На 3 декември стартира най-новата телевизионна кампания „Българските събития на ХХ век". Тя ще се излъчва на живо от Студио 3 всеки четвъртък от 20:50 ч. след централната емисия „По света и у нас" по БНТ1, БНТ САТ и онлайн на vek.bnt.bg. Кампанията ще продължи до 4 март 2010 г. и до тогава ще има 12 живи предавания. В тях БНТ ще показва всички най-значими и важни политически, икономически, социални, културни и духовни събития, маркирали историята на България в отминалия век.
БНТ номинира по 10 събития в 10 категории на кампанията, след като се допита до експертна група от авторитетни български историци и учени-специалисти. Това са ръководителите на историческите факултети от българските висши учебни заведения и ръководителите на специализираните институти на Българската академия на науките. Поканените експерти ще правят селекция на най-значимите, най-важните и най-уникалните събития, засягащи съдбата на България и на българите през ХХ век. Направено е и социологическо проучване от агенция „Алфа рисърч", което да определи 100-те номинации за събития на века. БНТ поръча това изследване още преди началото на кампанията.
На базата на това обобщено допитване зрителите ще определят със своя вот събитието на века във всяка отделна категория. Гласуването ще става само с телефонно обаждане, SMS или писмо по пощата на адреса на БНТ. През последните 7 дни преди финала на всяка от 10-те категории БНТ излъчва клипове, представящи номинациите в съответната категория. Финалното гласуване в категорията ще се случва в четвъртък по време на живото предаване. След края на 10-те финала се провежда и представителният избор на едно от 10-те събития, победили в своите категории. Това събитие се обявява за „Българското събитие на ХХ век". В края на кампанията, предпочетеното от зрителите събитие ще бъде увековечено по подходящ начин.
В живите предавания всеки четвъртък експерти в дадена област - политика, икономика, култура, бит, военно дело, спорт, наука и техника, строителство и т.н. ще разискват и дебатират различни категории събития, илюстрирани с документални кадри от богатия телевизионен архив на БНТ.
Българските събития на 20 век, предавания:
10 декември - Българските военни успехи на 20 век
17 декември - Българските научни постижения на 20 век
24 декември - Българските културни събития на 20 век
31 декември - Българските революции в бита на 20 век
7 януари - Българските политически събития на 20 век
14 януари - Българските спортни събития на 20 век
21 януари - Българските любовни истории на 20 век
28 - януари Българските строежи на 20 век
4 февруари - Българските атентати на 20 век
11 февруари - Българските абсурди и куриози на 20 век
4 март - Финал
Екип:
Координатор - Милко Лазаров, член на УС на БНТ
Водещ - Георги Тенев
Режисьори - Лъчезар Аврамов, Христо Живков
Сценарист - Димитър Стоянович
Отговорен оператор - Стефан Куцаров
Аниматор - Иван Стоянович
За „Българските събития на ХХ век" Светослава Кузманова разговаря с водещия на предаването Георги Тенев*:
Смятате ли, че 10 години са добра дистанция българинът да прецени кои са важните събития на 20-и век? По-голямата част от кампанията ще се случи през 2010-та и вече ще са минали 10 години от навлизането в този век.
Точно в това е смисълът. Тази кампания не би била адекватна през 2001 г. Имаше подобни проучвания в края на 20-и век, направени от големи световни медии. Големи вестници и списания вадеха своите класации за топ 100 или топ 10 на века, но сега - 10 години по-късно не само, че има малко дистанция към века, но има и възможност да сравним едно десетилетие от 2000 г. до 2010 г. с друго от 20-и век. Сега е още по-интересно, защото може да си зададем въпроса: „А има ли в това първо десетилетие на 21-и век такива важни, съдбовни, големи и вълнуващи неща, каквито е имало през първото десетилетие на миналия век?". Ако си даваме сметка, че 20-те години ще останат, да речем, със страшни събития като Септемврийското въстание и неговото потушаване или атентата в църквата „Св. Неделя", с какво ще остане нашето десетилетие? Т.е. това сравнение е много важно и точно сега му е времето. Естествено годината е избрана символично, за да може да се каже, че в 10-та година на 21-и век се избират 10 събития от 10 различни категории на миналия век и в крайна сметка едно от тях ще бъде наречено чрез гласуване - една съвсем демократична форма, „Събитието на века".
А защо всъщност категориите са 10? Защо не са 11, 12 или 13 и кой ги определи?
Категориите са 10, защото това е форматът, одобрен от Българската национална телевизия. Когато възложиха на нашия екип да предлага такъв формат, който е оригинален и се прави за първи път, а не е по калъп на ВВС или на друга телевизия например, ние направихме много проучвания и няколко различни версии. Предложихме формат от 22 предавания, от 12, от 10. В крайна сметка телевизията по програмни и други съображения избра формат 10. Мисля си, че в крайна сметка това е доброто, защото няма да умори и няма да направи кампанията прекалено дълга и прекалено сложна. В крайна сметка важните неща се поберат в тези 10 групи.
Хората сигурно са очаквали да има категория за политическите събития или любовните истории, като последното е малко по-пикантно. Но защо например има категория за българските абсурди и куриози на 20 век?
По отношение на любовните истории тази категория не е там, защото може да бъде пикантна. Тя е там, защото ни се иска да върнем мисленето по въпроса: „Какво означава „любовна история" и как я разбираме днес?". Ние днес я разбираме доста жълто. Но 20-и век ни дава примери на големи драматични истории, които не просто са надничане в живота на една двойка или на една драматична любов, пред която е имало някакви бариери, а обратно - самочувствието и съвестта, с които някои хора са живели личния си живот е била обърната навън. Знаели са като че ли, че това, което правят, че писмата, които си разменят, нещо значат. И въпросът е, когато прочитаме тези писма, когато видим как тези хора са говорили с друг, разбираме, че това значи нещо и че това е нещо уникално. Може би дори е позагубено днес такова отношение. А защо има абсурди и куриози? Защото това е категорията, която ни дава възможност да погледнем не несериозно на нашата история, но да я погледнем малко с очите на чужденец. Знаем, че винаги, когато се появиш в една чужда страна някой неща ти се струват абсолютно необясними.
Какво би могло да попадне в тази категория?
За да докажем, че такава категория може да съществува, за да може продуцентите от телевизията да я одобрят, ние сме дали 10 поне, в някои категории и повече предложения, които показват, че наистина има в тях хляб. Тук ще попаднат неща, с които да се заливаме от смях, малко със сълзи дори. Това, например, може да бъде опитът да се направи море край София (бел. авт.: през 70-те в „Задочни репортажи за България" Георги Марков пише от Лондон: „На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: "Тук ще бъде пристанище Павлово"... В началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море, което щеше да се състои от система канали и езера). Това от една страна показва характера на цяла система, а от друга - наивната и романтична вяра, че всичко е възможно. И тези две неща са се променили за добро или за лошо.
Всъщност в коя категория очаквате да има най-много дебати? Понеже българинът обича да политиканства, дали това ще е за политическите събития?
Аз не мисля, че българинът обича да политиканства. Аз мисля, че това е лесният път, по който обобщаваме част от нашите разговори и дебати.
Казват, че българинът разбира от спорт и от политика най-много. Или поне обича да се изказва на тези теми.
Това важи и за германците, още повече за французите, а в изключително голяма степен за италианците. Ние вярваме в друго. На нас ни е дадена възможността да убедим, че нашите зрители знаят и се вълнуват със същата сила и със същия интерес от други неща - от културни събития, от художествени постижения, от археологически открития, от това какво са успели да направят българските учени без дори ние да знаем за него, от патентите, които са известни в цял свят, но са малко популярни в България.
Защо си мислите, че българинът ще гласува? На финала на този проект не го очаква награда от 50 000, 100 000 или 200 000 лева. Всъщност не го очаква никаква парична награда.
Обобщението „българинът" винаги ме плаши. Аз Ви казвам защо вярвам, че Вие ще гласувате. И вижте как става много по-човешки, профилиран и жив образът на този българин, когато Ви кажа за Вас. Вие гласувате ли в политическите избори за парламент, президент или кмет?! Ще видите, че този избор ще бъде също толкова важен независимо, че той няма да назначи Народно събрание или да промени управлението във вашия град, но той ще бъде важен като Ваше волеизявление по същия начин и ще бъде много по-важен отколкото беше изборът при „Голямото четене". Ето за това ще гласувате Вие! Защото накрая най-малкото ще гласувате, за да покажете, че имате отношение към всичко това, че не искате най-неочаквано да се появи някакъв друг резултат - така, както и в политическите избори.
Финалът е на 4 март подозирам, че заради националния празник 3-и?
Това е форматът, който телевизията ни предложи. Аз мисля, че той е много разумен - кампания, която започва в една календарна година и завършва в началото на следващата скоро след националния празник. Смятам, че програмирането, което е дадено на тази кампания е перфектно. Стискам палци на този голям екип да успеем да изпълним кампанията със съдържание. Но в крайна сметка, зрителите ще я направят.
*Георги Тенев е автор на проза, поезия и драматургия. През 1994 г. завършва НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев и продължава следването си във Виенския университет. Постановки по негови текстове са играни в Германия, Франция, Русия. Публикувал е няколко книги. През 2007 г. получава голямата награда за роман на годината на фондация „Вик" за книгата си „Партиен дом". Превежда на български текстове на Кафка и Хенри Мюлер. През 2008 г. Георги Тенев беше водещ на кампанията „Голямото четене" по БНТ.
