Грънчарова: Първата ни еврогодина? Не е зле!

Каква оценка на първата еврогодина на България дава министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова – интервю за предаването „Денят” на Дарик радио.

Когато заехте поста министър по европейските въпроси прогнозирахте трудна първа година от европейското ни членството. Такава ли се оказа тази година за българите, за страната ни?

Струва ми се, че не са необходими някакви гениални пророчески качества, за да предвиди човек, че годината, която олицетворява едно ново начало ще бъде трудна, ще бъде предизвикателна. Нито е необходимо пророчество, за да кажем че и 2008-ма година няма да бъде лесна. Във всеки случай обаче имайки зад гърба си вече повече от десет месеца в условия на реално членство, мога да кажа че не е зле.

Всъщност кратката оценка за присъствието ни в Европейския съюз наистина би била „не е зле”. Защото България е измежду онези млади и свежи държави-членки на ЕС, които в много голяма степен запазиха темпа на реформите и това се отразява включително и на онези ключови параметри, каквато е икономическата рамка. Допускам, че всяка една страна би се радвала първата година на членство, когато голяма част от реформите на практика прохождат, да има икономически растеж по-висок от предходните години, да се радва на преки чуждестранни инвестиции, надвишаващи размера за предходната година, и да се движи в правилната посока, при това маркирайки една добра тенденция.

В същия момент обаче, струва си, в края на първата година да се опитаме да подходим и критично към всички онези трудни предизвикателства, които ако не се решават в движение, в перспектива ще се явят като задълбочаващ се проблем на страна-член. И точно от тази гледна точка анализът на първата година предстои. Хубавите новини са, че освен икономическия растеж България добре функционираше в условията вече на европейски правила. И от тази гледна точка за мен като министър по европейските въпроси е много важна статистиката, която показва, че по степен на хармонизация на европейското законодателство ние се движим много отчетливо напред. Ако в края на 2006-та и началото на 2007-ма година България заемаше 22-ро място сред всичките държави-членки по степен и скорост на хармонизиране на своето законодателство с европейското, то в момента ние се подреждаме на 11-то място. Това означава някаква предвидима рамка, включително и предвидима рамка на получаване на писма за неизпълнение на задължения, които сме поели в хода на преговорите или с последващо законодателство.

Това е наистина резултат, за който си струва българската администрация да бъде окуражена. В същия момент добре е, че към края на година ние можем да кажем „всичките оперативни програми са одобрени и те започват да работят”. 2008-ма година обаче ще ни представи много по-реална картина за това как точно ще усвояваме и ще инвестираме тези средства. Как точно сме изградили административния си капацитет, как сме поставили законодателната рамка и дали всичките подготвителни действия ще дадат резултат.

Кое може да се сложи в графа „несвършено”, в първите ни задачи за следващата година?

Политическият календар си е много стриктен. Със сигурност темата „Правосъдие и вътрешен ред” ще бъде актуална и през 2008-ма. Уви, ясно за всеки и български и европейски гражданин е, че реформите в този толкова чувствителен сектор не се случват нито за един ден, нито за една година. Януари България ще получи междинния доклад по отношение на начина, по който се справя със шестте показателя за напредъка по „Правосъдие и вътрешен ред”, а в средата на годината ще получи един много по-обемен и завършен доклад, който ще оцени напредъка. Т.е. темата „Правосъдие и вътрешен ред” ще е важна тема, по която ще се измерва нашия собствен напредък като държава-член на ЕС. От тази гледна точка конкретните действия, които Министерството на правосъдието предприе, включително действия, свързани с непрекъснат и пряк диалог с неправителствения сектор, се надявам че ще бъдат добре оценени. Всички обаче виждаме и това проличава и във всяко едно изследване на общественото мнение, че българското общество като цяло продължава да смята проблеми като „борба с корупцията” и „борба с организираната престъпност” като остри проблеми на нашето ежедневие.

От тази гледна точка много е важно не само да не отслабне интензитета на усилията, но по някакъв начин да се опитаме да го насърчим, да го увеличим и да го канализираме. Така че в максимално кратък срок компетентните ведомства – Министерството на правосъдието и МВР, да дадат и да предложат резултат, който да позволи на Европейската комисия да препоръча вдигане на механизма за сътрудничество в областта на „Правосъдие и вътрешен ред”.

Промени ли се качеството на живот през първата година на еврочленството ни? Със сигурност българите си задават този въпрос, не само онези, чийто хладилник не се е напълнил, даже напротив, поизпразнил се е в първата година, не само другите пък, които не са успели да се възползват от правото си да пътуват само с една лична карта до Европа, защото примерно нямат средства, за да си го позволят, за съжаление.

Това е въпрос, на който всеки един от нас дава индивидуален отговор. Във всеки случай, ако 2007 година е в много голяма степен година на продължаващата макроикономическа стабилност, очевидно е, че нетърпението става все по-голямо към промяна на микроикономическата ни битност, към промяна на наше собствено, битово ниво, която някак си да ни даде малко повече стимул за самочувствие. И подозирам, че и 2008, и 2009 ще я свързвам с такава промяна. Разбира се, тя най-бързо обхваща и обхвана вече най-екипната от българското население. Уви, в периоди на преход, в периоди на солидна промяна на едно общество има отделни обществени слоеве, които са най-печеливши, и отделни сектори, които някак си са най-уязвими. И точно поради тази причина усилията трябва да са насочени към комбинация между реформи за съхраняване на икономическия растеж и в същия момент някакъв опит за социална грижа, насочена точно към тези части от българското общество.

Не знам кога ще се промени усещането на всеки един от нас за това, че стандартът му на живот върви към по-добре. Знам със сигурност, че макар и да не сме нация, в която оптимизмът застрашително да нараства, като цяло усещането за песимизъм малко намалява и това показва някакъв вид тенденция. Струва ми се, че през следващите 5-6 години ще има много положителна промяна в България. Все повече обаче въпросът се свежда не до това дали ще се случи, а кога ще се случи и ще спечелят онези политически сили, политически идеи, които са насочени към реформи, продължаване и ускоряване на реформите. За съжаление ние сме във втората половина на мандата на това правителство, опитът ни показва, че обикновено реформите се случват през първата част на мандата на всяко едно правителство. Сигурно е необходима много голяма доза политически кураж, за да продължиш и даже да ускориш реформите през втората част от своя мандат, но ще ми се да си мисля, че имаме ресурса да го направим.

Според едно социологическо проучване тъкмо членството на България в ЕС е причина за скока на цените през тази година. Мнозина са българите, които си обясняват факта, че олиото е на двойна цена, че ябълките са скочили, гонят европейските с еврочленството. Прави ли са българите да гледат с укор на Европа, когато пазаруват в магазина?

Може би това е естественият рефлекс да търсим простото обяснение за нещата, особено когато те се изразяват в негативни тенденции. И всички видяхме колко рязко скочиха цените на плодовете, на зеленчуците, на някои основни продукти в магазините. Във всеки случай икономистите имат много по-точно обяснение и те свързват това далеч не единствено с европейското членство, в много по-голяма степен с обща световна конюнктура, с цените на петрола, с цените на основни земеделски продукти на световните борси, с факта, че България е една малка и много отворена, сиреч много уязвима, икономика. Факт е обаче, че повишението на цените в някаква степен дойде и поради това, че дойде през първата година от членството ни в ЕС, инстинктивно се свързва със самия факт на членството. Оттук нататък все повече трябва да сме концентрирани върху онези реформи, които ще позволят един по-добър насрещен стандарт на живот на самите нас като български граждани.

Не се сбъднаха очакванията на Европа, нейните страхове, че първата година ще залее техните страни с наши емигранти, част от крими контингента ни ще се изнесе към ЕС. Как си обяснявате, че това наистина не се случи?

Никога не съм го вярвала. Всъщност, ако българското общество има свои собствени илюзии и страхове Европа не остава по-назад. Самото европейско обществено мнение някак си с годините и особено в последните години, когато всички ние видяхме едно изключително широко разширяване на ЕС, си подхрани свои собствени митове. Част от тези митове бяха, че това разширяване на ЕС е вредно за гражданите особено на онези държави, които някак си бяха свикнали. Поради факта, че собствените им страни са учредителки на ЕС. Поради факта, че това беше и продължава е пространство с много високи стандарти на сигурност, на икономическо развитие, на екологично развитие. Там имаше реакция срещу разширяването на ЕС. Там едни други национални политици се опитваха да обясняват също много от своите политически решения с това, че Брюксел е казал. Виждаме как една тенденция, далеч не само българска, тя много често става заразна, и много често създава среда на спекулации. Имигрантска вълна от България беше спекулация, беше страх в годините, в които ние все още бяхме в страна-кандидат и първата година членството на България показа, че такова нещо не се случи. То се потвърждава и от анализите, които всяка една държава член е направила тогава, когато решава дали да отвори своя трудов пазар и да го задържи ограничен и това ще бъде един от големите изводи на петото разширяване. Петото разширяване не предизвика имиграционни катаклизми в рамките на ЕС. Точно обратното, голяма част от държавите, в т.ч. и България, все повече изпитват недостиг на квалифицирана работна ръка и много често, когато дискутираме тези въпроси, нашият аргумент е, че ние имаме нужда от тези хора тук и ние сме заинтересовани от това да водим политика, която ще ги задържи тук, а няма да правим цялото европейско пространство пъти по-привлекателно за тях.

И точно това ще се случи в следващите години. Все повече българи ще решават да се прибират обратно в собствената си страна, защото тя вече е точно толкова държава член, колкото и всичките останали 26 страни - членки на ЕС.

Какво ни костваше победата като държава на тази битка, която успяхме да проведем успешна за изписването на еврото?

Освен самочувствие, така, което зареди много добре емоционално българите. Много хора, включително и политици, няма да скрия, смятаха тази битка за обречена. Някои дори я наричаха нищожна, но беше много важна победа. За нас като самочувствие правилно казвате, но и самочувствие не само, че тогава, когато имаме позиции и аргументи, можем достойно и интелигентно да ги защитаваме, но и самочувствие за това, че сме се присъединили към съюз, който слуша, който обявява културното и езиковото разнообразие не като клише. Добрият резултат дойде и той ще има ефекта на домино за всички онези страни, които след години ще се присъединят към ЕС, но които използват кирилицата.

Сега България е първата държава, която влиза заедно със своя азбука, но страните членки, които използват кирилица, ще се увеличат. Само ще спомена Сърбия, Македония. Те всички бяха изключително удовлетворени от тази малка, но много значима битка и победа на България. Еврочленството е начин на живот. Ако всички тези усилия си струваха като инвестиция, то беше основно заради това, че вече нямаме никакъв друг шанс, освен да се помирим с правилата. Просто нашият чисто български, казвам го малко иронично, чисто български рефлекс да търсим вратичките в правилата, които самите ние си измисляме, ще бъде в много голяма степен ограничен точно заради членството ни в ЕС. Мен лично това ме прави щастлива, защото това означава малко по малко да си подреждаме собствената си държава.