Рита Мавуена Бенисан, американска художничка от Гана, създава изкуство, което отразява красотата на културата и африканската история на Гана. Тя разширява страстта си към кампания, която търси връщането на артефакти, създадени в Гана преди векове, но сега се намират в западните музеи. В студиото си в Акра Рита Мавуена Бенисан създава и рисува кралски чадъри, предаде VOA/Voice of America.
На обществени места ганайските вождове седят под тези чадъри и златните тотеми и реликви показват нивото им на власт. Детайлите са в техния дизайн и това е, което Бенисан показва чрез изложбите си.
"Кралският чадър е обект, който се разглежда като предмет за защита, но също така демонстрира власт и йерархия", казва Бенисан.
Израсналa и обученa в Съединените щати, Бенисан се ангажира да демонстрира африканското наследство чрез изкуството.
Тя събира архиви от филми, снимки, документи и артефакти от африканската култура за своята фондация "Si hene", което се превежда "създаването на вожд" на туи, език, говорен в южна и централна Гана. Бенисан казва, че нейното предизвикателство е да получи достъп до тези материали на самия континент.
"Как един студент, който е американец от ганайски произход, завръщайки се у дома, има по-малък достъп до тези снимки, визуални материали, артефакти в Гана, но в (Съединените щати) или Европа, има по-голям достъп до тях", пита Бенисан.
Ганайският историк Осей-Бонсу Сафо-Кантанка казва, че около 90% от артефактите на африканското културно наследство се намират извън континента. Той казва, че те са били ограбени по време на колониалната епоха.
"Те не са просто произведения. Те са от духовно значение, икономическо, социално и морално значение", казва Сафо-Кантанка.
Защитниците призовават за връщането на тези артефакти обратно в първоначалните им страни и законните им собственици. Тази година в кралство Асанте в Гана се завърнаха артефакти от Съединените щати и Обединеното кралство.
Музеят на Фаулър към Калифорнийския университет в Лос Анджелис върна седем кралски артефакта в музея на двореца Манхия в Кумаси за постоянно, докато Британският музей и музеят на Виктория и Албърт изпратиха обратно 32 предмета, включително златни лули за мир и 300-годишен меч. Но артикулите бяха върнати назаем.
Местните казват, че искат постоянно завръщане.
"Звучи неразбираемо, защото е взето оттук. Нямате представа как са направени. Вие дойдохте като въоръжени разбойници и го отнехте. Така че, ако сте разбрали, че това е мое и го връщате, въпросът е просто да го върнете, но казвате, че е заем", споделя Сафо-Кантанка.
Историческите практики за вземане на военна плячка усложняват постоянното връщане на артефактите. Сафо-Кантанка казва, че е необходима законодателна заповед от Обединеното кралство, за да могат музеите да върнат артефактите за постоянно. Междувременно Бенисан се надява, че нейните изложби на чадъри могат да създадат повече осведоменост и да предизвикат разговор за важността на реституцията.
"Когато хората влязат в музей, когато влязат в галерийно пространство, те виждат тези чадъри. Те виждат тези тотеми. Те виждат табуретките, троновете. Много от елементите на регалиите, които се използват в вождовете, са на преден план. Така че ние не сме скрити. Ние сме буквално право в лицата на хората, което също е призив за действие, който казва: "Не можете да ни скриете", казва Бенисан.
Бенисан е провеждала изложби в други части на Африка и Европа и планира да организира още, надявайки се да даде тласък на собствената си кариера, както и да върне африкански артефакти у дома.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
На обществени места ганайските вождове седят под тези чадъри и златните тотеми и реликви показват нивото им на власт. Детайлите са в техния дизайн и това е, което Бенисан показва чрез изложбите си.
"Кралският чадър е обект, който се разглежда като предмет за защита, но също така демонстрира власт и йерархия", казва Бенисан.
Израсналa и обученa в Съединените щати, Бенисан се ангажира да демонстрира африканското наследство чрез изкуството.
Тя събира архиви от филми, снимки, документи и артефакти от африканската култура за своята фондация "Si hene", което се превежда "създаването на вожд" на туи, език, говорен в южна и централна Гана. Бенисан казва, че нейното предизвикателство е да получи достъп до тези материали на самия континент.
"Как един студент, който е американец от ганайски произход, завръщайки се у дома, има по-малък достъп до тези снимки, визуални материали, артефакти в Гана, но в (Съединените щати) или Европа, има по-голям достъп до тях", пита Бенисан.
Ганайският историк Осей-Бонсу Сафо-Кантанка казва, че около 90% от артефактите на африканското културно наследство се намират извън континента. Той казва, че те са били ограбени по време на колониалната епоха.
"Те не са просто произведения. Те са от духовно значение, икономическо, социално и морално значение", казва Сафо-Кантанка.
Защитниците призовават за връщането на тези артефакти обратно в първоначалните им страни и законните им собственици. Тази година в кралство Асанте в Гана се завърнаха артефакти от Съединените щати и Обединеното кралство.
Музеят на Фаулър към Калифорнийския университет в Лос Анджелис върна седем кралски артефакта в музея на двореца Манхия в Кумаси за постоянно, докато Британският музей и музеят на Виктория и Албърт изпратиха обратно 32 предмета, включително златни лули за мир и 300-годишен меч. Но артикулите бяха върнати назаем.
Местните казват, че искат постоянно завръщане.
"Звучи неразбираемо, защото е взето оттук. Нямате представа как са направени. Вие дойдохте като въоръжени разбойници и го отнехте. Така че, ако сте разбрали, че това е мое и го връщате, въпросът е просто да го върнете, но казвате, че е заем", споделя Сафо-Кантанка.
Историческите практики за вземане на военна плячка усложняват постоянното връщане на артефактите. Сафо-Кантанка казва, че е необходима законодателна заповед от Обединеното кралство, за да могат музеите да върнат артефактите за постоянно. Междувременно Бенисан се надява, че нейните изложби на чадъри могат да създадат повече осведоменост и да предизвикат разговор за важността на реституцията.
"Когато хората влязат в музей, когато влязат в галерийно пространство, те виждат тези чадъри. Те виждат тези тотеми. Те виждат табуретките, троновете. Много от елементите на регалиите, които се използват в вождовете, са на преден план. Така че ние не сме скрити. Ние сме буквално право в лицата на хората, което също е призив за действие, който казва: "Не можете да ни скриете", казва Бенисан.
Бенисан е провеждала изложби в други части на Африка и Европа и планира да организира още, надявайки се да даде тласък на собствената си кариера, както и да върне африкански артефакти у дома.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
