Колко струва до момента на българския данъкоплатец делото „Октопод”?
98076
Колко струва до момента на българския данъкоплатец делото „Октопод”?
Над 1,2 милиона лева стана сметката на данъкоплатците по делото „Октопод”. Преди дни пореден обвиняем по делото – бившият прокурор Цеко Йорданов, осъди държавата за общо 80 000 лева заради нанесени неимуществени вреди и бавно правосъдие. Преди 10 дни пък фирма, чиято документация е иззета при шумната спецакция отпреди осем години, получи рекордно обезщетение от над 800 000 лева. Делото на друга подобна фирма все още върви в съда. Броят на осъдителните присъди по делото и до момента си остава нула.
Операция „Октопод” бе проведена в ранните часове на 10 февруари 2010 г. и бе гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. При нея показно бяха арестувани 13 души, като спецчасти нахлуха в домовете и офисите им, а МВР дори качи видео от арестите.
Апелативният съд потвърди оправдателната присъда на Алексей Петров
Според Цветан Цветанов групата „Октопод” била мегаорганизирана престъпна група, ръководена от Алексей Петров и занимаваща се рекет, заплахи, пране на пари, укриване на данъци, сводничество и др.: „Архивите на МВР показват много ясно кой е Алексей Петров. Точно това е силата на „Октопод”-а – да се срасне с държавните структури, с влиятелните хора в държавата”.
В крайна сметка обвинения получиха седем души, а още през октомври същата година делото бе прекратено и трансформирано в три други разследвания: „Голям октопод” – за тежките икономически престъпления, „Малък октопод” – за рекет и принуда, и „Нежен октопод” – за сводничество и проституция. До съдебна зала успя да стигне само малкият октопод, който и до момента не е приключил.
Зад вратите на Специализирания съд: Делата - в кашони, съдиите не достигат
Повечето от арестуваните в утрото на 10 февруари пък осъдиха държавата заради унизителните арести. С решение на Софийския градски съд отпреди дни на бившия висш прокурор Цеко Йорданов бяха присъдени 80 000 лева обезщетение – 50 от тях за неимуществени вреди и 30 за бавно правосъдие. Съдия Божана Желязкова дори твърди, че реалното обезщетение на Йорданов трябвало да е половин милион лева, но съдът не може да присъди повече от поисканото от Йорданов. Решението не е окончателно.
Преди две години съдът в Страсбург осъди България да плати около 110 000 евро на други четирима обвиняеми, сред които и спряганият за лидер на „Октопода” Алексей Петров. Друг обвиняем, Момчил Кръстев, също осъди прокуратурата и Комисията за конфискация да му платят над 116 000 лева. Решението също не е окончателно.
Отстраниха от длъжност прокурор, заплашвал свидетели по делото "Октопод"
Най-голямото обезщетение – над 802 000 лева, обаче бе присъдено преди 10 дни на фирма „Голд лизинг”, чиято документация е почти изцяло иззета при акцията и държана с години от разследващите, което убива бизнеса на фирмата, коментира адвокатът, който представлява дружеството по делото – Михаил Екемджиев: „Буквално всичко се слага в чували без да се прави подробен опис кой чувал какви документи точно съдържа, изземат се компютри. Буквално са занулени тези описи и в резултат на това дейността на дружествата е блокирана. Във всеки един момент, когато тези дружества са правили искания документите и компютрите да бъдат върнати, прокуратурата е трябвало да изложи убедителни аргументи какво налага задържането им. Нито веднъж това не е направено, най-често или няма отговор, или е казано, че не знаят дали конкретните документи са при тях, не знаят кой документ в кой чувал е. Абсолютна арогантност и непрофесионализъм. Явно тогава е действано с чувство на безнаказаност”.
Решението на съда и тук не е окончателно. Успоредно се води подобно дело и от друга фирма – „Кепитъл Лизинг”, по което съдът все още не се е произнесъл.
Операция „Октопод” бе проведена в ранните часове на 10 февруари 2010 г. и бе гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. При нея показно бяха арестувани 13 души, като спецчасти нахлуха в домовете и офисите им, а МВР дори качи видео от арестите.
Апелативният съд потвърди оправдателната присъда на Алексей Петров
Според Цветан Цветанов групата „Октопод” била мегаорганизирана престъпна група, ръководена от Алексей Петров и занимаваща се рекет, заплахи, пране на пари, укриване на данъци, сводничество и др.: „Архивите на МВР показват много ясно кой е Алексей Петров. Точно това е силата на „Октопод”-а – да се срасне с държавните структури, с влиятелните хора в държавата”.
В крайна сметка обвинения получиха седем души, а още през октомври същата година делото бе прекратено и трансформирано в три други разследвания: „Голям октопод” – за тежките икономически престъпления, „Малък октопод” – за рекет и принуда, и „Нежен октопод” – за сводничество и проституция. До съдебна зала успя да стигне само малкият октопод, който и до момента не е приключил.
Зад вратите на Специализирания съд: Делата - в кашони, съдиите не достигат
Повечето от арестуваните в утрото на 10 февруари пък осъдиха държавата заради унизителните арести. С решение на Софийския градски съд отпреди дни на бившия висш прокурор Цеко Йорданов бяха присъдени 80 000 лева обезщетение – 50 от тях за неимуществени вреди и 30 за бавно правосъдие. Съдия Божана Желязкова дори твърди, че реалното обезщетение на Йорданов трябвало да е половин милион лева, но съдът не може да присъди повече от поисканото от Йорданов. Решението не е окончателно.
Преди две години съдът в Страсбург осъди България да плати около 110 000 евро на други четирима обвиняеми, сред които и спряганият за лидер на „Октопода” Алексей Петров. Друг обвиняем, Момчил Кръстев, също осъди прокуратурата и Комисията за конфискация да му платят над 116 000 лева. Решението също не е окончателно.
Отстраниха от длъжност прокурор, заплашвал свидетели по делото "Октопод"
Най-голямото обезщетение – над 802 000 лева, обаче бе присъдено преди 10 дни на фирма „Голд лизинг”, чиято документация е почти изцяло иззета при акцията и държана с години от разследващите, което убива бизнеса на фирмата, коментира адвокатът, който представлява дружеството по делото – Михаил Екемджиев: „Буквално всичко се слага в чували без да се прави подробен опис кой чувал какви документи точно съдържа, изземат се компютри. Буквално са занулени тези описи и в резултат на това дейността на дружествата е блокирана. Във всеки един момент, когато тези дружества са правили искания документите и компютрите да бъдат върнати, прокуратурата е трябвало да изложи убедителни аргументи какво налага задържането им. Нито веднъж това не е направено, най-често или няма отговор, или е казано, че не знаят дали конкретните документи са при тях, не знаят кой документ в кой чувал е. Абсолютна арогантност и непрофесионализъм. Явно тогава е действано с чувство на безнаказаност”.
Решението на съда и тук не е окончателно. Успоредно се води подобно дело и от друга фирма – „Кепитъл Лизинг”, по което съдът все още не се е произнесъл.
