До дни трима министри от кабинета „Станишев" ще бъдат изправени пред съда, съобщи главният прокурор Борис Велчев пред Дарик. Това са министърът на отбраната Николай Цонев, министърът на земеделието Валери Цветанов и социалният министър Емилия Масларова. „Актовете са готови и в процес на написване", каза Велчев.
„Обвинителната дейност приключи, обвинителните актове, ако не са готови, са в процес на написване. Така че до няколко седмици ще бъдат внесени в съда", обяви Велчев.
Той уточни, че относно действията на бившия премиер Сергей Станишев също са назначени експертизи, които все още се очакват. „Вие знаете, фактът, че на един документ пише поверително, не означава, че на него има класифицирана информация. Трябва експертите да ни кажат дали тези документи са били правилно графирани. Ако се окаже, че те съдържат класифицирана информация и са били загубени от Станишев, законът е достатъчно ясен", заяви той.
„Не можем да внесем в съда нищо, преди да сме сигурни какво точно внасяме. Ще изчакаме експертизите, надявам се те да не се забавят повече от няколко дни. И ще преценим спрямо тяхното становище", допълни Велчев.
Класифицираните документи, намерени в офиса на Алексей Петров, дали са част от докладите, заради които Станишев ще трябва да се изправи пред съда?
Не изключвам да има такава връзка. Не зная какви са точно материалите, които са намерени. В ДАНС е създадена организация за анализа на тези материали, дали те са автентични и по какъв начин са стигнали до място, където не би трябвало да се намират. Когато този анализ приключи, ще можем да кажем повече, но не изключвам да има такава връзка.
Ето какво още каза в интервю за Дарик главният прокурор Борис Велчев:
Като гледам новините, доминирани от арести, от прокурорски проверки, изправените пред съда представители на подземния свят, се питам защо сега е възможно, а преди година, да кажем, не беше?
Изкушавам се да питам кое? Защото, ако позволите да ви възразя, вероятно си спомняте, че в последната година, година и половина една немалка група хора, която по обясними причини не мога да назова поименно и която 20 години се смяташе за особено недостъпна за правосъдието, промени процесуалното си качество и от свободни граждани станаха обвиняеми. Бих могъл сега да направя едно много авторитетно изброяване. Ако не го правя, то е не от скромност, а единствено защото не искам да се създава впечатлението, че прокуратурата не е подхождала обективно по тези дела, а с някаква тенденциозност към лицата, които са обвиняеми по тях. За всичко се иска време. И ако случайно си мислите, че някои от тези по-известни знакови фигури са били лесни за работа и лесни за обвинение и че е могло да стане от днеска за утре, уверявам ви, не е така.
Помня първата ви публична среща с вече новоизбрания министър-председател, когато направихте заявка за съвместна работа и вие признание за това, че прокуратурата е в дълг на обществото.
Така е.
Няколко седмици по-късно на призив на същия този настоящ министър-председател вие отговорихте, да кажем, дипломатично, но не дотам, че прокуратурата не е пожарна команда. Но в последните 6 месеца, аз също няма да изреждам знаковите фигури, които вече са в друго си качество, но те са низ от толкова много работа, че изглежда като че сте пожарна команда.
И ако позволите, да откроя два акцента на въпроса ви. Първо, за пръв път някой ме обвинява в липса на дипломатичност. Обичайно е обратното, обвиняват ме в една прекомерна дипломатичност, защото хората очакват главният прокурор да говори агресивно, желателно е да удря по масата. Аз не обичам това. Но по същество на вашия въпрос. Прокуратурата наистина не е пожарна команда, но понякога създаваме такова впечатление. И това е така, защото у нас е създадено разбирането, че всички проблеми на обществото трябва да се решават със средствата на наказателната репресия, и то, ако може, от прокуратурата. Разбира се, ако може от главния прокурор лично, още по-добре. В последните години вече виждам отвътре една тенденция всичко да се криминализира. Даже, ако позволите, миналата есен, помня, миналата есен един български министър предложи да се криминализира уловът на калкан. Не ме разбирайте погрешно, аз уважавам българския калкан, смятам, че той трябва да бъде защитаван, но някак си ми се иска той да бъде защитаван с малко по-различни средства, отколкото със средствата на Наказателнопроцесуалния кодекс. Отново с цялото ми уважение към калкана, той изглежда показателен пример за това, че има и други способи, чрез други правни средства да се защитават обществени блага. Ако това не се разбере и ако прокуратурата продължава да се товари с очакването да реши всички проблеми на обществото, неминуемо ще изглеждаме като пожарна команда.
Друго ми се искаше да ви питам сега, но с това, което казвате, ме подсещате за вашето настояване да има едно по-ниско стъпало на наказание, което обаче рязко контрастира с увеличаването на наказанията, което новото мнозинство прокламира като поведение на правораздаването. Това означава ли, че имате различна визия за това как трябва да се подхожда?
Не, нямаме различна визия. Увеличават се наказанията за тежките престъпления и аз също така, както и много други колеги в прокуратурата смятаме, че увеличаването на наказанията има своя превантивен ефект, може би неособено значим. Може би ако това е единствената мярка по превенция - увеличаване на наказанието, превенцията ще бъде скромна, ако не бъде съпроводена и с допълнителни мерки по едно по-успешно разкриване на престъплението. Защото, ако вие не сте убеден, че извършеното от вас престъпление ще бъде разкрито, тогава едва ли обръщате внимание каква точно е санкцията. Никой не отваря Наказателния кодекс, преди да извърши една кражба, за да види какво е наказанието. Той го прави със съзнанието, че няма да бъде хванат. Така че за тежките престъпления санкциите могат да се увеличават и аз не виждам нищо лошо в това. Но има много престъпления в сега действащия Наказателен кодекс, които не са никакви престъпления, и аз не мога да разбера защо ние ги разследваме поне така, защо хабим огромен ресурс на органите на досъдебното производство и на съда, за да стигнем в края на процеса с един предрешен резултат от 5 хиляди лева глоба. Предварително известен, предварително ясен. Защо го правим по този ред, а не го направим по един облекчен административен ред.
А какво казват онези, които сега разписват наказанията в нормативната уредба по повод идеята ви за простъпките например?
Аз не зная дали някой официално е изказвал някакво становище по този въпрос от Народното събрание и от Министерството на правосъдието. Даже си мисля, че по-скоро няма особени възражения. Разбира се, в областта на наказателното право много колеги имат различни мнения и това е естествено. Аз не съм оптимист, защото всяка една промяна в Наказателния кодекс, особено една такава мащабна промяна на вътрешно преструктуриране на съставите, предполага нова философия на правото. Предполага ново осмисляне на Наказателния кодекс като оръдие за промяна на обществото. На този етап аз не виждам такава нова философия. Не виждам принципите на тази нова философия чисто политически. Работи се нов Наказателен кодекс, може би той ще отрази такава нова философия и аз много се радвам, но нека да видим какво ще стане.
Връщаме се пак на злободневията на деня. Не спират критиките както към министър-председателя, към вас лично не, но по повод действията на изпълнителната власт за натиск над прокуратурата. Действително има ли такъв натиск сега или връщайки се назад във времето, да кажем, че прокуратурата е била натискана да не действа, както действа сега?
Това са удобни оправдания. Аз съм се отказал от идеята да търся разум в подобни тези, защото този разум предполага някакъв политически нюанс. Прокуратурата е много удобна институция. Тя е страшно удобна на политиците, защото те могат да я използват за своите цели, за да преследва техния политически противник. А ако тя не го прави, те могат да я използват, за да я коментират в един негативен план. Аз не мисля, че някога е имало политически натиск от какъвто и да било род - било да работим активно, било да не работим активно. Засилената обаче активност по разкриване на престъпления, засилената активност на полицията, засилената активност на контролните органи неминуемо резултира в повече материали, които постъпват при нас и това създава впечатлението, че се работи по-интензивно, отколкото се е работело преди. Статистически не е точно така. Статистически работата на прокуратурата по дела и преписки е устойчива през годините. Впрочем тя се изразява, тази работа, в стотици хиляди дела. Честно казано, такъв тип натиск аз не чувствам.
Но от думите ви разбирам, че не само обществото, но и вие приемате, че най-после държавата в лицето на МВР се е захванала с престъпниците.
Аз лично съм впечатлен от това, което направи министър Цветанов в последните месеци, казвам го с цялата отговорност на това изявление, съзнавайки, че не е редно хора, които работят заедно, да си правят подобен тип комплименти един на друг, но не мога да го скрия. Той вложи един особен, личен хъс в това системата на МВР да проработи като една машина за противодействие на престъпността, за което трябва да бъде поздравен. Много ми се иска да се види активността на МВР и, разбира се, последващата активност на прокуратурата след него в последните няколко месеца. И вие ще видите, че почти няма ден, в който да няма съобщения за много сериозна престъпна дейност, която е била разкрита, включително по такъв начин, че медийният ефект от едно или друго разкрито престъпление се загубва. Много активно работи МВР.
Да кажем ли, че в рамките на предишния мандат бившите вече вътрешни министри не са имали този хъс, както настоящият?
Не, вижте, всеки един министър, аз съм работил с трима до този момент, е различен. Всеки има своите достойнства. Всеки по своему беше човек с много качества. Просто онова, което мога да оценявам, е съвремието и аз виждам онова, което се случва всеки ден в МВР. Не мога да не го приветствам. Друг е въпросът, че подобен тип активност във всички случаи трябва да води до резултати. И тогава, когато ние някъде не успеем да докажем съответния резултат, това минира и усилията на редовите полицаи в страната. Затова, когато ние искаме от прокурорите да работят добре и да търсят качествени доказателства, и да бъдат професионално подготвени пред съда, за да могат да защитават тезата си, аз си давам сметка, че те в обратния случай биха злепоставили не само нашия труд, но и труда на онази огромна система, наречена МВР, към която аз изпитвам един много дълбок личен респект.
Говорим за настоящето. Факт е, вие сте много дипломатичен човек, но вътрешният министър влезе в сериозно противоречие с представителите на съда по повод една от операциите, за това, че онази реплика на премиера, настоящ, и бивш главен секретар заживя нов живот - че ние ги хващаме, а те ги пускат. Къде е отговорността на прокуратурата тук?
Поставяте ме в конфликт на интереси. Опитвам се да намеря дипломатичния отговор на този въпрос и ми е малко трудно, но ще се опитам да се измъкна, ако позволите, с една. . . леко заобикаляне на проблема. Може ли да се коментира съдът? И не мога да си представя, че в една демократична държава човек може да задава този въпрос. Естествено, че може. Онези, които не могат да коментират съда, са прокурорите, защото ако те са недоволни от акта на съда, могат да го протестират. Ако актът на съда е окончателен, те са длъжни да го изпълнят. Те не могат да си позволят да коментират съдебни решения. И аз винаги съм насърчавал прокурорите да се въздържат в тази посока, макар че, честно казано, желание не липсва. Но когато други граждани, извън съдебната власт, си позволяват да дават оценки на едно или друго съдебно решение, това ми се струва много естествена част от демократичния процес.
Четох ваше интервю. . .
Извинете, че ви прекъсвам, замислих се. Сериозно ли мислите, че едно интервю на министъра на вътрешните работи, в което той дава някаква оценка за съда, е в състояние да повлияе на съда. Ако действително е така, това не говори за доброто самочувствие на съдиите. И аз съм убеден, че нито едно изявление на който и да било политик не може да повлияе на нито един съдия. Така че проблемът ми се струва леко изкуствен.
Тоест вие сте категоричен, че над съда политически натиск не би могло да има, освен ако съдът е лишен от самочувствие.
Сигурно би могло да има, но най-малкото политически натиск може да се направи чрез едно интервю.
Тоест всички онези критики на опозицията, че чрез констатациите си, чрез позициите си настоящите управляващи, особено министър-председателят и неговият силов вицепремиер, се опитват да натискат както вас, така и съдебната система, са некоректни?
Вероятно всеки има право на своя поглед. Натиск върху съдебната власт, разглеждана в строгия смисъл като съд, не мога да си представя как би имало най-малкото защото няма съд изобщо, а има винаги съдебни състави по конкретни дела. И затова просто се питам какво значи натиск върху съда.
Казвате в едно интервю в сряда пред вестник "Труд", че операция "Октопод" е само един епизод. . .
Така мисля.
. . . че ще има още епизоди.
Ще има.
Това мисля, че е и заглавието на интервюто. Та, когато четох, се замислих дали следващите епизоди ще бъдат в политическите среди, в средите на МВР, защо не на прокуратурата?
Вероятно принципите на класическия съспенс изискват да кажа, че трябва да очаквате всякакви възможни развития, за да не ограничаваме полето за творчество. Но да планираме нещо отсега и да го обявим публично, са две различни неща. Ние имаме ясна визия как трябва да продължим с организираната престъпност. Това продължение обаче предполага една много сериозна по мащаб и трудност оперативна работа, разбира се, и процесуална работа на прокуратурата. И последното, което бих си позволил да направя, е да я разкрия предварително.
А знаете ли, аз по-скоро ви питах за друго, в никакъв случай не бих искала дори да. . . Подсещате ме за онези проверки, които правеха по кланниците преди време - Емилия Масларова ще идва от 6 до 7 часа, моля, направете всичко възможно да има добро качество на труд. По-скоро се питам за друго, дали. . . Нали знаете, в констатацията организирана престъпност се влага едно, в октопод и мафия друго.
Да.
Та, когато говорим за организирана престъпност, ние говорим за уличните банди, за наркопласьорите, за онези, които имат канали за търговия на плът или наркотици. Но когато говорим за мафия, говорим за Съдебната палата, говорим за Министерски съвет.
Вероятно имате право и на тази гледна точка, но не искам да. . . Надявам се да не бъда разбран погрешно. Вижте, ако едно лице се занимава с наркотрафик 20 години, изгражда за това време една империя с разклонения практически в цялата страна, реализира огромни, измерими с десетки и стотици милиони приходи през последните 20 години, и го прави практически безпрепятствено - не виждате ли елемент на мафия в това? Не се ли питате защо се е случило това през последните 20 години и не си ли давате вероятния отговор, че сигурно това се дължи на обстоятелството, че някой им е помагал. Не е много по-различно. Ако сега, в този, последния случай, станал нарицателен с името "Октопод", виждаме елементи на мафия, аз мисля, че такива елементи можем да видим при други организирани престъпни групи. Това, че не сме ги видели, означава, че не сме гледали добре.
Тук се сещам за онзи анимационен герой, който казва - това е моя реплика, трябваше аз да го кажа. Вие сте главен прокурор от 2006 г. Защо тези организирани престъпни групи с елемент на мафиотски структури оставаха незабележими толкова години? Защо тези хора се разхождаха с етикети на престъпни босове по медиите, а пък в съдебните зали или се оказваха с болни зъби, или с някакъв друг здравословен проблем, който и отменяше справедливостта за обществото?
Според мен. . . Ако ми позволите, ще разсея една илюзия, че главният прокурор може еднолично и само в резултат на подобреното си настроение за деня да вкара в затвора когото поиска. Няма такава възможност. Онова, което ние прилагаме, се нарича закон и основната му функция е, позволете така да се пошегувам, да ни пречи, да ни ограничава, да слага ограничения, в рамките на които ние да доказваме една престъпна дейност. Престъпниците нямат такива ограничения, те правят каквото искат. За да докажем обаче техните престъпления и да не създадем риска да се злепоставят правата на всички останали граждани, ние сме твърде ограничени. Тези ограничения са и времеви, освен всичко останало. Всичко изисква време.
Давам си сметка, че за вас това е трудно, но когато правим това интервю, аз говоря за онези срещи, които сте имали и с министър-председателя, и с представители на законодателния орган, и с представителите на съда, не говоря за персоналната ви отговорност, говоря за онзи период от време, в който всички институции са се бавели, след като сега сме във война, едва сега сме във война.
Може би обществото скоро узря за тази война. Винаги съм се питал - защо сме склонни така строго да съдим институциите си и не си даваме сметка, че тези институции са точно толкова добри, колкото и обществото, което ги излъчва. Нали не очаквате, че можем да имаме гражданско общество, което е неразвито, бизнес, който е по-скоро балкански, медии, които са сравнително далеч от европейските стандарти, икономика, която е на светлинни години от тази на Германия, пък да имаме институции като в Германия? Как ще стане това? Очевидно е, че настъпват моменти на прелом. Настъпват моменти, в които самото общество и институциите му узряват, че е дошло времето за някаква историческа промяна. Аз много се надявам да е дошло това време. Много се надявам да не бъркаме, да не сме се заблудили. И силно ме е страх от идеята, че можем да продължим още така месец, два или три и да се уморим, или да видим, че не срещаме обществена подкрепа в нужната степен, което да ни обезсърчи и да се окаже, че тези усилия са били исторически преждевременни. Но се надявам, че не е така.
Останахме мнозинството журналисти, дали с погрешно - не знам, но с впечатлението, че се разминахте в оценката както с вътрешния министър, така и с министър-председателя, за Алексей Петров. За да е. . .
Аз оценка за Алексей Петров, като Алексей Петров във всичките му измерения, нито съм давал, нито бих могъл да дам.
Казвахте, че той е човек с противоречива биография. . .
Да.
. . . и оценка обществена. Но казахте, че като служител на ДАНС, съветник в ДАНС, ако не ме лъже паметта сте работили по две операции съвместни. . .
Точно така. Да, мисля, че така беше.
. . . и вие нямате забележки към неговата работа.
Нещо подобно казах и се надявам, че и вашите слушатели ще чуят вече целия отговор, а няма да четат само заглавията на вестниците. Аз оценявах работата по една или две разработки, по които съм имал възможността да видя г-н Петров. Да се пренесе тази оценка за тези една или две разработки и моите твърде повърхностни впечатления от тях, тъй като аз не съм все пак лице, което оперативно се занимава с дела, върху цялостната личност на г-н Петров, е леко пресилено. Стори ми се, че е необходимо да бъда обективен и бях обективен. Но нима може този факт да се промени по някакъв начин от другите факти, които в последните дни стават реалност. Естествено, че може. Когато намираме класифицирани материали на ДАНС в кабинета на г-н Алексей Петров при обиските, аз наистина си задавам въпроса дали той е работил за ДАНС или ДАНС за него. Така че добре би било оценката за работата на един човек по едно конкретно дело да не се разбира като някаква обща оценка за целия му живот.
В събота гледахте ли бившия министър-председател, беше гост на "Сеизмограф" на Би Ти Ви?
Да, мисля, че го гледах.
Чух отговора на въпроса той ли е отговорен за назначаването на Алексей Петров. Помня наизуст неговия отговор. Той каза - аз назначих Петко Сертов, когото все още смятам за честен и почтен човек, той назначи своите трима заместници и те четиримата са отговорни за всички други назначения в ДАНС.
Сигурно е така.
Каза, че когато през 2008 г. имаше скандал около Алексей Петров, той каза, че тогава се е видял и с вас, и с вътрешния министър Румен Петков, които сте се застъпили за него и сте го защитили.
Сега, да ви кажа, че си спомням точния разговор, ще означава да ви излъжа. Но че имало такъв разговор, няма никакво съмнение. Не съм го запомнил в детайли, защото не ми се е струвал истински важен. Каквото и да съм споделил с г-н Станишев за работата на Алексей Петров, то е било функция от моите лични наблюдения върху работата му по онези две разработки, за които споменах. Дали това е повлияло в оценката на г-н Станишев за Алексей Петров не мога да гадая. Във всеки случай кадровите назначения в ДАНС са си работа на председателя на ДАНС. Нито от нас е зависело назначението на г-н Петров, когото аз видях за първи път в живота си в ДАНС, нито неговото уволнение. Това е било работа на председателя на ДАНС.
От 2006 г. насам и особено след назначаването на Алексей Петров в ДАНС, питал ли сте се, както аз, гражданинът, се питам, как е възможно той да е бил секретен сътрудник, внедряван през 1999 г., как е възможно той да е свързан и със сенчест бизнес, и с групировки, а сега да е. . .
Питал съм се, разбира се. Естествено, че съм се питал, защото преди да видя г-н Петров аз бях наясно с неговата репутация, все пак чета вестници. Откровено казано, сигурно в началото съм бил и леко изненадан от факта, че той е служител в ДАНС. Също така е вярно, че аз имам прагматично виждане по тези въпроси и смятам, че ако един човек е в състояние да помогне на държавата за разкриване на дейността на организирани престъпни групи, никой няма право да откаже тази помощ. Това е било единственото ми съображение. Пак се връщам на това - оценка за работата му в ДАНС може да дадат само хората, които са работили с него в ДАНС. Аз не зная какви задачи са възлагани на г-н Петров извън тези едно или две дела, за които имам някакъв личен спомен.
Час преди да правим това интервю сега, г-н Алексей Петров е заявил в съдебната зала. . . впрочем нова теза е изложил по повод ареста си. Първоначално това беше личното отмъщение на Цветан Цветанов, при първия му арест. Сега той е заявил, че това е свързано с банковите институции в страната, защото той е предложил ясна икономическа схема за намаляване на лихвите. И поради нежеланието на изпълнителната власт и банковите институции, изобщо институциите в България да намалят лихвите, той е бил арестуван.
Това сериозно ли ви се струва? И на мен не ми се струва сериозно. И затова не знам защо го обсъждаме. Ако вземем да арестуваме всеки човек, който иска намаляване на лихвите, трябва да построим доста затвори.
Онези документи, класифицирани, които са намерени в дома и в офиса му, дали са част от докладите, заради които г-н Станишев ще трябва да се изправи пред съда?
Не изключваме да има такава връзка. Не зная точно какви са материалите, които са намерени. В ДАНС е създадена организация за анализа на тези материали, да се види дали са автентични, дали. . . по какъв начин са стигнали до мястото, където не би трябвало да се намират. Така че когато този анализ приключи, ще можем да кажем и малко повече. Не изключвам да има такава връзка.
Конституционният съд и решението му да касира изборните резултати в 23 секции в Турция? Реакцията на Движението за права и свободи е еднозначна. Те ще потърсят вашето съдействие, за да може през главния прокурор, цитирам заместник-председателя на партията, да се обжалва това решение или ще се обърнат към съда в Страсбург. Това звучи ли логично на главния прокурор?
Не. Първо, да се обжалва решение на Конституционния съд не би могло, най-малкото няма пред кого да се обжалва такова решение. А що се отнася до възможността да се търси защита от европейски институции, тя винаги е отворена. Но главният прокурор в тази процедура място няма. Към този момент никой не е искал нищо от мен. Няма нищо депозирано при мен, с което да се иска моето съдействие за каквато и да било процедура. Но пак искам да кажа - няма такава процедура и не мога да си представя, че изобщо ще има такава молба. Вероятно става дума за някакво недоразумение.
Кога да очакваме да се изправят пред съда тримата министри от бившето правителство - г-жа Масларова, г-н Цонев, г-н Валери Цветанов?
Отговорът е простичък - скоро. Точните дати вече ми е трудно да прецизирам, но обвинителната дейност практически приключи, обвинителните актове, ако не са готови, са в процес на написване. Така че е въпрос на вероятно няколко седмици.
Г-н Станишев?
Също и за г-н Станишев. Назначени са експертизи, които все още се очакват, защото вие знаете, че фактът, че на един документ пише "поверително", не означава, че в него има класифицирана информация. Трябва експертите да ни кажат дали наистина тези документи са били правилно грифирани. Ако се окаже, че те съдържат класифицирана информация и са били загубени от г-н Станишев, за съжаление законът е достатъчно ясен. Също така не можем да внесем нищо в съда преди да сме сигурни какво точно внасяме. Така че ще изчакаме експертизите. Надявам се те да не се забавят повече от няколко дни. Ще преценим в резултат на тяхното становище.
Мнозинството от хората, които критикуват действията на държавата по повод "Октопод", твърдят, че за пореден път при такъв тип показни акции ние първо прибираме хората, а след това търсим доказателства. Включително в постановлението на Софийски градски съд се казва, че заради сериозния обществен интерес и възможността тези хора да повлияят на други свидетели е по-добре да останат в ареста. Това не е ли репресия?
Ами, не е репресия, не е репресия. И все пак Софийският градски съд го каза достатъчно ясно - съществува обосновано предположение, че те са извършили престъпленията, в които са обвинени, и че има опасност да извършат нови престъпления. А никой не може да очаква, че към момента на задържането на тези лица трябва да е приключило цялото разследване срещу тях. Това е етап. Този етап, разбира се, не е произволно поставен във времето, той е предхождан от събирането на онези доказателства, които е могло да бъдат събрани по един дискретен начин. Но също така е вярно и друго, че когато особено опасни лица са задържани, хората, свидетелите, пострадалите имат по-голяма мотивация да дойдат да дадат показания и не ги е страх толкова.
Което вече се случи.
Случи се. . .
Вчера, доколкото разбирам, 10 нови свидетелства, и то с документи, по случая "Алексей Петров". . .
Не мога да кажа точните цифри, но може би са над 10. Но действително в последните няколко дни имаше голям наплив от хора, които вече, така, окуражени от факта, че опасността е намаляла, идват и дават показания.
Друг казус от тази динамична седмица - убийството на прокурора Никола Колев и решението на съда в Страсбург, което казва, че в страната е имало недосегаеми хора в лицето на бившия главен прокурор Никола Филчев. Сега се заравяме отново в това дело, така ли?
Това дело е трудна за коментар тема. И казвам това със съзнанието, че е трудна не само съдържателно, но и от етична гледна точка. Ние дължим развитие по този въпрос и една яснота по отчетлив начин и на колегата Нанка Колева, която е прокурор във Върховната касационна прокуратура, съпругата на покойния г-н Колев, и на обстоятелството, че това е, поне доколкото аз зная, единственото убийство на прокурор в България. Поемам отговорността за това, че за съжаление сме подценявали през годините необходимостта да предприемем допълнителни много по-интензивни мерки. Понякога обществените приоритети променят и нашите приоритети. Понякога обстоятелствата ни припомнят наши собствени грехове, да го кажа направо. В грях сме по това дело. Има още какво да се направи и е могло да бъде направено и малко по-рано. Сега създадохме организация, за да се работи наистина с максимални темпове. Искрено се надяваме да се разкрие убиецът. Не сме се отказали.
Четох откровение на градския прокурор Кокинов, който казва, че ще трябва много, много кураж, за да се открият поръчителите и на това убийство, пък и на убийството на ямболската адвокатка.
Уверявам ви, че ако има основания да бъде разпитван г-н Филчев, ще бъде разпитан. Но да правя прогнози от името на следствения екип не бих могъл.
Вашата колега прокурор Нанка Колева нееднокатно е заявявала, че зад това убийство стои единият от "Октоподите" - г-н Алексей Петров. Ще бъде ли разпитван и по това дело той?
Това е въпрос, който се надявам да не очаквате отговор. И да има някаква следствена тактика по това дело, най-неуместното, а такава има, най-неуместното от моя страна би било сега да я съобщя публично.
Казвате, че това е грях. Ще изкупите ли греха си? Смятате ли, че има, как да кажа, светлина в търсенето на истината?
Аз мисля, че трябва да се изчерпат всички способи за търсенето на истината и да сме сигурни, че всичко, което е могло да бъде направено и е било подценено или не направено по най-добрия начин през годините, ще бъде направено. Докъде ще ни доведат доказателствата не мога да кажа и никой не може да каже в стадия на едно разследване. Но ние дължим да направим всичко, което е по силите ни. Няма да е лесно. Ако едно престъпление не се разследва, особено убийство, не се разследва по достатъчно интензивен и пълноценен начин веднага след извършването, десетина години по-късно това става много трудно. Но изобщо не е невъзможно.
Интервюто с главния прокурор на България Борис Велчев чуйте в звуковия файл
