Нужни са промени в гражданския закон за домашното насилие. Последните поправки са направени преди повече от седем години, коментира пред „Дарик“ директорът на Центъра за превенция на насилието в Бургас Валентина Станкова. По думите й, за да бъдат ефективни на сто процента, текстовете в него би следвало да имат наказателна тежест.
„Законът не е лош. В него има няколко ограничителни мерки, които се налагат на насилника. На първо място обаче той трябва да стане наказателен. Към момента насилниците не носят отговорност по смисъла на закона. Ние, хората, които работим с този закон ежедневно, сме предлагали през годините възможности закона да се промени, за да стане по-ефективен. Не казвам, че не е, но може да бъде и по-добре направен. Има страни, които въобще не са приели подобни текстове“, коментира Станкова.
Бургас е може би единствения град в страната, в който се работи по програма за консултация на самите насилници. Само през миналата година по постановление на съда, местният център е предложил групова терапия на 15 души.
„Ако в един момент помогнем на жертвата, то насилника отива при друг партньор и отново упражнява насилие. Работата с насилниците е изключително важна. Тази дейност за съжаление не е подкрепена от държавата. Знам, че и в Плевен имаше подобна програма. Не знам дали колегите още работят по нея. В крайна сметка никой не се ражда насилник. Редно е да помогнем и на тях, за да преосмислят поведението си. Тези хора не познават други поведение, освен насилническото. Един променен насилник е една жертва на насилие по-малко“, каза Валентина Станкова.
Само през миналата година помощ в Центъра за превенция на насилието в Бургас а потърсили повече от 200 души. Сравнено с 2016-та броят им нараства. Почти двойно са нараснали исканията за съдействие по издаване на ограничителни мерки.
Ратификацията на Истанбулската конвенция ще доведе до промяна в над 20 закона
„Законът не е лош. В него има няколко ограничителни мерки, които се налагат на насилника. На първо място обаче той трябва да стане наказателен. Към момента насилниците не носят отговорност по смисъла на закона. Ние, хората, които работим с този закон ежедневно, сме предлагали през годините възможности закона да се промени, за да стане по-ефективен. Не казвам, че не е, но може да бъде и по-добре направен. Има страни, които въобще не са приели подобни текстове“, коментира Станкова.
Бургас е може би единствения град в страната, в който се работи по програма за консултация на самите насилници. Само през миналата година по постановление на съда, местният център е предложил групова терапия на 15 души.
Драгомир Стойнев: Кризисни центрове за пострадали от домашни насилие - във всеки областен град
„Ако в един момент помогнем на жертвата, то насилника отива при друг партньор и отново упражнява насилие. Работата с насилниците е изключително важна. Тази дейност за съжаление не е подкрепена от държавата. Знам, че и в Плевен имаше подобна програма. Не знам дали колегите още работят по нея. В крайна сметка никой не се ражда насилник. Редно е да помогнем и на тях, за да преосмислят поведението си. Тези хора не познават други поведение, освен насилническото. Един променен насилник е една жертва на насилие по-малко“, каза Валентина Станкова.
Само през миналата година помощ в Центъра за превенция на насилието в Бургас а потърсили повече от 200 души. Сравнено с 2016-та броят им нараства. Почти двойно са нараснали исканията за съдействие по издаване на ограничителни мерки.
