500 доклада в 29 секции представят участниците в Годишната Научна конференция на Русенския университет и СУБ-Русе на 25 и 26 октомври. 1/3 от научните изложения са на чуждестранни гости. Както е известно, рецензираните и допуснати до публикуване доклади, се издават освен в Научните трудове на Русенския университет и електронно - на сайта на Научната конференция, което ги прави достъпни за ползване от всички интересуващи се учени и специалисти. Участниците във всяка секция определят с тайно гласуване най-стойностната разработка, която се отличава с грамота и кристалния приз „THE BEST PAPER“. По традиция тези награди се връчват на авторите в Деня на Русенския университет на 12 ноември. Заседанията по секции се провеждат на 26 октомври от 9.00 ч.
Нов момент в настоящото издание на научната конференция е секцията „Качество на висшето образование“ с председател проф. Велизара Пенчева, чиято работа е организирана в Заседателната зала на ректората. Докладите в тази секция са посветени на изследване и анализ на системите за управление в Русенския университет. На тяхна база ще се формират подходи и модели за усъвършенстване на процесите по управление и координация на академичните дейности във всичките им аспекти. Работата на тази секция е етап от изпълнението на проекта „Усъвършенстване на системата за управление в Русенския университет за осигуряване на прозрачност и ефективност“.
В рамките на научната конференция Транспортният факултет е съорганизатор и домакин на третата Национална конференция с международно участие по електромобили, която се провежда в зала 2Г.105 на Учебен корпус 2. На 26 октомври от 11.00 ч. там ще бъде демонстрирана специализирана софтуерна система с участието на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ООД.
Пленарната сесия, която се открива на 25 октомври от 15.00 ч. в аулата на ректората на висшето училище, включва три изложения. Проф. д.и.н. Борислав Борисов, почетен ректор на УНСС, представя „Ролята на лидерите и икономическият растеж“. Второто пленарно изложение е на проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет. То е на тема „Светият цар Борис и делото на Светите братя Кирил и Методий“.
Очакван интерес предизвиква и темата на възпитаника и бивш преподавател в Русенския университет, днес учен в Университета Брунел - д-р Атанас Иванов, „Организация и оценяване на учебната и научната работа в английските университети“. Д-р Иванов има забележителни научни постижения и голям опит в изследователската и преподавателска дейност в британските висши училища, което позволява обективни паралели с българските условия.
Сред водещите научни разработки на д-р Атанас Иванов е създадената през 2003 г. съвместно с д-р Красимир Дочев (също русенец) екипировка за вземане на проби от морското дъно (на 7км дълбочина). В последствие съоръжението е закупено от NASA за програма MEDUSA, за да събере образци от Марс и Юпитер.
През 2005 г. той участва в разработването на сателитите Herschel и Planck (1 милиард евро всеки), които имат за цел да направят инфрачервена картина на вселената и да определят мястото на началния бум. Д-р А. Иванов създава системата за управление на огледалата, които работят при минус 272.5 ⁰С и е поканен на церемонията за изстрелването на ракетата на 14 май 2009 г. През 2006 г. за същата програма той разработва метод за направата на заготовки от индиев антимонит (InSb), използван като сензор за ниски температури, и става единственият доставчик за NASA и Европейската програма за изследване на космоса.
През 2007 г. д-р Иванов и негови колеги са регистрирани в книгата на Гинес за пробиване с електрическа ерозия на най-малкия отвор в света (ø22 микрометра). А през 2010 г., по спечелен от него европейски проект, е разработена първата европейска микро електрохимична машина. През 2012 г. тази машина е внедрена в Германската фирма SONPLAS за пробиването на отворите за впръскващите дюзи на ДВГ.
По традиция в края на Пленарната сесия СУБ-Русе връчва годишните грамоти и награди на сдружението. Актът се посвещава на Деня на народните будители, 1 ноември. Тази година отличените учени са:
За високи постижения в областта на естествените науки – проф. д-р Тодорка Стефанова (физика);
За високи постижения в областта на техническите науки – доц. д.т.н. Георги Кръстев (компютърни системи и технологии);
За високи постижения в областта на обществените науки – доц. д.ик.н. Дянко Минчев (икономика).
За дългогодишен стаж - доц. д-р инж. Русин Цонев (електроника и автоматика).
