Червеният телефон между Вашингтон и Москва празнува половин век от основаването си. Системата осигурява пряка връзка между двете суперсили от времето на Студената война - САЩ и Съветския съюз. Тя е открита на 30 август 1963 г., точно два месеца след като двете държави одобряват създаването му, и 10 месеца след края на Карибската криза, което се счита за моментът в който светът се е доближил най-близо до опасността от ядрена война. По време на кризата, постепенни ескалации на военни заплахи между администрациите на Джон Кенеди и Никита Хрушчов в продължение на две седмици, показват на света, че пряката комуникация между двете столици ще допринесе значително до избягване на взаимно гарантираното унищожение. Самият израз, обаче, не е нищо повече от свръхдраматизирана символика и реален "червен телефон" никога не е имало.
Необходимостта от пряка линия между Вашингтон и Москва се заражда след редица логистични проблеми по време на самата Карибска криза, които се оказват крайно опасни поради самите технологични ограничения на комуникациите между двете столици. Още на третия ден на кризата Хрушчов праща лично съобщение до Кенеди, в което руския лидер уверява американския президент, че бойни ракети не са били изпратени в Куба. Съобщението, дълго 3000 думи, обаче, отнема цели 12 часа за да бъде дешифровано от американците и още преди да изпратят отговора си, те получават второ и вече твърдо съобщение от Москва, в което руснаците настояват Америка да изтегли своите ракети от Турция. Според политолози, цялата двуседмична криза е можело да се избегне изцяло, само ако разшифроването на това първо съобщение се е било случило по-бързо.
Осем месеца след края на кризата в Женева се подписва споразумение за създаването на гореща линия между двете столици, а изграждането й отнема още два. Тази криптована линия обаче никога не е включвала телефон, камо ли червен. Тя се е състояла от телеграфна система, която е преминавала по най-старият трансатлантически подокеански телефонен кабел - ТАТ-1, прекаран 7 години по-рано. Пряката връзка е минавала от Москва, през Хелзинки, Стокхолм, Копенхаген, Лондон, Шотландския остров Обан, 3,000 км под Атлантическия океан, Нюфаундланд в Канада, и накрая до Вашингтон. Като втора, резервна линия, е ползвана радио връзка от Вашингтон, през Танжер в Мароко до Москва.
Първото съобщение е било осъществено на днешната дата, преди 50 години и се е състояло от английското изречение: "Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче" - това е панграма, или изречение, което ползва всичките букви от азбуката, за да провери, че всички клавиши на телетипните машини работят правилно.
Системата е изградена от американската телекомуникационна компания "Харис". През юли 63-а, американците изпращат в Москва четири телепринтера пишещи на латиница, а в началото на август, руснаците пращат четири телепринтера, пишещи на кирилица, марка „Сименс", във Вашингтон. С цел криптиране на комуникациите, всяка държава праща кодове с Вернамско шифроване до другата през посолството си.
С годините технологиите постепенно се подобряват - през 71-ва се добавя сателитна връзка между двете държави чрез два американски спътника Интелсат и два руски - Молня 2. През 85-та се добавя и факс-връзка, а през 2007-а се изгражда целенасочена компютърна система, която свързва двете държави чрез интернет. Системата е подсигурена като преминава през две сателитни връзки и една базирана на оптични фибри и дава възможност не само за имейл, а и за интернет чат. Чатът се ползва за техническата поддръжка на системата, а имейла - за сами те съобщения.
Предполага се, че самата идея за "червен телефон" идва от оригиналната американска телевизионна поредица Батман - където маскираният герой редовно говори с местният полицейски комисар от червения телефон в своята пещера.
