Започна подписка в подкрепа на обвинените за смъртта на трите деца от Социалния комплекс в Крумовград. Междувременно Окръжният съд в Кърджали освободи под гаранция от 500 лева парнаджията на дома Хамди Али, за който се твърди, че е човекът, дал на децата взривателя.
Адвокатът му Марин Марковски посочи, че няма доказателства, че в двора на Али са намерени боеприпаси, както и че той е дал на децата устройството. Според Марковски, парнаджията е бил в много добри отношения с децата. Снощи Окръжният съд освободи с подписка и задържаните социални работници Красимир Терзиев и Шенгюл Хасан, както и бившия директор на дома Светослав Дайов. Тримата бяха в ареста от Никулден. Те с в тежко емоционално и психическо състояние.
Бившият директор на Социалния комплекс Светослав Дайов днес за първи път разговаря с журналисти. Ето какво каза той за Дарик:
Искрени и най-дълбоки съболезнования към близките на децата, роднини. Много ми е тежко да говоря, дълбоко съм покрусен, имам болка. Те са мои деца и като баща, и като родител сигурно трудно ще го преживея. Работя от седем години в дома, целият ми житейски опит е свързан с работа с деца - 36 години трудов стаж и разбира се, и обществена работа, от които седем години като директор на основно училище, кмет на населено място и последните седем години - в дома, сега вече комплекс.
Познавате децата по именно, може би.
Да, едно от децата просто израсна пред очите ми.
Вие казахте, че сте благодарен на Окръжния съд в Кърджали и че ви връща вярата, че има справедлив съд.
Да, естествено, в един такъв тежък, трагичен инцидент, безспорно се търси вина и съм сигурен, че разследващите органи ще си свършат добре работата и ще открият каква е причината. Съдът трябва да вземе справедливи мерки и обосновани. Жертви има винаги, животът е съпътстван от трагедии. Утре сутринта също тръгвам - аз от няколко години имам сериозни здравословни проблеми, които не са за подценяване - при създалата се трагична ситуация още повече се усложняват.
Каква е човешката емоция в такъв момент?
Аз в същия момент, в деня на трагедията бях на 400 км от Крумовград, присъствах на церемония на малката ми дъщеря - на дипломирането й. Обадиха ми се колеги по телефона, напуснах церемонията, наех кола и шофьор, понеже не разполагам с лична, и тръгнах незабавно. Пристигнах към 8 часа, когато вече органите бяха на място. Включих се веднага да съдействам, повечето беше свършено - с документация, с някои други неща да помогна. Също двамата колеги, които са били на смяна, нямаха никаква възможност нито да говорят, бяха в шок, както и аз изпадах на моменти, след което не съм мислил за задържане, не ми е идвало на ум за полиция, за обвинения, за задържане. Просто нямах как да си обясня станалото.
Двамата възпитатели са оказали непосредствена първа помощ. Вие по-друг начин сте съдействали на органите.
Да, именно. Това, което се искаше от тях като документация, като вътрешни правила и норми, които искаха да бъдат дадени на разположение и след което вече, след приключване на всичко това, разследващите и полицията си влезна в своите задължения - да бъдем задържани.
Когато ви се обадиха какво точно ви казаха? Каква беше първата информация, която вие получихте?
Първата информация, която получих, беше, че в осма стая е станал взрив и едно от децата е починало на място. По време на пътя ми съобщиха, някъде към Тополовград, че е починало и второто дете. Като пристигнах в Кърджали ми съобщиха за третото. Всичко ми мина като на филмова лента за децата. Едно от децата дойде на 7 години - сега беше на 13 години. Прекрасни деца. Другите две деца бяха настанени миналата година. Също много хубави деца. Няма лоши деца, колкото и да казват, че в социалните домове отношението и т.н. Те са деца като всички. Просто комплекса го отлепихме, тръгна комплексът.
Сега е център за настаняване от семеен тип.
Да. От 1 юли 2008 година реформирахме Дома за деца и това стана комплекс за социални услуги, който предлага два вида социални услуги - Център за настаняване от семеен тип и Център за обществена подкрепа. Целта на реформата беше да доближим децата колкото е възможно до семейната им среда. Тук не говорим за луксове, но имат действително условия, разделени на две групи.
Ако ви поканят, ще се върнете ли в социалния комплекс и въобще как виждате своето бъдеще?
Това не ми е на дневен ред. Откровено казано не мисля. Работата не е по-важна. Трудно ще се върна, дори и да ми предложат. Категорията вина - в чисто човешки план, винаги се търси вина. Пряка вина аз нямам. Моите функции са административни. Аз съм директор на трите центъра. Те всъщност са Център за настаняване от семеен тип 1 и Център за настаняване от семеен тип 2. Един директор на такъв немалък комплекс понякога и физически не е възможно да обхване цялата работа. Разбира се, той не може да я обхване. Цялата организация на работата в комплекса се вменява на екипите в центровете.
Разбрах, че бивши възпитаници са ви търсили?
Три деца ми се обадиха, много добре реализирани деца от комплекса. След обаждането на колежката, която ме информира за случая, ми се обади мой възпитаник от София.
Това е нещо, което дава сили?
Да.
Чуйте в прикачения звуков файл интервюто със Светослав Дайов
