Интервю с бившия ни посланик в Македония Александър Йорданов в "Денят" на Дарик радио:
Откривате ме в Русия, в Санкт Петербург, където завърши конференцията "Образът на България в Русия и на Русия в България". Всъщност това ми дава и повод да мисля, че е необходимо може би по-често да говорим по въпроса за това как другите нас ни възприемат и може би и как ние възприемаме другите днес в този променен свят. Това е всъщност пак във връзка и с начина, по който македонците нас ни възприемат днес.
Добре, темата на нашия разговор е изказването на македонския премиер Никола Груевски. Какво е вашето обяснение, защо чак от Австралия премиерът Груевски реши да каже, че сънародниците му там трябва да бъдат единни, тъй като, по думите му, няма вардарски, егейски и пирински македонци, а има само македонци?
Изказването на Груевски, аз го видях в сайтовете, е доказателство, че Македония все още не е напуснала своята югославска представа за света и за съседите в това число. Тя живее в минало време. Тя иска да е самостоятелна и европейска държава, но същевременно разбира света с югославски очи, а те са слепи. Говоренето на Груевски е просто едно доказателство за това колко бавно стават промените на Балканите и колко дълъг път трябва да измине още политическият елит на Република Македония, защото аз мисля, че обикновените хора по-бързо са изминали този път от политиците в Македония, за да можем пълноценно всички тук на Балканите да се интегрираме в европейското пространство, в Европейския съюз.
Слепи за какво са тези югославски очи, през които гледа Македония?
Ами, югославските очи за какво са. . . Преди всичко политическият елит на Македония днес за съжаление работи срещу интересите на собствените си граждани. Най-ясно казано, той се опитва да забави интеграцията на Македония в НАТО и в Европейския съюз, за да може центърът, бившият център на Югославия - Белград, Сърбия, отново да излезе напред в този процес на интеграция. Вие добре разбирате колко е сложна тази политика между Скопие и Белград, в смисъл как биха погледнали сръбските политици, ако евентуално Македония по-напред от Сърбия стане член на Европейския съюз и на НАТО. Някога те мислеха за Македония като една просто провинция на Югославия до голяма степен. И сега Македония да изпревари - за тях това е доста неприемливо. И аз смятам, че за съжаление в македонската политика се появиха политици, които не се интересуват от македонския интерес, който е интеграцията и добросъседството главно с България, икономическо приятелство, дори и с една Гърция, която е изключителен лидер в икономическата. . . в план, в икономически план на Балканите, а правят политика, която непрестанно да създава проблеми точно с тези две държави, за да забавят процеса на интеграция за своята собствена държава. Това е проблемът днес на Македония. Иначе аз познавам много добре Никола Груевски, бих казал, че отблизо и дори. . . Как да ви кажа, аз дори се чудя, че нашето пък външно министерство, на България, не ползва и 10 процента, бих казал, от тази информация, която и аз имам, и предишният български посланик, преди мен който беше в Македония, а и нашият посланик, който беше в Белград доскоро - Яни Милчаков. Ние имаме огромен . . . (не се разбира - бел. ред.). . . от информация, който. . . За съжаление у нас се мисли, че всеки с всяка нова власт се започва наново и никой не се интересува от информация, от миналото, от анализи и т. н.
Г-н Йорданов, нека обърнем поглед на значението на това изказване за българската държава. Какъв знак за българските държавници виждате в него?
Ами, аз виждам знак в какъв смисъл, аз мисля, че ние трябва да видим и нещо друго, в това, което казва Никола Груевски, да се подсетим, че ние като европейска държава трябва много по-ясно да видим и защитим своите национални интереси и интересите на българите както в съседните държави, така и изобщо по света. И понеже ме откривате в Русия, ето, аз бих поставил този въпрос - нима ние някога поставихме пред руската страна, пред руско правителство в тези 20 години на демокрация въпроса за това, че Русия ни дължи и извинение, а сигурно и материално обезщетение, за хилядите избити българи в Русия по време на съветския режим в лагери и т.н. Аз бях тук на тази конференция, където основна. . . . . . една от основните теми беше съдбата на един голям българин, български учен, изкуствовед, музиковед, талантлив човек от Брацигово - Димитър Гачев. . . комунизма и загинал в Колима в лагерите. Защо нашата държава, аз го задавам и реторически, защото аз съм участвал в управлението на България и чувствам как много неща са се изплъзвали от ръцете ни и не всичко сме направили както трябва, но се. . .
Прощавайте, че ви прекъсвам, но да се върнем, как реагира българската държава на това изказване. Държавният глава на 15 хиляди километра заяви, че. . . окачестви думите на Груевски като недопустими. В този дух беше и коментарът на заместник-външния ни министър Марин Райков. Според него това е поведение, което не приляга на страна кандидат за членство в Европейския съюз. Според вас дотук ли трябва да спре българската реакция?
Значи, аз приветствам тази реакция. За първи път може би от много години тя е своевременна, на място произнесена. И така трябва да бъде. Но това, което винаги е било проблем специално с Македония, е, че ние трябва да бъдем инициаторите, ние трябва да водим активната политика, инициативната политика, която да поставя тези според македонците спорни и нерешени въпроси. Между другото в изказването на Никола Груевски се съдържа и едно сериозно, бих казал, едно сериозно недипломатическо езиково поведение. Той нарушава един основен дипломатически документ между двете държави, а именно декларацията на равнище премиери от 1999 г., в която много ясно се казва, че между България и Македония няма спорни и нерешени проблеми. И сега това изказване, както и някои други преди това, не така директни може би, практически отново отварят кутията на Пандора, отново отварят въпроса за някакви нерешени спорни въпроси. И бих казал, че ние сега като държава и външно министерство специално трябва много бързо да инициира разговори със Скопие, сядане на една кръгла маса ли ще бъде, какво ли ще бъде, не знам, но във всички случаи с участие и на дипломати, с участие може би и на хора от научните среди, за да може да се сложи много бързо край, в следващите няколко месеца просто, на тези безсмислени теоритизации на македонската политическа класа, които пречат на самата Македония, а и същевременно не дават възможност за една по-разгърната и по-модерна политика, която би водила българската държава в региона.
Дошло ли е време да кажем репликата - няма да започнете преговори за членство с Европейския съюз, докато продължавате с това поведение?
Аз не бих бил толкова краен. Напротив, ние. . . аз затова започнах и с темата за образа на България в Македония и респективно на Македония в България. Понеже съм бил посланик в Македония, аз мога да кажа, че ние тук, в България, имаме един образ за Македония, а в Македония, в този близо един век, в който тя е откъсната от България реално, има друг образ за България. На мен ми се иска ние да си останем при българския образ за Македония, който е образ на приятелство, на подадена за добро ръка, който винаги подкрепя, който винаги съдейства. Но трябва да разберем, че може би македонците не желаят това и трябва да видим истината в очите такава, каквато те я говорят. Затова обаче е необходим диалог, необходима е активна, инициативна политика от страна на българските главно държавни институции, защото на другото равнище, на битовото равнище, хората много добре се разбират. Между другото ние днес тук, като им разказах новината за този проблем в България, моите колеги, това са все професори, учени хора от различни университети в България и в Русия, дори малко се посмяхме и те казаха нещо. . . може би не е много за радиото, но в някакъв смисъл е вярно. Всеки си припомни евентуално какви роднини има някой в Македония, че има. . . примерно братът, единият брат живее в Македония, другият тук, в България, и такива са хиляди случаи. И един от руснаците между другото каза, професор е тук в Петербургския университет - ами, как така, вика, става един баща да прави, вика, два народа, не е възможно. И ето тук е проблемът. Ние трябва да приемем общата история, която е зад нас, и същевременно с трезви, съвременни, европейски очи да приемем настоящето, че определени хора в Македония държат да се наричат македонци, не искат нищо общо да имат с българското. Трябва да ги приемем такива, каквито са, но нека те да не закачат мъртвите, покойниците, хората, които са имали българско национално съзнание в Република Македония. И когато решим този въпрос - че мъртвите са ни общи, а съвременниците, ако искат, да се пишат каквито щат, то тогава лесно и Македония ще се интегрира в европейското пространство и ще вървим напред. Но отново повтарям - нашите държавни институции трябва по-открито да говорят по тези въпроси, трябва да търсят македонците, да се сяда на обща маса, да се разговаря, да се обменят мисли, да се обменят идеи, да се общува. Иначе ще си говорим от Австралия и те няма да разбират, техните граждани, и ние нищо няма да разбираме в България.
