Завършилите на второ място София и Тихомир от “Един за друг” споделят любопитни подробности от личния си живот в интересната игра „Съм/Не съм“. Лъгали ли са се? Пеят ли под душа? И за какво биха изтеглили безлихвен заем? Да разберем:
Пеете ли под душа?
Софи: Този добър певец! Той пее, да! Приглася.
Тишо: Винаги си пея под душа.
Софи: Как беше тази песен? [пее]
Тишо: Това е, когато съм щастлив.
Софи: Да. А, когато е тъжен...
Тишо: Кен лииии. Ту либу дибу даут юююю.
Давали ли сте на някого фалшив номер?
Софи: Хммм. Не съм давала фалшив номер, но не дадох моя телефонен номер на Тихомир от първия път. Оставих го да гадае за последната цифра, която беше... едно! И той не ми звънна.
Тишо: Не, никога не съм давал фалшив номер. Даже съм давал истинския си номер, написан отзад на гърба ми, когато бях спасител.
Софи: Мхммх, досещай се сам.
Тишо: Мнооого, много отдавна, преди мнооого, много години!
Софи: Този красив младеж беше морски гларус. Интересното е, че телефонният ти номер е същият от тогава.
Софи: Така животът става по-предизвикателен.
Тишо: А, точно така. Това беше нейната игра, която даде към мен. Аз просто трябваше да сложа една цифра. Но аз си мислех, че има скрито подусловие, както в игрите в “Един за друг”. Знаех, че нещо е объркано.
Софи: Объркано... Объркан ти е животът. Един шамар зад врата! Хем ме искаш, хем не правиш първата стъпка. Искаш да си си гларусче това лято [целува го].
Тишо: Да.
Бихте ли изтеглили безлихвен заем, за да сбъднете мечтата на своя любим?
Софи: Бих изтеглила заем, но много трудно ги връщам. Много мразя да връщам заеми.
Тишо: Тя не обича да връща заеми. Аз съм човекът, който когато съберем пари... отиваме и ги връщаме.
Софи: А за какво? Какво ще осъществиш мое?
Тишо: Твое ли? Е, да ти построя ракета, за да отидем до слънцето.
Софи: И обратно, безброй много пъти, защото?
Тишо: Се обичаме толкова много.
Софи: Да!
Тишо: Ами ти? За какво би взела заем?
Софи: Еми... за малко неща.
Тишо: Моля те, моля те... кажи го!
Софи: Мотор? Мотор?
Тишо: Голям. Дай, дай! [имитира мотор].
Софи: Чопър... За това няма да изтегля пари, да се знае!
Тишо: Няма да ти дам палката.
Софи: Няма да изтегля аз за такива глупости пари.
Тишо: Защо, бе?
Софи: Защото...
Тишо: Ама аз ще те возя!
Софи: Работи си, изкарай си, купи си. Ей така ще ти кажа аз.
Абонирали ли сте се за фитнес карта без да я използвате?
Софи: Не! Аз пари излишни нямам. Аз съм стиснат човек. Като знам, че няма да ходя на фитнес, не си купувам карта. Да, за него знаем. Той започва, три дни ходи сериозно и после... ааайде.
Тишо: Имаше една карта, 365 лева струваше за цяла година. Можеше да ходиш 365 дни на фитнес. И аз не я използвах.
Софи: Колко дни отиде?
Тишо: Пет.
Софи: Браво, котенце. По 100 лева на ходене.
Тишо: Близо 100 лева на ходене.
Лъгали ли сте половинката си?
Софи: Мммм... Не!
Тишо: Не?
Софи: Не съм лъгала...
Тишо: Никога?
Софи: Ми, не. Аз не мога да излъжа никой.
Тишо: Това е все едно да те питат убивал ли си. Да, убивал съм муха.
Софи: Аааа.
Тишо: Същият въпрос.
Софи: Не, бе, коте. Наистина казвам, че не съм те лъгала за нищо.
Тишо: За нищо?
Софи: Не, затова ми имаш такова доверие.
Тишо: Погледни ме в окото.
Софи: Абе, ще ти гледам очите. Не съм лъгала за нищо. Аз не мога да лъжа. Даже, когато му купя подарък, си го казвам по-рано.
Тишо: Ама аз само днес си спомням един път. Да, ти ме пита... Не, аз теб. То, човек постоянно прави едни такива... Колкото да спре разговора. Мило, зареди ли колата? И аз казвам “ДА” веднага. Да, заредих я. Аз винаги забравям да я заредя.
Софи: Значи той лъже, но аз не. Това стана ясно.
Тишо: Ами ти, когато удари колата?
Софи: Аз не знаех, че съм ударила колата. Наистина, човече, не знаех.
Тишо: Ама то целият блок е разбрал.
Софи: Тя и бронята беше паднала, но аз мислех, че е на чуждата кола и си викам... как така пада бронята, а стои там. Аз лъжа несъзнателно.
Тишо: Така ще кажеш.
Софи: Той сега ще ми купува. Обещал е в национален ефир, че ще имаме нова кола. Не се прави, че не си чул. Гледай там в камерата.
Тишо: Има тук една муха, чакай да я ударя.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Пеете ли под душа?
Софи: Този добър певец! Той пее, да! Приглася.
Тишо: Винаги си пея под душа.
Софи: Как беше тази песен? [пее]
Тишо: Това е, когато съм щастлив.
Софи: Да. А, когато е тъжен...
Тишо: Кен лииии. Ту либу дибу даут юююю.
Давали ли сте на някого фалшив номер?
Софи: Хммм. Не съм давала фалшив номер, но не дадох моя телефонен номер на Тихомир от първия път. Оставих го да гадае за последната цифра, която беше... едно! И той не ми звънна.
Тишо: Не, никога не съм давал фалшив номер. Даже съм давал истинския си номер, написан отзад на гърба ми, когато бях спасител.
Софи: Мхммх, досещай се сам.
Тишо: Мнооого, много отдавна, преди мнооого, много години!
Софи: Този красив младеж беше морски гларус. Интересното е, че телефонният ти номер е същият от тогава.
Софи: Така животът става по-предизвикателен.
Тишо: А, точно така. Това беше нейната игра, която даде към мен. Аз просто трябваше да сложа една цифра. Но аз си мислех, че има скрито подусловие, както в игрите в “Един за друг”. Знаех, че нещо е объркано.
Софи: Объркано... Объркан ти е животът. Един шамар зад врата! Хем ме искаш, хем не правиш първата стъпка. Искаш да си си гларусче това лято [целува го].
Тишо: Да.
Бихте ли изтеглили безлихвен заем, за да сбъднете мечтата на своя любим?
Софи: Бих изтеглила заем, но много трудно ги връщам. Много мразя да връщам заеми.
Тишо: Тя не обича да връща заеми. Аз съм човекът, който когато съберем пари... отиваме и ги връщаме.
Софи: А за какво? Какво ще осъществиш мое?
Тишо: Твое ли? Е, да ти построя ракета, за да отидем до слънцето.
Софи: И обратно, безброй много пъти, защото?
Тишо: Се обичаме толкова много.
Софи: Да!
Тишо: Ами ти? За какво би взела заем?
Софи: Еми... за малко неща.
Тишо: Моля те, моля те... кажи го!
Софи: Мотор? Мотор?
Тишо: Голям. Дай, дай! [имитира мотор].
Софи: Чопър... За това няма да изтегля пари, да се знае!
Тишо: Няма да ти дам палката.
Софи: Няма да изтегля аз за такива глупости пари.
Тишо: Защо, бе?
Софи: Защото...
Тишо: Ама аз ще те возя!
Софи: Работи си, изкарай си, купи си. Ей така ще ти кажа аз.
Абонирали ли сте се за фитнес карта без да я използвате?
Софи: Не! Аз пари излишни нямам. Аз съм стиснат човек. Като знам, че няма да ходя на фитнес, не си купувам карта. Да, за него знаем. Той започва, три дни ходи сериозно и после... ааайде.
Тишо: Имаше една карта, 365 лева струваше за цяла година. Можеше да ходиш 365 дни на фитнес. И аз не я използвах.
Софи: Колко дни отиде?
Тишо: Пет.
Софи: Браво, котенце. По 100 лева на ходене.
Тишо: Близо 100 лева на ходене.
Лъгали ли сте половинката си?
Софи: Мммм... Не!
Тишо: Не?
Софи: Не съм лъгала...
Тишо: Никога?
Софи: Ми, не. Аз не мога да излъжа никой.
Тишо: Това е все едно да те питат убивал ли си. Да, убивал съм муха.
Софи: Аааа.
Тишо: Същият въпрос.
Софи: Не, бе, коте. Наистина казвам, че не съм те лъгала за нищо.
Тишо: За нищо?
Софи: Не, затова ми имаш такова доверие.
Тишо: Погледни ме в окото.
Софи: Абе, ще ти гледам очите. Не съм лъгала за нищо. Аз не мога да лъжа. Даже, когато му купя подарък, си го казвам по-рано.
Тишо: Ама аз само днес си спомням един път. Да, ти ме пита... Не, аз теб. То, човек постоянно прави едни такива... Колкото да спре разговора. Мило, зареди ли колата? И аз казвам “ДА” веднага. Да, заредих я. Аз винаги забравям да я заредя.
Софи: Значи той лъже, но аз не. Това стана ясно.
Тишо: Ами ти, когато удари колата?
Софи: Аз не знаех, че съм ударила колата. Наистина, човече, не знаех.
Тишо: Ама то целият блок е разбрал.
Софи: Тя и бронята беше паднала, но аз мислех, че е на чуждата кола и си викам... как така пада бронята, а стои там. Аз лъжа несъзнателно.
Тишо: Така ще кажеш.
Софи: Той сега ще ми купува. Обещал е в национален ефир, че ще имаме нова кола. Не се прави, че не си чул. Гледай там в камерата.
Тишо: Има тук една муха, чакай да я ударя.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня