Хърватия е на път да постигне нова рекордна година за туризма. Само през юли адриатическата страна е посетена от 4,6 млн. туристи, а до края на годината се очаква да бъдат реализирани до 100 млн. нощувки. Но хърватската лятна приказка има и тъмна страна, коментира Deutsche Welle в македонската си редакция.
Налице е сериозни липса на квалифицирана работна ръка като готвачи, сервитьори, камериерки и аниматори, които да покриват нуждите на милионите гости, посещаващи слънчевите курорти по Адриатическото крайбрежие.
Сериозен дефицит има и в областта на строителството и здравеопазването, където множество работни места остават незаети.
Основната причина след присъединяването на Хърватия към Европейския съюз през 2013 г. e, че много нейни граждани са се преместили в други държави от Общността. Благодарение на свободата на движение в ЕС, Хърватия напускат не само учени и ръководни кадри, но и строителни работници, готвачи и гледачки.
Това "изтичане на мозъци" е реален проблем, с който страната трябва да се бори, при това в условията на парадокс: от една страна, в Хърватия има силно търсене на работна ръка в отрасли като туризма, но от друга - безработицата възлиза на около 11% и все още нивата й са над средните за ЕС. Незаетите на пазара на труда обаче не могат да помогнат на крайбрежието, защото им липсва необходимата квалификация.
Хърватската стопанска камара вижда просто решение на проблема: трябва да се облекчат съществуващите правила за внос на работна сила.
Освен това членовете й предлагат да се даде възможност на непълнолетните деца и пенсионерите да бъдат наемани за поне по няколко часа дневно в пика на туристическия сезон.
Експертите реагират резервирано на подобни предложения и алармират за опасността от експлоатация на младите хора, които и без това са зле платени.
Налице е сериозни липса на квалифицирана работна ръка като готвачи, сервитьори, камериерки и аниматори, които да покриват нуждите на милионите гости, посещаващи слънчевите курорти по Адриатическото крайбрежие.
Сериозен дефицит има и в областта на строителството и здравеопазването, където множество работни места остават незаети.
Основната причина след присъединяването на Хърватия към Европейския съюз през 2013 г. e, че много нейни граждани са се преместили в други държави от Общността. Благодарение на свободата на движение в ЕС, Хърватия напускат не само учени и ръководни кадри, но и строителни работници, готвачи и гледачки.
Това "изтичане на мозъци" е реален проблем, с който страната трябва да се бори, при това в условията на парадокс: от една страна, в Хърватия има силно търсене на работна ръка в отрасли като туризма, но от друга - безработицата възлиза на около 11% и все още нивата й са над средните за ЕС. Незаетите на пазара на труда обаче не могат да помогнат на крайбрежието, защото им липсва необходимата квалификация.
Хърватската стопанска камара вижда просто решение на проблема: трябва да се облекчат съществуващите правила за внос на работна сила.
Освен това членовете й предлагат да се даде възможност на непълнолетните деца и пенсионерите да бъдат наемани за поне по няколко часа дневно в пика на туристическия сезон.
Експертите реагират резервирано на подобни предложения и алармират за опасността от експлоатация на младите хора, които и без това са зле платени.
