На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога. Той датира от 1846 година, когато се приема, че е въведена първата спешна анестезия от английския учен Уилям Мортън, пишат в своя фейсбук профил от Военномедицинска академия (ВМА).
Поздравявам всички колеги, които са на най-тежките места – не само през пандемията от COVID-19, но в останалото време. Пожелавам им да са здрави, да имат все този хъс, висока квалификация, изключително висок морал и борбеност, защото ние сме последните на фронта.
Това коментира член-кореспондент проф. д-р Николай Петров, д.м.н., ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА и председател на Дружеството на анестезиолозите в България.
Той отчита повишаване обема на оперативните интервенции, оттам и на работата на анестезиолозите: Ръстът го свързвам с напредъка на медицината в България – все повече са скринингите с цел ранно откриване на различни заболявания. А всичко това, за комфорт на пациента и на съответния специалист, се прави с анестезия. Все по-редки са и наблюдаваните усложнения, което е свързано пък с усъвършенстване на техниката и уменията на самите изпълнители – моите колеги анестезиолози.
Към момента натоварването с COVID-пациенти, особено в интензивните клиники, значително е намаляло. За разлика от предходните вълни на пандемията.
Лошото в цялата ситуация беше, че нямаше международно приети протоколи за лечение и поведение, а всичко като усъвършенстване на интензивното лечение се случваше в хода на работа. Платихме много голяма цена, много пациенти, за съжаление, загинаха. Доста колеги също загубиха тази битка, но никъде не се усети пропукване, разколебаване и до последно те бяха на поста си. Смятам, че това, което направиха по време на пандемията специалистите по интензивно лечение е повод България да се гордее. Нашите резултати са съпоставими с тези на водещи европейски клиники, коментира още проф. Николай Петров.
Част от ежедневната дейност на интензивните клиники вече са и т.нар. пост-COVID-синдром и късните усложнения на коронавирусната инфекция, които се появяват година-две след преболедуване – изразяват се в поражения в най-различни места от организма и сякаш липсва патогенетична връзка защо, къде и как се случват. Началникът на реанимацията на ВМА дава пример с млад пациент, около 30-годишен, който е преболедувал инфекцията преди около 2 години: Прави асептични некрози на главата на едната бедрена кост, поради което се налага смяна на става. След това ситуацията се повтаря и при другата бедрена кост. А тук говорим за млад човек.
От трета страна, през последните една-две години, виждаме рязко нарастване на пътно-транспортния травматизъм – една рутинна категория пациенти, която води до осезаемо натоварване на интензивните клиники, защото тези пациенти никога не могат да се планират, подчертава още проф. Петров.
Очертавайки трите основни лъча от ежедневието на своите колеги-анестезиолози, той им благодари за куража и професионализма: Поздравявам ги за това, че бяха устойчиви, не се оплакаха и къде с достатъчно, къде с много малко ресурси, те се справяха и дадоха своя принос, за да преборим предизвикателствата пред нас!
А след днешния празник – предстои и друг – 22-ри Национален конгрес по анестезиология и интензивно лечение. Празник, защото последното такова събиране е било през 2019 г. Форумът ще се проведе в периода 20-23 октомври, в град Бургас, а организаторите гарантират богата научна програма за близо 500-те участника, които се очаква да се включат в него.
Поздравявам всички колеги, които са на най-тежките места – не само през пандемията от COVID-19, но в останалото време. Пожелавам им да са здрави, да имат все този хъс, висока квалификация, изключително висок морал и борбеност, защото ние сме последните на фронта.
Това коментира член-кореспондент проф. д-р Николай Петров, д.м.н., ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА и председател на Дружеството на анестезиолозите в България.
Той отчита повишаване обема на оперативните интервенции, оттам и на работата на анестезиолозите: Ръстът го свързвам с напредъка на медицината в България – все повече са скринингите с цел ранно откриване на различни заболявания. А всичко това, за комфорт на пациента и на съответния специалист, се прави с анестезия. Все по-редки са и наблюдаваните усложнения, което е свързано пък с усъвършенстване на техниката и уменията на самите изпълнители – моите колеги анестезиолози.
Към момента натоварването с COVID-пациенти, особено в интензивните клиники, значително е намаляло. За разлика от предходните вълни на пандемията.
Лошото в цялата ситуация беше, че нямаше международно приети протоколи за лечение и поведение, а всичко като усъвършенстване на интензивното лечение се случваше в хода на работа. Платихме много голяма цена, много пациенти, за съжаление, загинаха. Доста колеги също загубиха тази битка, но никъде не се усети пропукване, разколебаване и до последно те бяха на поста си. Смятам, че това, което направиха по време на пандемията специалистите по интензивно лечение е повод България да се гордее. Нашите резултати са съпоставими с тези на водещи европейски клиники, коментира още проф. Николай Петров.
Част от ежедневната дейност на интензивните клиники вече са и т.нар. пост-COVID-синдром и късните усложнения на коронавирусната инфекция, които се появяват година-две след преболедуване – изразяват се в поражения в най-различни места от организма и сякаш липсва патогенетична връзка защо, къде и как се случват. Началникът на реанимацията на ВМА дава пример с млад пациент, около 30-годишен, който е преболедувал инфекцията преди около 2 години: Прави асептични некрози на главата на едната бедрена кост, поради което се налага смяна на става. След това ситуацията се повтаря и при другата бедрена кост. А тук говорим за млад човек.
От трета страна, през последните една-две години, виждаме рязко нарастване на пътно-транспортния травматизъм – една рутинна категория пациенти, която води до осезаемо натоварване на интензивните клиники, защото тези пациенти никога не могат да се планират, подчертава още проф. Петров.
Очертавайки трите основни лъча от ежедневието на своите колеги-анестезиолози, той им благодари за куража и професионализма: Поздравявам ги за това, че бяха устойчиви, не се оплакаха и къде с достатъчно, къде с много малко ресурси, те се справяха и дадоха своя принос, за да преборим предизвикателствата пред нас!
А след днешния празник – предстои и друг – 22-ри Национален конгрес по анестезиология и интензивно лечение. Празник, защото последното такова събиране е било през 2019 г. Форумът ще се проведе в периода 20-23 октомври, в град Бургас, а организаторите гарантират богата научна програма за близо 500-те участника, които се очаква да се включат в него.
