Мнозина от вас може и да не са обърнали внимание на съобщение преди време, че Борко Чучков и брат му започват снимки на новия български филм ТИЛТ. Чучков завършва музикална гимназия, по-късно актьорско майсторство и кино-кариерата е някак предварително предначертана. Дори малката подробност, че завършва класа на Стефан Данаилов, подсказва какво предстои.
Бащините песни, които изпълнява толкова успешно, както и участието в някои филми, са само началото. Истинският успех предстои тази година. На 11 февруари официално в кината в България идва новата кино-лента ТИЛТ, може би най-добрият български филм, който сме гледали. Борко Чучков прие екипа на Zar.bg в офиса на "Чучков Брадърс" до един от флиперите, използван във филма.
Константин Вълков: Каза, че си бил в кратка почивка. Кара ли сноуборд тази зима?
Борко Чучков: Тази година почивам, защото имам лек проблем с десния крак и ми е забранено. Но се надявам, че догодина ще съм отново на пистата.
Все пак, сноубордът измести ските или ски никога не е имало?
Сериозно не е имало ски, никога не съм бил добър скиор. По-скоро сноубордът, това е основното.
Когато попаднах за първи път в твоя офис, тук в "Чучков Брадърс", гледах може би един от най-добрите български филми. Тогава каза, че няколко пъти е отлагана премиерата на ТИЛТ. Влизайки днес, видях дата.
Да, твърдо датата е 11 февруари, петък. Тръгваме във всички кина в България, където има такива. За съжаление има големи градове, които нямат кино-салони. Обмисляме, ще видим как ще го организираме, но много ни се иска да гостуваме и в населени места като Троян, Ловеч. В Русе, слава богу, вече има кино.
Ако те помоля да направиш трейлър на филма, без картинки, а с думи, и имаш 30 секунди, какво би казал.
В 30 секунди бих казал само следното: 11 февруари, по кината в цяла България.
И още какво?
Най-важното нещо е, че филмът има вълнуваща и интересна история. Филмът е гледаем. Много приятно те води от начало до край. Кастингът ни е много добър. Работата на всички творци, на целия технически екип, е много добра и хората ще го видят на екрана. Звукът е много добър. Картинката също.
Две неща за кастинга - когато хората видят Явор и Радина - от една страна вече са познати от "Стъклен дом". От друга обаче, хората ги свързват точно с този сериал, макар, че ти си ги снимал много преди старта на "Стъклен дом". Това може ли да бъде и негатив?
Аз не мисля, че това може да бъде негатив. Явор Бахаров и Радина Кърджилова са много добри млади актьори и аз вярвам в тяхното бъдеще. Както и на другите ни трима актьори от младите - това са Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Сашо Сано. Това, че те играят в "Стъклен дом", не го виждам като пречка, а напротив. Мисля, че този сериал е много добър пример за това как може да се прави хубав сериал в България. Иначе наистина ние ги избрахме и снимахме, много преди "Стъклен дом" да започне да се снима.
Актьорите влизат в роля. Ти как "влизаш" в един филм? Какво се променя в ежедневието ти?
Това е все едно чакаш дете, може би донякъде мога да го сравня с това. След това започваш да го възпитаваш и накрая виждаш дали си успял. Мога да го сравня с това, тъй като паралелно ми се родиха и двете деца, бих го сравнил с това. Влизаш в роля на баща на този проект. И както децата - в рамките на 24 часа това е непрестанно с теб.
А как "излизаш" от филма? Имам предвид, започваш ли веднага да мислиш за следващия филм?
Ние вече работим по нови проекти. Един от тях е книгата "18 процента сиво" на Захари Карабашлиев. И още няколко, за които може би е рано да говоря. Надяваме се, че и ситуацията с финансирането на кино в България съвсем скоро ще се нормализира.
Ако любовта е основната тема във филма, а другата е емиграцията, ти мислил ли си за напускане на държавата? Би ли емигрирал? Какво мислят и младите актьори от филма за емиграцията?
Брат ми като режисьор отдели много време за това да ги въвежда в епохата, тъй като наистина те са друга генерация и не познават 90-те години в България.
Например не познават така често използваната във филма дума "лебедар", така ли?
Да, думата "лебедар", например (смее се). Нито пък някога са гледали немско порно, преведено на български език - това ще го видят хората в началото на филма.
На VHS-касета.
На VHS, да. Аз мисля, че те сигурно не са и виждали VHS преди това. Доста време му отне и старание, гледаха заедно филми, показваше им снимки, разказваше им за епохата. Той се занимава и с фотография, и доста снимки имаше от това време. Що се отнася до въпроса дали аз бих емигрирал, никога не съм имал за цел това. Напротив - винаги съм имал за цел да съм тук. Много пъти ми се е налагало да отсъствам за някакво време, но общо взето повече от три-четири месеца не ми се е случвало да не се върна тук. Не съм се отделял от фирмата ни, от бизнеса ни. Въпреки че дори имах три години разрешително за работа в Америка, никога не съм се и опитвал да работя там.
Онзи ден Любо Дилов каза нещо много хубаво за филма. Сподели, че в онези години, в 90-те на миналия век, тези които емигрираха първосигнално, подобно на героите във филма, връщайки се в България разбраха, че те са прецаканите.
Мисля, че за много от хората се оказа така. Имам и доста познати от миналото, които заминаха точно тогава и после, когато започнаха да се връщат, някак останаха страшно разочаровани от това, че и ние имаме DVD и телевизор. Защото в онези години това беше - човек тръгваше, едва ли не за да има телевизор. Някакви пълни глупости бяха това. Спомням си, че от моето поколение доста хора емигрираха, за да се спасят и от казармата. Това беше също повод. Да, Любо Дилов е абсолютно прав.
Ти с какво се занимаваше в онези години, спомняш ли си един ден твой тогава, работен например?
Аз започнах да работя малко по-късно, към 95-а година. Няколко години след периода, в който се развива действието на филма. Аз имам особено мнение за този период и може би не е много...
Политически коректно?
Може и така да се каже, защото масово хората свързват този период с нещо гадно - криза, липса на пари, храна и на елементарни неща, а аз трябва да си призная, че 90-те години са най-романтичният момент от живота ми. Може би, защото съм бил на 18 години. Но също така и по някакъв начин купонът беше безспирен и се случваха много вълнуващи неща, които променят човек към добро или лошо. Но ако тръгнеш да разказваш на днешното поколение, че в дискотеките са влизали хора с пушки и са размахвали пистолети, каубойски истории, това трудно може да се разбере. Не казвам, че е хубаво - добре, че свърши, но по някакъв начин имаше своята емоция. Цялата тази обърканост и целият този хаос.
<< Останалата част от интервюто с Борко Чучков гледайте във видеото в Zar.bg
