Политически интереси може би стоят зад решението на СЕМ да разреши на честотата на радио „Франс Интернационал" (RFI) - България да започне да се излъчва радио „Фокус". Това заяви пред Дарик д-р Дирк Фьоргер - ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер" за България и страните от Югоизточна Европа. По думите му липсата на прозрачност в ситуацията спомага за невъзможността да се определят реалните мотиви и интереси.
Ето какво каза той и за медийната ситуация в България пред Дарик:
На тайно заседание СЕМ даде честота на радио „Франс Интернационал" на радио „Фокус" - това стана без да се проведе дебат, без да бъде допуснат журналист на това заседание или пък представители на АБРО. Самите журналисти от радиото пък не бяха уведомени, че програмата им спира да бъде излъчвана. Как определяте всичко това?
От една страна това доказва продължаващата концентрация на медиите в България, но от друга страна то показва и липсата на прозрачност в собствеността върху медиите - има официални собственици, но от друга страна и неофициални, при които не се знае защо притежават определени медии и какви са техните мотиви. И на трето място бих искал да кажа, че би трябвало да се проучи в съответните регулаторни органи и комисии какви хора са представени, т.е. това може би са хора с определено минало или хора, които представят някакви икономически или политически интереси.
Тоест, според вас, зад това решение стоят търговски интереси?
Да, защото това не е била прозрачна операция и не се знае точно какво е станало. Може би тук става дума не за икономически, а за политически интереси. Ако такива решения не се взимат при прозрачност трудно може да се каже какви са били реалните мотиви. Освен това тук става дума за един пресен и актуален случай, за който няма все още много информация. Но аз по принцип съм скептичен, защото според мен тези слухове, които се носят в момента, би трябвало да бъдат предмет на обществен дебат, а не само слухове, които някъде се чуват.
За тези три години престой в България с какви впечатления сте от медийната ситуация у нас?
Мисля, че могат да бъдат разграничени две противоположни тенденции. От една страна според мен хората проявяват по-голямо уважение към журналистите и взимат на сериозно разследванията, т.е. медиите не са само едно средство за развлечение. От друга страна обаче и медиите в България подлежат на негативните световни тенденции - все повече се тривиализират, минават към жълтата преса. Също така една тенденция в България е и концентрацията на медиите.
Според вас кой е най-големият проблем в българските медии?
Аз вече споменах два аспекта - първо това е неясната собственост върху медиите, второ тривиализацията им, и третият проблем, на който искам да обърна внимание, това е липсващата правова държава в България. Според мен това е основният проблем тук, който рефлектира и върху медиите. Мисля, че в България има добри закони, но те не се спазват, не се прилагат и не се налагат, което съответно се отразява и върху медийната среда.
Българските журналисти достатъчно критични ли са спрямо управляващите?
Журналистите не трябва да са нещо като домашни кученца на политиците. Те трябва да изпълняват задачата си да критикуват и да разследват. В същото време политиците не трябва да обиждат журналистите, ако са разкрити верни факти за тях. Контролът е задача на журналистите, но те от своя страна трябва и да спазват правилата и да представят едно много високо качество на работата си, за да не попаднат самите те в ситуация да бъдат нападнати от политиците. Но проблемът е, че ако собствеността върху медиите не е ясна, то може да се стигне до ситуация, в която точно тези, които притежават, медиите не може да бъдат критикувани.
Какво мислите за медийния образ на премиера Бойко Борисов, когото виждаме по няколко пъти на ден в медиите у нас?
Трудно е да се отговори на този въпрос. От една страна в Германия имаме така наречения бонус на канцлера. Това означава, че канцлерът съгласно функцията си много по-често е в медиите, отколкото други политици. От друга страна обаче медиите трябва да се отнасят по-критично към съответния министър-председател. Това важи и за България, но и за Германия, където според мен журналистите трябва да са още по-критични, отколкото са в момента.
