Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският държавен глава Владимир Путин на среща на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество във Виетнам през ноември 2017 година
/
БГНЕС, архив
За изхода и резултатите от срещата в Хелзинки между президентите на САЩ и Русия - Доналд Тръмп и Владимир Путин - може само да се гадае, пише Асошиейтед прес. За разлика от предишни срещи на лидери на двете страни, когато има предварително съгласувани теми за разговори и дори подготвени проекти за документи по постигнати конкретни договорености, този път срещата може да се окаже раздвоена между спектакъл и разговори по същество, отбелязва агенцията.
Тръмп ще се изправи срещу Путин с твърде малко подготовка, без ясен план за преговори и обременен от разследването в САЩ за предполагаема руска намеса в изборите в САЩ през 2016 г., и то в негова полза. Това предполага, че той не е в позиция да повдигне остро пред своя събеседник в Хелзинки въпроса за изборната намеса и ще бъде с вързани ръце, които ще му попречат да постигне някакъв пробив, дори и да го желае.
Самият Тръмп каза пред репортери тези дни, че не отива на тази среща с твърде големи очаквания. Редица експерти и наблюдатели отбелязват, че на фона на плачевното състояние на двустранните отношения е важен самият факт, че тя ще се състои, защото дори и без осезаеми и конкретни резултати тя ще може да укрепи личните връзки между двамата лидери. А известно е колко присърце взема Тръмп личните отношения с чужди лидери във външната си политика, посочват те.
През последните дни президентът на САЩ все пак очерта някои теми, които би желал да обсъжда с руския лидер, включително Украйна. Той каза, че "не е щастлив" от руската анексия на Крим от Украйна, но обвини за случилото се там преди четири години своя предшественик Барак Обама и добави, че ще продължи да се стреми към развитие на отношенията с Путин, дори и Москва да откаже да върне полуострова. Русия обаче категорично заявява, че Крим е въпрос, който не подлежи на дискусия, а от друга страна, е съвсем наясно, че е нереалистично да очаква САЩ да признаят анексията. Точно както е нереалистично да се надява на бързо вдигане на санкциите - тема табу в американския Конгрес.
Тръмп посочи като една от темите и войната в Сирия. Водещите се дискретни преговори и контакти на по-ниски равнища сочат, че това е една от малкото сфери, в които е възможен някакъв конкретен позитивен резултат, отбелязва АП. Възможно е например Вашингтон да даде мълчаливо съгласие сирийската армия да се разположи по границата с Израел в замяна на изтегляне оттам на силите на Иран и неговото протеже - ливанската Хизбула, чието присъствие в този район е "червена линия" за Израел.
Друга такава сфера, към която и двете страни може да появят готовност за конкретни пазарлъци по същество, е ядреното разоръжаване и неразпространение. Самият Тръмп каза, че е време диалогът по ограничаване на ядрената надпревара да се върне на масата за преговори като един от най-съществените не само в двустранните отношения. Една от възможностите тук е да бъде продължен новият договор СТАРТ (за намаляване на ядрените арсенали на двете страни), който изтича през 2021 г и който ограничава броя на разположените ядрени бойни глави на различни видове носители до 1550 за всяка от двете страни.
Договорът за ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., сключен от президентите Рейгън и Горбачов е безсрочен, но в последно време също среща трудности. Вашингтон обвинява Москва, че го нарушава, създавайки нов тип крилата ракета, но тя отрича и твърди, че спазва стриктно и двата договора.
Русия недоволства също така от американските проекти за изграждане на система за противоракетна отбрана (с европейско базиране), смятайки ги за голяма заплаха за Русия. През март Путин разкри поредица от нови оръжейни системи, разработвани в Русия, и каза, че те ще направят американския противоракетен щит безсмислен.
Според АП за Путин срещата в Хелзинки е отдавна очакван шанс да започне да подобрява отношенията с Вашингтон след години на ескалиращо напрежение. Той, разбира се, иска САЩ и неговите съюзници да вдигнат санкциите и да се върнат към привичните си отношения. В по-дългосрочен план той се надява да убеди САЩ да признаят влиянието на Москва върху бившите й съветски съседи и, в по-широк план - да признаят Русия като глобален играч, за чийто интереси трябва да се държи сметка.
Това обаче са дългосрочни цели и Путин разбира, че от една-единствена среща не може да се очаква значим прогрес. Повече от всичко друго, той гледа на утрешната среща като на възможност да изгради добра комуникация с Тръмп и да постави основите за редовни контакти на високо равнище. А изглежда че същото иска и Тръмп, подчертава АП.
