Темата за храмовете паметници на културата, не трябва да се политизира. Статутът им на паметници не е проблем те да бъдат стопанисвани от религиозните вероизповедания и да бъдат използвани като храмове. Тезата е на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, който е член на парламентарната комисия по вероизповеданията. По думите му Главното мюфтийство води 56 дела за около 85 имота в страната, като не всички са религиозни храмове - част от тях били търговски обекти, имало и земеделски площи.
В интервю за Дарик Хафъзов не скри изненадата си от внесените от БСП промени в Закона за вероизповеданията, чиято цел е да стопират претенциите на религиозните общности за възстановяване на собственост на имоти - културни паметници държавна или общинска собственост.
Изненада ли проектът за промени, внесен от колегите ви от БСП и доколко той може да създаде напрежение между вас като коалиционни партньори?
Признавам, че внасянето на този законопроект и поправките в Закона за вероизповеданията до голяма степен смути и изненада не само мен, а и моите колеги. След като се запознахме, ние реагирахме доста емоционално, това е нормално, но бих искал да кажа, че БСП, въпреки че е наш коалиционен партньор, това с много условности, защото ние подкрепяме правителството, което е експертно.
Нямате коалиционно споразумение, в този смисъл?
Именно, така че те са самостоятелна и независима партия. Разбира се, че имат правото да вземат каквито и да е решения, понякога без да се съгласува това с нас. А дали това би предизвикало някакви сътресения, колизии или дълбоки противоречия, аз се съмнявам, защото ние работим доста усърдно, умело и успешно в много други направления, законопроекти, дейности. Така че не би трябвало само и единствено един проблем да създаде чак такива големи пропасти между двете партии. Би било редно да се консултираме по такива чувствителни теми. Щеше да е по-добре ако предварително имаме информация или някакво съгласуване с нас, но те са решили да подходят по този начин, за което аз лично не се сърдя. Даже тепърва ще коментираме с колегите от БСП как бихме могли да променим нещо по този закон или да коментираме на по-широка основа.
Казусът е доста сложен за решаване, защото вече в парламента има внесен и един друг законопроект от лятото за поправки в същия този закон, който предвиждаше всички онези храмове, които дори не са действащи и са принадлежали към дадено религиозно вероизповедание, да бъдат върнати със земята, върху която те са построени. Трябва в момента да се намери онзи тънък баланс между защитата на интерес за собственост и опазването на онези от тях, които са паметници на културата. Защо са нужни на вероизповеданията храмове, които са културни паметници? Това е едно много скъпо удоволствие и което и да е вероизповедание едва ли има ресурса да поддържа.
Ще се опитам да ви опровергая. Искам да ви обърна внимание на факта, че всички теми, които засягат религията или изповеданията като цяло са от изключително важна и обществена значимост. Всяка една тема, която политик или религиозен деец повдигне пред обществото, намира изключителен резонанс. Това е интересно, понякога даже е вълнуващо, а понякога става и опасно. Бих искал обаче да кажа, че на този етап мюсюлманското вероизповедание разполага с множество национални и регионални паметници на културата като собственост. Защо това не е проблем, защо джамията, която е в Монтана, така наречената Хаджи Хюсеин джамия или Осман пазван оглу във Видин, която е също национален паметник на културата, е собственост на мюсюлманско изповедание. И това само по себе си не води до абсолютно никакви проблеми.
Тя действаща ли е?
Разбира се, тя е действаща.
Как се справяте с опазването на този паметник?
Подобни джамии има на много други места в страната. Аз мога да ви кажа, че такива джамии има почти в цялата страна и това само по себе си не е някакъв проблем. Защо именно повдигаме въпроса за тези джамии, които в момента са национален паметник, одържавени или общинска собственост и не функционират като такива. Едното не пречи на другото. Ако те бъдат възстановени по силата на някакъв закон или съответно по съдебен ред, те пак могат да си останат като паметници на културата, но същевременно да бъдат използвани по предназначение. А тяхното предназначение не е зададено със закон от вчера или днес, а по право, което имат вярващите от векове насам. Дали могат да се грижат? Държавата може да продължава да подпомага съхранението, реставрацията или консервацията на такива храмове. В момента нима нямаме частни...
Знаете, че редовното богослужение в един храм, бил той християнски, мюсюлмански има опасност дори да наруши някакви едва възстановени негови фрагменти, знаете за какво става дума.
Има начини да бъдат съхранени и запазени тези култови сгради и същевременно да бъдат използвани по предназначение. Не е редно, защото тези храмове са строени от ктиторите, дарителите именно с цел да бъдат използвани за богослужение. Аз ви питам, редно ли е държавата да претендира собственост върху имоти първо, които не е построила и второ, не използва по предназначение. Кой, кога и защо, с какви мотиви е отнел тези храмове от религиозните общности и изповедания?
Аз мога да ви отговаря с другата крайност. През годините не за първи път се повдига тази тема, даже археолози и историци от БАН коментират, че през 1989 година до там се е стигнало, че църквата във варненско е поискала около 40 имота, в това число базилики в района на Плиска. Сещате се за какво време назад говорим и за какви паметници с историческа и културна ценност.
Православната църква претендира, без да има право на това, това ли имате предвид?
Това е според археолозите.
Вие твърдите, че една църква трябва да бъде приоритет и дейност на държавата.
Говорим за исторически паметници.
Сградата, в което вие се помещавате, утре може по силата на някакъв закон, претенции или презумпция да бъде обявена за паметник на културата. Това обаче не пречи тази сграда да бъде използвана от вас, това се опитвам да ви кажа. Съхранението на сградата и използването на сградата сами по себе си не са две дейности, които са несъвместими, като цяло могат да бъдат запазени. Това че по време на богослужение може да бъде навредено или да бъдат повредени фрески, икони е изключително несъстоятелно.
За мен това е една особено скъпа и трудна поддръжка, която вероизповеданията не могат да си позволят, не могат да кандидатстват дори и за евросредства.
По смисъла на вашата идея аз мога да ви издиктувам около 34 - 35 джамии в страната, които попадат в категорията паметник на културата с местно регионално или национално значение. Вие бихте ли се ангажирали да сезирате примерно държавата още утре да бъдат отнети от религиозните общности или от изповеданията, защото те не могат да се грижат за тях?
Не, разбира се. Не това е идеята.
А защо тогава го твърдите за тези, които в момента са държавна или общинска собственост.
Идеята е, че за част от имотите, за които мюфтийството вижда аргументи, има своите основания да води съдебни дела, там в момента се помещават музеи, галерии, културни институции. Ето дават често за пример музея на религиите в Стара Загора. Това е една бивша джамия.
Чудесно. Тогава отново по силата на вашето изказване, аз разбирам, че тогава държавата може да предостави галерии, сгради, музеи за богослужебна практика. Така ли да разбирам? Опитвам се обясня следния абсурд. При положение, че така както едно религиозно изповедание не би трябвало да притежава примерно военно поделение, защото това е в прерогативите и функциите само и единствено на държавата, по същия начин, защо трябва да е редно държавата да притежава храмове, които са във функцията и прерогативите на религиозните общности и изповедания. Това от гледна точка на религията е не само оскверняване на този обект, но и накърняване на религиозни чувства. Аз многократно съм питал хора, които претендират за това, че държавата трябва да запази собствеността си върху тези храмове, дали знаят какво се причинява по този начин на вярващите хора, които виждат как се оскверняват тези храмове. Вие имате ли представа колко е обидно това за самите вярващи.
Нали знаете, че пък за много от тези сгради не могат да се намерят документи, свидетели, че в близките 80 години в тях е имало изобщо служба.
Което означава, че ние имаме съмнения, че тези сгради навремето са били построени точно с намерението да бъдат използвани за музеи, а не за храмове, това ли?
Не.
Ако ние имаме чувство на справедливост, ако разбираме нещата в дълбочина, в тяхната житейска философия, най-вече цивилизационна, ние като хора демократи, като хора, които разбират нещата в дълбочина, сами по себе ще дадем право и преимущество на религиозните общности и изповедания, защото то е ясно, че един храм има една основна функция и всички други се наричат епифеномен. Тоест второто качество на храма да бъде музей, да бъде паметник, не би трябвало да пречи на първата функция - да бъде използван от вярващите хора. Аз не бих искал да говоря като религиозен апологет. Опитвам се като политик да обясня, че това е дълбоко антидемократично. И аз като един демократичен човек се опитвам да разбера едната и другата страна. И смятам, вече го казах пред ваши колеги, за мен завета на Левски е много важен в случая. Това е: Свобода и всекиму своето.
Всекиму своето, въпросът е да не се вдига градуса и на общественото недоволство.
Повдигате друг въпрос. Какво означава да се вдига градуса?
Доколко темата се използва политически и доколко с този ход вашите колеги от БСП в момента се опитват да повлияят на този политически нюанс?
Това е въпрос, който трябва да отправите към тях. Лично аз смятам, че тези теми не трябва да се политизират и по този начин, когато се налага да навлизаме в полето на религиозните чувства , дейности, ние по някакъв начин се опитвам да внасяме смут или вмешателство. Затова всекиму своето, за да не се налага нито едната, нито другата, нито който и да е да спекулира с тези проблеми. По отношение обаче на обществените настроения, вие повдигате един много важен въпрос. Защо обществото трябва да се дразни, дали в момента политиците се водят по нагласите на обществото или обществото се подвежда по политическите лозунги.
Вашият отговор?
За голямо съжаление, взаимно. Аз имам критика и критично отношение не само по тази тема, а по доста теми, които касаят малцинствените религиозни, културни, етнически, езикови проблеми. Имам доста сериозна критика като смятам, че ние имаме създадени митове, които се опитваме изкуствено да поддържаме, да лансираме и може би след тази тема, която обсъждаме вие ще пристъпите и към другата тема, която също е мит - дали е трудолюбив българинът като цяло. Аз смятам, че имаме три мита, които поддържаме. Това са, че ние сме толерантни, че сме работливи и гостоприемни. Мога да изтъкна изключително много доказателства и аргументи в подкрепа на моето изказване, но не твърдя, че няма такива хора. А общите обществени нагласи за голямо съжаление, в по-голямата част като процент са в обратната посока на нашите твърдения.
По много теми можем да разговаряме с вас, но за да ви върна към казуса, за който все пак коментираме. Кажете от всичко онова, което до тук изложихте като теза, да разбирам ли, че не споделяте основното твърдение на мнозина в България, че държавата е единственият гарант за опазване на културното и историческо наследство, онова, което е с национално значение?
Държавата трябва да бъде водещият гарант, но не може да бъде единствен, защото както видяхме на този етап не се справя по необходимият начин.
И вероизповеданията май не успяват, да не решите, че всичко е само на база различни вероизповедания. Колегата ви Пламен Славов изтъкна, че поправките не касаят нито едно от вероизповеданията. Но много историци и археолози се обръщат с призив към църквата да не се служи вече в църквата в Батак, защото онова, което се е случило на този паметник на културата, откакто има активно богослужение, според експертите, вреди.
Вижте, това е един поглед върху нещата, това е едно мнение, хипотеза. Твърди се, че вреди, някой твърди, че вреди. Кой го твърди? Някой, който е заинтересован.
Хора, които са работили по стенописи и чиято работа е да спасяват, а не да унищожават културно наследство.
Доколкото знам такава е целта и на митрополит Николай. Така че това, което ми е известно е, че църквата в Батак се управлява и поддържа много по-добре, отколкото преди. И доколкото ми е известно костите на мъчениците са поставени в саркофаг и се съхраняват много по-добре, отколкото подложени на влага и на други атмосферни влияния. Това че преди се е късало билетче, а сега всеки един има право да влезе, за да почете паметта на мъчениците. Това е разликата, която виждам аз. Не знам за каква друга разлика говорите вие или тези, с които сте разговаряла.
От казаното до тук ще текат по-остри дискусии, да не казвам остри, но с висок градус емоция в парламента по промените.
Тези теми са много интересни. Ето виждаме, че обществото се вълнува на тези теми. Аз обаче имам една критика към цялото общество, към самия себе си, към всички, че много често си налагаме цензура, за да не говорим всичко, което мислим. Може би е дошло времето да си кажем много от истините. Наистина ли в момента ние сме готови и съгласни да поддържаме една несправедливост, която е била приложена към всички религиозни общности, но най-вече към малцинствените. Не само от времето на комунистическото управление и диктатура в тази страна, а и от преди това. Въпросът е, че е имало несправедливо отношение към религиозните институции и преди 1945 година, и след 1945 година. В момента ние ще поддържаме ли тази несправедливост или ще се опитаме да я преодолеем и да я поправим. Това е един от въпросите.
Справедливостта, уви, трябва да ни върне много назад във времето, когато исторически доста са смесени нещата, защото докато се чака това съдебно решение примерно за джамията в Стара Загора, там, където има действащ музей на религиите. Не случайно се напомня, че на мястото на бившата джамия преди това е имало храм, а храмът пък е бил построен върху тракийско светилище. В едно такова място колко несъгласни страни ще има.
Възможно е. Вижте, българската земя е земя на културата, земя на много цивилизации. Нормално е навсякъде да намерим нещо, на което да се възхищаваме. Да, навсякъде можем да копаем и да се възхищаваме. Аз мога да ви кажа, че и под вашата сграда може да има светилище, примерно. Под много сгради може да намерим, под Националната телевизия можем да намерим светилище. Това означава ли, че трябва да се преустанови дейността на телевизията в тази сграда, за да копаем под нея. Нещо друго искам да ви попитам. Има ли в момента религиозно изповедание, което да е регистрирано по силата на закона като тракийско изповедание, за да ги предоставим тези култови храмове на тях.
Тъкмо затова те трябва да останат национални паметници.
А има ли място, където мюсюлманите в Стара Загора да се молят. А и нещо друго. Знаете ли, че под сградата на българския парламент е имало турско гробище?
А преди това вероятно нещо друго.
Ето абсурдността на ситуацията. В момента фактическото положение е важно и ние коментираме това.
Да, много от нещата са в ръцете на съда.
Да, но с този закон ние се опитваме да изземем функцията на съда като арбитър в тези спорове. С този закон вече не се дава възможност на изповедания или религиозни общности да претендират, за какъвто и да е култов храм или сграда, която представлява храм, да претендират за нея по съдебен път и ред. Ето това е ограничение, което е един вид признание, че държавата и общината е в слаба позиция, не може да поддържа и да защити своите аргументи и позиции, затова има нужда от вмешателство, от поддръжка и протекции, за да може служебно да получи и да продължава да стопанисва тези имоти и храмове, без това да представлява интерес или претенция, от която и да е друга религиозна общност.
За 29 имота се водят дела или са повече?
Аз, доколкото знам от медиите, че се касае за 56 дела, които са за 82 или 85 имота. Не всички разбира се са религиозни храмове, част от тях са търговски обекти, земеделски площи и така нататък.
