 лв. или 0 лв., пак покритието на борда е над 140%. Така че нека да правим разлика от тази гледна точка.
Т.е. бордът е гарантиран, но за текущо оцеляване…
Не може да има никакви въпроси в това отношение, а що се касае до парите на правителството... Правителството, както всяко едно домакинство, трябва да си прави сметката: колко пари има, колко възможности има за оптимизиране на разходите и така нататък. От тази гледна точка, разбира се, ние никога не сме си позволявали да правим оценка на политиките на правителството и на тяхното финансиране. Нито сега, нито в миналото. Ние винаги сме имали отношение що се касае до общия баланс, а именно балансът по консолидираната фискална рамка. Хубавото е, че независимо от тежките последни две-три години правителството е с един приемлив дефицит и има намерение да го намали под 3%, каквато е границата, сложена от Европейския съюз.
Банките през 2010-а. Вие всъщност споменахте, че те няма да имат такива печалби, каквито миналата година или няма да имат изобщо печалби…
Банките ще останат печеливши. Това, което казах, е, че банките не са изключение от общата картина от гледна точка на това, че го няма този растеж, който сме свикнали да виждаме.
Т.е. по-малко или повече ще спечелят.
Разбира се, че по-малко ще спечелят.
Но ще спечелят?
Да, тъй като банките консервативно провизират. И 2010 г. очаквахме в резултат на влошаването на кредитните портфейли банките да провизират по-консервативно, откъдето и печалбата за годината да спадне в сравнение с 2009 г., но разликата няма да е драстична. За 2009 година печалбата, по памет цитирам, беше около 720 млн. лв. Тази година очакваме печалбата на банките да бъде около 600 млн. лв.
Най-острата критика към банките за 2010 г. бе за това, че искат високи лихви за кредитите. Заради тези високи лихви колко по-малко от бизнеса поиска кредит през 2010-а?
Това е много условно и е много трудно да се отговори на такъв въпрос, тъй като кредитирането не е едностранен процес. Нека отново да напомня нещо, което съм казвал много пъти – че кредитът не е конституционно гарантирано благо. Кредитът е възможност и всеки един, който иска да вземе кредит от търговска банка, трябва да докаже, че има капацитет да получи този кредит и да го обслужва. На второ място, нека не забравяме, че банките не са престанали да кредитират през годината. Просто кредитният растеж е много нисък, но той е съизмерим с другите страни в ЕС.
Но има растеж на кредитите?
Да, малък, но има положителен растеж. През 2009-а общият кредитен портфейл беше около 50 млрд., 50 и нещо млрд. лв. сега е около 51,5 млрд. лв. тоест имаме растеж под 1%, но нека да не забравяме, че има много държави, включително в еврозоната, където растежът е отрицателен. При това обръщам внимание Европейската централна банка и страните от еврозоната – на Франция, на Австрия, на всички държави там, наляха огромни по размер, по мащаб средства, стотици милиарди в банковата система, с цел да стимулират кредитирането и в крайна сметка се очаква растежът на кредита в еврозоната да бъде като този в България. Това е обратната страна на въпроса, тоест не е само в това дали банките искат да кредитират, а дали някой им иска кредит, тъй като ако вие се чувствате добре, получавате си редовно заплатата, оптимист сте, естествено, че ще отидете в банката да вземете кредит за ипотека или за кола, но случаят през 2010 г. не беше такъв. Много хора си загубиха работата, други бяха с намалени заплати, така че нещата са двустранни.
Високи ли са лихвите в България? Какво показват сравненията с другите държави в Европа. Могат ли да паднат лихвите?
Лихвите могат и да паднат, могат и да се качат. Лихвата е цената на кредита и тя зависи както от цената на ресурса, с който банката разполага, тоест най-вече, най-грубо се изразявам, лихвите по депозитите, които нашите банки плащат, така и от риска, който се калкулира в кредита. Така че ако продължим да водим благоразумна политика, която да се оценява добре и от местните вложители и инвеститори, и от международните, очевидно е, че лихвите ще се задържат, може и да паднат. Ако покажем по-лоши баланси по фискална програма или друго, е възможно лихвите да се качат. Тоест това не е един перманентен, замръзнал процес.
Вярно ли е, че в Австрия или в Германия можеш да вземеш много по-евтино кредит, отколкото в България?
Логично е в Австрия и Германия да се вземе по-евтино кредит, тъй като тези държави първо са страни членки на еврозоната, знаете, че лихвата на Европейската централна банка е 1% и преди малко казах, че ЕЦБ, за да стимулира кредитирането, наля стотици милиарди. Но и рисковете там са различни от тук. Затова аз винаги съм казвал, че трябва да се сравняваме със сравними с нас държави. Трябва да се сравняваме с Румъния, Унгария, Полша, този тип страни, а не с Германия, Франция, държави, които са далеч по-напред в…
А лихвите там?
Ако се сравняваме с новите членки на ЕС, лихвите в България не са нито най-високите, нито най-ниските, България държи около златната среда, като ако гледаме дори последната справка на ЕЦБ, ще видим, че по така наречените потребителски кредити България е с лихви измежду най-ниските в новите страни членки. Нещата не са еднозначни.
А вярно ли е, че българите си държат прекалено много парите в банки. Нараснаха ли депозитите през 2010 г.? Проблем ли е това за икономиката, че хората ги е страх да си харчат парите и си ги спастрят за още по-черни дни.
Вярно е, че българите имат доверие в своите банки и си държат парите в банките. И това е обяснимо, тъй като няма много възможности за алтернативни инвестиции. В същото време и българите се понапатиха от доста рискови инвестиции през предходните години, така че най-безрисковата инвестиция е в търговските банки. Затова през цялата 2010-а наблюдаваме нарастване на спестяванията в търговските банки.
Икономисти казват, че това е лошо. Когато хората си прибират много. Не че ги държат е лошото, а че се събират много пари, вместо да ги въртят в икономиката.
Вероятно тези икономисти, за които говорите, имат предвид, че по-малко се потребява. Когато спестяваш, по-малко потребяваш. Пък никой не е по-умен от отделния спестител, семейство или фирма, които най-добре могат да си направят сметката дали сега е моментът да харчат или да…
Нараснаха ли депозитите?
Нараснаха, да, с около 3,5 млрд. през годината, пак цитирам по памет.
Това по-голям темп на нарастване ли е спрямо минали години.
Това е нормален темп на нарастване и е много добър темп за кризисна година. Това, което виждаме, е, че има и доста депозити, които идват от чужбина. Тоест благодарение на нашата добре регулирана финансова система, относително добри лихви и да не забравяме, че България не облага лихвите, както в някои страни от Стара Европа или от старите членки. Това е позитивен сигнал, който се дава на чуждестранните вложители, някои от които си преместват вложениията в България.
Може ли чрез банковите регулации да повлияете още на бизнес средата в България? Правите ли такива планове.
Може, да. Винаги банковата регулация има пряко отношение към активността на банката и към нейната склонност да поема риск, съответно по-настоятелно да търси клиенти, да кредитира или да се въздържа.
Правите ли такива планове?
Точно тава сме правили. Неслучайно винаги съм казвал, че това състояние на нашия сектор не е паднало от небето, то не се е случило от самосебе си.
През 2010 г. кое е важното, което направихте в тази посока?
Те са вързани нещата. Регулациите не се гледат месец за месец. Те се гледат в един по-дългосрочен период. Като цяло политиката, която води централната банка, винаги е била антициклична. До 2008 г. централната банка се опитваше да възпрепятства кредитния процес, тъй като беше изключително бурен и да кара банките да трупат повече мазнинка, да трупат повече капитал за лоши дни, да трупат по-голяма ликвидност. Спомняте си, че нееднократно сме критикувани и от журналисти, и от някои други наблюдатели, че видите ли възпрепятстваме едва ли не растежа, като караме банките да бъдат много консервативни. Сега този тип критици са много тихи, тъй като пък след 2008 г. централната банка промени регулациите с оглед да стимулира банките да кредитират, осигури им по-голяма ликвидност чрез регулацията на минималните задължителни резерви, промени няколко наредби, за да позволи на банките да бъдат по-гъвкави във взаимоотношенията със своите жизнеспособни клиенти. Там, където фирмата е заминала, очевидно е, че трябва да се върви към обявяването на несъстоятелност на фирмата, фалит, събиране на обезщетенията, но огромната част от фирмите в страната не са в това положение, те просто са затруднени от гледна точка на икономическия цикъл на кризата, жизнеспособни са, и банките, благодарение на нашите промени в наредба 8 и 9 и така нататък, получиха възможност да бъдат по-гъвкави, когато предоговарят съответните взаимоотношения, най-вече кредити, да могат да дадат един по-дълъг хоризонт на изплащане на кредита, връзване на паричните потоци на фирмите.
Как се отрази финансовата криза в Гърция през тази година в България?
Това беше също една голяма спекулация, която се появи в средата на 2009 г., че видите ли, много е застрашена Централна и Източна Европа. Трябваше да повярваме, че кризата е започнала оттук, а не от Ню Йорк и Лондон, но всички знаем, че нещата не са така. Кризата започна от Америка. И винаги тук сме стояли по-добре. Имам предвид не само България, имам предвид и страните от Нова Европа, новите членки. Сред това пък, когато възникна проблемът с големия дефицит на Гърция, спасителният план от фонда и Европейската комисия, пак се намериха и официални институции в това число, да говорят как България, Румъния, Сърбия, всички тези страни в района много ще пострадат от тази криза. Ще има масово изтичане на депозити и така нататък. Виждате, че нищо такова не се случи. Обръщам се и казвам: вярвайте си на централната банка, не слушайте всякакви специалисти пишат в уеб мрежата.
Добре, но банки от държави, които са закъсали, не е ли логично да изнасят пари от клоновете си, където са натрупали такива?
Не е логично, защото вземете за пример гръцките банки. Отварям една скоба: в България гръцките банки не са гръцки, тъй като са наши банки, регистрирани по местното законодателство, те са с гръцки собственици и са изцяло под надзора на БНБ, не на гръцката банка, където регулациите са много по-стриктни и много по-високи като изисквания за ликвидност, за капитал и така нататък. И второто, което е, когато имате една по-голяма икономическа криза или рецесия да го наречем в Гърция, логично е това, което наблюдаваме. Банките майки от Атина напротив натискат своите банки в България, в Румъния, Полша и така нататък да правят по-големи печалби и повече да кредитират, за да могат да правят печалба за групата. И затова нямаме никакво напрежение между банките майки и банките, които са регистрирани в нашите страни. Напротив, така наречените гръцки банки, както и другите банки работят спокойно и търсят нови клиенти.
Това беше годината, в чието начало България се готвеше да въвежда еврото, да започне да го въвежда. Добре ли стана, че не го въведе?
Вижте, ние нямаме изменение в стратегията, която е приета преди много години. Стратегия, която на практика се подкрепя от почти всички парламентарно представени политически сили, а това е стратегия за приемане на еврото, когато това стане възможно и дотогава запазване на валутния борд. Друг е въпросът, че процесът на приемане на еврото в Европейския съюз не е просто технически проблем, той е политически. И от тази гледна точка виждате, че няма как когато има проблеми в самата еврозона, няма да са много радостни, ако някой чука на вратата, за да влезе вътре.
Кога е възможно България да въведе еврото?
Не искам да се ангажирам с дати.
България е готова днес, това искате да кажете?
България има по-добри показатели от страните в еврозоната и това е обективно, това го виждате в ежедневната информация, която излиза.
Тогава има и обратната логика, г-н Искров, ами пък защо да се хващаме с тези, дето са зле и защо да въвеждаме тяхната валута?
Ама вижте, това е политически процес. Европейският съюз се състои от общи институции, споделени ценности и в крайна сметка и от обща валута.
Ще споделяме като британците. Те си имат лира.
С изключение на старите страни членки, които са си договорили клауза за неучастие, каквито са Дания и Англия, всички нови страни членки, включително и евроскептичната Чехия, нямат клауза за неучастие. Тоест един ден държавите трябва да станат членове на еврозоната. Но това не е проблем, върху който да се акцентира ежедневно. Важното е ние да си вършим нашата работа, да си държим нашите публични финанси под контрол, финансовата стабилност под контрол, да растем. И да конвергираме към това, което има в Стара Европа.
Към днешна дата кое е по-добре за България - да въведе еврото или не да махнем всички политически въпроси, да бъдем като едни британци със различна валута и споделени с всички останали ценности или да имаме евро?
Като ви дам данни от онзи ден. Виждате че в момента има една свръх некоординираност в еврозоната по отношение на комуникацията. Тоест никой не се опасява за еврозоната, но това, което е неприятното, което го виждаме всички ние, е това много говорене от кой ли не. От една страна, днес каже нещо госпожа Меркел, на другия ден я опонира Трамонти – министърът на финансите на Италия. След това каже нещо Саркози, после го опровергае Юнкер и така нататък. И всички тези некоординирани изказвания на практика идват като манна небесна за играчите на финансовите пазари, които постоянно отварят спредовете на страните от еврозоната. И ако погледнете спредът за риск на България, той се измерва чрез така наречините кредит дифолт суапи (credit default swap), към вчерашна дата ще видите, че България като риск е оценена на 243 базисни точки, това е 2,43%. По-зле е оценена Румъния. И погледнете страни, които са били далеч по-стари членове и на Европейския съюз, и на еврозоната, благодарение на тези приказки как ги оценяват. Не говорим за Гърция и Ирландия, които по определени причини са оценени зле, но вземете една Португалия – двойно по-голям риск и съответно премии изискват инвеститорите – 438 базисни точки. Испания с по-лош рисков профил я оценяват и така нататък. Т.е. това е този ефкет на доминото, който се наблюдава от тази некоординираност от различните страни. Франция има 99 базисни точки, Естония е с 92, която е най-новият член.
Т.е. да го преведем.
Това, което казвам, е, че еврото ще бъде един ден национална валута на страната, но не e нужно въобще да бързаме към този момент. Тоест има неща, които трябва да си решим в нашата собствена родина, но нека видим новата институционална рамка, въобще новите механизми, които се договарят в еврозоната.
Добър ли е държавният бюджет за 2011 година?
Никога не сме си позволявали да коментираме бюджета от гледна точка на политиките.
Питам ви като експерт. Вие сте писал и вие бюджет, преди години като председател на бюджетната комисия.
Не може да се мешат нещата. Едно е да бъдеш председател на бюджетна комисия и политическо лице, друго е да бъдеш надпартиен управител на централна банка. Така че не ме връщайте в тези времена.
А каква е оценката ви за разместването на суми от различни фондове в държавата. Да вземеш парите от здравния фонд и да го преместиш в резерв, да преместиш парите от частните пенсионни фондове и да ги преместиш в НОИ.
Това, по което банката винаги се е изказвала, е общата макрорамка на страната и на бюджета. От тази гледна точка ние не се произнасяме и никога не го е правила това централната банка и преди мен, и по време на моя мандат, да се произнасяме по политиките. Ние се произнасяме по отношение на дефицита, на стабилността, нека така грубо да се изкажа. От тази гледна точка хубаво е, че заложеният дефицит за бюджета за 2010 година мисля, че беше 3,3 млрд. лв. Вероятно няма да се случи, ще бъде много по-малък, тъй като поне това, което виждаме като информация, която следим в банката, към края на октомври дефицитът по консолидираната фискална програма е 1,9 млрд. лв. Тоест това са положителни сигнали и за нас, и за международните агенции, които определят тези спредове, за които говорих. Тъй като знаете, че много внимателно се следят всички страни. Гледат се под лупа и колкото с по-малък дефицит е страната, отчита се, че е по-предвидима с по-малък риск, откъдето идва и по-малката рискова премия. Оттам идва влияние и върху лихвите, и върху общото възприятие на страната, и така нататък.
Тоест не влияе на стабилността това, че се разместват от едни фондове в други фондове пари, защото част от коментарите около бюджета беше, че това не е добре като общ сигнал от България.
Трябва да бъдем внимателни със сигналите, които излъчваме, това е което мога да кажа.
Добре, накрая свършва и десетилетието, освен 2010-а. Вие как гледате на това, което се случи през него. Кое е най-значимото за България. Впрочем голяма част от това време вие управлявахте и централната банка на България.
За мен това е едно успешно десетилетие за страната, тъй като ако се върнем на първия въпрос за състоянието на икономиката, на БВП, не е важно да се гледа само съответното число към дадена дата, но трябва да се гледа и тенденцията, динамиката на числата и ако погледнете само преди десет-дванадесет години БВП на глава от населението на България към средното за ЕС беше от порядъка на 26-27 процента. А само за едно десетилетие и малко отгоре България приближава към 50 процента, 44 процента. Много малко страни са направили такъв голям скок, на това искам да обърна внимание. Много страни пък намалиха съотношението. Примерно страни като Португалия имаха обратния процес на отдалечаване от средното за съюза. И което е много важно - вече няколко правителства последователно водят политика на макроикономическа стабилност, което е основата на растежа. Без да имате макроикономическа стабилност, не можете да имате никаква стабилност, нито по отношение на границите си, нито по отношение на различните социални групи, нито в политиката и така нататък. Така че най-общо мога да кажа, че това беше десетилетие на разума, на поддържането на фискалната стабилност и финансовата като цяло, откъдето имаме и тези резултати като страна. Иначе нямаше да бъдем допуснати нито в ЕС, нито в НАТО.
