Над 24 000 именици празнуват Йордановден и Ивановден във Варна
Над 24 000 именици празнуват Йордановден и Ивановден във Варна / Dariknews.bg, архив
Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.

Общо 12 796 жители на община Стара Загора са именици на 7 януари – Ивановден – Св. Йоан Кръстител. Данните са за лица настоящ адрес в общината към 04.01.2019 г.

От тях 5052 носят името Иван, а с името Иванка са 1 868 старозагорки. На този ден името си празнуват още Ивайло - 725, Ивана – 78, Ваня – 739, Ивайла - 124, Иво -202, Ива – 194, Ивелина – 544, Йоана – 280, Йовка – 318, Калоян – 436, Яна – 255, Янка – 682 и Янко – 241 и др.

Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".

Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза, която включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.