Международният валутен фонд прогнозира минимален ръст на икономиката ни от 0,2 на сто в края на тази година. Според експертите дупката в бюджета ще бъде 1,8 на сто от БВП, а не - 2%, както предвидиха през септември. Въпреки това от фонда са категорични, че пенсиите и заплатите не трябва да се пипат и препоръчват ДДС-ставката да не се променя. Ръководителят на мисията у нас Бас Бакер отговори на няколко допълнителни въпроса на Дарик:
Смятате ли, че правителството трябва да има стимулиращ план, въпреки че това може да доведе до покачване на дефицита?
Има значителни рискове за приходната част. Ако тези рискове се осъществят, дори и без повишаване на разходите, бюджетният дефицит може да се окаже по-голям, отколкото сега се надяваме. Това означава, че няма възможност за допълнителни стимули. Бюджетната ситуация е такава, че няма място за допълнителни стимули.
Мислите ли, че проблемите в Гърция могат да повлияят на българската икономика?
Има много проблеми, които могат да окажат влияние върху българската икономика. В момента се надяваме, че световната икономика ще има ръст от 4 на сто тази година. Ако тя има по-малък ръст, това може да повлияе на България. А има и друг вариант - растежът в САЩ да се окаже такъв, но пък в Европа възстановяването да се забави. И тази ситуация ще е неблагоприятна за България.
Проблемите в Гърция могат ли да се отразят по-специално на банковата система у нас? В България има доста банки, чиито банки-майки са гръцки.
Банковата система е добре капитализирана и капиталовата адекватност е добра. Това отчасти е заради политиката на българските банки по време на периода на растеж. Сега създадените буфери помагат на България. Капиталовата адекватност е по-висока от тази в други страни. БНБ също много внимателно следи банките и това е една от причините, поради която България, за разлика от страните в Западна Европа, има много стабилна банкова система.
Какво мислите за нивото на лихвите в България? Много хора смятат, че те са много по-високи, отколкото в Европа.
Лихвите преди растяха под натиска на ликвидността в международен план. България е много зависима от чуждите банки-майки. Както знаете, след фалита на „Леман брадърс", имаше намаления в ликвидността на банките. Ние вече виждаме, че лихвите в България вече започнаха да падат и очакваме това да продължи.
Какво мислите за стремежа на България да се присъедини към механизма ЕРМ II, предхождащ еврозоната, тази година?
Всички страни членки на Европейския съюз в крайна сметка ще влязат в еврозоната. Това е, защото са задължени да го направят. България също ще влезе в еврозоната. Целият процес за влизане в нея е консенсусен въпрос, който включва много страни. Първата стъпка ще е ЕРМ II. Това е консенсусен въпрос, който се отнася до финансовите министри на страните от еврозоната, до Европейската централна банка, централните банки на страните от еврозоната и от ЕРМ II. Но това е процес, в който Международният валутен фонд няма роля и не може да коментира.
Мислите ли, че България има нужда от предпазно споразумение с МВФ?
Всяко споразумение с фонда е по молба на властите. Ние не сме продавач, който се опитва да продава споразумения. Всяка молба е от страна на правителствата, а такава се прави, когато има риск за макроикономическата стабилност. Ние обаче сега не виждаме риск за макроикономическата стабилност.
