Една трета от живота си ние прекарваме в сън. Какво по-хубаво от това да се потопиш в сънищата и да изпиташ емоции, които не би могъл да изпиташ, когато си буден?
Дори и при съвременното ниво на медицината, учените не са успели все още да преминат границите на хипотезата. Защо спим – засега никой не може да отговори изчерпателно на този въпрос. Но за всички са ясни ползите от съня.
Добрият сън ни прави по-продуктивни. Той подобрява паметта ни, помага да се справим със затлъстяване, диабет, сърдечни болести.
Сънят, ученето и паметта са сложен феномен и не са изцяло изучени. Човек, лишен от сън, не може да концентрира вниманието си максимално и поради тази причина не може да учи ефективно.
Сънят, сам по себе си, има роля за затвърждаване на паметта, което е важно за запаметяване на нова информация. Всички знаем, че ако искаме наученото да остане в главите ни, то трябва добре да се наспим или поне да сложим учебниците под възглавницата.
Въпреки че учените отдавна да са разбрали, че паметта разчита на връзките, които се изграждат между невроните в мозъка, досега не беше ясно как точно сънят помага да се консолидира тази информация.
Една скорошна хипотеза твърди, че сънят премахва потенциално токсични протеини, които се натрупват в мозъка ни през деня.
Знаете ли че...
Скорошни проучвания са установили, че ако не получим достатъчно сън, увеличаваме риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, както и други дегенеративни болести на нервната система
Човекът е единственият бозайник, който умишлено отлага съня си.
Специалистите твърдят, че разположението на тялото и знанието за това на коя страна трябва да бъде главата по време на сън оказват влияние не само на качеството на съня, но и на здравето ни като цяло. Най-добре е да се спи с главата на изток.
Тийнейджърите имат нужда от повече сън. Новородените имат нужда от най-много сън – между 14 и 17 часа дневно .
Възрастните трябва да спят между 7 и 9 часа, но след 65-годишна възраст необходимата доза е между 7 и 8 часа за денонощие.