Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, гост в "Годината" на Дарик.
С какви темпове съдът ще гледа делата срещу "Наглите", ще има ли приоритет предвид освен огромен обществен интерес, огромна обществена опасност на тяхната престъпна дейност? Възможно ли е да дадете от състави до зали, до насрочвания, разбира се, спазвайки процесуални срокове, така че за няколко месеца да приключва, в рамките поне на една инстанция, такова производство, пререждайки останалите?
Колега Вълчев, аз няма да ви дам обещание за срокове в цифри, месеци и седмици или половин година, но ще ви гарантирам това, което сторихме от гледна точка на възможностите на административните ръководители. Не само за тези дела, които предстоят, а и въобще за делата, които представляват определен интерес. И вие съвсем правилно се насочихте - да, създали сме специална организация. Аз, образно казано, оптимизирах графика дори на Върховния съд в сградата на Съдебната палата, за да се освободят повече зали за градския съд, където са най-много дела и където започват всъщност големите дела, това, което очаква нашето общество. В този смисъл откъм зали всичко е осигурено. Освен това практиката показва, особено в последната година, че съдилищата и председателите на състави си взеха бележка. И общо взето, винаги отчитат възможността и опасността едно дело да се проточи заради проблеми в самия съд и назначават резервни съдии, запасни, което дава възможност дори нещо, недай, Боже, да се случи на някой от съдиите делото да продължи без прекъсване и да не се налага започването му отначало. Но ми се иска да се надявам, че освен тези мерки и, разбира се, в сроковете, определени от процесуалните закони, съдът ще си върши своята работа. Но по-важно, и това показва опитът, че всички страни, които участват в производството, съобразно техните интереси също трябва да изпълняват своите задължения.
Още малко за "Наглите". Това е случай, в който лично министър-председателят в къщата си, пише в печата, организира хващането на тази група, вътрешният министър, главният прокурор се ангажират лично с действията по залавянето им и се пита на какво ниво ще бъде ангажиментът на съдебната власт?
Единствено на нивото на Конституцията и на законите. Съдът, уважаеми колега Вълчев, е съвсем ясно, че не е борец за едно или за друго освен за справедливост, и съдът е длъжен да бъде арбитър. И аз винаги се радвам, когато представителите на другите системи си вършат работата, според тях. За мен е важно съдът да си върши работата така, като пише в законите, и няма да се ангажирам с едно или друго. Пак казвам, съдът се ангажира, за да създаде възможност, и не само по това дело, не само по това дело, да премахне организационните пречки и да спазва законите и процесуалните срокове, предвидени в тях. Но иначе той е арбитър.
Имате ли пример от 2009-та или повече примери, за резултатността на работата на българския съд? С това не искам да кажа да дадете примери за осъждане с осъдителни присъди, но примери за приключване на един спор, който е от голяма значимост за цялото общество било с извода, че някой е невинен или някой е виновен.
Вижте, в самата гилдия трябва да бъдем съвсем честни, да си говорим нещата такива, каквито са и за нашите слушатели. Така със смесени чувства се посреща въобще квалификацията дела с особен обществен интерес. Аз знам, че за журналистите, за хората наистина определени дела някак си се извеждат на преден план.
Оставете, оставете журналистите.
Не, става дума за посредници на обществото.
Просто кажете, че това идва от Брюксел. То от Брюксел идва, те пишат списъци.
И от Брюксел. Те пишат списъци, точно така, да.
Те пишат, не журналистите го пишат.
Да, точно така. Ама журналистите изразяват мнението на обществото, което също изразява своите очаквания и насочва, концентрира вниманието си върху определени дела. Та в този смисъл вие знаете вероятно, убеден съм в това, самият Висш съдебен съвет изгради една специална комисия в началото на 2009 г., комисия, чиято единствена и основна задача беше проверката, наблюдението, контролът, анализът на такива дела, тези две групи дела - на списъка от Брюксел и на онези дела от обществен интерес, които самите ние определихме вътре в нашето общество като такива. Тази комисия анализираше ежемесечно, посещаваше, тя беше в Бургас, във Варна, навсякъде, където имаше такива дела, на място хода и движението на тези дела, анализираше причините, да речем има ли, няма ли забавяне, ако има, на какво се дължи.
И какво анализира, аз не мога, честно казано, да се сетя, сигурно ще направя грешка, ама май не мога да се сетя такова дело да е свършило вече окончателно.
Защото ние някак си забравяме. Аз, ако посоча определено дело, ще има определена пристрастност може би. Например едно дело в софийската Съдебна палата през годината предизвикваше определен обществен интерес, предизвикваше дори и митинги пред съдебната палата, ако си спомняте...
Имате предвид Волен Сидеров?
Имам предвид Волен Сидеров. Ето то приключи например, да. Например то приключи. Приключиха дела, имаше едно транспортно дело, което също предизвика много голям интерес, случаят "Стависки". Така че делата са много и аз не знам...
Ама то е за припомняне. Смятате ли, че е излишен? Съдебната власт би трябвало също да прави обобщения в края на годината, с които да припомня забравената й работа.
Не. Вижте, аз не приемам крайната теза, че съдът говори единствено и само с актовете. Да, това е изразното средство на всеки един съд - тогава, когато той постанови акт. Но струва ми се, че тези, които имаме задължението да ръководим отделните съдилища, може би по-ясно трябва да казваме някои неща. Аз например искам да ви кажа, значи, датата е от есента на тази година, информацията е на Националния статистически институт, който констатира, че за съответния период са приключили, с 34% повече дела са завършили с осъждане.
Да, но осъждане имате предвид с...
Осъдителна присъда, да. И нарочно още тогава го запазих това листче и тази информация, защото ми се искаше да видя дали това примерно би било интересно за нашето общество, дали тази информация, която чрез информационните агенции беше на разположение, някой ще я коментира. Но очевидно никой...
С една трета повече хора влизат в затвора, казано най-общо.
Най-общо казано. Ето това е, има си цифри, данни, с които да не затормозяваме. И си мисля - ето примерно това според мен беше достойно да бъде анализирано, да бъде казано поне...
И вие в каква посока водите анализа - че е станал по-строг съдът, че преди е бил по-, простете, подкупен например.
Не, не, оставете тази посока. Аз просто смятам, че това е плод на подобрена работа във всички звена. Аз не искам тук да величая само съда, защото за да се стигне до едно крайно решение на съда преди него действат, работят редица други органи. Има предварително производство, има прокуратура, има други органи, има защита, има аргументи. Просто това е някакъв акт, защото, но малко се отклонихме от темата за комисията и за тези...
За анализа.
И за този анализ, защото искам да покажа, че съдебната система тогава, когато пред нея се постави и стане ясно, че един проблем е проблем на обществото, тя започва да работи, и то да работи сериозно. Ето го, пред мен е докладът, има 5-6 извода, които очертават основните причини например за забавяне на наказателните дела. Ако искате да ги кажа.
Хайде.
Това е анализът. На първо място злоупотреби с правото на защита. На второ - проблеми с призоваването. На трето - проблеми с експертизите и вещите лица, един много голям проблем междувпрочем по много от делата. На четвърто - проблеми при взаимодействието между съда и държавните органи. На пето - проблеми, касаещи слабости в дейността на разследващите органи в досъдебното производство, които водят до неоправдано забавяне хода на делата. Това са онези причини, които комисията.
Тоест проблеми в съдиите няма.
Не, защо - има.
В този списък.
Защо да няма, има. Има два, да речем, за един от тях вече казах, които не само анализирахме, но по които взехме и много конкретни мерки. Единият беше условията, възможността и ритмичното насрочване на делата, което сега констатираме, че е факт. Възможността за запасни съдии, за да не се отлага по вина на съда. И най-големият проблем, и беше констатиран и от Европейската комисия, и изрично посочен в миналия доклад, фактът на неоправданото връщане на някои дела от съда за доразследване, което бави, което създава впечатление, че съдът като че ли иска да се измъкне, да прехвърли горещия картоф, да го върне на прокуратурата и т.н.
А всъщност какво е според вас обяснението за такъв вид неоправдани връщания? Едното е наистина, което вие казвате, че даже може съдията, дето се вика, да помага на бандита, като размотава или пък че е некадърен, друго възможно обяснение.
Именно, именно. Да, казвам ви веднага. След като Европейската комисия констатира, обърна внимание и в самия доклад, а и ние чувствахме това, се извърши следното, за да ви кажа и подхода, защото не може и само с приказки според мен в една такава сериозна система. Ние извършихме по мое писмо до всички председатели на окръжни съдилища анализ на всички върнати дела за период от една година и половина. Тези анализи бяха обобщени на апелативно ниво, след което проведохме национално съвещание в София. Това национално съвещание следваше да обсъди тези анализи и да ги съпостави с тълкувателно решение, което има Върховният съд, дали причините, които сочеха тези анализи, съответстват и дали действията на съда са били съобразени с това тълкувателно решение. И трябва да ви кажа, че сега октомври, ноември при повторния анализ, защото председателите на апелативни съдилища бяха изслушани от Висшия съдебен съвет, при повторния анализ се констатира, и това е много радостно, и това трябва да се каже, намаляване на броя на върнатите дела от съда средно за страната над 10 процента, в определени региони над 50 процента, което показва, че целият този подход, всичките тези мерки, които бяха взети, дават резултат. А защо, защо връщат?
Само не ви разбрах. Вие искате да кажете, че Върховният съд е бил дал тълкувание...
Да, 2002 г.
...което при правилното му приложение нямало да се стига до толкова много връщания и, да кажем, ваши колеги са били недостатъчно информирани и не са го прилагали правилно. И като сте ги събрали и сте им го разказали, те вече са започнали да го правят.
Не, не.
Аз поне така ви разбрах.
Колега Вълчев, ние не си разказваме приказки. Ние слушахме анализите на тези колеги и ние давахме допълнителни аргументи към тези, които се съдържат. Тълкувателното решение междувпрочем е от 2002 г. и то сравнително ясно очертава параметрите, случаите кога и как, защо делата могат да бъдат върнати. Ние не си правим илюзията, че няма да има върнати дела. Въпросът е връщането да бъде наистина прецизно съобразено със закона, да бъде тогава, когато няма друг изход, и да не се формализира по някой път. Ето това според мен е разковничето...
Аз впрочем ви прекъснах, когато започнахте да отговаряте на въпроса защо връщат. Ще се опитам максимално популярно да го задам като обяснение. Едното е, защото са вързани с бандитите. Другото е, защото ги страх от тях. Третото е, защото просто не знаят как да приложат закона и то така се получава, че става в полза на бандитите. Защо връщат?
А защо не добавите например прекаленото желание да бъдат максимално прецизни и затова да го върнат? Защото вижте, аз пак казвам, съдът не е на едната страна.
То и вие казвахте, че са прекалено формализирани понякога законите в България.
Да, така е и продължавам да го казвам и сега.
И Европейската комисия го казва в доклада.
Да, и затова изводът беше, че тогава, когато съдът има възможност да отстрани допуснатите нарушения и това е възможно да се случи в съдебно заседание, без да бъде върнато делото, да не се прекалено много формализира това връщане. Както виждате, резултатите са налице. За мен те са важни. И резултатите са налице, защото в продължение на повече от една година ние проведохме сериозна работа със съдилищата. И образно казано, понеже ние трябва да бъдем и по-ясни за нашите слушатели, сега на всеки един съдия, когато, да речем, има колебание да върне или той би могъл, му бие една камбанка и той казва: да, да, да, ама това се следи, освен това има анализи, дай да прочета какво беше, и да намери основанието. Но ако трябва, разбира се, че ще го върне. За да запази правата на гражданите, естествено че ще го върне, когато има основания за това.
Още по-ясни да бъдем за слушателите. Това е седмицата на Крокодилите, освен на "Наглите", и там протече дискусията, която изглежда някак изцяло в полза на МВР тази седмица. Те казват: ние сме ги хванали тези хора, дали сме ги на съдебната система, те си ходят на свобода и ние сега застрелваме един, докато прави магистрален грабеж, и той е същият този, дето някакви съдии са казали, че е вода ненапита.
Вие ме връщате към дело, което е висящо и което предстои да бъде разгледано във Върховния съд.
Да, вярно е, че това е доста трудно да ви карам да правите коментар.
По никакъв начин, т.е. аз по никакъв начин няма да го коментирам, но искам да обърна внимание и да чуят и нашите слушатели. Това дело не е приключило. Не слагайте присъдата на съдебната система, преди да приключи. Много бързо се даваха оценки и по едно друго дело, преди да се произнесе Върховният съд.
Говорите за "Борилски"?
Говоря за "Борилски", да. има процедура. Едно дело е приключило, когато решението е окончателно.
А как да се реши обаче проблемът с процедурата при нас, че тя толкова трае дълго, че през това време тези, дето са в процедурата обвинени, продължават да правят това, за което са обвинени? Точно случаят, който вие, разбира се, не искате да коментирате, има този аспект. Някакъв Крокодил, хванат, че прави магистрални грабежи, докато се решава въпросът окончателно по процедура, той продължава да ги прави.
Ще ви отговоря веднага. Аз отдавна съм го казал и съм го написал, и винаги се боря, и го отстоявам. Трябва да се престане с илюзията, че наказателното право е магическата пръчка, която решава всички проблеми на обществото. Съдът е засипан чрез популисткото желание на една част от тези, които пишат законите, всичко да бъде сложено в Наказателния кодекс и всичко да минава по процедурата на Наказателно-процесуалния кодекс. Помните, преди една или преди две години аз ви разказах за едни щайги и за едни чували за 11 лева, които разглеждаше...
А свърши ли това дело?
Да, да, то още тогава беше свършило, което разглеждах. Да не бъда много професионално деформиран, да го кажа по-ясно - ние трябва да стигнем това, което говори и уважаемият председател Пенчев преди мен, до онзи консенсус в обществото, при което да кажем - запазваме територията на наказателното право и наказателния процес за наистина сериозните, сложни дела. Тези сериозни и сложни дела, понеже засягат сериозни права на гражданите, трябва да са гарантирани със сериозна процедура. Но когато са по-малко, тогава и самата процедура, самите съдии ще могат да ги разглеждат и по-бързо. Това е основното, това е разковничето. Не слагайте всичко в Наказателния кодекс, защото когато е в Наказателния кодекс, съдът е длъжен да приложи сложната процедура, за да гарантира правата. Защото по същата процедура се разглеждат и ето тези дела, за които ме питате, т.е. големите, сложните дела. Вие знаете ли каква е натовареността? Колегата Пенчев говори, аз няма начин да избягам от тая тема. Колега Вълчев, не може съдията в районния съд да има 738 наказателни дела годишно, не всичките са от общ характер с обвинителен акт.
По три на работен ден, повече.
Да, не може, от които едното е делото срещу г-н Валентин Димитров. И аз вчера имах повод да прочета - само по това дело, само този съдия е написал 150 страници мотиви, едно от 738-те му дела. Как да бъде бързо цялото това нещо? Значи, дайте да се разберем, аз не казвам да ги махнем от наказателния закон и това искам ясно да се чуе, и те някак си да останат ненаказани. Но ние трябва да разберем, че има редица дълги механизми и начини, по които държавата да санкционира тоя, който престъпва закона, и те са много по-бързи.
Чрез административни норми.
Чрез административните наказания, разбира се. Защото, простете ме, но когато лишаваш един водач от правоуправление за определен период, кажете ми крайния ефект - не е ли все едно дали това се е случило по административен ред, т.е. предвидено е по други закони, по много по-лесна процедура, той наистина е прегрешил, има защо да бъде наказан, и когато бъде лишен от същото това право през целия наказателен процес. Дайте да отсеем зърното от плявата, дайте да направим така, че наистина съдът и съдебната система по сложната процедура... Защото аз искам да кажа и друго. Аз не заемам и никога не съм заемал една от двете страни. За правата на гражданите трябва да има гаранция и тази гаранция е единствено в закона.
Впрочем хората ще останат с впечатление, че само с наказателни дела се занимавате. Те кои са повече - гражданските или наказателните?
Без съмнение гражданските.
И там също недоволството е заради бавност, неефективност. Какво става с предложенията ви някои дела да отпадат от трета инстанция, трудовите спорове, малозначителните. Вие впрочем по повод на точно тия предложения разказвахте тази история миналата година за делото, с което се е занимавал Върховният касационен съд, за откраднатите щайги за 11 лева.
Вижте, гражданските и търговските дела са две трети от всички дела, наказателните са само една трета, така че те, и техният обем, и понякога и сложност е много по-голяма, но те винаги остават малко в сянката на наказателните, т.е. дебатите се водят единствено и само с оглед присъди, наказания, Крокодили, не знам какви...
"Нагли".
..."Нагли", раздават се едни присъди предварително, преди делото да е влязло още в съдебната зала, докато гражданските дела, знаете ли, те засягат също по много голям начин човешки съдби. Ами, на човека и имотът му е важен, проблемът му е важен, границата на имота му е важна, отчуждението му е важно - правилно или неправилно, и т.н. и т.н.
Заради кризата по-натоварен ли е съдът?
Аз не знам дали заради кризата, но тази тенденция за увеличаване броя на делата е трайна, постоянна и за съжаление като че ли необратима.
Тя е сигнал, че очевидно обществото не може да намери други механизми да регулира отношенията вътре в него.
Тя обаче показва и нещо друго, което никой не забелязва. Има критики, обаче, след като расте броят на делата, това означава, че гражданите се обръщат към съда, значи те поставят на разрешаване проблема си именно пред съда. И аз съм го казвал и друг път. По този начин не бягам от отговора на вашия въпрос, но попитайте един гражданин дали все пак иска делото му справедливо да бъде решено, или бързо? И нали се сещате какъв ще бъде отговорът? Т.е. всеки, когато се отнася до него, иска справедливост, иска още вещи лица, да отложим, иска още свидетели, да отложим, за да се реши неговият проблем справедливо. Ама го е яд, че има още много други и делото му трябва да се отложи за след три месеца, ама всеки има право да иска.
Заслужават ли магистратите по две заплати за Коледа през 2009 г.? Пак отворихте тая седмица възможностите за критики към вас и за сравнение как други няма да вземат.
Аз се учудвам, колега Вълчев, че не започнахте с тоя въпрос, и ви благодаря, че обсъдихме същинските въпроси досега, този също е много важен. Ще бъда кратък и ясен - заслужава всеки, който е работил и който е полагал усилия. Сега да ви кажа само, дайте ми една минута, за да ви кажа подхода, по който аз постъпих. Аз отговарям за съда, който аз ръководя през годината. Вие знаете, че по Закона за държавния бюджет и постановлението разполагахме с 90 процента от бюджетните средства. Забележете, през месец март на 2009 г. аз издадох заповед, тогава още дори г-н Дянков вероятно не е знаел, че ще бъде министър на финансите, беше далеч преди изборите - заповед издадох, с която разпоредих 90 процента от тези 90% да бъдат горе-долу летвата, към която ние трябва да се ориентираме, да се ограничи до минимум всеки ненужен разход, да се направи точна преценка на всеки един разход и той да бъде обоснован, с една дума, да не отегчаваме слушателите, за строга финансова дисциплина - март месец 2009 г.
И така спестихте пари?
Бих призовал всеки един ръководител да подхожда по този начин. Става дума за март. През юли съдебната система не увеличи заплатите на съдиите и служителите, въпреки че по закон трябваше да го стори. Оптимизирах администрацията и разходите, които се правеха за едно или за друго. Че ние през цялата година работим в дефицит на кадри и откъм съдии, 10 съдии са горе-долу по-малко, отколкото трябва да бъдат, и не се назначават поради бавните процедури, за които говори г-н Пенчев, и от гледна точка на администрацията. И последно - не ги раздадох на калпак. Има хора, които срещу името им има нула, има други, които пише 30, 40, 50 - според заслугите. И нека дам един пример как аз разбирам нещата. Имате две деца и сте установили бюджета им - за по-малкото 2 лева на ден или левче, за по-голямото - 5 лева, за годината. Само че едното е спестявало по 20 ст. или по 50 ст. на ден, не ги е харчило.
И иска да си купи подарък за Коледа.
...и за Коледа. Е, какво да му кажем?
И вие му ги взимате.
Е, какво да кажем - не е справедливо, защото другото си ги е изхарчило? Забележете, и нека това стане ясно. Аз много добре разбирам ситуацията и затова подходих по този начин, повтарям, от март месец. Но това, че една част от съдиите, и то не в пълния обем, ще получат определени бонуси, не е за сметка на някой друг.
На пенсионерите. Не е от пенсионерите.
И нека да се разбере, че дори и тези пари, една част от тях се връщат обратно.
Този въпрос има и друга гледна точка. В края на краищата на края на годината например, ако си адвокат на някой "Нагъл", ще вземеш много повече пари, отколкото, ако го съдиш. Може би България трябва да насърчава и тези, които са натоварени с тази функция, да си вършат добре работата и да им показва, че ги оценяват.
Не, аз искам, разбира се, в условията, знаете, когато има едно заболяване, и то е в акутната си фаза, не се мисли за дългосрочна рехабилитация. Но когато се поуспокоят тези страсти малко, да проведем един, така, по-сериозен разговор всъщност лошо ли е, ако си икономисал, да поощриш някого, при това не с всичките пари, и да върнеш, или е добре? Ами ако е лошо, да го махнем, ако е лошо, никой да не премира. Напротив, аз бих казал така, защото вие, поне такива бяха съобщенията, аз нямам представа от тях, но имаше много оплаквания, които бяха тиражирани в публичното пространство - министерствата до юли опукали парите, няма пари, празни каси. Вижте, съдебната система през юли не увеличи заплатите. Ами че, г-н Вълчев, по правилата, които са приети въобще в държавата, това премиране, и то вероятно се е случило на някои места, може да бъде през цялата година. Ние можеше примерно без много шум, ако не бяхме отговорни да видим как ще приключи годината, как ще се вържат нещата, такива бонуси да се раздават и преди това, ама никой не го направи.
От ваша гледна точка какъв резултат имаше за съдебната система скандалът с Красьо Черничкия?
От моя гледна точка това, което стана с господин Красимир Георгиев, имаше оздравителен ефект. И аз го казах и пред Висшия съдебен съвет, говори преди малко и г-н Пенчев по този въпрос. За да бъдем по-конкретни и по-точни, в телефонния указател на този човек има над 1400 номера. Бяха изнесени данни за най-различни разговори. Нормално е всеки човек да си говори с когото си иска. Вие можете ли да ми кажете друга система или изобщо друг такъв подход, при който двама членове на правителството на съдебната власт, както го наричат, на Висшия съдебен съвет подадоха оставка, седем административни ръководители подадоха оставка, образувани са 15 или колко дисциплинарни производства по този случай, забележете, само за това, че се създаде лош имидж, че се създаде някакво усещане за нередност. Тоест за мен това показа и един много по-различен подход към подобни проблеми на самоочистване. Иначе беше много грозно и колегите, да ви кажа, аз и това съм длъжен да кажа, просто тези, които съвестно работят, ако го свържем и с предишната тема, минете някой път събота и неделя да видите какво е в районния съд или в Съдебната палата. Те се чувстват безкрайно омерзени, защото нито са говорили, нито това ги интересува и всъщност проблемът на съдебната власт се е концентрирал около г-н Красимир Георгиев. Има и други проблеми и те са много по-сериозни. А за този реакцията, която беше, мен лично може би не в пълна мяра, в някаква степен ме удовлетворява. Но когато министър си подаде оставка за подобно съмнение, аз лично ще знам, че и другите части от системата някак си тръгват по този път.
Вие бихте ли сменил нещо в начина, по който се избират административни ръководители? Впрочем 2009-а беше годината на знакови назначения. Председател на Софийския районен съд стана Красимир Влахов, председател на Софийския градски съд - Георги Колев, председател на Софийския апелативен съд - Веселин Пенгезов, около него имаше доста спорове.
Да, бих настоявал това, за което винаги съм настоявал, да се знае предварително, да бъде ясно кой се кандидатира, какви са му качествата, до колко може, до колко не може. И да бъде публична, тя междувпрочем е публична самата процедура, но да е ясно кой зад кого стои.
Според вас каква е целта на България през 2010?
Много е глобален въпросът.
Преди беше по-лесно да се отговаря, казвахме НАТО, казвахме Европейския съюз. Ако щеш и един председател на Върховен съд, разбира се, 2006 като го питаш коя е целта 2007 - България в Европейския съюз. Обаче сега не е толкова лесно.
Да, не е толкова лесно.
Каква е целта?
Не, става дума, че на такъв въпрос повече обичат и са свикнали да отговорят политиците, те се занимават с по-глобалните въпроси. На мен ми се иска целта на България, на всички нас, българите, през 2010 година да бъде да подобрим живота си, да почувстваме, че сме европейци, ама не от формалното членство, а отношението към нещата, към работата, към това, което всеки един от нас трябва да свърши. Защото само тогава, когато всеки си прекопае градинката, общият ни двор ще бъде и по-красив, и по-плодоносен, повече ще ражда земята. А да кажа за Върховния касационен съд - през 2010 година ние ще отбележим 130-годишнината от неговото създаване. Един повод не само да празнуваме, а и сериозно да си поговорим за правосъдието в България.
